I - 2.3.2.6. Бог и Светлината. Човек и светлината.

[Ани]

I - 2.3.2.6. Бог и Светлината. Човек и светлината. Духовни обяснения и препоръки на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо.

Бог е необятна светлина без сенки. Светлината е най-великият деец в творческата работа на Природата.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Духовита светлина - виделината е, която прояснява нещата според току що цитирания Учител.

Ако поискате мнението на съвременните физици върху светлината, те ще ви я определят като ред трептения, в които влизат седем цвята - от червения до виолетовия. Туй са долната и горна граници, между които светлината се проявява на физическия свят. Или по-точно - това са границите, в които човек възприема светлината (спектъра й).

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno дава в [13] и духовно обяснение на светлината както следва.

Светлината - това е творчески акт на Великата Природа (подразбира се Бог).

Тя разграничава битието от небитието, временното от вечното, реалното или непреходното от преходното или нереалното. Бог създава Светлината с Мисълта Си, със Словото Си още в Началото, през първия ден на Сътворението. „Рече Бог: Да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината - нощ” [1], Първа книга Мойсеева на Стария Завет - Битие, 1:3-5.

Светлината - това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме: минаване от безграничното състояние на природата към граничното - това, което можем да наблюдаваме и опознаваме.

Въпросът за светлината е въпрос за високо напреднали човеци, които са по-иначе устроени от съвременните хора. Дълго време се изисква още, докато телата на хората дойдат до такова развитие, че да могат да възприемат живите явления в Природата в истинския им вид.

И ако попитате тия високо напреднали човеци за произхода на светлината, която средно-развитият човек възприема, те ще ви кажат, че от космичното пространство идват към Земята други светлинни вибрации, които като дойдат до нея, се видоизменят така, че се образува обикновената светлина. Зад тази обикновена светлина, обаче, която е само едно отражение, седят друг род енергии от по-висок ред, а зад последните пък седи нещо разумно.

За ония, които виждат, (и/или които знаят за формулировката на Учителя Петър Дънов — Beinsa Douno за трансформация на четирите философски категории мисъл - светлина - енергия -материя) ВСИЧКО в Живата Природа Е СВЕТЛИНА. Всички предмети на Земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви (като енергия и/или материя).

„Ония, които виждат“, действително виждат ореола от светлина около главата на хора като Исус Христос и Светиите, изобразяван от някои художници. А за по-обикновени хора се казва, че те имат „излъчване”. Тези мисли са като следствие от дадената от Учителя Петър Дъпов - Beinsa Douno обобщена формулировка за видоизмененията (трансформацията) на четирите философски категории: мисъл - СВЕТЛИНА - енергия - материя - виж в раздел I - 2.1.4.1., на стр. 76. При това Първичното е Мисълта, проявена в Словото („В началото бе Словото“ - чрез него Бог създаде всичко).

За ония, които виждат, светлината не е мъртва, тя не се състои само от трептения, както днес се твърди в светската наука.

Светлината произтича от живота.

Щом се прояви Любовта, ражда се живота. А щом животът се яви, явява се и светлината.

И тъй, великият принцип на живота е, който е произвел светлината. А светлината, от своя страна, е произвела всички живи форми в Природата. Тя е най-великият деец в творческата й работа съгласно споменатата по-горе философско - теософска формулировка на връзката между мисъл, светлина, енергия и материя.

И затова е казано: Бог е Светлина. Бог сам по себе си не е светлина, ала произвежда светлина и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.

Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.

А гази светлина има много степени на проява. Затова светлината, която възприемаме във физическия свят, се различава от светлината, която озарява духовния свят, както и от светлината, която озарява Божествения свят.

За да може човек да възприеме и разбере духовната светлина или виделината, трябва да има духовно зрение. Тогава пред него ще се открие един величествен свят, в който виделината царува. Тази виделина е жива и разумна, и всички велики мистици, които имат тази виделина вътре в себе си, виждат един необятен свят, трептящ от най-меки, най-нежни, най-красиви цветове, които изпълват душата им като живи струи.

Светлината, която възприемаме на физическия свят, е само едно отражение на виделината.

Живата светлина е оня велик природен деец, който твори формите на човешката мисъл, на човешките желания и чувства. Тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум. Без нея никой не може да мисли и чувства.

Виделината е, която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е тази духовна светлина, която интуицията схваща непосредствено.

И затова, никаква умствена дейност не може да се прояви, никакъв органически процес не може да се извърши без присъствието на светлина.

Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.

Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява.

Ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свят, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като чели притежава целия свят.

Всички светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества, които изпращат своята светлина.

Светлината на слънцето също е произведение на множество разумни същества, които изпращат своята разумност (мисъл) във вид на светлина.

Човек също така сам по себе си е светлина.

Всички добри хора са светещи, а всички зли хора, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза мъжделива светлинка.

Всички добри хора имат „звезди”. И това не е само фигура на речта, а една реалност.

Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата „звезда”. Тази „звезда” е съкровище на неговия живот.

Когато Христос дойде на земята, „звездата” му дойде заедно с него. Но нея видяха само тримата мъдреци от изток.

Когато Христос отново дойде на земята, неговата „звезда” ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години. Но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат Божествената светлина. Защото Христос ще дойде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди”, които излъчват много вътрешна светлина.

Когато тази вътрешна светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо и непреривно (непрекъснато) засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим.

По отношение на светлината Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno дава следните девет препоръки [13]:

1) И тъй, искаш ли да разбереш светлината, ходи там, дето светлината ходи. Светлината пред нищо не се спира - тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение. Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.

2) Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Светлината постоянно обикаля света.

Колко велико е сърцето на светлината!

3) Ходи но пътя на светлината! А пътя на светлината е път, по който няма никакъв прах - „път на светлината, в която царува Божията Любов [62].

Още едно не забравяй:

4) Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно изгрява, ти си в пътя на светлината.

5) Ако в пътя, по който си тръгнал, твоята звезда постоянно залязва, ти си в пътя на тъмнината.

6) Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. А туй, което вечно свети, без да угасва, е Мъдростта! Дружи с това, което свети - Мъдростта! Тя ще ти даде знание.

Знанието ще те облече с най-красивата дреха - светлината (вътрешната).

Защото светлината (вътрешната) - виделината е дреха на знанието.

7) Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото.

8) Искаш ли да бъдеш силен, бъди като светлината. Светлината е силна и жива.

9) Обичай светлината и свободен бъди!