I - 2.1.4.1. Айнщайн и други учени за Бог и Свещените Писания.

[Ани]

I - 2.1.4.1. Айнщайн и други учени за Бог и Свещените Писания.

Айнщайн е вярвал в Бог като Висш Разум, но не Този, Който е описан в Библията като Личност.

Подобно верую е имал португалският професор Аугущо Сиза, работил с Айнщайн в Принстън - САЩ и запознатият с тяхната работа португалски професор Луиш Роша, включително с „доказателството“ за Сътворението на света за шест Божествени дни, изложено в ръкопис на Айнщайн [8].

Воден от това верую, в разговора е главния герой от романа [8] - световноизвестният криптолог професор Томаш Пороня, португалският професор Луиш Роша е задал три логични въпроса от вида:

1. Щом Бог е всезнаещ, не би ли могъл да предвиди, че нито едно от животните не би могло да бъде достоен помощник на човека?;

2. Не би ли могъл да предвиди, че човекът ще се разврати (ще извърши грехопадение);

3. Защо всемогъщият и добър Бог оставя злото да съществува?

Тези въпроси въобще не се отнасят за проектирания от Бога човек ,, по негов образ и подобие“. Последният още не е дошъл на Земята според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno. Той предстои да дойде. Той ще притежава Божествени способности: ще може да разговаря с всякакви животни (сега изглежда фантазия в някои филми), а месоядните ще изчезнат по Божия воля; Подобният на Бога човек няма да се разврати; в света ще победи Доброто и злото няма да съществува.

Логичните обяснения и отговори ни горните три въпроси за настоящите хора са следните:

1. Въпреки сегашното ниско ниво на развитие на хората, човек води диалог и поне делфините и домашното куче си животни, които могат ди бъдат негови достойни помощници. За други животни има единични случаи, обикновено отгледани от малки от човек;

2. Бог е много добър и е дал свобода на първата човешка двойка Адам и Ева. Той е бил предвидлив като им поставил само едно единствено ограничение: да не вкусват от плодовете на „Дървото за познаване на Доброто и злото“. Но, подведени от черния адепт - Дявола Сатан, те не са Го послушали и изпадат в грехопадение. С грехопадението идват и разврата, злото и смъртта в живота на хората на Земята;

3. Както се пояснява и на други места в предлаганата книга, Създателят е направил света дуален и допуска злото от една страна за да се оцени Доброто, а от друга страна и като единствен ефективен начин за възпитание на хората след грехопадението, по пътя им към съвършенство и безсмъртие - целта на Бога.

Айнщайн е установил, че има дълбоки истини, скрити по странен начин в Стария Завет на Библията. Изложеното в ръкописа на Айнщайн „доказателство“ за Сътворението на света за шест Божествени дни потвърждава истинността на Библията [8].

Самият Айнщайн е бил шокиран от сходството между написаното в свещените писания и последните открития във физиката и математиката. Той си е задавал въпроси от вида: Дали мистицизма не крие повече познания, отколкото се предполага? Дали Библията не „крие“ научни истини? Истината е, че светските науки откриват постепенно елементи от Божествената Наука, която съдържа цялото знание.

Типичен пример в това отношение е въпросът за относителността на времето.

Съгласно [1], Старият Завет, Псалом 90:4 „хиляда години пред Бога са като вчерашния ден, които е преминал“. Това е и съгласно Теорията на относителността на Айнщайн. Протичането на времето (по-бързо или по-бавно) зависи от положението (мястото на наблюдение) и скоростта на наблюдателя. Като класически пример се посочва „парадокса на близнаците”.

Като следствие онова, което е настояще за един наблюдател, е минало за друг и бъдеще за трети - някакво събитие, което още не се е случило, вече е било в миналото; такова събитие е неизбежно, тъй като макар и било в дадена точка, още не се е случило в друга, но ще се случи.

