I - 2.3.2.3. Бог като Абсолютни Истини, която носи съвършената Свобода.

[Ани]

I - 2.3.2.3. Бог като Абсолютни Истини, която носи съвършената Свобода.

Само Бог е абсолютно свободен.

Бог като Истина ни привлича,

а Христос показва истинския

път на нашето вътрешно движение към Бога.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

И същият Учител съветва:

Вложи Истината в душата си, и свободата, коя го търсиш, ще я придобиеш! Само човек, който има Истината, знае посоката на своя живот.

Ето какво е говорил той още:

Казват, че Истината е отвлечена като понятие. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.

Ето защо Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът”

И за да поясни Бог като Истина, Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо разглежда паралелно Божествената Истина и човешката истина в нашия земен свят. Защото само със съпоставянето може да се открои, види, разбере и почувства Божествената Истина. Затова Бог е устроил живота дуален, полярен. Действително, можели човек да оцени Истината, ако не види и почувства Лъжата.

Истината Божествена с независима от личните схващания на хората. Дали ще мислите по един или друг начин за нея, дали ще се приближавате или отдалечавате от нея, с това вие няма да измените нейните отношения.

Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги.

В този свят пи Истината НЕЩАТА СА СТРОГО МАТЕМАТИЧЕСКИ ОПРЕДЕЛЕНИ. НЯМА НИЩО НЕПРЕДВИДЕНО, НИЩО СЛУЧАЙНО. ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО.

И когато си тъй сиромах, че нямаш ни петак в джоба си, знай, че има нещо, което седи над всяка сиромашия. Това е Истината Божия. Има нещо, което седи над всяко богатство. Това е Истината Божия. Има нещо, което седи над всяка власт. Това е Истината Божия. Тази Истина ще отвори пред тебе велик простор, и ти ще прогледнеш.

Когато тя дойде у тебе, ще направи ума ти светъл, в сърцето ти ще внесе мир, а на тялото ти ще даде сила и здраве.

Затова ви казвам:

Преди всичко и над всичко любов към Истината!

Във Вселената всичко се движи. Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока - посоката, в която всичко във Вселената се движи, включително и човека, когато започне своето развитие - от граничното към безграничното и безначалното, т.е. към Бога - неговият Създател.

Понеже Истината Божия принадлежи към света на безсмъртието, за грешните хора тя е недостъпна. Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми (за висша математика).

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Затова Абсолютната Божия Любов действа по „формулата 999 грешки“ (б.а.) - виж раздел I - 2.3.3., стр. 113.

Истината, обаче, е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота.

Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината, защото Истината подразбира „висшето в човека“.

Мислите ли, че Истината е при богатите? - Не е. Мислите ли, че е при сиромасите? - Не е. Мислите ли, че е при учените, при философите, при верующите, при окултистите? - Не е.

Никъде я няма Истината на Земята. Защото този свят е свят на страдания и смърт, свят на непрекъснати промени. А в такъв свят истината не може да дойде.

Мъдростта говори с планетите.

А Любовта е толкова снизходителна, че говори и с най-малките, най-незначителните същества.

Понеже Истината говори със слънцата, възвишена и далечна е нейната цел. Ето защо, за Истината смъртните хора не могат да говорят. Те могат да изнесат един факт като истина, но за Истината сама по себе си не могат да говорят.

Герой в света може да бъде само оня, в когото живее Истината. Само той може да се жертва, и когато се пожертва, ще влезе да живее в душите на хората. Затова ви казвам: Преди всичко и над всичко Любов към Истината!

За да се разберат сходството и разликата между Божествената Свобода а човешката свобода, Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо ги разглежда също паралелно.

Свободата в пълния смисъл на думата, принадлежи на Божествения свят.

Само Бог е абсолютно свободен. Ето защо, човешката душа, която живее в Истината, познава Бога като свобода без ограничения.

И когато човек почувства тази свобода, всичката тежест, всичките ограничения, които го гнетят, изчезват. Той изпитва мир, простор, разширение. За неговото съзнание няма предели - той е един поглед прониква нещата. Всичкият лед под него и около него се стапя. Слънцето възсиява, и всички благородни зародиши, които са заложени дълбоко в душата му и чакат от хиляди години да поникнат, започват да се развиват и растат.

Истината - това е Светлината на Божествения свят. Свободата е неговата безграничност. Ето защо, когато говорим за Божествената Свобода, която произтича от Истината, подразбираме безграничност, т.е. стремеж на душата да живее в безграничното.

Стремеж и копнеж на човешката душа е да бъде свободна. Туй е един велик подтик, но не в обикновения човек, а у човека, у когото съзнанието се е пробудило - Божественото съзнание. Свободата е един велик подтик у човека, у когото се събужда Божественото. Целият живот на човека почива на Истината, която носи Свобода.

Когато се говори за Свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека - най-възвишеното у него - не ума!

Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта п да влезем във вечната Свобода.

Свободата е необходима за постигане на опя висш идеал, към който човек се стреми - съвършенството и безсмъртието.

Човек днес не е свободен. Той се стреми към свобода, ала я търси по външен начин. Такава свобода не може да бъде записана с главна буква. Свобода та (изписана с главни буква) обаче не може да дойде отвън. Тя не се налага със закон. Всяка свобода политическа или религиозна - която отвън се налага, е само сянка на Свободата.

Идеалната Свобода, Свободата, която произтича от Истината, не е основана на никакво насилие. Тя не зависи ни от човешкото знание, ни от човешкия правов ред. Нея не я брани външен закон и сила. И наистина, свобода, която трябва да се брани с оръжие в ръка, Свобода ли е?

Хората днес са роби, и за да се освободят, те трябва да се новородят.

Новораждането е скъсване на ония връзки, които сега ни спъват. То означава освобождаване от веригите на съдбата и необходимостта. То означава възстановяване на оная първична връзка на човека с Бога, която съществува от самото му явяване в света. То означава възстановяване на неговата Свобода. Защото ПЪРВОНАЧАЛНО ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА СА СЪЗДАДЕНИ СВОБОДНИ.

И ако Свободата отпосле е изчезнала в света, причината е сам човекът. Той

сам е нарушил своята първоначална връзка с Първичната Причина. Направил е много други връзки, които са го ограничили и заблудили.

Божественото начало постоянно го освобождава от ограниченията на старото, ала той, не след дълго време, пак тръгва по стария път.

Ето защо, ако иска човек да бъде свободен, той трябва да има само една едничка връзка - с Бога, а е всички други същества той трябва да има само отношения. Защото единственото същество, което е свободно - това е Бог. И единственото същество, което може да освободи човека, е Бог. Бог иска всички същества да бъдат свободни като Него. И те трябва да бъдат свободни, защото са части от Божествения организъм.

Ето защо, само когато живият Бог на Истината дойде да живее в човека, когато в него започне да действа Божественият Дух и Сила, само тогава човек ще бъде истински свободен, само тогава той ще познава Бога и ще бъде познат от Него, само тогава ще му служи свободно в Дух и Истина.

Защото Свободата изисква всеки момент човек да бъде готов да извърши онова, което Бог иска от него. А свободния т човек може да го извърши, защото никаква друга връзка не го ограничава. В това, именно, седи неговата Свобода.