I - 2.1.3. За „войната“ срещу Бога - противопоставянето „светски наука - религия”.

[Ани]

I - 2.1.3. За „войната“ срещу Бога - противопоставянето „светски наука - религия”.

Може би си заслужава да се разгледа въпроса за „войната” срещу Бога на база на коментара на Д-р Ленокс в [6] както следва:

Има голяма разлика между твърдението, ме учени водят война срещу Бога, и твърдението, че науката е във война с Бога. Второто твърдение е грешно. Например, възможно е някои музиканти да са войнстващи атеисти. Но бихме ли заключили от това, че самата музика е във война с Бога? Едва ли (Разбира се не).

Твърденията на учените не са непременно твърдения на науката. Също така, те не са непременно истина, въпреки че авторитетът на науката е такъв, че често биват взимани за истина.

Твърденията на Аткинс и Докинс, че войната е свършила и науката е спечелила окончателна победа, или с думите на немския философ Ницше (1844-1900) „Бог е мъртъв и науката го е погребала” спадат към тази категория. Това не са научни твърдения, а формулировки на лични убеждения. Затова не бива да бъдат третирани за обективна наука. По-важно е дали са истина или не.

Преди да продължим, нека уравновесим твърденията на Аткинс и Докинс с цитати на двама признати учени, които вярват в Бога:

Бившият директор на красивата и уникална ботаническа градина „Kew Gardens” в квартал „Ричмънд” на голям Лондон и член на Кралското общество професор сър Гнлеан Пранс пише: „От много години вярвам, че Бог стои зад цялата природа като велик Архитект и Строител. Всички мои научни изследвания от студент до сега потвърждават вярата ми. За мен Библията е най-важният и авторитетен източник”.

Сър Джон Хоутън, член на Кралското общество, бивш професор в Оксфорд но физика пише: „Нашата наука е Божия наука” (едно съответствие на писаното от автора в първите изречения на предисловието на настоящата книга). Той носи отговорността за цялата история на научните успехи ... Забележителният ред, последователност, достоверност и впечатляваща сложност, които се виждат при научното описание на Вселената, отразяват реда, последователността, достоверността и сложността на Божието действие [24].

Разбира се, това също не са научни твърдения, а заявяване на лични убеждения.

Контрастът пи мирогледите е очевиден, а Д-р Джон Ленокс го нарича „драматичен“.

От едната страна натуралистите ни казват, че науката е елиминирала Бога.

От другата страна теистите твърдят, че науката утвърждава вярата в Бога.

И двете становища се поддържат от компетентни учени. Но от две противоположни твърдения и двете не могат да бъдат верни. Или и двете са неверни, или едното от тях е вярно, а другото - грешно.

Тогава кой от двата диаметрално противоположни мирогледа - натуралистичният атеизъм или „свърхнатурилистичният” (теософския) теизъм е верен?

Кой от двата мирогледа се подкрепя от науката?

Отговор в подкрепа на втория (теистичния) мироглед дават открития през 1994 г. от японски учени „Ефект на Мойсей“ (стр. 40) и изследванията на българския физик - академик Божидар Палюшев, посочени в предлаганата книга.

Д-р Джон Ленокс отбелязва още, че Стивън Джей Гулд твърди, че „науката и религията са „напълно” отделни области, които могат да съществуват мирно една до друга, стига „само” да ги държим разделени” (виж по-долу обяснението за редукционизма).

Настоящата книга е един опит да се покаже, че може да се изгради „мост“ между религия, теософия и светски науки, т.е. те могат ди съществуват мирно и съвместно, без да ги държим разделени.

Някои учени - атеисти противопоставят светските науки на религията.

Те считат, че изучаването на природата трябва да става „само“ с научни методи регистриране чрез измерване с апаратура или описване с математически формули.

