III - 7. ОТНОСНО ЖИВОТА НА ХОРАТА

[Ани]

III - 7. ОТНОСНО ЖИВОТА НА ХОРАТА

Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта.

Живот без Любов няма никакъв смисъл.

Животът, който иде, е живот на Любовта.

Конто не е готов за тази Любов, ще изгори, а който е готов, ще се стопи.

Желая ви да се стопите, а не да изгорите!

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

В своята лекция „Израз на живота” цитираният Учител казва следното:

През всичките времена и епохи, хората са се спирали повече върху несъщественото в живота.

Несъщественото, това е външната страна на живота. За пример, да се облече човек добре, да мебелира къщата си хубаво, да се вози с автомобили и файтони, това е външна, несъществена страна на живота.

Под думата „израз на живота”, ние подразбираме този момент от живота на човека, когато съзнанието му осмисля неговите идеи и ги свързва в едно цяло. Някой казва: Трябва да се живее! - За да живее, човек трябва да даде израз на своя живот. И реката може да каже, че трябва да тече, но за да тече, тя трябва да има израз, посока, в която да се движи. Няма ли определена посока на движение, тя ще се движи в кръг, без да намери път, изход в своето движение. Стремежът на реката е да влезе в морето.

И тъй, „да даде човек израз на живота си”, това значи, да не очаква на окръжаващите, да получи нещо от тях. Дето и да влезе, човек трябва да даде нещо от себе си.

Който очаква хората да го обичат, той не може да даде израз на своя живот.

Който обича, без да очаква да бъде обичан, той може да даде израз на живота си. Който сам говори, той дава израз на своя живот. Когато човек върши нещо, с оглед на мнението на Бога, той дава израз на живота си.

Върши ли човек всичко с оглед на общественото мнение, той не може да даде израз на своя живот.

Според цитирания Учител: Животът излиза (чрез Духа) от Бога и се връща (чрез Духа) към Него. Затова той по същина (вътрешно) е абсолютно чист. Животът, който е (вътре) в нас е съвършен, понеже произтича от Бога.

Сам по себе си животът не е нито добър нито лош (външно).

- Когато Добродетелите се проявяват от хората, в Живота има добри последици.

- Измененията, обаче, които се внасят в живота, те именно докарват лошите последици. Удоволствията, страстите, неправилните мисли и чувства ограничават естествените прояви на живота

И тогава се говори за светски и духовен живот, за временен и вечен живот. Ала животът сам по себе си не е ни светски, ни духовен.

Думата „живот” всъщност подразбира разумност.

- Дето няма разумност, няма и живот.

- Дето има разумност, даже и най-слабо проявена, там има и живот. Защото животът на човека се различава от живота на останалите същества по своята разумност.

- Когато животинското живее в човека, животът става светски (временен).

- А когато разумното живее в човека, той става духовен (вечен).

Според Учителя Петър Дъпов - Beinsa Douno човешкият живот се движи между двата велики полюса на Битието: между полюса на Доброто - „колективното съзнание на доброто“ и полюса на злото - „колективното съзнание на злото” [13], е. 74.

... Животът е „вечен и незавършен процес”. Не считайте, че всичко може да свършите в един земен живот. Идеите са завършени процеси, но реализациите им са незавършени процеси. Затова не се отчайвате, че не можете да завършите нещо, което сте замислили.

ЧОВЕК СЕ ИЗЧЕРПВА, УМОРЯВА СЕ, АКО Е ПРЕКАЛЕНО АКТИВЕН ВЪВ

ВЪНШНИЯ (ФИЗИЧЕСКИЯ) живот.

Днешният век е много активен във външния живот. Там времето е пари.

А ЧОВЕК ТРЯБВА да разпределя времето си така, че ДА ОСТАВИ САМО ЕДНА ТРЕТА ЗА АКТИВНОСТ ВЪВ ВЪНШНИЯ (ФИЗИЧЕСКИЯ) ЖИВОТ, а другото да бъде за задоволяване на нуждите на духа, на ума, на сърцето, на душата, т.е. за усъвършенстване на своите мисли, чувства и желания.

НОВА СТРАНИЦА се открива В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА. Това Е НАУКАТА ЗА ДУШАТА. Най-мъчните въпроси - лични и обществени, вътрешни и външни, могат да се разрешат, само когато човек започне да разбира естеството на своята душа. ... СЪЩИНАТА НА ЧОВЕКА СЕ КРИЕ В ДУШАТА МУ. Тя създава около себе си нов свят - толкова по-красив, колкото душата е по-пробудена.

Когато душата на човека е пробудена, тя търси и намира Божественото.

И ето какво казва Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno: Помнете: великото, красивото, силното, непостижимото, безграничното - това е БОЖЕСТВЕНОТО. В НЕГО СЕ КРИЕ ЩАСТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША.

В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на съграждане (когато Любовта присъства - пътя на Доброто, на Светлината), а другият- процес на рушене (когато Любовта отсъства - пътя на злото, на тъмнината).

ЖИВОТЪТ БЕЗ ЛЮБОВ НЯМА СМИСЪЛ. Такъв живот е върволица от страдания, от падания и ставания. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ИДЕ, Е ЖИВОТ НА ЛЮБОВТА.