I - 2.5.2.11. За седемте свята и седемте тела на човека.

[Ани]

I - 2.5.2.11. За седемте свята и седемте тела на човека.

Кога може човек да влезе в „Обетованата земя”? - Когато стане господар на своите мисли, чувства и постъпки и когато завладее седемте си „тела”, разглеждани в окултните науки и наричани с по-подходящото според споменатия малко по-горе Учител име „обвивки”, съответстващи на едноименните седем свята, а не само едно.

„От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие” тези тела. Този въпрос е непосредствено свързан със завършване на човешката духовна еволюция. Ето защо, макар че „тази идея е обширни и необятна” [2], ще се направи опит да се поясни.

Съвременните хора виждат и съзнават само физическото си тяло, съответно само физическия свят, в който осезаемо пребивават. Те изучават анатомията и физиологията на своето физическо тяло и поразени от сложното му и разумно устройство, мислят, че както органическият, така и душевният живот на човека не са нищо друго, освен проява на тялото. Изчезне ли то със смъртта, изчезва и човекът като същество. Но това, което се руши и изчезва, не може да бъде истинско жилище на човешката душа, на човешкия дух.

Сега казвате: „Веднъж да се освободим от това тяло!” Не, ти ще бъдеш доблестен човек, герой ще бъдеш, да завършиш своята еволюция. Тялото е храм Божий. То е най-голямото богатство, което имате. ... Някои казват: „Този закон може да се измени”. Не, Божият закон не може да се изменя. Никой не е в състояние да измени законите на Божествения свят. Всеки, който е влязъл в Божествения свят и се е опитал да направи зло на някого, той веднага се е намерил на Земята, между ония хора, които обичат да правят зло [10], том II, стр.97.

Човешкият живот е преходен, по завършването на духовната еволюция на човека в света е Божествен процес.

Седемте енергийно-полеви структури на енергийните ни едноименни „тела”, респ. светове са:

- физически, наричан още етерен (ефирен);

- астрален (на чувствата);

- ментален (умствен);

- причинен (каузален);

- душевен (на душите);

- духовен (на обилна светлина);

- Божествен (на обилна светлина).

Забележка: Енергийните полета се ползват най-вече от първото ефирно до третото ментално равнище. Малцина успяват да постигнат петото душевно равнище. От там нагоре е обилна светлина.

Ето как човек придобива в своето развитие различните тела и преминава с тях в съответните светове:

-  С едно тяло (физическото) човек влиза във физическия свят на въплътените;

-  с две (физическо и това на чувствата - астралното) - в астралния;

-  с три (физическо, астрално и ментално -умственото) - в умствения;

-  с четири (физическо, астрално, умствено и причинно) - в причинния;

- с пет (физическо, астрално, ментално, причинно и душевно) - в душевния („будическия”), т.е. в „Нирвана” - „свят на блаженство”;

-  с шест (физическо, астрално, ментално, причинно, душевно и духовно) - в духовния;

- със седем (физическо, астрално, ментално, причинно, душевно, духовно и Божествено) - в Божествения свят. Божественият свят е свят на вечна хармония. Външният израз на тази хармония аз наричам музика.

С „Божествения свят“ се свързва и наименованието „Божие Царство”- царство на хармония, условия за развитие на всички, условия на разумния живот. ЩАСТИЕ ЩЕ ИМАТ ВСИЧКИ САМО ПРИ зачитане на Божествените принципи, закони и нравила, когато се използват Божествени методи, препоръки и норми, когато се въдвори Божествения ред и управление на отношенията между хората -свобода, съпроводена с отговорност и справедливост.

Божественият свят е вечен, той никога не може да се свърши. А това, което човек е създал, предстои на вечни промени [10], том II, стр. 118.

Искате ли да не страдате, идете в Божествения свят. Там и душата, и умът, и сърцето, и тялото ви ще бъдат неуязвими, както Бог е неуязвим. Следователно, решите ли да се оплаквате, че някой ви причинил пакост, ще знаете, че вие живеете още в един от низшите светове - физическия, астралния или умствения. Опасно е да влезете в астралния свят на заблужденията.

Физическото (естественото) тяло е неорганизираното, неоформеното още тяло, в което съзнанието не взема участие (неорганизирана в това отношение материя).

Духовното тяло е организираното тяло, в което съзнанието на човека взима участие (организирана в това отношение материя) и го нрави буден за всичко онова, което го заобикаля. Такъв човек се радва и на радостите, и на скърбите, които Невидимият свят му изпраща. Той се радва и на благата, и на лишенията, в които е поставен. Когато говорим за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта - петте духовни основи на човешкия живот, ние подразбираме Вечното Начало - космическото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което всеки трябва да се стреми. Само в неговите условия нашето физическо тяло ще се оформи и пресъздаде в духовно тяло. С последното човек ще възкръсне.

Каква разлика има между плътското (физическото, тленното) и духовното (нетленното) тяло? Плътското тяло умира, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда; противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия. Духовното тяло живее във вечна радост, в разбиране на дълбокия смисъл на живота. То живее във вечния живот [10], том II, стр. 217.

Великият Християнски апостол Павел признава, че служил на два закопа: „И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон” [1], Новият Завет, Посланието на апостол Павел към римляните, 7:25. Единият закон е преходен (установен от хората), а другият закон е вечен (установен от Бога). Закон съществува само там, дето живеят разумни същества. В това отношение законът може да се изпълнява само от разумни същества с висока култура. Разумността на тия същества бива различна по степен. Колкото моралът на хората е по-висок, толкова разумността им е по-голяма [10], том II, стр. 218.

Човек живее, докато душата му е в него; прекъсне ли се връзката („сребърната нишка”) между душата и тялото на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме смърт. Апостол Павел е казал, че ако тялото (т.е. временното жилище на човека) се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на Земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят.

Престанете ли да се оплаквате от хората, вие сте се качили в причинния или в Божествения свят [10], том II, стр. 217, вие сте изградили причинното или Божественото тяло.

Седмото Божествено тяло е това на Любовта. От Любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите взимат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще; това са творческите сили, кои то градят. Ето защо всички светни, всички добри хора, които минават от едно състояние в друго при своето развитие, преживяват такова състояние, каквото обикновения човек дори не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания.

Ако Любовта и Правдата влезе в сърцето ви, Мъдростта и Истината в ума ви и светостта (Добродетелта) във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от този на цветята. Това ухание се нарича „нюкс”. Няма по-хубав аромат от нюкса. Ако слепият си намаже очите с това ухание, очите му ще се отворят; глухият ще прочуе, болният, ако го вдъхва, ще оздравее. Този нектар „нюкс” е онзи алхимичен елемент, който алхимиците са търсили с векове. Всеки сам може да прави опити в своята реторта, докато изработи този нюкс. Главният елемент на този нектар или аромат е Любовта [64а].

Съществата от по-високите светове проникват безпрепятствено в по-долните, но обратното е невъзможно.

Нашият, физическият свят е триизмерен, астралният - четириизмерен.

Умственият свят е петизмерен, а приичинният свят - шестизмерен и т.н.

Би могло да се счита, че е в сила следната формула:

Броят на телата, с които човек влиза в съответния свят плюс две дава измеренията на съответния свят. Ако тази формула е вярна, би следвало душеният свят да е седемизмерен, духовният - осемизмерен, а Божественият - с девет измерения. И действително, според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno „душата е от седмо измерение’', но „духът е десето измерение”. Следователно току-що споменатата формула за измеренията важи само до душевния свят и душата включително, т.е. където участват човешки характеристики или формулата се отнася само за световете но не и за Божия Дух, който е най-висша размерност.

Между астралния и металния (умствения) свят съществува зона, която съдържа грамадни запаси от енергия. Бъдещето човечество ще разполага с методи, чрез които ще може да си служи с тази енергия.

Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno еволюция съществува и в атомите на човешкото тяло: Има атоми, които са минали в първата степен, през физическото тяло. Има атоми, които са минали през физическото тяло и през духовното тяло, а има и атоми, които са минали през физическото, духовното и Божественото тяло. Следователно има еволюция на самата материя, и тя еволюира. Всичко в нас еволюира. Казвам: Когато ние възприемем Любовта (с духовната еволюция), тялото ни започва да чувства (започва материалната му еволюция), и краката ни трябва да чувстват, и пръстите, и ноктите - всичко в нас трябва да чувства Любовта. Това е Божествената Любов.

Когато се облече в тялото на Любовта - най-красивото и съвършено тяло, човек може да се яви пред Бога. Дрехата на Любовта включва в себе си дрехите на Мъдростта и Истината. Който се е облякъл с трицветната дреха на Любовта, на Мъдростта и на Истината, той е опитал топлината на Любовта, светлината на знанието и на Мъдростта, както и силата и свободата на Истината. Да облече човек дрехата на великата Любов, Мъдрост и Истина - това значи да е придобил вечния живот, т.е. животът на безсмъртието, който познавали старите алхимици [2].

