III - 9.8. ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР - БОЛЕН.

[Ани]

III - 9.8. ОТНОШЕНИЯТА ЛЕКАР - БОЛЕН.

Не е лесно да се справя човек с болни хора.

От една страна: Най-недоволните хора в живота са болните.

От друга страна: Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче, ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всичките отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинското заболяване. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му. Истинската работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува.

Не е позволено да се лекува който и да е. Когато един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма.

В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и той ги лекувал. Какво било учудването му, като вместо благодарност те му отговаряли с жестокост и недоволство. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват, отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам спокойствие от тях.” Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка. Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога.”

Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора-убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма.

Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения. Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили.

Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. АКО НЯМАШ ЛЮБОВ КЪМ БОЛНИЯ, ИЗКУСТВОТО ДА ЛЕКУВАШ БОЛНИ ПРОПАДА. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раниците от гърбовете им.

Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вливаме ли част от неговата болест върху себе си? - За туй не мислете. Най-първо ще се запитате” „Трябва ли аз да го лекувам?” И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Как ще познаем трябва ли да лекуваме? - Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате.

Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно.

Лечебните сили се крият в елементите на Природата - във водата, във въздуха, в светлината и в храната.

Лекарят е проводник между Природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на Природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в своя лекар, той не би могъл да се ползва от жизнените сили на Природата.

Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли на душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в Духовния, и в Умствения свят.

Защо са болестите в света? - Те са възпитателно средство. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: „Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш (по)грешките си, да водиш чист живот”. И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората.

Лекарят има и друго предназначение. Той трябва да научи болния как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просвети неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй разумно трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, пие трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него.

Как трябва да постъпи лекарят с болните? - Отиде ли при него трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен.

Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взема пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взема пари.

Да допуснем, че вие излекувате някого - поставите си ръцете над главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте.” Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те излекува.” Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Помисли за ВЕЛИКИЯ ЗАКОН, ЧРЕЗ КОЙТО ВСИЧКИ ХОРА СЕ ЛЕКУВАТ - С БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ Съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на Божествената енергия, за да помогнеш на някой твой брат и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат.