III - 3. ПЕНТАГРАМЪТ - ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ПЕТТЕ ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, СИМВОЛ НА ПЪТЯ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗА ДА БЪДАТ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ.

[Ани]

III - 3. ПЕНТАГРАМЪТ - ОКУЛТЕН СИМВОЛ НА ПЕТТЕ ДУХОВНИ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, СИМВОЛ НА ПЪТЯ ЗА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША ЗА ДА БЪДАТ ХОРАТА ЩАСТЛИВИ.

Символите придобиват значение само

когато се изтълкува вътрешният им смисъл.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Пентаграмът е окултен символ, съществуващ от дълбока древност в школите на Бялото Братство.

Цитираният в мотото на настоящия раздел Учител получава този духовен символ през 1898 г. чрез вътрешно откровение. Той представлява картина, върху която са изобразени „пентаграм” (петолъчка с описана около нея окръжност), някои рисунки, три букви, имената на пет добродетели и една негова сентенция. Правят впечатление числата I (едно), 3 (три) и 5 (пет), които са свещени.

Обаче даденият от Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsa Douno Пентаграм с мисълта ,,В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа“, вписана от вътрешната страна на периферийната окръжност около петолъчката, с имената на петте добродетели в лъчите на петолъчката и със символичните знаци, е нов и бележи отварянето на Школата на Бялото Братство в България [2]. Учителят обяснява и раздава картината на Пентаграма на Търновските събори през 1910 и 1911 г. [63], представена на фиг. 2, на вътрешната страница на предната корица.

Пентаграмът представя път към истинския - разумния живот. Той символизира пътя на човешката душа към Бога. Това не е обикновена фигура, а построена по окултни закони.

В окултната наука окръжността е символ на благоприятните Божествени условия; кръгът, очертан от окръжността, е Божественото, в което човек .живее. Благодарение на това човек има благоприятни условия да се развива и ди стигне до съвършенство. Мястото, където човек е „потопен в Бога” - това е кръгът, описан от окръжността.

Комунистите приеха петолъчката за символ, но без окръжността. Ето защо комунизмът като добра идея за равенство между хората претърпя провал поради алчната природа на човека след падението му, която не може да осигури благоприятни условия за развитие на хората за да се изпълни разумния девиз, приет от комунистите „от всеки според способностите, на всеки според нуждите „.

Пентаграмът представлява велики разумни течения в Живата Природа, течения (цветни лъчи) на Светлината. Това са пет велики центъра, в които стават велики процеси.

По форма Пентаграмът отговаря на човешкото тяло, ако се разкрачим и поставим ръцете настрани хоризонтално, както го е рисувал и Леонардо да Винчи. Такова разположение на крайниците на човека го символизират в положение на движение. Това е човекът, който работи, който служи на Бога.

На Пентаграма се виждат три букви: В. У и Ж. Те означават „Великото Училище на Живота“. Пентаграмът изобразява това Велико Училище за Живота на човека от планетата Земя, в което всички ние - хората сме поставени да се учим.

В образуваните от петте лъча пет малки равпобедрени триъгълника са поместени числата: 1, 2, 3, 4, 5. Това е броя на добродетелите.

А в лъчите на Пентаграма са написани петте добродетели:

в розовия лъч - Любов, в жълтия лъч - Мъдрост, в синия лъч - Истина, в зеления лъч - Правди, и в портокаловия лъч - Добродетел. (Авторът се извинява за неточността на цветовете на два от лъчите, понеже е имал на разположение само [63].,) Тези добродетели са показателите на качеството, които човек трябва да изработи в себе си, за да стане съвършен и след това безсмъртен.

Жената е емблема на Любовта... У мъжа се намира оная друга Божествена сила, която се казва Мъдрост. Когато Любовта и Мъдростта се оженят, ражда се Истината. Искате ли да узнаете Истината, трябва да намерите баща си - Мъдростта, и майка си

- Любовта, и те, като ви родят, ще ви кажат кое е Истина - ще се прояви гази Истина.

Истината е по бащина линия, тя пак е от мъжки пол - тя е синът на тия двама. Бащата и майката, т.е. Мъдростта и Любовта, като заченат пак ще родят Добродетелта

- това е вашата сестра. А Добродетелта и Истината съединени - това е Правдата... [10], том II, стр. 136.

Пентаграмъш е символ на пътя за еволюция на човешката душа.