Това твърдение съвпада с онова на бележития френски математик Лаплас (макар и атеист), че бъдещето и миналото са предопределени, както проповядва и РЕЛИГИЯТА в Библията.

Удивителна аналогия между БИБЛИЯТА И НАУЧНИТЕ ДАННИ има по отношение на възрастта на Вселената [8] - петнадесет милиарда години.

Научните данни са от сателитите, които анализират „фоновата космическа радиация“ - остатъчно лъчение, предсказано от хипотезата - теория на „Големия взрив“, която Айнщайн използвал, за да изчисли възрастта на Вселената.

Логичният въпрос е: как авторите на Старият Завет от Библията са могли да знаят за възрастта на Вселената преди хиляди години, когато са липсвали научните данни, посочени малко по-горе.

Логичният отговор е: Автентичният автор на Библията е Бог, който е „диктувал“ на пишещите я. Създателят - Творец знае абсолютно точно кога е сътворил Вселената, т.е. кога е станало Сътворението чрез Мисълта Му - Словото Му и фразата Му „Да бъде Светлина!“.

Аналогия на Сътворението е хипотетичният „Голям взрив“ И затова Божията фраза „Да бъде светлина” е припозната като „Божията (Духовни) формула” [8]. Счита, че това разчетено кодирано послание на Айнщайн „Да бъде светлина!“ е „доказателство“ за съществуването на Бога [8], на база Сътвореното от Него.

Това сходство със Свещените Писания се преоткрива в СВЕТСКИ НАУКИ като физиката, и по-специално в теорията на торсионното поле [4], като научен синоним на Светия Дух - третата форма на проявление на Бога. А поради единството на всичко, разбере ли се Светия Дух, разбран е триединния Бог.

При наблюдението на природните бедствия логиката ни насочва към управлението на Вселената от Бога.

Но проучването на автора показа, че може би единствено академик Божидар Палюшев пояснява в [4а], стр. 510, че Бог управлява природните явления като влияе на началните и крайни условия, определящи решението на математически уравнения, които описват поведението на Вселената.

Единството пи противоположностите се оказва общо, единно становище на РЕЛИГИИТЕ (Х)Индуизъм, Будизъм, Даоизъм (философска система с родина Китай, с основни идеи съвпадащи с Будизма), Християнска, включително на ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno и на СВЕТСКИТЕ НАУКИ - в областта на Диалектическия материализъм („законът за борба и единство на противоположностите „).

От гореизложеното следва, че в исторически аспект РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ ПРЕДХОЖДА НАУЧНАТА.

Буда (566-486) е говорил за дуалност, двойственост, че противоположностите светлина и сянка, бяла и черно, дълго и късо, добро и зло могат да бъдат опознати само по отношение едно на друго.

Затова Бог е допуснал злото - за да се опознае съвършено Доброто. Светлината не е независима от сянката. Светлината се откроява по-добре на фона на сянката.

Има една взаимни връзка между енергия и маса по прословутата формула (1) на Айнщайн, формулировките на Бейнса Дуно за трансформациите мисъл-светлина-енергия-материя, вълна и частица при квантовата механика, пространство и време в Теорията на относителността

В свещени текстове на (х)индуизма и в научни текстове се виждат аналогични твърдения: Каквато е Вселената, такъв е и атомът. Какъвто е макрокосмоса, такъв е и микрокосмоса. Каквото е космическото тяло (човек), такова е и човешкото тяло (човек). Какъвто е Космическия разум, такъв е и човешкия разум.

Айнщайн е констатирал, че СВЕЩЕНИ ТЕКСТОВЕ В БИБЛИЯТА И ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИИ (х)индуизъм, будизъм и даоизъм СЪДЪРЖАТ ДЪЛБОКИ НАУЧНИ ИСТИНИ, които не са били известни по онова време, които науката едва сега започва да разбулва.

Подобно признание има и в Ислямския свят (Персия, Иран).

Логичният въпрос е как древните мъдреци са получили достъп до тези истини?

