IV - 2. ЗАЩО СМЕ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА? - ЗАЩО СМЕ СЕ РОДИЛИ? КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЗЕМЯТА?

[Ани]

IV-2. ЗАЩО СМЕ ДОШЛИ НА ЗЕМЯТА? - ЗАЩО СМЕ СЕ РОДИЛИ? КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЗЕМЯТА?

„Вие сте изпратени на земята, в туй трябва да вярвате.

Бог те е пратил на земята да учиш, да придобиеш любовта.

Няма по-велико училище за човека от живота.

Всеки на Земята е пратен да развива своето радио,

да бъде в съобщение с другия свят – всеки ден

всеки от вас но апарата да има съобщение”

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno [66], с. 641

Ти си ме мамо, човек красив родила,

умен да стана, добре да мисля,

добре да любя,

туй живота е на рая.

Ти се ме мамо, с чисто сърце родила,

да обичам всичко живо в Цялата Вселена,

туй живота е на рая.

Ти си ме мамо, със мощен дух родила,

добре да пея, добре да светя надушите,

туй живота е на рая

Вокалният вариант на част от текста

на свещения танц „Паневритмия”,

даден от Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno ,

„За Любов сме родени”

Из текста на българска фолклорна песен

Вие сте родени за да добавите нещо,

да добавите ценност към този свят.

Просто да бъдете нещо по-голямо

и по-добро, отколкото сте били вчера.

Lisa Nichols, цитирана в книгата

на Rhonda Byrne „Тайната” [3]

Както се вижда в първия текст от мотото по-горе човек е пратен на Земята да развива своето съобщение с Невидимия свят.

А Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е пояснил, че ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК не е източник, а ПРИЕМНИК И ПРЕПРЕДАВАТЕЛ НА МИСЛИ. Те проникват от духовното (торсионното) информационно-енергийно поле. Затова пи този не изцяло проучен и безспорно сложен орган (мозъка) трябва да се отдава не водещо, а помощно значение в мисловния процес.

Професор Хари Силман, преподавател, културолог и полиглот от Холандия е станал последовател на посочения в предния абзац Учител, защото е намерил в беседите му отговори на въпроси, които са го интересували. Професор X. Салман учи български език за да чете Дънов в оригинал.

Като младеж авторът си е задавал въпроса: Защо съм се родил, след като ще умра? Отговор на този въпрос той намери в Библията и беседите на гореспоменатия Учител: Защото всеки човек има мисия на Земята, която той трябва да изпълни. Тази мисия е определена по волята Божия. И тя трябва да бъде изпълнена. Затова има „духовна формула” в общността „Бяло Братство“Да изпълним волята Божия!”

И ето отговори на въпроса на автора като юноша: „ЗАЩО СЪМ СЕ РОДИЛ, КОГАТО ЩЕ УМРА?, даден от Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno в [39]:

Ако вие разбирахте човека, ако вие вярвахте в него, ала не в това, което се вижда отвън, което отвън се проявява, щяхте да видите, колко велик е той. Защото това, което отвън се вижда, е израз само на известни мисли, чувства и действия. ЧОВЕКЪТ не е онова, което днес се мисли за него. Той НЕ Е САМО ЕДНО МАТЕРИАЛНО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗЧЕЗВА СЪС СМЪРТТА. Това, което умира, не е човекът.

АКО ЧОВЕКЪТ ИЗЧЕЗВАШЕ СЪС СМЪРТТА, ТОГАВА НЯМА ЗАЩО ДА СЕ ФИЛОСОФСТВА ЗА НЕГО. В такъв случай той е една вещ, един предмет, един автомат, който утре ще се разсипе в прах. Това, че човекът ще умре и ще изчезне, е първата лъжа, която е внесена в света.

ИМА НЕЩО У ЧОВЕКА, КОЕТО НЕ УМИРА - И В ТОЗИ И В ОНЗИ СВЯТ.

Това, което не умира, това, което не се разлага, това, което не изчезва, то е „човекът”. То нито остарява, нито се подмладява.

Когато говорим за човека така, ние разбираме ДУШАТА. Ако има нещо божествено у човека, то е светлата душа, която мисли.