Съгласно съдържанието на Пентаграма еволюцията на човешката душа обхваща три фази на развитие, които съдържат по пет етапа, изобразени със съответни пет символа във всяка от фазите.

Посочените в Пентаграма символи, характеризиращи пътя за еволюция на човешката душа, са подредени в две неизобразени мислени концентрични окръжности и в един петоъгълпик:

1) Първата фаза на духовната еволюция на човека обхваща времето, когато той е все още млада душа, която тепърва добива опитност в живота. Човек извър-вява път по „окръжност на посвещение”- първата вътрешна, най-малка, мислена окръжност на Пентаграма, по протежението на която но посока на часовниковата стрелка, между върховете ни петолъчката са разположени следните пет символа: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл. Човек минава по този път като старозаветен, ново-заветен и праведен, преди да стане ученик, докато е още „в света“.

В началото на своето развитие той започва с грубата и егоистична сила, служи си с нея правилно или неправилно и това е символизирано от „сабята”.

Когато си служи е насилие и неправда, като следствие от закони на кармата, човек преминава през страдания, т.е. започва да пие от горчивата чаша на страданието, защото „чашата” е последствие на „сабята“.

ЧОВЕК ИЗПИВА ДО ДЪНО „ЧАШАТА „, В КОЯТО СА СЪБРАНИ ВСИЧКИТЕ СТРАДАНИЯ, ПРИЧИНЕНИ ОТ НЕГО НА ДРУГИТЕ, и то В ЧЕТВОРЕН РАЗМЕР.

Страданието обаче има освен възпитателно и други две значения - трансформиращо и градивно според други два окултни закопа:

- според единия страданието се превръща в Любов - трансформиращото значение: страданията, през които минава човечеството, подготвят новия човек - човекът на Любовта:

- съгласно другия окултен закон винаги раждането ни една нови идея в човека се предшества от страдания - родилните мъки за Новото.

Чашата, в която са събрани всичките страдания, прилича и на цвят - чрез претърпяване на страданията животът ни ще разцъфти, а цветът ще даде добър плод - градивното значение.

Страданията учат и човек дохожда до „книгата”, и като се учи, просвещава се, добива светлина и става по-разумен.

След това по пътя на еволюцията идва „свещта”. Тази свещ е запалена в човека - той се учи. Светилникът представлява човешкия разум. Това е човекът, който разсъждава, който мисли правилно, защото да мислиш правилно значи да светиш. Този човек знае къде върви и какво прави. Ето защо в този ред на мисли Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno съветва: „БРАТКО, ЗАПАЛИ СВОЯ ФАКЕЛ чрез свещта, ЗАЩОТО ТОЗИ, КОЙТО ХОДИ БЕЗ СВЕТЛИНА НЕ ЗНАЕ КЪДЕ ОТИВА”- избраното от автора мото и рисунка на настоящата книга.

Когато се осветли отвътре, човек идва до „жезъла“, който символизира власт, както и сабята.

Но това са два различни вида власт.

Сабята символизира светска власт, която убива и взема, а жезълът - духовни власт, която възкресява и дава. Жезълът означава още, че човек има известна власт над себе си, а също и полза от някои сили и закони в природата.

Докато сабята в хоризонтално положение символизира стремеж към блага на Земята (видимия свят), жезълът е изправен и символизира стремеж към блага на Небето (Невидимия свят), стремеж към Бога.

Следователно тези два вида власт се изключват взаимно.

С тези пеш етапа, съответстващи на петте символа сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, завършва външното (физическо или светско) обучение на човека в живота, което става несъзнателно. Този външен живот е работил върху човека без активното участие на неговото съзнание.

Но след това човекът дохожда до една вътрешна криза, чувства се незадоволен и при тази неудовлетвореност търси по-дълбокия смисъл на живота. Който е минал фазите на сабята, чашата, книгата, свещта и жезъла, вече влиза в пътя на ученика.

2) Втората фаза на еволюцията на човешката душа включва пеш пови етапа в този път на ученика, които са изобразени с пеш други символи, разположени по върховете на петолъчката или по протежение на описана около пея втора мислена средна окръжност.

Последователността на тези пет символи съответства на очертаването на петолъчката като се започне от изобразения първи долен ляв символ - арката, премине се през върха, където е изобразен Учителя, долния десен символ на „стръмната пътека към тясната врата”, средния ляв символ на „окото“ и се завърши със средния десен символ на „Дървото на живота”.