Логичният отговор е, че те са били вдъхновени от нещо дълбоко, вечно, вездесъщо, но невидимо. Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno „източникът е един” - Бог (Светият Дух), който е подсказвал текстовете за Свещените Писания.

Същият е подсказал и за първите четири стиха ОТ БИБИЛИЯТА на българския физик Б. Палюшев, който намира в тях „двустепенния сценарий за произхода на Вселената“ [4а], стр. 188.

От същите тези стихове на БИБЛИЯТА са оформени и двете послания на великия Айнщайн:

Първото (шифровано) послание на Айнщайн от 1955 г. проф. Пороня дешифрира като „Виж знака в Битие“ [8].

Второто (кодирано) послание на Айнщайн [8] криптологът разпознава в думите на Бог „Да бъде светлина“ от БИБЛИЯТА, [1], Старият Завет, Битие 1:З.

Айнщайн е вярвал, че Старият Завет крие „доказателство“ за съществуването на Бога - за Сътворението Му. С интуицията си на велик учен той е усетил, че казаното в Библията „Ди бъде Светлина! И биде светлина.“ е вярно. Но Айнщайн е разбирал, че това Библейско твърдение се нуждае от научно потвърждение. За да не рискова своя авторитет на гениален учен той закодирал това си послание за да се декодира по-късно, когато се получи научно потвърждение.

Този израз от Библията би могъл да се счита (индиректно) Библейско доказателство за съществуването на Бога и повече като Библейско доказателство за Сътворението на Вселената от Бога с експлозия от светлина, но само разгледани в контекста на открития и/или хипотези на СВЕТСКИТЕ НАУКИ (например за „Големия взрив”).

Логичният въпрос пред учените е: Коя е причината светлината да бъде?

Учените предполагат, че Вселената се е родила от нещо като „първоначална експлозия”, наричана „Големият взрив“ и ще загине с „Топлинна смърт” (съгласно Втория закон на термодинамиката) или „Големия срие” - обратното събитие на „Големия взрив „, понеже всичко е циклично.

Айнщайн е предполагал, че това ще бъде „Големият срие“ [8].

Може би той се е позовавал на принципите на Сътворението на Вселената - дуалност (полярност) и цикличност.

В тези хипотези на учените прозира твърдението на източната религия (х)индуизъм, че „всичко във Вселената е циклично“, в края е новото начало, както е и при прераждането - краят на един светски живот е началото на друг следвай/ живот. Това съответства на научната хипотеза за циклични Вселена, пулсираща между „Големия взрив” и „Големия срив“. Това е Тайна за Вселената.

Мащабният експеримент на ведущи световни физици в Швейцария цели да докаже „Големия взрив „. Но дали ще даде отговор на въпросите „от какво” или „от кого” и „защо” е предизвикан „Големия взрив?”. Ще очакваме тяхното заключение.

В подкрепа на идеята на автора за триединно познание е коментарът на Д-р Джон Ленокс за „забравените корени на науката” [6]:

Едип от начините да подходим към такъв въпрос е чрез историята. А чук историята определено може да помогне, като ни припомни, че централното убеждение (и на науката), че Вселената е подредена, има религиозни корени (убеждение, залегнало в основата на всички природни науки).

Може би това е нещо, което — ако използваме езика на Докинс — „трябва да се тръби от покривите”, като противоотрова на цялостното отхвърляне на Бога. Защото то означава, че основата, върху която стои науката, основата от която тя се издига към звездите, е солидната теистична (религиозна) основа.

Действително, в далечното минало, когато хората не са познавали още света, се чудели на някои процеси, явления и събития в живота и Природата. И тогава те допуснали съществуването на свръхестествени сили или същества (Бог, духове) в Невидим свят, които притежават знанието да управляват Природата, хората и живота. Със създаването на такива представи се заражда религията. Бог като Висш Разум с помощта на свои помощници влиза във връзка с избрани хора на Земята и им дава възможност за „откровение“ (духовни връзка) за постепенно разкриване на законите на Природата, на част от Знанието, т.е. познанието за света и хората.

