I - 2.4.1.5. Относно бъдещето на Вселената.

[Ани]

I - 2.4.1.5. Относно бъдещето на Вселената.

От гледна точка на ЕВОЛЮЦИОННОТО УЧЕНИЕ „няма ограничен във времето край на Вселената“ [5] - отново неопределеност.

И отново се срещат елементи на неопределеност и противоречивост в твърдения на СВЕТСКИ ПРИРОДНИ НАУКИ:

През 1929 г. бележитият астрофизик Едуин Хъбъл открива, че в резултат на „Големия взрив“ механичната Вселена „се разширява”.

Логично е веднага да се зададе въпроса до кога и (до)колко ще се разширява и какво ще стане, ако тя само се разширява?

Във връзка с предполагаема гибел на Вселената професорът но астрофизика Луиш Роиш от Португалия, който твърди, че „нищо не е вечно” (с изключение на Бога), вижда две възможности:

- топлинни смърт след около сто милиарда години като следствие от Втория закон на термодинамиката;

- „Големият срив” като обратен процес на „Големия взрив“ - свиване и връщане на материята в изходна позиция на концентрацията й в една точка („топче”) под въздействието на гравитацията.

Според професор Роша по-вероятна е топлинната смърт поради астрономическите наблюдения на нарастващо разширяване на Вселената, поради предсказаната от Айнщайн „антигравитация“ [8], а може би и заради общопризнатия Втори закон на термодинамиката.

Пак в [5] Вернер Гит цитира астрофизика Р. Бройер, който е 1981 г. пише: „Гравитацията е двигателят, който, противопоставяйки се на топлинната смърт, поддържа в движение и една вечно разширяваща се вселена.” Но от друга страна Бройер посочва няколко бъдещи времеви етапи на вселената, чиято продължителност е астрономическа от порядъка на „10 на степен 20”, „10 на степен 45”. А картината след „10 на степен 1500 години” ще бъде „кълба от чисто желязо, в условията на студ и мрак”.

Би могло да се каже, че последното описание на вселената е заимствано попе частично от „мрака“ при първото състояние на сътворената от Бог Вселена. По при „мрак” Бог е създал и „светлина”. И би могъл да създаде нова Вселена, спазвайки принципите на цикличност, безкрайност и вечност.

Вернер Гиш цитира и американския физик Фрийман Дайсън, който не вижда край: „Доколко можем да си представим бъдещето, непрекъснато ще се случва нещо. В една отворена вселена историята няма край.”

Виждат се противоречиви твърдения научени, но прозира и принципът на цикличност (в смисъла на принципа на вечност), за който говорят както РЕЛИГИЯТА (БИБЛИЯТА), така и Учителят Петър Дънов - Beinca Douno като КОСМИЧЕСКИ ТЕОСОФ (виж по-долу) и представителят на СВЕТСКАТА НАУКА - американският физик Дайсън.

Но Вернер Гит прави следното НАУЧНО ПРИЗНАНИЕ [5]:

„Ние не знаем дали живеем в отворена или затворена вселена. Освен това нейната геометрично-астрономическа структура ни е напълно непозната. Така че единственият честен отговор на въпроса за бъдещето на вселената би бил: НЕ МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ НИКАКВИ НАУЧНООБОСНОВАНИ ПРЕДВИЖДАНИЯ.”

В свое кодирано послание в стихотворни форма [8] Айнщайн е изразил мнение, че „ако Земята има край, тегне ужас”, но се споменава и за благословения от Бога ден след шестте дни на Сътворението „Sabbath „ и „Христова нощ”,

Тук е възможен КОМЕНТАР в няколко посоки, но в които прозира съзвучие и/или единство в разнообразието:

В ТЕОСОФСКИТЕ си ОБЯСНЕНИЯ Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno отбелязва [39]:

Мнозина казват, че светът ще се свърши. Не, светът няма да се свърши, но ще се свършат престъпленията, т.е. ще се тури край на престъпленията в света. Някои хора са минали от Стария Завет в Новия, а сега престои преминаване от Новия Завет в Завета на Синовете Божии. Под „Завет на Синовете Божии” някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Те ще турят ред и порядък в света. Този ред и порядък е започнал вече да се прилага в живота.

„Според ОКУЛТНАТА НАУКА сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне н ще се замести е нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали, и нови ще се създават.”

По-приемливото за човешките представи разсъждение е, че не Вселената се разширява, а все по-реалната ни представи за нея, което светската наука непрекъснато потвърждава с откриване на нови и угаснали звезди;

Според езотерични представи, включително и на българската психотропна ясновидка Слава Севрюкова (1902-1991), която се е опитвала със свръхестествени психологични способности да вникне чрез мисълта си в Божествената наука, Вселената има свой Архитект, тя е вечна, неунищожима като своя Създател, защото „живее”, а „животът е вечен” с прераждане и след възкресение по време на Страшния съд. А съгласно Библията [1] и съставения на нейна база алгоритъм в [5], (виж стр. 233 от настоящата книга) човек също може да избере вечен живот. Според психотронната информация на този необичаен български екстрасенс Вселената се „и свива” - някои звезди престават да съществуват, т.е. астрологът Хъбъл е разкрил само едната страна на изменение на Вселената - нейното разширяване. А тя пулсира като жив разумен организъм, т.е. разширява се и се свива чрез нови и угасващи звезди. Но нейното свиване няма да достигне сгъстяване на материята й в точка (топче), както е било преди „Големия взрив” - хипотеза на други учени за „Голям срив". Или Хъбъл е констатирал само изменението в едната посока - на разширението, уловил е част от цялото. Не е могъл да документира свиването на Вселената, но и това ще стане според психотропния екстрасенс Слава Севрюкова [15].