Тази последователност отговаря на петте етапа на развитие на човека в тази втора фази - пътя на ученика, пътя към съвършенство:

Първо човекът минава през арката или широката врата.

През тази врата ученикът влиза в школата на своя Учител. Христовият Дух започва да работи върху ученика и в него проблясват синият лъч на Истината и зеленият лъч на Правдата.

След това той трябва да премине по „стръмната пътека към тясната врата”, след която развива Божествена Любов.

По розовия й лъч на Любовта достига до Божественото око - Божественият Дух - символ на Мъдростта.

Вървейки по жълтия лъч на Мъдростта ученикът достига до осмисляне на своя живот, чийто символ е „Дървото на живота”, което разцъфтява и дава плодове. В последния пети етап ученикът е озарен от портокаловия лъч (от спектъра на Светлината) на Добродетелта и върши само добри дела.

Това е втората средна, вътрешна мислена по-голяма окръжност по върховете на Пентаграма, където са изобразени петте символа на петте етапа от втората фаза на духовната еволюция на човека. Сега човекът поема еволюцията си в свои ръце. Това значи влизане в Божествената школа. Човек „става ученик” - т.е. започва съзнателно да изработва в себе си Божествените Добродетели, които характеризират съвършенството.

Ето и допълнително пояснение за всеки от петте символа по отделно:

Първият символ на втория мислен кръг е нарисуваната „арка” - широка врата, през която ученикът влиза в школата. С влизането в този Път започват изпитанията му. Когато е в началото, дават му се по-леки изпитания (изпити), които той е в състояние да издържи - стълбата с удобни стъпала символизира това.

Този символ е в края (долният връх) на портокаловия лъч на Добродетелта, респ. в началото (долният връх) на синия лъч на Истината, който води нагоре към свобода. В съзнанието на ученика проблясва Истината, но не пълнота Истина, защото тя ще блесне едва когато той стане съвършен.

Вторият символ на средния мислен кръг е образа на „Учителя”, когото ученикът среща за да му се разкрие Божественото, Христовото учение. На върха на петолъчката и на страница 11 от [63] художникът е изобразил лика на Всемировия Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno. Той е на горния връх (края) на синия лъч на Истината и в началото (горният връх) на зеления лъч на Правдата. Христовият Дух започва да работи върху ученика, да го ръководи отвътре. Тогава той тръгва по пътя на Правдата.

Като изучи закона на Правдата, идва до мястото, където е „стръмнини: пътеки към тесните врата” - Третият символ, изобразен на втория мислен кръг. Този символ е на долния връх (края) на зеления лъч на Правдата и в началото (долният връх) на розовия лъч на Любовта. Тази врата е по-тясна от първата и за да се влезе в нея се минава по тесния труден път, за който говори Христос. „Стръмната пътека към тясната врата“ означава отказване или отричане до известна степен от светските неща, които дотогава са съблазнявали човека. Мине ли пътя на самоотричането, човек тръгва по пътя на Любовта. А да се движиш в посока на Любовта, това значи да се жертваш. И ето какво е казал Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno още: „Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария Завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо - ще пожертваш себе си ”

Като се развие до известна степен в ученика Божествената Любов, тя донася Мъдрост. „Окото” е Четвъртият символ на Мъдростта от средната, втората мислена окръжност. То е изобразено на горния връх (краят) на розовия лъч на Любовта, в началото (левият връх) на жълтия лъч на Мъдростта. То е Божественото око, Божественият Дух, „който ще ви научи как да разбирате Божествените истини”, казва Учителя. Това е вътрешното знание, което се дава само на човека на Любовта, защото той няма да злоупотреби с него и да го използва за себе си.

Щом човек добие Любов и Мъдрост, тогава разцъфтява „Дървото на живота”. Неговият образ е в десния връх (краят) на жълтия лъч на Мъдростта, в началото (горният връх) на портокаловия лъч на Добродетелта и представлява Петият символ на петия етап от втората фаза на живота на ученика, на развитието му в топя на ученика, по пътя му към съвършенство. Животът на ученика дава плодове иде Добродетелта в мистичния смисъл на думата. Човек дохожда до осмисляне пи своя живот: той разбира, че СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА Е СЛУЖЕНЕ НА ЕО/А, защото САМО ПО ТОЗИ НАЧИН ЧОВЕК ЩЕ ИМА БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ ДА ПОЛУЧАВА БОЖИИ БЛАГА И ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ В ЕДИН БЕЗСМЪРТЕН ЖИВОТ. С това се завършва пътя с петте етапа по втората мислена окръжност в развитието на ученика - „Пътят на зазоряване”.