Действително, зараждащата се светска наука се е изграждала на основата на постепенното разкриване на Божествената наука на избрани от Бога религиозни служители и теософи. Защото знанията на Невидимия свят се пазят в тайна и са под контрола на „Небето“, тъй като има хора, които могат да ги използват за зло. Ето защо тези знания се наричат „окултни“ (тайни). Това наименование идва и от факта, че в миналото посветените са основавали тайни научни центрове и школи на Земята, в които са обучавани подходящи хора чрез подбор след предварителна проверка. В тези окултни школи религията е предшествала и съжителствала наред с науката.

Бог е сътворил светлина, енергия и материя с Мисълта Си, „със Словото“ си, е Думите Си, както е казано в БИБЛИЯТА.

Би могло да се счита, Че едно ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА БОЖЕСТВЕНИТЕ КОРЕНИ НА НАУКАТА И СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА е ТЕОСОФСКАТА ФОРМУЛИРОВКА на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno за трансформацията на четирите философски категории Мисъл - светлина - енергия -материя:

Светлината е сгъстена (кондензирана) мисъл

Енергията е сгъстена светлина.

Материята е сгъстена енергия.

Като виден представител на СВЕТСКАТА НАУКА Айнщайн е дал на света прословутата си формула за връзката само между двете философски категории енергия и материя: Е = Δ m с² (1) - виж и стр. 448.

Може би затова Айнщайн е казал, че „се прекланя пред Учителя Петър Дънов от България“.

В настоящата книга са посочени и три практически примера за дематериализация (разреждане на материята) и материализация (сгъстяване на материята) на човешкото тяло и други материални обекти - доказателства за Божествени способности след Христа, през двадесети - двадесет и първи век: Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [2], българската психотропни ясновидка Слава Севрюкова [15] и индийския ,, човек на чудесата” Сай Баба [17].

ТОГАВА ЗАЩО ДА НЕ СЕ ПОВЯРВА ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА ВЕСЕЛЕНАТА ОТ НЕВИДИМИЯ БОГ, КОЙТО Е СЪЗДАЛ ЧОВЕКА „ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ“ и че има неограничени способности - Той всичко знае и всичко може.

Колкото и да се струва на някои невероятно, Джон Ленокс е нрав за „забравените корени на науката“, а Айнщайн - че „Библията съдържа дълбоки научни истини” - недостижимата Наука на Бога.

Както вече се спомена по-горе, това се признава и от видни персийски и ирански духовни и научни личности.

И няма да е излишно да се повтори, че за тези истини, изказани от източни мъдреци и в Библията, „източникът е един” [2], основата на всичко: Висшият Космически Разум, Бог, Господ, независимо какво наименование се използва.

Тук може да се спомене една християнска мисъл, поднесена и от едноименния коментатор по Българската Национална Телевизия Горан Благоев на 18-04-2009г. (събота) по случай Възкресение Христово: „Светът не може да бъде познат без познанието за Бога”.

Затова, докато чима някаква алтернативна научни констатация, кое е предизвикало „Големия взрив”, остава Библейското твърдение за Сътворението на света - с мисъл Бог е създал светлина, енергия (силови полета) и материя. И не е изключено учените от мащабния експеримент в Швейцария да стигнат до хипотезата, че „Големият взрив „ е предизвикан от Бога (важно е кой и защо?).

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno (1864-1944) първият опит за приложение на окултното учение в живота принадлежи на българите. За тази цел те са подготвяни преди 5400 години. „Българите направиха нещо за света чрез богомилите. Това, което изнесоха българите, е принципа на свободата.”

Но в България не се прилага учението, а част от българския народ става съучастник в избиването и прогонването на богомилите, което представлява колективна или национална „карма” (в превод от санскритски „дело”). С този термин се именува един напълно справедлив космичен „закон за кармата”, според който всяко добро или лошо дело има съответните, напълно адекватни, последствия. Освен физическите деяния, като причина за бъдещи последствия се явяват също думите и мислите на човека.

