1 - 2.4.2.3. За същността на човека като плът, душа и дух от гледна точка на религия, теософия и светски науки.

[Ани]

1-2.4.2.3. За същността на човека като плът, душа и дух от гледна точка на религия, теософия и светски науки.

Доброволно или насила,

човек служи и на плътта си и на духа си.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Според УЧЕНИЕТО ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА материята и духът не се различават принципно, а само по степента на тяхната сложност. Това становище е вило застъпвано още от Фридрих Енгелс, съосновател на марксизма: „Материята не е произведение на духа, а духът е само най-висш продукт на материята”, или духът е произведение на материята, т.е. материята е първична.

Но Д-р инж. Вернер Гит цитира в [5] доста НАУЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ:

Представителят на биологията Ханс Цайер констатира нещо много важно: „От природонаучни гледна точка ние всъщност не можем да формулираме преки твърдения за произхода и същността на човешкия дух.” Духът е същност, която не се побира (вписва) в нашите определения (представи). И това е така, защото при твърденията относно духа и неговия произход става въпрос не за научни резултати, а за изцяло еволюционни аксиоми, кои то се предпоставят. Такава е и разгледаната в [5] аксиома на учението за еволюцията Е1, първа изходна теоретична предпоставка - теза (виж от раздел I - 2.5.3.2., стр. 305), т.е. Еволюцията не е научен резултат. В рамките на еволюционната система съществува непреодолима пропаст между материя и дух, мозък и съзнание, тяло и душа, понеже съобразно аксиома ЕЗ, трета изходна теоретична предпоставка - теза (виж от раздел I - 2.5.3.2., стр. 306) за обяснение могат да се разглеждат само чисто материални компоненти. Да се разглежда човекът само върху материалистична основа, както прави еволюционния подход, е научно неиздържано.

Нобеловият лауреат Джон Екълс основателно недоволства от популярните нереалистични материалистически теории. Той стига до извода, че смъртта не означава край на човешкото битие: Компонентът на нашето съществуване в невидимия „свят 2” няма материален характер и затова при смъртта на човека не непременно се разпада, за разлика от всички компоненти на индивида, които принадлежат към видимия „свят 1.”

Според Д-р инж. Вернер Гит без откровението на БИБЛИЯТА не сме в състояние да разберем истинската същност на човека. За това разглеждане е без значение дали се работи с триединния модел (трихотомия от дух-душа-тяло), или само с две основни съставни части (дихотомия от тяло - душа). В Стария Завет думата „дух” е употребена 378 пъти, а „душа” - 754 пъти [5].

Докато всички еволюционни концепции по дефиниция допускат само материалното, в Библията е обяснено: Духът и душата са с Божествен произход [1] , Старият Завет, Битие 2:7 и съществуват след смъртта [1], Старият Завет, Псалом 16:10 ).

Тук може да се добави едно ОБЯСНЕНИЕ НА СВЕТСКИ НАУКИ: Духът и душата на човека си:

- невидими съставки от неговата същностни структура, като се има предвид познатата за всички хора видима гъста материя, от каквато е и питото на човека. След смъртта теглото му намаля с 33g - констатация и от светската медицина;

- невидими носители ни информация в Духовния свят съгласно извънредно бързо развиващата се наука информатика и от гледна точка на младата наука психотроника [15]

- енергийни субстанции с информационен характер от гледна точка на сравнително новия клон на физиката - теорията ни торсионното поле, което е синоним на Божия Свети Дух. Светият Дух и торсионното поле са навсякъде във Вселената.

Би могло да се добави, че човешкият дух е частица от Божия Дух, а човешката душа е синтез от тази частица и физическото тяло (плътта) на човека.

А МОЖЕ ДА СЕ ОБОБЩИ, че ДУХЪТ И ДУШАТА НА ЧОВЕКА СА НЕВИДИМИ ИНФОРМАЦИОННО - ЕНЕРГИЙНИ СУБСТАНЦИИ, сходни с физическия „вакуум” (безвъздушното пространство) - най-разредената материя, наричана още „нищото

Това обяснение и обобщение може да се счита и като следствие от формулировката на Вссмировии Учител по ТЕОСОФИЯ Петър Дънов - Beinsa Douno за трансформациите ни философските категории мисъл (информация) - светлинна - енергия - материя (страници 46, 76, 180-181 и 447 от настоящата книга).