Както е известно дуалността и аналогията са принципи, които Бог е използвал в своето творчество. Бог е създал света дуален (двойствен, полярен). Затова в света се срещат две по две противоположни същности - например Светлина и тъмнина, Добро и зло, Дух и материя, което го прави дълбоко смислен и вечен. Ето защо би могло до се предположи, че Създателят е предвидил изменението на Вселената да бъде в двете посоки - на разширение и свиване. Затова, не е изключено в бъдеще светската наука да потвърди тази теза на Слава Севрюкова [15] и предположение на автора на настоящата книга - пулсирането на Вселената като жив разумен организъм в цикъл, каквото свойство има човешката душа (стр. 194).

Би могло да се счита, че тези разсъждения намират подкрепа в учението за Сътворението, основаващо се на БИБЛИЯТА. Ако съществува някой, който е създал света, то само Той може да ни каже нещо определено за неговото бъдеще. Само авторът най-добре познава своето творческо създание и знае каква надеждност е заложил в него.

И Божието слово би могло да се тълкува така: Поради грехопадението ще има „преходност”, „небето и земята ще преминат, но моите думи няма да преминат „ [1], Евангелие от Матея 24:35, „но ние, според обещанието Му очакваме нови небеса и нова земя”, защото „Отдавна Ти, Господи, си основал Земята, и дело на Твоите ръце са небесата. Те ще изчезнат, но Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени” [1], Псалам 102, 25-26.

Във връзка с бъдещето на Вселената и човека, някои физици, като видни представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, търсят цикличност и във взаимната връзка и трансформация на основните философски категории чрез добавянето на понятието разум (трезвен ум, благоразумие, разсъдък; способност на човека да разбира нещата и явленията) или съзнание (мисъл, чувство, усет; способност на човека да мисли и разсъждава за отношението си към околната действителност - възприемането на света и да си дава сметка за своето поведение ~ мислите, чувствата и постъпките спрямо другите хора). В публикации, основаващи се на Физиката и Информатиката, тези учени като Фрийман Дайсън през 1979 г., Стиф Фрочи през 1982 г. въвеждат названието Висш Космически Интелект (ум; разум, разсъдък; способен да мисли човек; познавателните способности на човека въобще). Той се именува Изкуствен Интелект, като се използва аналогията между мозъка на човека и програмното управление на компютъра - софтуер. Счита се, че биологическото тяло на човека ще бъде подменено с изкуствено тяло, например метално - хардуер. Среща се в някой филми.

Животът като сложен процес на обработка на информация се счита софтуер.

Тук може да се вметне следното:

Ако се тръгне назад по дългата верига на причинно-следствените звена, за да спрем би следвало да се стигне и приеме ЕДНО ВЕЧНО НАЧАЛО, за което бе вече говорено в раздел 1-2.4.1., стр. 143. При наличие на толкова много следствия - проявления на тази ВЕЧНА ПЪРВОПРИЧИНА, логично е да се приеме твърдението На РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА:

Вселената подлежи на обновяване от Нейния Създател, но тя ще е вечна, както ще е вечен Той. Що се отнася до бъдещето на нашата планета Земя „...водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар” [1], Битие, 9:15 .

И тъй, Създател, Господар и Управител на Вселената е БОГ - мисловно - информационно - енергийна субстанция (торсионно поле [4] и [4а]), наричана от представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, главно физици, ВИСШ РАЗУМ.

Ето това са ДВЕ НАИМЕНОВАНИЯ (БОГ и ВИСШ РАЗУМ) на „НАЧАЛОТО“, на „ВЕЧНОТО“, което се назовава също ВЕЛИКОТО НАЧАЛО - МИСЪЛТА, СЛОВОТО (ТОРСИОННОТО ПОЛЕ).

Едно потвърждение на това единно мнение на религия, теософия и светски науки е така нареченият от португалския професор но физика Аугущо Сизи „окончателен антропен принцип” [8] („разумен човешки принцип“), основаващ се на логичната констатация, че няма смисъл да се създава Вселена с фина настройка, която би осигурила поява на живот, който да бъде унищожен по-късно. Този принцип постановява, че Вселената е създадена, за да възпроизвежда живот и то само разумен живот, за който е говорил в беседите си Всемировият Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Pound. Защото неразумният живот на човека е обречен на вечна смърт, а разумният на безсмъртие съгласно Библията, т.е. разумният живот няма никога да изчезне.

Интересно е как ще завърши и какви ще бъдат изводите от мащабния научен експеримент в Швейцария за възпроизвеждане на „Големия взрив“. Не е изключено да се дойде до заключение, че (такъв не е имало или) Бог е предизвикал „Големия взрив” като е създал Вселената с Мисълта си, защото и според атеистичния диалектически материализъм няма следствие без причина, т.е. нищо не става „случайно“, „от само себе си“, нищо не става със „самоорганизация“, особено когато се касае за такава трудно вписваща се в представите на човека прецизност на параметрите на Вселената, посочена по-горе. Ще очакваме резултата.