I - 2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията на Бога.

[Ани]

I - 2.3.3. Относно определенията, тълкуванията и наименованията на Бога.

Срещат се по-малко определения, тълкувания и много наименования на Бога. Някои от тях се коментират по-долу.

В своята беседа“Мистично (вътрешно, духовно) разбиране“, - утринно слово на 21 юни 1931 г., Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno говори за вътрешно разбиране на „същината на живота” - вечното в света, т.е. идеалът към които се стреми душата.

- Как да разберем тази същина? - Ако трябва да се обяснява, тя става неразбрана.

- Как я разбират хората? - Различно: колкото хора, толкова разбирания има. Принципът на аналогията е приложим и при разкриване на същината на Бога.

Цитирайки Библията в [5], Вернер Гит пише: „Същността на Бога е Любов и милосърдие”. Бог няма видима външна страна, а само виждаме Негови проявления. Освен това, вътрешната му страна е още по-невидима и може да се приеме само с вяра и да се разбере също само с Любов. Но за това е необходим минимум духовна просвета. И тъй като има атеисти и хора без или с недостатъчна духовна култура, авторът счете за необходимо да се засегне въпроса относно представите за Бога.

Тъй като Бог е вечен (без начало и без край) и с неограничени възможности, Той е назоваван „Царят на вечността” („Безначалният” и „Безкрайният”), „Безграничният”, Който обхваща всичко в Себе Си.

Във връзка с първичността на Мисълта и Словото при Сътворението на света и други творения (дела) на Бога, Той е наричан „Първопричината”, „Първото начало”, „Вечното начало”, „Създателят” на Вселената и човека, „Дарителят на човешкия живот”. Действително при всяко творчество първо чрез мисълта се ражда идеята за обекта на съзиданието.

Ако ние хората сме се появили след Сътворението на света, то попе сме свидетели на причудливия релеф на Земята, който е свидетелство, ако не може да се назове доказателство за това, че Бог е Най-Великият Проектант, Архитект и Конструктор. Защото няма сграда, построена от само себе си, без проектант, архитект и конструктор.

Човекът е най-великото и най-съвършеното създание на Бога, най-добре организираното същество на Земята, защото е по „Негово подобие и образ „, в цялостно завършен вид - няма пито един изпитен орган. Затова Той е наричан „Изворът ни човешкия живот” [19], „Източникът на Живота” [2] , „Вечният извор”, „който всякога пи е поил“ и „Вечната Канара”, от която е отсечен човек (из „Молитва на триединния Бог“). Последната е дадена в молитвеника на Духовна общност „Бяло Братство“ [40], създадена от Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо в България, между Славянството и разпространено в целия свят.

Мелодиите на Природата като тези на вятъра, океана, морето и особено хармоничните концерти на пойните птички са вдъхновявали композиторите. Кой не се е наслаждавал на „птичите симфонии“ в градина и/или гора? Най-ценните произведения на великите композитори са вдъхновявани от Бога. Той е помагал лично и/или чрез Светли Същества от Невидимия Разумен Свят на избрани от Него индивиди при композиране и те са станали благодарение на Него музикални гении като Бетовен и Моцарт. Чайковски и Шопен, Верди и Пучини. Ето защо Той е и Най-Великият Композитор.

Може би едно подходящо обяснение на въздействието пи Бога върху човека е следното: Бог е като хубавата музика, защото хубавата музика е Божествена, композирана с Негова помощ. Когато Бог Ви посети, Ви става хубаво, както когато слушате любима музика. Когато Бог е с Вас, на Вас Ви е хубаво, приятно, леко, весело и радост но, а трудностите се посрещат лесно. И всичко това се поражда от Любовта Му.

Принципите, законите и правилата, по които е въведен този строг ред и порядък във Вселената са свидетелство за Най-Великия Учен, който ги е създал.

Подмяната на Светото предание със Свето писание (Библията) е доказателство за Най-Великия Мъдрец, който като Най-Съвършения Ръководител е предвидил, че Божието слово може да бъде забравено и/или променено в нежелателна посока. Затова Бог е подбрал хора, за които знае, че те ще пишат Библията така, както Той им „подсказва”. Последната е писана и от учени и от по-малко образовани хора, включително рибари и овчари, но в нея „прозира“ едно чудно единство - те са писали изумително еднакво по дух и мироглед. Това може да се обясни само с факта, че не друг, а вечният и неизменен Бог, Който се е откривал в различни времена на хората чрез тия свети мъже, е в същност Авторът пи Библията.

В научните среди е известно, че една публикация се счита толкова по-ценна, колкото повече е цитирана в по-следващи писания. Библията е най-цитираната книга в минало и настояще и ще бъде цитирана и в бъдеще, защото тя не е била, не е и няма да бъде опровергана, защото всички пророчества се сбъдват, защото неин автор е Най-Великият Ум и Разум - Бог.

Предвид на ставащите чудеса на лечение и изцеление и след Христа, би могло Бог да бъде наречен и Най-Великият Лекар и Лечител.

Няма явления и процеси, които се явяват и протичат от само себе си. Зад всяко явление, процес и събитие се крие някаква причина. Няма следствие без причина. Това се твърди и в атеистичния диалектическия материализъм.

Всеки ден сме свидетели поне на природни явления и процеси на нашата планета Земя, които са причинени и управлявани от Най-Великия Управител на Вселената (виж обяснението в [4а], стр. 510). Защо? - Защото НИКОЙ няма по-голямо морално право да владее и НЕ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ПО-ДОБРЕ ЕДНО ТВОРЕНИЕ, ОТКОЛКОТО НЕГОВИЯ СЪЗДАТЕЛ.