Например професор Ричард Докинс счита, че докато „научните убеждения почиват на доказателства, подлежащи на публична проверка, религиозната вяра няма такива доказателства”. Би било по-точно, ако думичката „убеждения” се замени с „изводи”, защото понятието „убеждение” звучи малко субективно, а „извод“ - обективно. Субективното лично мнение Р. Докинс признава в своя книга от 2009 г., в чието заглавие назовава „доказателствата за еволюцията“ „най-великото шоу на земята“ - „факт, както всички факти в науката „ (на несигурното познание).

По отношение на такива лични убеждения (мнения) на учени като това за произхода на живота и човека от „една много малка клетка“, която „еволюира през 400 000 форми и под-форми“ и при „едно съчетание на нещата“ най-после дошла във формата на човек” Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо ги нарича „хипотези и съчетания на този учен човек” [10], том 1, стр. 18.

Горното становище на проф. Ричард Докинс, който е един от горещите привърженици на еволюционната теория, може да се уравновеси с мнението на българския учен - физик академик Божидар Палюшев, който счита че „вярата в еволюцията изисква много по-голяма доза вяра, отколкото вярата в съществуването на Бога” [46], стр. 396. За това говорят посочените на различни места в настоящата книга дори научни доказателства (ефектът на Мойсей), факти като вярата на учените в електрона, обяснения като „интелигентен дизайн” и „нередуцираща се сложност”, и др.

Да не говорим за безизходицата на защитниците на еволюцията след експеримента на видния френски учен Луи Пастьор (1822-1895) със заключение, че „неживата материя не може да роди жива такава”.

Поради подобни аргументи светската атеистична наука все повече и повече загубва своя авторитет поради безсилието й да обясни появата и същността на живота въз основа на теорията на Дарени за еволюцията. С появата на нови направления в научното познание като [4], [4а] и [46] акцентът на обективността в това познание започва да се измества от материалистичната наука към духовната светогледна картина, очертана от Сътворението. Само духовно могат да се обяснят свръхестествените прояви, наречени „чудеса”, извършвани от Бог и Неговия Син Христос.

Във връзка с по-горе казаното Д-р Джон Ленокс отбелязва в [6] следното: „За съжаление, действително има и някои хора, които изповядват вярата в Бога и открито заемат пък антинаучна и антипросветителска позиция - което разбира се компрометира вярата в Бога и е „трагично изкривяване на библейския възглед“. Може би Ричард Докинс е имал лошия късмет да срещне непропорционално много такива хора. Защото в БИБЛИЯТА се твърди, че „ВЯРАТА ОСВЕН ВСИЧКО ДРУГО Е ОТКЛИК ПА ДОКАЗАТЕЛСТВА, а не е емоционална еуфория при липса на доказателства.”

Християнския апостол Павел пише, че Природата свидетелства за своя Божествен произход: „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него - вечната му сила и Божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията“ [1], Новият Завет, Послание към римляните, 1:20.”

И Д-р Ленокс добавя: „Философите и учените също се нуждаят от смирение пред факлите, дори когато тези факти им се посочват от някой, който вярва в Бога. (Разбира се, и обратното е вярно).

Неверието в Бога непременно не е гаранция за научна достоверност, истинност. Истинното твърдение може да дойде и от религия и от наука.

КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ Е ПОТВЪРЖДЕНИЕТО БИЛО ТО НА РЕЛИГИОЗНО, респективно ТЕОСОФСКО ПРЕДСКАЗАНИЕ ИЛИ НАУЧНО ПРОГНОЗИРАНЕ.

Науката обяснява много явления, събития и процеси в природата и живота на човека и в това се крие нейната сила и очарование.

„Едно обяснение е успешно”, когато е полезно, т.е. „когато човек разбере ясно нещо, което преди не е разбирал“, и това разбиране му допринася полза.

В [6] професор Д-р Джон Ленокс пише: „Едно от ключовите вярвания на научния материализъм е, че науката може да обяснява всичко.”

И той цитира философа и математика Бертран Ръсел: „Всяко знание, което може да се постигне, трябва да се придобие чрез научни методи; а това, което науката не може да открие, човечеството не може да знае.“

Би могло да се каже, че този възглед, наречен сциентизъм [6], се опровергава от знанието, което ни дават теософи като Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno. Няма област от живота на хората, в която да не е дал полезни практически съвети - дори обяснение за родено нямо дете (виж го в раздел III – 6.1., на страница 484).

Както се вижда и от други примери, приведени в настоящата книга, науката не може да обяснява всичко, например медицинската наука не дава обяснение за „чудеса“ на излекуване.

За някои „единствено” науката може да установява истината.

Това твърдение не трябва да се абсолютизира поради противоречиви схващания на различни учени, посочени например в [5] и [6].

По този въпрос Джон Ленокс отбелязва: Ако това твърдение беше вярно, то щеше да означава край на много дисциплини, изучавани в училищата и университетите. Преценката за литература, изкуство, музика, а и самият предмет на така наречените социални науки са изцяло извън обсега на природните науки, които понякога се наричат просто „науката“.

Природните науки не могат да ни кажат дали едно стихотворение е лошо, или е творба на гений. Как биха могли да ни кажат дали една картина е шедьовър, или цветна цапаница? Едва ли чрез анализ на боите.

Етиката (учението за нравствеността, морала, нормите за нравствено поведение) също е извън обсега на природните науки. Те не могат да ви кажат дали от морална гледна точка е правилно или погрешно да сложите стрихнин в чая на баба си, за да наследите имотите й малко по-рано.

И Д-р Ленокс посочва една проста илюстрация, която да помогне да се схване същността - леля Матилда, която е изпекла прекрасен сладкиш и го предоставя за анализ на група водещи учени - експерти по хранене, биохимия, физика и математика. Техните науки отговарят на въпросите кой“, „колко“ и „как“, но не могат да отговорят на въпроса „защо“: „Защо е направен този сладкиш?” Всъщност, единственият начин някога да получим отговора е, ако леля Матилда ни го разкрие, че е за нейния племенник Джими. Но ако тя не пи го разкрие, никакви научни анализи няма да ни просветят.

Същото се отнася и за замисъла на Бога. Има аналогия между леля Матилда и Бог във връзка с въпроса „защо”, например „Защо е създаден светът?”. На въпроса „защо „ най-точно отговаря Създателят - Творецът, защото светът е негов замисъл. Огромната разлика е в това, че невидимият Бог отговаря на всички въпроси на хората, но когато Той прецени, каквото Той прецени и на когото Той прецени - на свои избрани.

И ето какво е казал Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо:

„Има една Божествена наука, която е съществувала милиони години преди създаването на света. Тя е създала Небето и Земята, както и цялата Вселена. Божествената наука разрешава всички въпроси” [10], том I, стр. 18.

Лауреатът на Нобелова награда сър Питър Медавар коментира: „Съществуването на ограничение за науката обаче става ясно от нейната неспособност да отговори на детински прости въпроси, свързани с първите и последните неща, като например:

„Как е започнало всичко?” (Как изглежда „Началото”?);

„Защо всички ние сме тук?”;

„Какъв е смисъла на живота?”

Той добавя, че за отговорите на тези въпроси трябва да се обърнете към художествената литература и религията [25].

Затова Д-р Ленокс казва, че „с право може да се твърди, че науката не може да отговаря на въпроси за смисъла и целта на нещата”.

Разглеждайки в [6] въпроса за същността и обхвата на науката, Д-р Ленокс отбелязва, че теоретиците на науката напомнят, че далеч не е лесно да се дефинира понятието „наука”.

Няма един всепризнат „научен метод”, но в научната дейност има общо срещащи се елементи като хипотеза (предположение), наблюдение на обективния свят, експеримент (опит), данни, теория, доказателства, прогноза, обяснение и др.

