I - 2.4.2. Възгледите ни религия, теософия и светски науки за произхода на живота и човека ни Земята - Сътворение или еволюция?

[Ани]

I - 2.4.2. Възгледите ни религия, теософия и светски науки за произхода на живота и човека ни Земята - Сътворение или еволюция?

Произходът на живота изглежда почти чудо,

толкова много са условията, които трябва

да са били удовлетворени, за да започне той.

Сър Франсис Крик, „който не е известен с някакви симпатии към теизма”

Един централен основен въпрос е: КАК Е ВЪЗНИКНАЛ ЖИВОТЪТ - чрез ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ чрез СЪТВОРЕНИЕ?

На нашата планета Земя съществува изобилен и разнообразен живот в биологичния свят. Той съществува в най-различни видове, размери и количества.

Във водите плуват над 20 000 вида риби с размери от оризово зърно до цял камион. Подобни размери имат и замийте животни.

Най-малко 350 000 прекрасни и някои причудливи растения украсяват Земята.

А над главите ни летят повече от 9 000 вида птици [19], между които повечето ни впечатляват с тяхната птичи симфония.

Един милион насекоми бръмчат по цялата планета.

Погледнато глобално тези творения и човекът образуват все пак едно единство и съзвучие, макар че големи риби изяждат малки, все още има месоядни животни, които нападат миловидни сърни, човешки индивиди, които убиват хора като следствие от грехопадението на Адам и Ева, т.е. съществува и дисхармония.

Как е възникнал животът като прекрасна мозайка и стройно съзвучие в него?

Авторите на религиозни книги като представители на РЕЛИГИЯТА и учените като съсловие на СВЕТСКИТЕ НАУКИ приемат, че някога на Земята е нямало живот. Но тези два основни източника на информация - религията и науката дават различни обяснения по въпроса как е започнал животът на Земята?

Както се вижда от изложеното в предлаганата книга, „забравените корени” на науката са в религията и ще се търси „мост” между тях.

Различни твърдения и обяснения се срещат и сред представителите на светските науки.

Сред доста от тях е разпространено средновековното схващане за възникване на живот на Земята „случайно „, „от само себе си”, „от нежива материя”, „в течение на милиони години „, „от сблъскващи се молекули”, „от първичната супа“ (бульон, наречен „протобиологична супа“) до човека.

Доктрината за „самозараждането” „от нежива материя” не може да се съвземе от заключението през 1864 г. на проведения колкото прост, толкова и велик експеримент на известния френски учен Луи Пастьор, че „в стерилна вода, предпазена от замърсяване, не възникват дори миниатюрни бактерии „.

От този знаменит експеримент следва важния извод:

ЖИВА МАТЕРИЯ МОЖЕ ДА ПРОИЗЛЕЗЕ САМО ОТ ЖИВА МАТЕРИЯ.

До днес „няма експеримент, който да е създал живот от нежива материя” [19].

Лабораторни изследвания потвърждават преценката на професора по биология Дийн Кениън, че е налице „фундаментален недостатък във всички настоящи теории за химическия произход на живота

Напредналата наука не момее да докаже, че животът би могъл да възникне случайно. Ето защо изследващите фактите учени, които прилагат строгите канони на научния метод към въпроса за „самозараждането на живота „, стигат до извода, че животът е твърде сложен, за да възникне дори и в една организирана лаборатория, да не говорим за една неконтролирана среда на Земята.

По този централен въпрос за произхода на живота някои си мислят за случайността като за една „математическа вероятност“ и пи като заместител на „причина „,

Тук ще се отбележи, че британският астроном сър Фред Хойл приема „фантастични малка вероятност” животът да е възникнал чрез „слепите природни сили”, а „изглежда по-разумно да предположим, че произходът на живота е бил преднамерено разумно действие” на Създател или Творец.

Според тълковни речници „случайността” е „предполагаемият безличен и безцелен определяй/ фактор на необяснимите случаи „.

Тази липса на аргументирано обяснение следва и от следните разсъждения.

Атеистичният диалектически материализъм борави с категориите „случайност” и „необходимост”, „причина” и „следствие”. Според същото учение обаче „няма следствие без причина Или в тази област това учение се самоопровергава.

Тази постановка опровергава тезата за случайността на появата на живот .

От друга страна, тя потвърждава религиозното твърдение, че Бог е причината. Той е създал човека по „необходимост” за да се грижи за екологията на Земята и да управлява обитаващите я животни (виж по-долу).

Съгласно УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА първичният живот могъл да възникне само във водата, в „първичния бульон”. След развитието на миогоклетъчните организми по някое време се е стигнало до непонятния за нас „скок на живота” от водата на сушата.

НАУЧНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ са свързани с това, че този предполагаем преход на животни от водата към сушата е свързан с проблеми, от които Вернер Гит посочва и коментира в [5] пет: увеличаване на собственото им тегло, нов начин на дишане, по-трудно отделяне на отпадъчните вещества, увеличено изпарение на организма, големи промени в денонощните температури.

Биологът - еволюционист Г. Оше разбира тези проблеми и признава :“Живите същества не биха могли през определени етапи на еволюцията временно „да преустановят работа поради преустройство”, както правят някои заводи.”

Милиони хора с най-различно по вид и степен образование вярват, че един интелигентен Създател, първоначалният Конструктор, е сътворил живота на Земята. И това е описано в Библията, чийто автентичен автор е Бог.

Според твърденията на БИБЛИЯТА първият живот е бил създаден на сушата. Бог е създал растенията като многоклетъчни живи същества „според вида си“ на третия ден от Сътворението [1], Старият Завет, Битие, 1:11 и 12 .

Морските животни и птиците „според видовете им” са се появили на петия ден от Сътворението на света [1], Старият Завет, Битие, 1:20-23.

Човекът е бил създаден от Бога на шестия ден от Сътворението със задача в живота да „владее над животните”, т.е. произходът му е Божествен.

Казано е в Битието: „Направи Бог човека по образ и подобие свое.” Това е дело на Бога съвместно с Неговия небесен Син Христос. Това е „първият Божествен човек,” „първият Адам”, който не се проявил още на земята. Той е на Небето [2].

Казано е още: „И създаде Бог човека от пръст, и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана той жива душа”[1]. „Еврейската дума. преведена като „душа”, означава „дишащо създание”, а „ден” означава период (интереса) от време”[19]. Това е „първият човешки син”, „вторият човек” който може да бъде наречен „вторият Адам”, чиито наследници сме ние - земните хора. Това е вторият, сегашният човек, който живее на земята [2]. От него ще се оформи „третия Адам”.

В двата човека са свързани двете начала - Божественото и човешкото, организираното и неорганизираното [2], 05-01-1944 г.

Библията точно, кратко и ясно, с прости думи описва последователността, в която са се появили формите на живот върху Земята [1], „Битие“, глава 1, 1-31.

Има външни белези, включително и съвременните ДНК анализи, които говорят за известно сходство между организмите на по-висши животни и човека. Това подвежда учени (дори като Чарлс Дарвин) да мислят, че човек е произлязъл от животните (маймуната).

Но има съществена разлика между човека и животните, например крайниците и изправеното му тяло, да не говорим за умствените способности, използването на литературен език и съзнанието. „Любовта, разумността, истината и добротата са четири качества, които отличават човека от животните“ [81].

Естествен е въпроса, на който такива учени не могат да дадат отговор: Защо маймуната не еволюира в човек? - няма такъв случай.

Английският философ Джон Лок твърди, че „разумно съществуване не може да се произведе от неразумно”. Следователно разумният човек не би могъл да произлиза от неразумните маймуни.

Човешката душа еволюира, като се преражда на Земята от по-ниска в по-висша степен или ниво на развитие. Но е възможно и се случва и обратното - прераждане в .животно (вол или кон например, който впрегнат се учи на смирение) [2].

В СВЕТОТО ПИСАНИЕ се твърди, че Бог е създал човека.

ТЕОСОФСКОТО СТАНОВИЩЕ на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, е че „маймуните са изостанали в развитието си хора”. След грехопадението на човека „във всички животни са затворени човешки души, изостанали в развитието си”.

Такава идея се защитава и от видния философ - Д-р Рудолф Щайнср (1861-1925) - роден в Австрия, творил в Германия, основател на всеобхватна духовни наука за човека - антропософия. В известната си книга „Хрониката на Аканш” достига до извода, че маймуната е произлязла от човека, а не обратното.

Руският офталмолог Мулдашев като представител на СВЕТСКАТА НАУКА медицина стига до идеята за неизбежното подивяване на човешкия род, една логични последица от непрекъснатия ход на развитието като регрес.

От друга страна съвременните ДНК анализи са дали ясни доказателства, че всички хора (мъже и жени) имат общ източник на ДНК за всички хора, .живели някога на Земята, включително и за всеки от нас. Или съвременните генетични изследвания водят към извода, който отдавна е посочен в Библията. Независимо от точността им, те онагледяват факта, че историята, която намираме в Библията, е силно достоверна, тъй като неин автор е Онзи, който е присъствал на мястото и по времето на събитието [19] - Създателят на човека. Как например Мойсей би успял да подреди нещата по правилен начин, ако сведенията му не са произлизали от самия Създател, ако Бог не му е „диктувал”?