Отделете от човека разумната, светла душа, и той става същинско животно. Той по нищо не се различава от него - яде, спи, има с една реч всички нужди и слабости на животното.

Човек е жива душа, която има всички възможности на вечния, безсмъртен живот. Тази душа притежава всички способности, всички методи за работа вътре в себе си, и тя ги влага в мозъка и въобще в цялото тяло, чрез което се проявява.

Ето защо, ние казваме: човек съдържа в себе си всички възможности на един разумен живот - един живот пи Любовта и Мъдростта, един живот в Истината.

Когато човек започне да осъществява всички тези възможности, той постепенно се трансформира, постепенно преминава от едно състояние в друго. Той постепенно се изкачва стъпало след стъпало: от обикновен човек той става талантлив, после гениален, след туй светия и най-после Учител - пет стъпала или степени на развитие и усъвършенстване на човека.

Под „човек” ние не разбираме само онова същество, което живее на Земята.

Човекът съществува не само на Земята, не само в слънчевата система. Той населява цялата звездна вселена - всички слънца и планети. Планетите и слънцата са населени със същества от разни степени на интелигентност. Не е важно какви тела имат те. Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека на Земята, защото са излезли по-рано от Великия Първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората от Земята, в сравнение с тази на Сириус например, е още в своите пелени. Съвременните хора на Земята пред съществата на Сириус не са даже и деца.

Но ЧОВЕКЪТ Е ВЕЧЕН ПЪТЕШЕСТВЕНИК. Земята не е била и няма да бъде едничко негово жилище.

Земният човек, след като завърши своето развитие на Земята, няма да отиде на „Небето”. Той ще странства от система в система на физическата вселена, докато се развие в своята пълнота. Следната станция в неговото развитие ще бъде, именно, Сириус.

Човешкият дух е слязъл на Земята от около двеста и петдесет милиарда години. Той не е бил в това състояние, в което днес се намира. През тия двеста и петдесет милиарда години той е минал през много форми и много фази на развитие.

И целият почти безкраен ред от органични форми, които Природата (Разумната природа) е създала, представят все стадии, през които човешкият дух е минал. Те са едно велико училище на живота, в което той се е учил.

Всички знания на човека, придобити в течение на тези двеста и петдесет милиарда години, са написани в неговата малка глава, в неговия мозък.

От гледище на по-напредналите същества, обаче, от гледище на ангелите например, човек все още е едно малко дете. Тези двеста и петдесет милиарда години за тях са две и половина години. От тяхно гледище, човекът на Земята е едно дете на две и половина години.

Много още има да учи човекът! Затова той е минал и ще мине през безброй форми и степени на живот.

Хората, които имат жалка представа за живота, мислят, че веднъж като се роди човек, и всичко е свършено.

Не, раждането е един вечен, непрекъснат процес. Безброй пъти човек се ражда (прережда) като преминава от една фаза на развитие в друга.

Имайте предвид едно: въпросът за раждане и прераждане е въпрос за просветения човешки дух, за просветената човешка душа, за просветения човешки ум - това не е въпрос за обикновени умове.

Човек се учи едновременно в три училища. На Земята се учи тялото. Всички клетки в организма вършат известна служба, ала едновременно с това те се учат.

В духовния свят се учи душата. В Божествения свят се учи духът.

Ето защо, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, които се проявяват у него като светла и чиста мисъл, да разбере най-после Бога, т.е. Любовта.

Понеже човек е свързан с ангелите, които са създали мисълта, затова го наричат същество на мисълта - „манас”. Разумът е дар на човека от ангелите. И това, което го отличава от животните, което го е „изправило на два крака” - то е неговият разум.

Но аз ви казвам, че човек е нещо повече от това, което мисли.

Едно помнете: първото качество на истинския човек е Любовта. Любовта е Божественото в човека. Без любов човек се превръща в животно. Без любов той е изложен само на грехове и престъпления.

Конго не е възлюбил Бога, той още не е истински човек. Той няма още „образ и подобие Божие”.

Човек трябва да обича Бога, защото е излязъл от Него. Щом обича Бога, човек ще обича и себе си, и ближния.

Любовта към ближния е отражение на Любовта към Бога. Тая Любов трябва да бъде изходна точка във вашия живот. Тя е диамант. Дето и да го покажете, той има цена. НОСЕТЕ ДИАМАНТА (Любовта към Бога) В СЕБЕ СИ И ОТ НИЩО НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.

