III - 2.3. ИСТИНАТА КАТО ТРЕТА ДУХОВНА ОСНОВА НА ЖИВОТА.

[Ани]

III - 2.3. ИСТИНАТА КАТО ТРЕТА ДУХОВНА ОСНОВА НА ЖИВОТА.

„Истината е това, в което Любовта

и Мъдростта действат съвкупно.”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Същият има едно много интересно тълкуване на ИСТИНАТА:

Що е Истината? - това е проявената Любов в живота. Истината е реалният живот, конто превръща скърбите в радост и. Според него това е ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ ДОБРЕ, да превръща човек скърбите в радости , да счита изпитанията като задачи за разрешаване. А това става, когато човек разбере, че страданията са метод за възпитание на хората. Друг по-добър и рационален метод няма. А радостите в какво превръща? - Радостите превръща в милосърдие.

Според по-горе цитираният Учител „няма по-голяма красоти от Истината” и „велико нещо е да страдаш за Истината”. Преди всичко и над всичко - Любов към Истината!

Любовта (милостта) е снизходителна към грешките на хората и техните слабости. Истината обаче, е строга и неумолима. Бог е обещал милостта и истината да се срещнат. Но това ще стане след усъвършенстването на хората. Затова Той е изпратил Христос на Земята за да покаже на хората пътя за спасение и усъвършенстване след тяхното падение. И споменатия малко по-горе Учител е казал, че думите на Христос „Аз съм пътят и Истината, и животът” означават, че Истината определя посоката на разумните движения, на разумния, щастлив живот.

В тази посока е духовната еволюция на човека, която е път за освобождаването му, за получаването на СВОБОДАТА. Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Doun6 е казал: „Истината ще ви направи свободни. Вложи истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш”.

Адам - човекът от пръст и Божие дихание е бил свободен, но отпосле се отделил от Бога и по този причина е попаднеш в робство. Със своите отрицателни мисли, чувства и криви постъпки човек е образувал затвор около себе си и сам е влязъл в него.

Па Земята човек има относителна свободи.

Свободата винаги подразбира не своеволие, а разумна воля. Само разумният човек може да бъде свободен.

Човек може да нрави каквото си иска, но ще търпи, каквото не иска, защото свободата не освобождава от отговорност.

Всяко нещо, което в началото ограничава човека и го лишава от свободата (вкл. трудности, изпитания и страдания), а накрая му връща свободата, или всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е „добро”.

А всяко нещо, което в началото дава на човека свобода, а на края му я отнема, или всяко нещо, в което човек губи свободата си, е „зло”.

Абсолютната свобода съществува в Божествения свят. Само Бог е абсолютно свободен. Той се е ограничил, когато е решил да създаде света.

Новораждането означава възстановяване на гази свобода. А това става, когато човек отново намери забравеното Божествено начало.

Казано е в Писанието: „Духът на Истината, т.е. на Светлината, ще ви освободи. Той ще ви научи какво да правите” [1]. БЕЗ СВЕТЛИНА НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СИ НАМЕРИ ПЪТЯ [2], 05.01.1944 г.

Две неща са нужни на човека: светлина (знание), която ще го свърже с Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа.

Свободен човек е оня, който е свързан с Бога и с Христа, т.е. има светлина и топлина в себе си.