Ето защо Бог е Господар на Вселената и затова се нарича също Господ. Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno ни казва „ДА ЗАПАЗИМ ЕДНО ВЕРУЮ, ЧЕ НА НАС БОГ НИ Е ГОСПОДАР

Всеки ден и час Той ни поднася красиви картини на Небето -365 пъти в годината, винаги различни омайващи изгреви и залези на Слънцето (констатация и на автора от наблюденията му от август 2001 г. почти всеки ден - когато има възможност). Затова Бог е и Най-Великия Художник, защото няма картина без автор.

От една страна Бог ни дарява с блага през четирите сезона на годината. Заточа Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо Го обрисува като „Извор, който всякога ни е поил

От друга страна, Бог ни предупреждава чрез природните бедствия (изригвания на вулкани, земетресения, наводнения, пожари), че не вървим в правилния път. Чрез тях ние разбираме колко всесилен е Бог и колко беззащитни сме пред Него.

Но Той е многомилостив и дълго време търпелив, защото изпитва човека милостиво десет пъти по-малко преди да му предостави благо (99 пъти - наричани от автора „формула 99”), в сравнение със случая, когато го търпи да направи 999 пъти грешки („формула 999“ — б.а.) за да каже: „Сложете му нещо на гърба за да усети „,

Тези методи на възпитание по формули 99 и 999 могат да обезверяват праведния за получаване на благо и да успокояват неправедния за отсъствието на своевременно възмездие. Но това е въпрос на време, на подходящия ден и час, който Бог е определил или ще определи, но никой не го знае. Защото Бог е Най-Неподкупния, Най-Справедливия, Най-Великия Съдия, Господ на Силите:

НИЩО НЕ ОТБЯГВА ОТ ОКОТО ПА БОГА И РАНО ИЛИ КЪСНО, ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН ВСЕКИ ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО.

В потвърждение на това тук може да се спомене българската поговорка „Бог бави, по не забравя“ и песента „Бог е Любов“ по текст и музика на ученик на Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо:

Бог е Любов, Бог е Любов.

Той на нас всичко е дал.

Сал у нас да има вяра и надежда,

сал у нас да има вяра и надежда.

Те ще разпопят Божията Любов,

Божията Любов.

Основни наименования пи Бога, които се използват са следните:

Древните евреи - юдеите са наричали Бог Йехова, което означава човек, който като каже нещо става: „Защото Той каза, и стана; Той заповяда и затвърди се.“ [1], Старият Завет, Псалом 33:9

Други названия са Саваот, Елохим.

Християните в челия свят Го назовават Бог. На английски език Го наричат още „Lord“.

В Ислямския свят са традиционни 99 имена на Бога. Но общоприето е и Мохамеданите (Мюсюлманите) Го наричат Аллах.

От източните религии (Х)Индуистите Го именуват Бра(х)ман, Будистите - Дхармакая, Тибетците - Дао. Може би „дао” е като диалектно название в китайския език, защото: „Когато китайците искат да кажат нещо за Бога, казват „тао” -това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог“[10], том 1, стр. 54.

Други наименования на Бога, които се срещат са:

Съзидателен, съвършен, вездесъщ Интелект, „Вселена” (така Го наричат учените според португалския професор по физика Луиш Роша);

Най-Великият Лекар го нарича Грете Хойслер - съвременничка и последователна на Бруно Грьонинг (1906-1959), духовен водач и лечител от Германия.

Разумното начало, което е вложило всичко в живота.

Висш Космически Разум, „Вселенски компютър”, Създател, Велика Сила, информационно-енергийно (торсионно) поле го наричат учени.

Достъпът до „Вселенския (Космически) компютър” (Бог, Създател, Велика Сили, свръхизвисено ипформационно-енергийно поле, торсионно поле) е за хора с изчистено духовно съзнание като истинния теософ. Те получават пряко, лесно и точ-но познание. Такива са теософските и психотропните сведения, получени чрез пряко единениес Бога.

Извършените проучвания показаха, че може би най-подходящото определение на БОГ Е АБСОЛЮТНИЯТ (Единственият), Най-Великият, КОСМИЧЕСКИ (Всемиров, Всеобщ, Вселенски) Универсален ВИСШ РАЗУМ, защото съгласно Писанието „В Началото бе Словото”, а Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno под „Слово” разбира „Разум” . „Разум” е ключова дума, защото се казва разумна мисъл, разумно чувство, разумни постъпка, разумно сърце, „Великото Разумно Начало „.

Едно тълкуване на ключовата дума „разум” е: „сила на способностите на човека вътре в ума” или накратко „силен способен ум”.

Идеите на Абсолютното се идентифицират с идеите на вечността. Затова казваме, че Бог е без начало и без край [10], том II, стр. 20.

В заключение към настоящия раздел може да се каже че има различни наименования, различни определения, различни тълкования, но еднаква същност.

Истината е че „това, което пи сближава, е много повече от онова, което ни разделя“ [2], защото Бог е един (единствен, абсолютен). Той е Всевишният, Всемогъщият [1], Старият Завет, Псалм 91.

И би могло да се каже, че всички Го приемат като Общ Благ Небесен Баща.

Трудно е да се прецизира определение на Бога по форма на съществуване (трите лица на Триединния Бог: Отец, Син и Свети Дух), съдържание (мисловно - информационно - енергийна субстанция с торсионен характер) и смисъл или същност (Любов, която поражда всичко), защото тези три философски категории (форма, съдържание и смисъл) при Него са в невъобразимо за човека единство. Защото е много трудно с нашите човешки представи да оценим неоценимото, да измерим неизмеримото, да видим невидимото, да определим неопределимото, да разберем вечното и безкрайното. Може би най-добре подхожда определението за Бога като АБСОЛЮТЕН И ВЕЧЕН ЕТАЛОН ЗА ВСИЧКО!