За да влезе в духовния път на ученичеството, човек трябва да стъпи на „стръмната пътека към тясната врата”, за която се говори в Свещеното Писание. Преминал през нея, той среща Най-Великия Учител Христос. Оттук нататък ученикът е в непрекъснато общение с Христа и неговият път има вече връзка с петте върха: „Арарат”, „Мория”, „Синай”, „Тавор” и „Голгота”. Само онзи може да стане ученик, да срещне Христа, който има непоколебима вяра в Него. Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е дал като сентенция („духовна формула”) мисълта от златния стих на Библията: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина своего единороднаго за да не загине всеки///» един, който вярва в него, но да има живот вечен” - втората „формула“ към пентаграма.

Вярата на ученика трябва да бъде като гранитна скала, в която се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана с планината „Арарат”, на която е спрял Ноевият ковчег при Потопа на Земята.

В Свещеното Писание (Библията) един образ на такава непоколебима вяра е Авраам. Той е бил удостоен да се нарече приятел на Бога, но това високо звание вместо де го направи горделив, толкова го обладава от смирение, че не се поколебава да принесе в жертва сина си на планината „Мория”.

С такова смирение човек напредва вече по-бързо по Пътя и се възкачва като Мойсей на планината „Синай”, където получава Заповедите Божии .

След като ги получава, човек се преобразява и над него слиза Божия Дух, което става на планината „Тавор”.

Човекът се преобразява, но това още не е краят на Пътя за еволюция на човешката душа към съвършенство. Краят е безсмъртието; За да го получи, човек трябва да се отрече от себе си, т.е. да умре за света. „Ако не умрете, нямате живот вечен”, е казал Христос. Вечният живот - това е възкресението от мъртвите, което става с Исус Христос на „Голгота” - Неговото лобно място.

Това са петте посвещения, които очакват всеки окултен ученик, тръгнал по Пътя на Христа и ръководен от Него. Всеки, който върви по този Път, трябва всеки ден, в определено време да мисли поне пет минути за значението на тези пет планини. По този начин човек се приближава към тях най-напред с мисълта си, после със сърцето си и най-после с цялата си душа, докато стане едно с тях.

3) След първите две следва третата фаза на еволюция на човешката душа, която е изобразена чрез пет символа в „центъра” ни Пентаграма, в петоъгълника, образуван от лъчите на петолъчката.

Този „център” се нарича Светая Светих на Пентаграма. Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno не е дал много обяснения за него, защото хората не са готови. В него има също пет символа: две змии, права, окръжност, кръст и пак по-голяма окръжност.

„Двете змии” показват, че човек се бори със своята нисша природа.

Природата на човека трябва да се трансформира от „права” в „малка окръжност”, да победи своя личен живот.

Висшата природа побеждава в човека, надвива злото в себе си и минава през „кръста”, т.е. пълното самоотричане. Тук ученикът минава най-големите страдания, най-големия изпит - изпита на Голгота.

В резултат ученикът се слива е Божественото („по-голямата окръжност”) и завършва напълно своето развитие. Настава Вечният ден. Затова се казва, че Пентаграмът показва Пътя на развитието (еволюцията) на човешката душа или Великото Училище на Живота (ВУЖ), през което човек трябва да мине,

Както се вижда по изложените по-горе обяснения, дадени от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno, за пътя на ученика към съвършенство, най-важните етапи от развитието му следват петте върха на петолъчката, което става като се върви към съответните символи в следната последователност: арката - Учителят - „стръмната пътека към тясната врата“ - Окото - Дървото на живота, т.е. петия последен етап от втората фаза по пътя към съвършенство, в която ученикът достига до ОСМИСЛЯНЕ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ: ЧРЕЗ СЛУЖЕНЕ НА БОГА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ВЪРХОВНОТО ЩАСТИЕ В БЕЗСМЪРТИЕТО.

УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ - BEINSA DOUNO ЗА СИЛАТА И УПОТРЕБАТА НА ПЕНТАГРАМА.