„Понастоящем се водят и разгорещени дискусии върху основните категории наблюдение и прогноза, или проблем и обяснение.”

Би могло да се счита, че в научните изследвания се използваш и четирите току що посочени в предния абзац категории.

И накрая Д-р Джон Ленокс заключава:

„Твърдението, че единствено науката може да води към истината, само по себе си не е резултат от науката. Как тогава това твърдение би могло да е истина? Така то противоречи само на себе си и е безсмислено.

Както се отбелязва и на друго място в предлаганата книга, светската наука е ограничена в сравнение с Божествената наука. Ако вземем под внимание най-общата светска наука - философията, последната не може да достигне божествените измерения на теологията. Произходът на теологията се възприема като божествен. Във всички свои форми философията има човешки произход и се явява дело на човешкото познание [46], което е ограничено (1% според Айнщайн) и непълно в сравнение с неограниченото знание на Невидимия Разумен Свят, получено от Божествения извор на Мъдростта..

Но твърдението, че науката е ограничена, не оскърбява науката. Напротив. Точно тези учени, които правят пресилени твърдения за науката, я излагат на присмех и я компрометират. Те неволно и може би несъзнателно са се отклонили от науката и са навлезли в областта на митологията.”

В научния процес учени използват метода на редукционизъм - изследване на нещо сложно, което се разделя и „редуцира” на отделни по-прости компоненти - части или аспекти с цел по-лесно изучаване и обяснение на езика на физиката и химията.

Особено силна форма на материализма е „физикализмът”-свеждането на всички явления, събития и процеси, включително целия ни душевен свят до физически процеси.

Сър Карл Понър посочва: „Дори и при най-успешните опити за редукция почти винаги остава необяснен остатък” [6].

А Д-р Джон Ленокс добавя: „Ако махнем от почерка на така наречения „Онтологичен“ („относно битието“) редукционизъм думи като „нищо повече от”, „единствено”, „просто”, „само”, „напълно“ обикновено остават вече твърдения, на които не може да се възрази”.

Повечето учени вярват, че техните теории, макар и да не са „истината” в абсолютния смисъл, ги доближават до разбирането на действителността в обективния свят, както например показва развитието на разбирането за Вселената от геоцентристкия възглед на Птоломей към хелиоцентристкия на Галилей, през Нютон до Айнщайн.

Може да се каже, че противоречия или по-меко казано противоречивост има навсякъде и във всичко. Светът е създаден дуален, полярен, двуполюсен - с плюс и минус.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno няма двама с еднакъв вкус, с еднакви мисли, чувства и желания (действия).

Има и руска поговорка „По вкус и цвят приятели няма“.

Но В РАЗНООБРАЗИЕТО ИМА КРАСОТА, КОГАТО ИМА ХАРМОНИЯ, КОГАТО ВСИЧКО Е НА СВОЕТО МЯСТО.

За съжаление в съвременния човешки живот това разнообразие е достигало до анархия и несправедливост, спорове, противопоставяне и вражди. Едно такова противопоставяне е „светска наука - религия Може би една от причините за това е наследения от грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева стремеж на всеки човек за изява.

За щастие, на атеизма и изопачаванията, наричани „замърсители”, може вече да се противопостави не само религиозната вяра, по и научните постижения в лицето на новите направления на научното познание, към които принадлежи и „физиката на Бога“ [4], изразена и чрез „коригирания вариант на теорията на торсионните полета” [4а] и [4б]. Развитието на математиката, физиката и философията започва постепенно да работи в полза на идеята за съществуването на Бога. Щом се казва, че няма разумен Творец, как може да се твърди, че има творчески замисъл в природата ?

С появата на новите направления в научното познание, посочени например в [4], [4а] и [4б], религиозната вяра получава съществено насърчение и потвърждение на духовни твърдения от страна на светската наука.