И още нещо. Според него материята има различни състояния:

- физическо (известните на всеки човек твърдо, течно и въздухообразно състояния или гъстоти на материята);

-  субстанциално (като субстанция) - Бог като Дух и

-  есенциално (същностно, съществено) - Бог като Мисъл (Личност).

И той пояснява духовно-философските или теософски категории и понятия дух, душа, материя, енергия по следния начин [13] и [26]: „Духът е същност (есенциално състояние на материята), която не се побира (вписва) в нашите определения” [26]. „Той е абстрактно понятие, както гравитацията и електричеството, чиято същност не са обяснили учените” [13]. За тях се съди по техните проявления, както за Бог (Светия Дух) се съди по неговите прояви.

„Материята съществува и в Духовния и в Умствения свят... Светът е съставен от дух и материя. Те се събират на едно място и разделят работата си наполовина.”

Материята „сама по себе си е безжизнена и инертна, а Духът е пълен е живот „ и динамика. Тази противоположност определя Духът и материята като израз на тази присъща дуалност - поляризация, която виждаме навсякъде около пас: мъж и жена, любов и омраза, добро и зло, бяло и черно зима и лято, север и юг, студено и топло, плюс и минус и т. и. „Материята постоянно заставя Духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани.“ ... „Стремежът на последния е да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа“ [13] и [26], стр. 46.

„Светлината съдържа в себе си не 7, а 12 цвята, 12 извора, 12 вида материя, необходими за създаване на човешките добродетели”

От гледни точка ни ИНФОРМАТИКАТА би могло да се счита, че мисълта е източник, а светлината, енергията и материята са носители на информация.

А ето и ОБРАЗНОТО ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ на Учителя Петър Дънов –Beinsa Douno ЗА ПЛЪТТА, ДУШАТА И ДУХА НА ЧОВЕКА [64б] и [13]:

Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Животът на духа (присадката и растението) и животът на плътта (подложката в растението) колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие. Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува дотогава, докато присадката (духът) се прихване добре върху подложката (плътта) и започне свободно да се развива. Когато соковете от подложката започнат правилно да се движат нагоре към присадката, а тия от присадката се движат правилно надолу към подложката, животът се развива нормално. Това наричаме трансформиране на енергиите. Всеки човек трябва да знае този закон и да го прилага в живота си. За да може правилно да прилага този закон, човек трябва да се моли.

Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.

Душата излиза от своя първоизточник като Божествен лъч - като частица от Светия Дух и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои. Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в Битието. Туй отделяне е известно в ангелския свят под названието „зазоряване на човешката душа”. Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютни неизменен, душата непрекъснато се изменя (в зависимост от комбинацията на духа с плътта на човека), като по такъв начин се развива и добива нови качества, усъвършенства се, включително с прераждане, тъй като „на Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински”.

Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността, макар да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А различават се, защото всяка душа представя едно състояние на Божественото съзнание.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо детето е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата до известна степен [10], том I, стр 256. Това е качествена оценка на духовната същност на човека.

Съгласно количествената оценка на българската психоторонна ясновидка Слава Севрюкова за човешката същност тази разлика в състоянието на съзнанието се определя 50% от достигнатото ниво на развитие на душата в миналия живот, 25% зависи от генетичния код на родителите и 25% - от личния избор на душата на индивида [15].

Душите - това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило във време и пространство. Затова ние казваме: Има само една велика Божествена душа, а всички други души са само нейни прояви.

Всичко може да изчезне в света, но душите - никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа, Божественото съзнание.

Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности. Личността, това е физическият човек, а не истинското себе - душата. Те познават и личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.

Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, няма нищо да постигнат.

Всички тия форми на съзнание са вече опитани.

Някои хора може да са постигнали някакво материално богатство по закона на привличането, по те много бързо могат да го загубят, ако не стигнат до това ниво на съзнание, че са разумни души. Има примери в това отношение.

Вложат ли, обаче, в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.

Защото при сегашното развитие на човека няма по-високо състояние от състоянието на душата.

То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената любов.

Само в душата може Бог да се изяви в своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата.

Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена.

Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена.

А всички слабости в света произтичат от половините.

За съжаление много съвременни хора изразяват любовта си чрез сърцето и ума.