Вие трябва да знаете, че от него излиза динамична сила! Пентаграмът е извор на светлина. Всеки ясновидец ще види как излизат лъчи от него по всички посоки ... Ако човек съзнава силата на Пентаграма, той притежава мощно оръжие. (Всяко място в Пентаграма е оградено.) От него излизат силни вибрации, които ограждат от лоши влияния, и тъмни (лоши) същества не могат да припарят там. Когато Пентаграмът е е върха нагоре, той е правилно поставен; и никога не трябва да се поставя с върха надолу.

Който човек има Пентаграм, трябва да го постави в рамка под стъкло е не в коя и да е стая, но в тази, където идват рядко чужди хора и където се моли. Там не трябва да се говорят лоши неща, понеже излиза сила от Пентаграма и ако тя срещне противодействието на някоя обратна (на Пентаграма) сила, става катастрофа. Ако там, където има Пентаграм, се говори и мисли лошо, вършат се лоши постъпки, тогава той действа разрушително, защото се смесват два вида влияния - положително и отрицателно.

ЗА ТРИТЕ „ДУХОВНИ ФОРМУЛИ” ПРИ МОЛИТВА ПРЕД ПЕНТАГРАМА.

Когато човек се намира пред Пентаграма и се моли, нека да съзерцава във (п,шина ши периферийна окръжност около и извън петолъчката и да използва сентенцията (духовната „формула”):

„В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа” (А). После да си представи мислено, че в този кръг, ограден от външната периферийна окръжност има вписани още две - споменатите по-горе средна и най-малка вътрешни окръжности.

От вътрешната страна на средната окръжност да си представи, че пише:

„Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, които вярва в Него, но да има живот вечен” (Б).

И от вътрешната страна на третата, най-вътрешната, най-малка окръжност, да впише мислено сентенцията:

„Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи” (Б).

Когато човек се моли и си представя тези три сентенции, тогава Пентаграмът има по-голяма сила.

Защо пентаграмът е извор на сила? - „Защото Пентаграмът не е обикновена фигура, а е построен но окултни закони. Окултни сили действат в него. Че действително е така, се вижда от един факт, който е знаел Гьоте. Когато Фауст начертава Пентаграма на прага на своята стая, то Мефистофел (дяволът) не е могъл да прекрачи прага, за да влезе в стаята. Значи Гьоте е знаел, че в Пентаграма се крият окултни сили”[71], том 2, стр. 229.

При случай на нужда и на опасност човек може да направи следното: да образува около себе си Пентаграм. Отначало ще го направи мислено, после с ръка и най-сетне да си послужи с трите сентенции {формули (А), (В) и (В)}, които бяха цитирани относно Пентаграма. Много препятствия, които има, ще се разпръснат. Пентаграмът е мощно средство, е което човек може да бъде запазен от външни пречки, препятствия и от вътрешни борби е лоши сили.

Когато е в опасност, може да си представи, че държи Пентаграм, като е дясната ръка хваща лъча на Правдата, а е лявата - лъча на Истината, насочва върха напред към обекта, като казва:

„В името на Господа Нашето Исуса Христа, моля Господа, Великия и Силния, да стори благоугодното пред Неговите очи”.

Притежава ли човек Пентаграма, трябва да работи за Слава Божия. Ако иска да се ползва правилно от неговата сила, човек трябва безвъзвратно да реши в себе си да служи на Бога и да няма връщане назад.

Ако го използва правилно, тогава Пентаграмът ще бъде източник на богатство и благословение.

По отношение на петте духовни основи на живота в „Пентаграма”, съответстващи на петте елемента от тялото на човека - глава (от Божествената му част), ръце (от духовната му част) и крака (от физическата му част) - наименования, използвани в третата част „Пентаграм” от свещения танц (физически и духовни упражнения) по двойки в окръжност и радиални лъчи във висш космически ритъм („Паневритмия”), Учителят Петър Дънов - Beinsa Dounо е дал следните ПРЕПОРЪКИ:

Който е слаб да отиде при Любовта.

Който е невежа да отиде при Мъдростта.

Който е онеправдан да отиде при Правдата.

Кой то иска да се усъвършенства като придобива Добродетели, да отиде при

Добродетелта.

А който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.

„Истината е крайният резултат на вечността.”

... Светът не може да се оправи с насилие, но с Любов, с Истина и със Светлина. ... Приложете Любовта, Мъдростта и Истината като основа на своя живот и оттам започнете да градите.