III - 6.1. ПРИМЕРИ ЗА РОЛЯТА НА ЗНАКА ПА МИСЛИТЕ И ДУМИТЕ, ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА ПА РОДИТЕЛИТЕ ОТНОСНО ДЕЦАТА

[Ани]

III - 6.1. ПРИМЕРИ ЗА РОЛЯТА НА ЗНАКА ПА МИСЛИТЕ И ДУМИТЕ, ЧУВСТВАТА И ЖЕЛАНИЯТА ПА РОДИТЕЛИТЕ ОТНОСНО ДЕЦАТА

Когато се зачевало детето, майката и нейния другар се скарали. Той й казал обидни (отрицателни, негативни) думи и тя казва:”Аз няма да ти продумам повече!” Ражда се едно дете, което е нямо.

Когато майката зачене, може да внесе в ума на сина и дъщерята една отлична (положителна, позитивни) мисъл, че и при най-големите нещастия да каже:”ЩЕ СЕ ОПРАВИ ТАЗИ РАБОТА!” И оправя се.

Много майки помятат, понеже казват (отрицателни, негативни думи): „Не го искам”, защото не разбират Божия закон, че всяко дете се зачева с Божия благословия.

Ето какво е казал Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno в лекция 18, държана на 19 декември 1928 г., София - Изгрев [2], ...:

Домът може да бъде основан или върху числото 12, или върху 21.

A) Дом, в който мъжът, т.е. положителните сили (на Мъдростта) взимат надмощие (мъжкият принцип преобладава), е основан на числото 12. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момче.

Ако творческите сили (пи Любовта) взимат надмощие в дома, т.е. женският принцип преобладава, това показва, че този дом е основан върху числото 21. Първото дете, което ще се роди в този дом, ще бъде момиче.

Следователно:

а) За да се роди момче (СИН) в един дом, бащата трябва да бъде много умен.

б) За да се роди момиче (ДЪЩЕРЯ) в някой дом, майката трябва да бъде любяща.

Това показва, че децата не се раждат произволно, но по известни закони.

Би могло да се каже, че ако има изключение, то се дължи на карма на съответния родител и същият няма Божията благословия за това правило или закон. Това изключение е едно свидетелство, ако не доказателство, че в крайни сметка ВСИЧКО В ЖИВОТА НА ХОРАТА СТАВА С БЛАГОСЛОВИЯТА НА БОГА.