Хората още не знаят, че всяка дума и мисъл се регистрира в пространството и става причина за дадено адекватно следствие в настоящия и/или следващ живот, т.е. следствията от добри или лоши дела, думи и помисли по закона за кармата се наследяват. Ето защо внезапно появили се БЕЗ ВИДИМА ПРИЧИНА ТРУДНОСТИ, страдания, беди и наказания на даден индивид СЕ КОРЕНЯТ В МИНАЛ негов ЖИВОТ.

Незнанието на този закон не ни спасява от неумолимото му действие. Написано е в Библията: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

По закона за кармата, като следствие от това дело (поведение) спрямо богомилите, България пада под османско робство 500 години.

„Ако не бяха изпъдили богомилите от България, другояче щеше да протече историята на българите. Сега има закъснение” [2].

Подложени на гонение, богомилите отиват и дават мощен тласък на западноевропейската култура.

А англосаксонската и тази на славянството ще бъдат основа на зараждащата се култура на шестата раса [2].

Днешните розенкройцери в Америка и света са наследници на богомилите [26].

„Неразбраните в миналото окултни религиозни истини днес една след друга се потвърждават от светската наука” [2].

В настоящата книга е направен опит да се посочат примери за потвърждение на тази мисъл на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо.

Този анализ за корените на науката, въпреки че често се забравя, се подкрепя от много видни историци на науката, между другото от сър Алфред Норт Уайтхед, който застъпва тезата, че хората са започнали да се занимават с наука, защото са очаквали в природата да има закономерности, а са очаквали закономерности, тъй като са вярвали в един Законодател - Бог. Защото няма закони без законодател.

Франсис Бейкън (1561-1626), разглеждам от мнозина като бащата на съвременните природни науки, поради същото убеждение е учел, че БОГ НИ Е ДАЛ ДВЕ КНИГИ - КНИГАТА НА ПРИРОДАТА И БИБЛИЯТА - и, за да бъде човек истински образован, трябва да се занимае и с двете, т.е. трябва да се занимае е наука и религия.

Четенето на тия две книги и това занимание е трудно, но възможно и полезно. Някои части от Библията са лесни за четене и разбиране, особено ако това се прави не за първи път. Например в началото на книгата „Битие” от Стария Завет пи се разказва как самият Бог дава на човека задача да даде имена на животните и с това да започне „вълнуващата работа на класификацията, която лежи в основата на научната дейност” - ето религиозен корен на науката.

Затова и Д-р Джон Ленокс коментира в [6], че „библейският светоглед е бил важен фактор за възникване на природните науки”.

Ето защо В. Щегмюлер от Германия казва, че „човек трябва предварително да вярва в нещо, за да може изобщо да се говори за познание и за наука” - твърдение сходно с отбелязано вече такова на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno за вярата и науката (виж страници 26-27 от настоящата книга).

Вярата в Бога не е пречела на учените-теисти, а напротив - често ги е вдъхновявала.

Например Кеплср описва своята мотивация така: „Най-важната цел на всички изследвания на външния свят трябва да бъде да се открие рационалния ред, който е заложен в него от Бога”.

Но нека се каже още нещо за отношението между атеизма в науката и meизма в религията.

Много учени считат атеизма за необходима предпоставка за правенето на истинска наука.

По този въпрос Д-р Джон Ленокс заключава в [6], с.32 : „... - в огромната си част науката, която се прави при атеистични предпоставки, ще бъде но същество същата като науката, която се прави при генетични предпоставки.”

„Идеята, че вярата в Бога ще доведе до края на науката, е също погрешна.” И той напомня посочената от него аналогия със създаването на колите „Форд”: „Вярата, че двигателят е конструиран от г-н Форд, не би попречила на никого да изследва научно как работи конструкцията - даже би била насърчение за това.”