Човешката душа с едно свидетелство, че човекът е сътворен по подобие пи Триединния Бог - своеобразна триединна структура, състояща се от:

- „ум” или „интелект” на западноевропейските езици, (свързан с мислите), с център мозъка;

- „емоции” (свързани с чувствата) с център сърцето и;

- свободна „воля” (свързана със желанията) с команден център съвестта (със значение „знанието” на славянски и латински езици [4]) за избор и решение за действия - по пътя на Доброто или на злото.

Господ е надарил духовната природа на човека със способността да се вслушва в „тихия вътрешен Болей глас”, чиято важност е посочена в [1], Римляни 2:13 и 15, във „вътрешния глас на съвестта” му [4], книга 7. Самото й съществуване вътре в пас е отражение на Бога в душата на човека. Без съвестта бихме изглеждали като кораби без движение в бурно море и изстреляни ракети без система за управление. Връзката на съвестта с мислите на Бога и хората потвърждава информационния характер на Божието битие. Механизмите на съвестта би следвало да се търсят в безсмъртната информационно-енергийна субстанция на Духа Божий, която в светската наука се нарича торсионна компонента на физическия вакуум.

Според академик Божидар Палюшев отличаващата го от животните нравственост на човека е специфична способност на човешката индивидуалност да мобилизира 4 особени вътрешни духовни сили, които го насочват да върши правилни или погрешни постъпки: интелектът, емоциите, волята и съвестта.

Интелектът ни дава възможност да правим разлика между доброто и злото: емоциите - да вълнуват душата ни с радост и скръб, те са положителни при добри постъпки и отрицателни при лоши постъпки: свободната воля избира да се следва пътя на Доброто или пътя на злото.

Всичките тези три съставки на нравствеността на човека се изявяват чрез своеобразния, вътрешен, духовен „съдия” - съвестта, без която не би имало нравствени постъпки. Съвестта на човека притежава своеобразна наказателна сила. Когато някой извърши престъпление, съвестта е тази, която произвежда безпокойство и мъчително очакване на бъдещето. Тези душевни терзания подронват жизнените сили и понякога се отразяват върху лицето на извършителя. Душевните терзания и мъки на много престъпници в цялата човешка история доказват красноречиво, че съвестта на човека е тихия Божи глас в самите нас, реагиращ на всяко нарушение на Неговите закони и воля. Ако поради засилена греховност гласът на Бога ни изостави,, вътрешният глас на съвестта заглъхва, което е сигурен знак за откъсването ни от Бога. Затова съвестта е едно убедително свидетелство за богоподобието на хората и за необходимостта човек да води безупречен живот в съгласие с Божиите закони и воля. Следователно, човешката съвест е и една от формите на Божието откровение, отправено към хората. Съвестта ни е като жива личност, която е неподкупна, некорумпирана.

Казва се: съвестта „заговори”, „признава” или „отхвърли“. Тя разкрива пряка връзка с мислите, разуми, респективно ума ни човека, защото означава стремеж към нравственост и познание.

Съвестта контролира и управлява нашите емоции (чувства), всеки душевен трепет, всяка вибрация на сърцето ни.

Съвестта насочва нишата воля винаги по правилния път на Доброто, към Истината, независимо дачи тя е благоприятни за пас или не.

В крайна сметка съвестта определя и същността на самия характер на човека, изразяващ се в индивидуалните особености на поведението му при различни обстоятелства на жизнената среда. Вслушването във или пренебрегването на вътрешния глас на съвестта, т.е. тихия Божи глас, определят двете основни категории човешки характери: добрият и лошият.

Добрият характер е крепостта на нравствената природа на хората. Той обуславя благодеяния, открива простор пред добрите дела, поражда възможност да достигнат висша степен на изява. В настоящата книга е изразено мнение, че Бог е Абсолютен Еталон на всичко и жалон по пътя съм съвършенство. Той ни е представил нагледно Своя еталон - Личността и Характера на Неговия възлюбен Син Исус Христос. Доказал е Неговия Божествен произход чрез свръхестествените дела и явленията, свързани с Живота Му, които обилно са засвидетелствани в Новия Завет [1], включително успокояването на бурното езеро, където е бил с ученици.

Моралът включва нормите за нравствено поведение на човека.

А най-важната прилика между човека и Бога, към която трябва да се стремим, е нравствеността и святостта.