Човекът днес няма „образ и подобие Божие”. И наистина, онзи, който може да те обере, да те изнасили, да те охули, човек ли е? Човек ли е и оня, който отначало ти е бил приятел, а после те злослови?

Впрочем, когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така наречения Космичен човек.

Всеки човек, всяка човешка душа е един първичен елемент от великия Космичен Човек. Като такъв, той заема точно определено място в Живата (Разумната) Природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония.

Ето защо, и всеки човек тук, на Земята, си има своя определена роля. Без

него животът не може. Явяването на толкова милиони души в света не е случайно. Всичко е предварително премислено и планирано. Хората са създадени за Вселената.

И затова дръж постоянно в ума си мисълта и следните препоръки :

Човек е най-великото създание на Земята.

Радвай се, че носиш името човек.

Стреми се да отговаряш на това име!

Не забравяй, че като дух, като душа, като ум и като сърце, ти си важен елемент във Вселената - без теб тя не може да се прояви в своята хармония.

Ти все още не знаеш какво си.

В човека се крият сили, които са в спящо състояние, и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване.

Когато човек се свърже с Бога, у него се пробуждат всички спящи сили и способности.

По какво се познава човекът, който е свързан с Бога? По това, че той е готов всичко да жертва за Него.

Човек, който иска с достойнство да носи това име, трябва да бъде абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен, абсолютно разумен, абсолютно благороден.

Честен, благороден човек е само онзи, който се радва на чуждото благо като на свое.

Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света, честта отвън не се възстановява.

Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановят честта на човека, освен той самия.

По какво се различава разумният човек? Той никога не се занимава с миналото, нито пък се занимава с бъдещето. Той работи с настоящето.

Под настояще, аз разбирам вечно божественото .

Разумният човек не мисли каквото му хрумне, а каквото е право.

Само глупавият мисли каквото му дойде на ум.

У разумния човек има едно особено душевно разположение - той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава. Защото знае, че човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма един абсолютен морал - норми за нравствено поведение. Той знае, че моралът е устой, че той е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.

Разумният човек винаги уповава на своя разум. Той го цени като велик дар, който му е даден от ангелите в подкрепа на живота. И знае, че само истински разумният може да бъде свободен.

Разумността в дълбок смисъл на думата, е качество на светията, на гениалния човек.

И затова помнете: умен човек може да бъде само добродетелният човек.

А всички хора на добродетелта са смирени хора - в онзи смисъл, в който Христос разбира тази дума - и тия хора са най-великите, най-силните.

Според мен, най-великото качество, което човек може да притежава, е смирението. То не е слабост.

Смиреният човек е най-еластичният, най-пластичният човек в света. Той може всичко да издържа - и болести, и сиромашия, дори и смърт. Всъщност, за смирения човек всичко това не съществува - каквото и да дойде, той е тих и спокоен. Той казва: „Бог, който живее в мен, не умира. Бог, който живее в мен, сиромах не става”.

Слабият, малодушният човек не е смирен. Само добродетелният човек е смирен. И той е истински силният човек. Смиреният човек, в истинския смисъл на думата, е човек с мощен дух.

ЗАЩО СМЕ ДОШЛИ НА 'ЗЕМЯТА?

Вие питате, защо сме дошли на Земята. Казвам ви:

Да проявите Божията Любов. Да проявите Божията Мъдрост. Да проявите Божията Истина. Да проявите Божията Правда. Да проявите Божията Добродетел. Дошли сте да проявите всичките тези добродетели, да проявите всичко онова, което е вложено във вашите души от вечността, петте добродетели, вложени от Бога чрез Светия Дух.

Индусите казват, че ние сме дошли на Земята в този затвор, за да ликвидираме със своята карма.

Аз пък казвам: ние сме изпратени на Земята от Невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището [10], том II, стр. 74. Човек е дошъл на Земята да учи търпението и послушанието, ... два велики закона: закона на смирението (послушанието) и закона на търпението. Щом научите тези закони в тяхното практическо приложение, вие ще завършите своята еволюция на Земята и ще бъдете като Христа. Още Адам трябваше да учи тези уроци, но не издържа изпита си.

КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАШЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ЗЕМЯТА?

И помиете, че велико е предназначението на човека:

ЧОВЕК Е РОДЕН ЗА да управлява всички същества, да регулира всички елементи, да уреди Земята. Той трябва да стане един добър господар. А може да стане такъв само когато разбере онова, което Бог е вложил в него (в човека).

Той трябва да знае какви са неговите тела, неговите облекла. Той трябва да знае каква е онази първична (разредена) материя (душата), в която функционира неговата мисъл.

Той трябва да владее всички елементи. Да владее земята, въздуха, водата, топлината, светлината. Той трябва да контролира всички „лоши духове”. А може да ги контролира само тогава, когато превъзмогне техните слабости.

И Христос иска сега да му помагат такива човеци, които знаят да градят по всички правила на Божествената наука. Човеци, в умовете на които благото на „Царството Божие” седи на пръв план. Затова е казано „търсете първом Царството Божие ...!”

Великият живот има нужда от човеци, които са „родени изново”, които са видели „Царството Божие”.

А не забравяйте, че който иска да види „Царството Божие”, очите му трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира благородна душа. А благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на Вечността.

„Роденият изново” е свързан с всички по-високи светове, с всички същества от по-високи йерархии.

Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов.

За този човек, за „роденият от Бога”, е казано в Писанието, че „грях не прави”.

И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват.

Били ли сте при такъв човек да видите какъв мир, каква тишина, каква радост царуват в него?

Сърцето, умът, душата и духът на такъв човек са в пълна хармония с Бога. Такъв човек, дълбоко погледнато, е съвкупност от много разумни, гениални души.

Същото се отнася и до великите поети, музиканти, художници. За да се прояви един велик поет, за да прояви един велик музикант или художник (човек на изкуството), трябва да се обединят хиляди разумни, гениални души.

Така човек от „син на мисълта” става „възлюбен син на Любовта”. Така той става „Син Божи”.

А най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божи.

Да бъде човек Син Божи, да бъде служител на Великия, който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония.

Ти, който се домогваш да станеш Син Божи, постави си като идеал да имаш:

Сърце чисто като кристал

Ум светъл като слънцето

Душа обширна като Вселената

Дух мощен като Бога и едно с Бога!

Точно този идеал трябва да има ученика според цитирания в предните пет страници Учител. Това четиристишие е дадено като сентенция - „духовна формула“ („стандартизирана духовна мисъл”), която се използва в молитвените програми или „наряди” - „ред за подвизаване“ на членовете на Духовна общност „Бяло Братство”, създадена от него в България и разпространена в Славянските страни и целия свят.

Това иска Бог от нас - виж и раздел IV - 3.

Човек трябва ди работи за Цялото. Нашето благо е благо за всички хора и благото на всички хора е и наше благо. Затова всеки трябва да каже: „Аз затова се родих” Защо?

„За да живея в безсмъртието.” „Аз затова се родих” Защо? „За да живея в ред и порядък.” „Аз затова се родих” Защо? „За да живея, цъфтя и зрея. „Затова се родих.” Защо? „Да свидетелствам (за) Истината и да покажа, че това, което Бог е създал, не се разрушава”. Разрушават се само тези неща, които човек е направил. Ако нещата в Природата се разрушават, това показва, че те са направени от други някои същества, а не са направени от Бога.

А отговорът на въпросите от заглавието на настоящия раздел за всички хора е пояснен накратко със сентенциите, избрани за мото в този раздел и в следващите абзаци с мисли на цитирания Духовен Учител.

Защо човек е извикан на Земята? За угощение ли?

Най-грешните типове от Слънчевата система се изпращат на земята ... на заточение, ... за изправление. В слънчевата система по-долно място от земята няма (за изправяне на грехове и грешки). И по-горно място от земята няма (заучене и растене). Великите души, които искат да свършат нещо, слизат на земята да се тонират.

Щом е дошъл на Земята, човек не може да се освободи от влияния: физическият му живот се влияе от духовния, а духовният - от физическия [64]. Според същия Учител трудно се съчетават физическия и духовния живот.

Човек е извикан на Земята като в опитно училище, да изпита характера си, да познае своя ум и сърце, да познае себе си.

Земята е едно училище (за човека). И той трябва свърши (завърши) това училище, идва да изправи нещо и да научи нещо (да извърши нещо, ди изпълни възложена му мисия).

Питам: когато царският син постъпва в училище, трябва ли да мисли той кой ще го поддържа, колко пари ще му се изпращат, кой ще му прислужва и т.н.? Той не трябва да мисли по тия въпроси. Веднъж изпратен на училище, от него се иска само да учи, а за всичко останало бащата поема грижата. Ако синът е мързелив и не учи, той ще понесе последствията на своя мързел - големи нещастия ще се струпат върху главата му. Казвам: вие сте такива царски синове, пратени на земята да се учите. Благодарете на Бога за всичко, което имате - светлина, въздух, вода и хляб. Какво ви трябва още? - Да учите! Един ден като се върнете от тази голяма екскурзия на Земята, вашият Баща (Бог) ще ви запита какво научихте досега.

Цитираният Учител е казал още: „Вие сте на Земята не да благувате, а да слугувате. Вие сте дошли на Земята да работите за Господа.”

Човек е дошъл на Земята да свърши първо работата на Баща си (на Небесния си Баща), а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране на нещата.

Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с тях, с техните вярвания, разбирания и желания.

АКО ИСКАТЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ БЕЗСМЪРТИЕТО, ДА НЕ СТРАДАТЕ, ЖИВЕЙТЕ СЪГЛАСНО БОЖИИТЕ ЗАКОНИ. Нека Бог бъде идеал в живота ви.

Най-естественото положение, което човек може да заеме при сегашното положение, е служенето на Бога.

Въпросът за служенето на Бога е разгледан например в [64а]. Тук ще се отбележи само най същественото, но ползата от служенето на Бога може да се запише с едно единствено изречение: „АКО СЛУЖИМ НА БОГА, ЩЕ БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ...

... Каквото и да правите, всичко вършете за Слава Божия.

Да работим за Бога, всъщност това значи да работим върху себе си, за своето усъвършенстване - плана и целта на Бога, задачата на човека.

Който има трябва да дава и то изобилно, защото изобилно му е дадено, за което всички ние трябва да бъдем признателни. Това подразбира изпълнение на „Божията Воля” - „всемирен закон”. Да изпълнява човек Божията воля значи още „да желае доброто на всички хора, за да повдигне себе си, да повдигне и човечеството”. И човекът не трябва да забравя, „че Божието око е навсякъде и вижда всичко” и когато човек работи за Бога, навсякъде го знаят.

За ди служи на Бога, първо човек трябва да вярва в Него без никакво съмнение дори при най-големите противоречия, трудности и изпитания. Но това не е достатъчно. Вяра без служене нищо не струва. Служенето на Бога и изпълнение на Волята Му, това осмисля живота на човека и го прави щастлив.

ЧОВЕК СЕ Е РОДИЛ, ЗА ДА ОБИЧА БОГА и да запечата живота си с тази любов, ДА БЪДЕ НЕГОВ СЛУГА, а не да бъде слуга на хората. ПОСТИГНЕ ЛИ ТОВА, ВСИЧКИ ВЪПРОСИ (ПРОБЛЕМИ, ЗАДАЧИ) ще бъдат РАЗРЕШЕНИ.

Този е смисълът на стиха, който Христос е изказал: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога.”

Възлюби ли човек Бога, където и да отиде, пътят му винаги ще бъде отворен. И в ада да е, между грешниците, той винаги ще бъде радостен и весел.

„Когато първите ангели съгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на земята -в огнения университет, да се учат и възпитават. Тоя университет изправя всички (по) грешки и прави хората меки.

ЧОВЕК Е ДОШЪЛ НА ЗЕМЯТА ДА СЕ ВЪЗПИТАВА, ДА ПРИДОБИЕ МЕКОТА.

Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи върху своя характер, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влезе като гражданин в Царството Божие. И да влезе там, няма да се ползва от благата, на които другите се радват. Той ще бъде чужденец в Царството Божие. Там не приемат хора с отрицателни черги в характера си.

