III - 1.1.2. Философски категории и понятия, които са формулирани и използвани от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno.

[Ани]

III - 1.1.2. Философски категории и понятия, които са формулирани и използвани от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno.

Космосът (Вселената) е пронизан от информационно-енергийни канали и потоци през тях.

Дух, мисъл, светлина, енергия, материя са едно и също „космическо вещество” - субстанции с различни плътност и могат да се трансформират едни в други в двете посоки. Формулировката на тази трансформация (страници 46 и 76, 180-181, 447 от книгата) е дадена от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno - може би най-важната причина, поради която великият учен Айнщайн се прекланя пред споменатия Учител от България.

Както се вижда от написаното до сега и по-нататък би могло да се приемат следните определения:

Мисълта е информационно-енергийна субстанция (разредена материя ) от полеви тип.

Словото е мисъл, облечена в думи

Относно понятията субстанция, пространство и време Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал следното:

Съвременните философи определят субстанцията като някакво вещество, което изпълва пространството. С това определение те се натъкват на друга неопределена идея - идеята за пространството. Тя пък влече след себе си неопределената идея за времето, т.е. това са неопределени понятия.

Според споменатия Учител „пространството” е един щедър господар, който дава на всички.

„Времето” пък е скържав (свидлив) господар - той винаги и веднага пита колко искате.

Който се безпокои и е недоволен от живота, това показва, че времето го управлява;

Който е доволен от живота, пространството го управлява.

Това е най-простата (най-елементарната) философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno дава още по-интересни определения за тези понятия:

Когато енергията преминава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме „време”. Ние хората отчитаме времето от началото до края на един процес, явление или момент на настъпване на едно събитие, включително и при преминаване на един обект или субект от едно състояние в друго.

На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко. Все едно да ми кажете сто милиона години и сто милиона лева. Според мярката на земята сто милиона години (респективно лева) е много време (респективно пари), но гази мярка не е единствената. Тя е най-слабата мярка, с която се определя бързината на движение на разните тела. Обаче, ако бързината на движещите се тела се определя според бързината на светлината (във Вселената), тия сто милиона години ще се съкратят. Който се движи с бързината на модерните съобщения, толкова по-скоро учен ще стане. И обратно: който се движи с бързината на старите съобщения, толкова по-мъчно (по-бавно) учен ще стане.

Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие (както при нестандартното мислене в теорията на относителността на Айнщайн), което може да се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо. Не само малката мисъл, но и малките чувства, малките, дребни желания управляват човека. Ако една малка или нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може да дойде на себе си, тя не е ли по-силна от него.

Би могло да се счита, че тълкуването на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno (1864-1944) ЗА ОТНОСИТЕЛНОСТТА НА ВРЕМЕТО е едно друго основание за високата оценка, която гениалният Айнщайн (1879-1955) дава за него пред български участници в световен конгрес на физиците в Швейцария: „Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България”. Защото нестандартното мислене на гениалния Айнщайн чрез теорията на относителността е променило представите на учените за пространство и време.

Бог е сътворил Вселената с мисъл [1]. А Учителят Петър Дънов ни е дал следните теософски формулировки на връзката между петте философски категории:

„Мисълта” е сгъстена любов.

„Светлината” е сгъстена мисъл.

Светлината е външна (физическа) страна на мисълта, виделината - вътрешна (духовна). Може да се счита, че Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno в своя призив да се запали факела, избран от автора за заглавно мото на лицевата корица на книгата, има в предвид физическата и духовната страна на светлината за едноименните развития на човека във физическия и духовния светове.

„Енергията” е сгъстена светлина.

„Материята” е сгъстена (кондензирана) енергия.

Прилагателното в скобите от предното изречение е употребено в [4а], стр. 236, където българският физик Б. Палюшев отбелязва, че „елементарните частици представляват „кондензати” именно на вакуумната енергия, която, от друга страна има отношение и към характера на фундаменталните физически полета в природата. Това е още един красноречив пример на ЕДИНСТВО НА ТЕОСОФСКАТА И следващата я СВЕТСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ на цитираните Духовен Учител и физик от България, при обективното обяснение на съществуващия свят.

Всичко е живо, в движение и търпи развитие: от най-гъстата материя до най-разредената субстанция.

Великият учен Алберт Айнщайн е дал прословутата формула за връзката между двете философски категории енергията „Е” и материята „т”:

Е = Δm с²  (1),

където „с” е скоростта на светлината в празното (безвъздушното) пространство („vachum” на английски, „пустота” на руски): 300 000 км/s. Малко по-горе бе посочено, че Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е дал ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЧЕТИРИТЕ ФИЛОСОФСКИ КАТЕГОРИИ: мисъл - светлина - енергия - материя. Може би това е основната причина великият Айнщайн да изкаже по-горе цитираното признание пред делегати от България на световен конгрес на физици в Швейцария.