Тези тела, чрез които функционира съвършеният човек, действително съществуват.

Наричани три основни тела, трите тела на Любовта, Мъдростта и Истината са безсмъртни.

Останалите девет Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno назовава обвивки. Причинното тяло, умственото, астралното и физическото функционират заедно. В тях функционира сегашното съзнание. Има други още три тела в човека, които са в застой. Те са подобни на четирите (току що изброени). А великите учители имат по дванадесет тела.

Тялото на Любовта - истинското тяло на човека, което никога не умира, сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват като зародиши. За тяхното развитие ще дойдат специални епохи.

Целият живот на човека - във физическия, астралния, менталния и причинния свят - има само една цел: да приготви материала за изграждане на тялото на Любовта. Любовта е проектирана в тия четири свята, в четирите обвивки на човека. Тия четири обвивки са лабораториите, в които се изработват материалите, нужни за изграждане на тялото на Любовта.

Тия обвивки са променливи, но има нещо от тях, което не изчезва, и което остава като постоянни зародиши - физически, астрални и ментални.

Причинното тяло е нещо като атмосфера на тези зародиши. То е свързано с един свят (причинния), който съдържа възможностите на физическия, астралния и ментален светове.

И преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, дето настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение.

А светът на Любовта сам по себе си е оня постоянен свят, където всичко се осъществява. Ето защо, ЕДВА В СВЕТА НА ЛЮБОВТА СЕ РЕАЛИЗИРАТ ВСИЧКИ ЖЕЛАНИЯ НА ЧОВЕКА, които се явяват във физическия, астрален и умствен (ментален) светове.

И когато аз говоря за Любовта в човека, подразбирам изграждането на това тяло (на Любовта).

ТОГАВА ЕДВА ЧОВЕК ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ И ЩЕ ЗАЖИВЕЕ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. Тогава той ще бъде освободен от всички ограничения и несгоди на временния живот. Той няма да бъде подложен вече на тия резки промени, които са свързани с периодичното раждане и смърт (прераждането). Той няма постоянно да се ражда и умира, а ще живее във вечността. Той пак ще идва между хората, но не по принудата на кармичния закон, а по свободата на Любовта. Ще идва между тях като син Божи - да им помага.

ЧОВЕК, КОЙТО ИМА ТОВА ТЯЛО (на Любовта), КОЙТО СЕ Е СДОБИЛ С ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, МОЖЕ ДА БЪДЕ ВИДИМ И НЕВИДИМ. За него цялата земя е отворена, и граници не съществуват. Прегради - физически и духовни - за него няма. Цялата жива Природа го познава и му се отзовава. Него го познават и най-лошите хора, и най-хищните зверове, и му се покоряват.

Човекът, който живее в тялото на Любовта, неприятели не може да има, защото той носи живот, мир и осъществяване на всяко съкровено желание. Той носи задоволяване на всички нужди у всички същества.

Да имаш тялото на Любовта, ще рече да проявяваш Любовта, да я живееш.

А Любовта - това е вечен живот и вечно подмладяване, вечно познаване на Бога, вечно разширение на Свободата. Такова тяло и такава Любов притежава възкръсналия Христос.

Една задача е дадена на всички хора: да изменят, да преустроят телата си. За това изменение човек не трябва да чака смъртта за да възкръсне. Човек трябва всеки ден да умира и всеки ден да възкръсва. Вечният живот подразбира състояние, при което човек живее съзнателно при всички условия - благоприятни и неблагоприятни.

Когато страда, човек умира; когато се радва - възкръсва. Страданието ограничава човека, а радостта го освобождава. Един ден, когато се издигне над радостите и страданията, човек нито ще умира, нито ще възкръсва.

Възкресението подразбира нов, Божествен живот. В този смисъл човек може да възкръсва по няколко пъти на ден. Достатъчно е да се откаже от едно свое заблуждение, за да възкръсне нещо в него. Възкресението подразбира освобождаване.

Сегашният човек не е това, което е бил в миналото, нито ще остане такъв в бъдеще. Човек се изменя по ум, сърце и воля, помисли, чувства и желания, респ. действия; той изменя и своите разбирания, своя начин на живот [10], том II, стр. 222.