За да дойде някой на земята, трябва да се бори с 5 милиона кандидата, и тогава който от тях се избере. Тъй щото и вие, за да сте дошли на земята, трябва да сте били едни от способните ученици, за да дойдете да се учите [2].

Ние сме дошли на Земята, за да получим и/или изявим знанието, че Бог е винаги благ и добър, и че и ние трябва да бъдем като Него (защото Той е Еталон за нас).

Че Той е чист и свят, и че и ние трябва да бъдем като Него.

Че Той всякога мисли право, и че и ние трябва да мислим като Него.

Че Той постоянно се изявява чрез светлината, за да ходим в правия път ...за своето повдигане.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал още: „НА ЧОВЕКА, КОИТО Е ПРАТЕН НА ЗЕМЯТА, БЪДЕЩЕТО МУ Е ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНО. Онези възвишени същества, които са завършили своята еволюция, са предвидили кой какво трябва да свърши на земята. Определено е бъдещето на всеки човек.

Ако всеки върви но своя определен път, ще изпълни Божията воля и пътят му ще се отвори [67].

С идването си на Земята всеки сам е начертал своя път: възходящ или низходящ, светъл или тъмен, положителен или отрицателен. Като казвам, че всеки е начертал пътя си, разбирам, че той е взел решение в себе си но кой път да върви. Това значи още, че Бог е начертал нашия път, но ние трябва да имаме будно съзнание, да не се отклоняваме от него. Следователно, щом вземете в ръката си плана, който Бог е начертал, вие подписвате, че сте съгласни да го изпълните. Всеки може да изпълни този план, при условие, че има будно съзнание.

Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото, според него, само Бог чертае пътищата на хората. Така е - Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие (позитивният алтернативен избор по фиг. 1 на стр. 233 ). Значи, задачата на всички хора на Земята е да изпълнят този план.

Болестите, тревогите са човешки изобретения (поради несъгласие да се изпълнява Божия план - негативният алтернативен избор съгласно фиг. I на стр. 233).

Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях.

Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живот.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал: „Въ изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа”- „духовна формула” (сентенция) в пентаграма - окултният символ на петте духовни основи на живота, на пътя за еволюция на човешката душа, пътя към Щастлив Живот на хората (раздел III - 3).

Ние сме дошли на Земята да решаваме тия задачи.

Който има знание, лесно се справя с тях;

Който няма знание, ще страда. Според знанието на човека иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него.

Изпращането на човека на Земята е по наследство от първата човешка двойка - Адам и Ева: „Да бъде!” - Бог рече. И прати го в Ада - сред пот и сълзи мъдрост да събира, в труда да дири смисъл и наслада, да няма власт съдбата да избира”

И така, защо сме дошли на Земята? - за няколко неща:

1) Да се учим и ди придобием Любовта

Придобиване на познание -усвояване на знание по пътя на опита: да мислим и да любим добре Бог, ближния и себе си - да изпълняваме волята на Бога като вървим по пътя към съвършенство.

2) Потребност от търпение и смирение (послушание), мекота и въздържание.

3) Чистене на карма - да изпълним „Божествената кармична програма, наречена „живот” на Земята. Следователно, дошли сме на земята за да изкупим кармата си (греховете си).

И Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno препоръчва, когато стане човек сутрин да благодари на Бога че го е пратил на Земята да учи, да проявява Доброто, което е вложено в него, да проявява своята сила, която му е дадена от Бога, да помага.

Колкото и да е определено на човека да живее (до 120 години [64а],), той трябва да учи. Всеки ден той трябва да внася в ума си по малко светлина, в сърцето си - топлина, а в тялото си - сила. Като замине за другия свят първият изпит, на който ще го подложат, ще бъде върху светлината, топлината и силата, които той е натрупал на Земята.

Ние сме дошли на Земята да работим. Най-първото задължение е да работим за Господа. Ти като свършиш добре работата си за Господа, Той ще уреди твоите работи.

НИЕ ЩЕ ЖИВЕЕМ ЗА БОГА, А БОГ ЩЕ ЖИВЕЕ ЗА НАС. Такъв е ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО.

Да живее човек за Бога, това е едно от най-красивите състояния на човешката душа. Да живее човек за Бога, това още е частичен живот, а да живее в Бога и за Бога - това е целокупният живот, в който минава живота на всички същества.