Досега човешката душа е напълвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-великите моменти в Космоса и се нарича „разцъфтяване на човешката душа”.

И всички възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви ма Бога, че в нея е вложено всичко онова, което е станало преди тях, което сега става, и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е написал развитието на цялото битие. На езика на информатиката би могло да се каже, че човешката душа е носител на информация, в нея Бог е заложил програмен продукт. Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него своята светлина и своята Любов.

А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света.

Тази красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката душа, и Той се весели (любува се на своето творение).

Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички ангели, всички служители на Бога ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването й, за да вкусят от нейния нектар.

А със своето идване те ще донесат новата култура, която аз наричам „култура на Любовта” [2].

Когато Христос слезе на Земята, той слезе да помогне именно на човешките души. Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.

В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята великите Учители, на тях помагат и всички любящи и светещи души, които работят в света.

Защото само души, които любят и които светят могат да помагат на другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е пробудено. (Ето защо, те не искат да напущат Земята. Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее”.)

За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските й ближни.

Съвременните материалисти не приемат съжителството на душите, защото те признават съществуването само на ума, на сърцето, донякъде и на духа, а душата съвършено отричат.

Сам човек нещо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват какво трябва да направи и как да го направи. Да остане ма него сам да направи нещо - ще излезе каша. Следователно слушайте какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува [10], том 11, стр. 206.

И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова, тя е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те й помагат безкористно и самоотвержено. Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това - докато човек е на земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора.

Там е ключът на успеха. Дори само една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота.

А когато много души насочат любовта си към един човек, той може всичко да стане - поет, художник, музикант, учен.

Велика сила е Любовта.

Пътят на всяка душа е строго определен, и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена.

Сама по себе си всяка душа е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико свойство на душата е да се смалява - да става безкрайно малка, и да се разширява - да става необятна като Вселената - една аналогия с „пулсираща Вселена“.

Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения, в каквито се намират тоновете (музикални) един към друг. В своите отношения душите съставят хармонични групи. Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното пространство. На Земята се раждат четири вида души: ангелски, човешки, животински и сатанински.

При своето инволюционно движение (при инволюцията), те слизат на групи, но остават в различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само част от тях достигат до най-гъстата материя.

Така душите са свързани във вид на верига, която минава през различни полета.

При еволюцията си душите възлизат по същия закон - различните души възлизат в различни редки среди.

Да възлюбиш душата на човека - в това се състои истинският морал.

Ала който иска да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките процеси, които се извършват в нея.

Дълбочина има в човешката душа! Дълбочина и необятност! Защото човешката душа живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения (седем). Тя има само една малка проекция на Земята. Явява се само временно, като гостенка на ума и сърцето. И когато душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден.

Оттегли ли се душата, той пак става обикновен човек. Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата.

Душата пък се пои от друг извор - човешкия дух.

Човешкият дух се пои от още по-велик извор - Божия дух.

А Божият дух се пои от най-великия извор - Абсолютния, незнайния Дух на битието, за когото никой нищо не знае..

Като се изхожда от направените тълкувания на Божия дух включително, по дедукция (по разсъждение и извод по чисто логически път) би могло да се предположи, че и АБСОЛЮТНИЯТ ДУХ е също информационно-епергийна субстанция - вечното торсионно поле с разгледаните вече изумителни характеристики.

Тези духовни категории и понятия не се вписват лесно в човешките представи и определения. Може да се каже, обаче, че те най-добре са пояснени от Вссмировия Учител по теософия Петър Дънов - Beinsa Douno [13].

И така, помни:

Ти си душа, не тяло! Душата е синтез на тяло ( плът ) и Дихание - частица от Божествения Дух.

Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.

Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.

Съсредоточи съзнанието си в нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще сс разтвориш за великото слънце, което озарява целия Божествен свят.

Бог в своето битие, е Дух.

Духът е изявление на Бога.

Той вечно е съществувал и вечно ще съществува.

Той е Начало на началото на всички неща.

Любовта - това е първият плод на Духа.

Казано е в Библията: „В начало бе Словото”. Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.

Глава на Словото е Истината. А глава на Истината е Божият Дух.

Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път говори на човека, не е още Духът Божи, то е Словото (Мисълта). „И Словото бе Бог” [1].

После човек ще дойде до Истината. И най-после - до Божествения Дух, който ще му помага.

Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа.

Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.

И това Слово говори:

„Духът е онова, което дава живот”. Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.

Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът, който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, всеки недоимък.

Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно Живот.

Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на Живота.

Духът в своята същина е един, но в проявите си той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа. Като проява, Духът е множество от единия си полюс до другия. Затова казвам:

Един е Духът, много са духовете; духовете - това са дихания, родени от едното Дихание.

В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие. И величието на Божия Дух се проявява в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог.

Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето (един от символите на Бога) изпраща светлината си. Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме това, и без Той да иска каквато и да било отплата от нас. Всичко, което притежаваме, Нему се дължи.

Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли гази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена: първична субстанция, първична енергия, закони на Природата и пр. и пр. Ала законите Духът ги създава. Те имат отношение към опази велика енергия в света, която излиза от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие. И този път на развитие не е нищо друго, освен мировото движение на Духа при прилагане на един общ, космичен план.

Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на Божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.

Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа.

Духът е дал най-великите плодове в живота:

- Любов, Радост, Мир (първият, Божественият триъгълник);

- Дълготърпение, Благост, Милосърдие (вторият, ангелският триъгълник);

- Вяра, Кроткост, Въздържание (третият, човешкият триъгълник).

Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: Божествен, ангелски и човешки.

В първия триъгълник на Божествения свят „Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете”. Придобийте тия качества и ще бъдете близо до Бога.

Във втория триъгълник на ангелския свят „дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.” Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите.

В третия триъгълник на човешкия свят „вярата - това е бащата, кротостта - майката, въздържанието - детето.” Придобийте тия качества в техния дълбок мистичен смисъл, и вие ще влезете между светиите.

За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди.

Защото само душата има пряко общение с Духа. Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа. И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към Божествения Дух.

Човешката душа изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от Него. Душата може да пътува, защото има форма. В своето развитие тя се движи между два полюса - на крайното смаляване и крайното увеличаване.

Душата още не е завършила своето развитие, тя ще премине през още милиони форми. Когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа, и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви - когато нивото на душата е на това на Духа, който е вечен.

Духът може да живее само с душата. С нашия ум Той не може да живее, защото мислите ни постоянно се менят.

Едно помнете: първичното в човека - това е неговият дух (човешкият дух -опази частица от Божия Дух, която е заложена в човека). Затова „първата проява на човека е проявата му като дух” защото Божият Дух е Творец и Ръководител.

Ето защо българският християнин има молитва от вида: „Аз пося в себе си чистия Божи Дух. Моята мисъл е Мисълта Божия. Всичко, каквото върша е успешно, защото мен ме ръководи Бог (Божият Дух) и ме напътства, дарява ме със сила и здраве. Пяна да позволя страх да ме обземе, лоши хора да ме смажат, болести да ме погубят. Благодарен съм на Бога, че го пося винаги в себе си и завинаги”.

Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява в битието. Духът е десето измерение.

Душата -това са възможностите на духа (на човека). Душата е от седмо измерение.

Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога.

В това слизане и възлизаме човешкият дух върви едновременно в три посоки, от които се пораждат три стремежа:

Първият стремеж на духа е стремеж към живота.

Вторият стремеж на духа е стремеж към знание.

Третият стремеж на духа е стремеж към свобода.

Човешкият дух учи човека на всичко. Той подтиква човешката душа към растеж и развитие.

Душата е съкровищница на човешкия дух. Тя носи всичко онова, което той (човешкият дух) е придобил от незапомнени времена до днес.

Според българската психотронна ясновидка Слава Севрюкова придобитите знание и опит на човешката душа определят 50% от духовната същност на заченатия индивид [15].

Човешкият дух е автор на всички неща на Земята. Под думата „дух” се разбира духовната сила, която се крие в напълно развития човек, който разполага с истинското знание в себе си. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала Земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека, с всичките му органи, с всичкото му устройство, е създадено от неговия дух.

И когато тялото на един човек се съгражда в утробата на една майка, духът на човека взима участие заедно с духа на майката при изграждане на тялото.

Съгласно твърдението на Слава Севрюкова участието на духа на родителите и този на зараждащия се индивид е по 25% [15]. Защото всички енергии, всички сили, които действат в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, да я разредява, да я моделира. Така например, когато духът иска да намали трептенията (честотата) на светлината, той сгъстява материята около себе си.

А ето как Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounb обяснява взаимното обуславяни на развитието на човешките и материя при творчеството на Духа, което тон нарича „борба между материята и Духа”.

Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си с безжизнена и инертна, и Духа, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.

Човек търси в живота щастие, знание, богатство.

Ала тези неща могат да се добият само от Духа (Божият Дух). Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.

Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико. Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е събрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва. Така започват да творят надарените, талантите, гениите. Дойде ли Духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват, и той започва да вижда ясно.

Ако човек иска да се прояви у него Божествената Любов, Духът трябва да бъде у него. Но ДУХЪТ е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще почука много тихичко на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот. Той ще ви покаже, как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно. Защото Божият Дух е „Дух на Благостта, Дух на святостта. Дух на пълен мир и радост за всяка душа”, както е казано в първа част на песента „Бог е Любов „, с текст и музика от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno , дадена на 10-12-1922 г.

БОЖЕСТВЕНИЯТ ДУХ слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.

Той действа първом като интуиция (която развива у човека), но когато човек напредне, той му заговаря ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и конкретни.

Когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. Няма сила в света, която може да попречи на Духа да се прояви. Това се отнася и до човешкия дух като частица от Божествения Дух. Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. И Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno съветва:

Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко на Земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух - частицата от Божествения Свети Дух.

Следователно „човешкият дух седи над всяка наука”. И коментираните по-горе в раздели 1-1. и I -2.1.4. анализи от видни представители на науката като професор Д-р инж. Вернер Гит от Германия [5] и Д-р Джон Ленокс — английският професор по философия и математика от престижния университет в Оксфорд [6] показват колко непълна, неточна и ненадеждна е светската наука. Непълна защото човешкият дух е само частица от Божия Дух. Великият Айнщайн е казал, че човечеството обхваща по-малко от 1% от цялото познание [11], но не се знае точно колко ограничено е човешкото познание в сравнение с непознатото неограничено знание на Божествената Наука, чийто създател е Божият Дух, респективно Абсолютният Дух. Поради тази непълнота светската наука е неточна, а от тим и ненадеждна. Както бе отбелязано в споменатите по-горе раздели, в историческото развитие на светската наука сме свидетели на отричане на някои научни постановки и приемане за достоверни точно противоположни твърдения дори в такава важна за човека наука като медицината. И затова светската наука подлежи на попълване и уточняване за да стане надеждна, т.е. да преживее изпитанието на времето.

Ето защо, не се кланяй на онова, което ти си създал!

Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля. Защото човешкият дух винаги върши Божията воля

Искаш ли да вървиш в пътя на Истината, дай свобода на Духа у себе си. Остави Той да те ръководи и упътва. Тогава „всичко, което човекът върши, ще е успешно“ съгласно една Християнска молитва. Вън или вътре, Духът следи и наблюдава всичко, което ти вършиш.

И това е така, защото Духът - Божият Свети Дух е навсякъде и контролира, ръководи и оценява делата, думите и помислите на човека по всяко време. Нищо не убягва от окото на Бога и всеки получава заслуженото, рано или късно, в един или друг момент, по един или друг начин, във видимия и/или Невидимия свят.

Затова ДА БЪДАТ СПОКОЙНИ ПРАВЕДНИТЕ, но да се въоръжат С ПРИМИРЕНИЕ И ТЪРПЕНИЕ, защото Бог е много милостив, но по „формулата 999“ (б.а.).

А ДА МУ МИСЛЯТ НЕПРАВ ЕДНИТЕ, защото Бог е многотърпелив по „формулата 999“ (б.а.), но строг и справедлив.

И мъдрият български народ е казал в своя поговорка: „Бог бави, но не забравя”

И сега Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова област. След време учените ще докажат, че и Земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме в досег е една девствена материя. Които са готови, ще възприемат новия живот, който се крие в нея и ще „възкръснат“. Които не са готови, ще чакат да бъдат подети в бъдеще от една нова вълна.

Приготви се за идването на Духа!

И не забравяй, че когато Духът дойде, вратата на твоето сърце трябва да се отвори.

Когато Духът влезе, вратата на твоето сърце трябва да се затвори.

Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл

Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл.

Работи там, където Духът работи, т.е. в тая област, в която Той те ръководи и упътва.