IV- 4.1. ХРИСТОС Е „ПЪТЯТ“.

[Ани]

IV- 4.1. ХРИСТОС Е „ПЪТЯТ“.

Джон Мейсъл разглежда е [11] твърдението на Исус Христос, че е „ПЪТЯТ” и но друг начин:

- Тъй като Бог е съвършен, естествена реакция е човек да се учудва, че можем въобще да имаме контакт е Него.

- Да има някакъв път към Този Свят и Праведен Бог изглежда невероятно, като се има в предвид състоянието и несигурната позиция, в които се намират хората.

„Ние сме нарушили правилата и законите на един съвършен Свят и съвършено Праведен Бог”.

Съгласно Библията, Новият Завет, Посланието на ап. Павел към Римляните 3:23 „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“, т.е. не сме достойни според Божиите изисквания. Във връзка с произхода й, гръцката дума „грях” е използвана като термин при стрелбата с лък за да се изрази „пропусната цел”. Тази цел е пропусната от първата човешка двойка - Адам и Ева. Тази цел сме пропуснали и ние - сегашните обитатели на Земята.

Като съвършен, Бог изисква съвършена праведност и съвършени святост в Негово присъствие. Такива са Неговите стандарти. Това е мишената, която трябва да улучим. И понеже никой от нас не е успял да постигне тези стандарти, не е улучил мишената, НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ГРЕШНИЦИ.

АКО СМЕ ЧЕСТНИ, ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕМ, ЧЕ НАШИЯТ ЖИВОТ НЕ Е СЪВЪРШЕН - ние всички сме лъгали, крали, пожелавали, завиждали, били сме ревниви, гневни, пълни със страст, алчност и злоба. ПИЕ НЕ СМЕ БИЛИ СЪВЪРШЕНИ В НИКОЕ ОТНОШЕНИЕ. Независимо, КОИТО И ДА СМЕ НИЕ, дори най-добрите от пас, нравствено са се оказали на съвсем ниско ниво според стандартите на Бога и не могат да се издигнат до Неговото ниво. Ако са честни, повечето хора ще се съгласят, че нещо дълбоко в тях не е както трябва или липсва. Ние никога не можем да предложим на Бог съвършенство. Планината, на върха на която някои мислено си представят, че стои Бог, „не може да се покори по най-различни пътища”, „океанът не може да бъде преплуван без спасителна лодка или мост”.

Поради нашия грях или грехове, ние сме напълно отделени от Бога. Тази самота, която имаме, се дължи на факта, че сме разделени от Онзи, Който ни е създал. Затова една от молитвите към Бога, които Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е включил в седмичната програма на Духовно общество „Бяло Братство „, се назовава „Пътят на живота”, дадена на 30-04-1909г. в Бургас и съдържа текст: „Прости прегрешенията ни, които изповядваме пред Теб, те ни отдалечиха от Твоята Бащинска Любов „,

ЕДИНСТВЕНО БОГ МОЖЕ ДА НИ ДАДЕ МИР, РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ, ЦЕЛ, СМИСЪЛ И ЩАСТИЕ В ЖИВОТА.

Ето защо е необходим „Мост”, който събира в едно светия Бог и грешното човечество. Този мост го е създал Исус Христос. „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус, Който като своевременно свидетелство, даде себе си откуп за всички.” [1], Новият Завет, Първо послание на ап. Павел към Тимотей 2:5 и 6. Чрез този мост - ходатай Бог е благоволил да Го призоваваме [2].

Авторът на [11] Джон Мейсъл е бил дълбоко впечатлен от едно изявление на феноменалния френски математик от шестнадесети век Блез Паскал. На тридесет и една годишна възраст Паскал написал считано днес за класическо схващане: „Има една ПРАЗНИНА, оставена от Бог в сърцето на всеки човек. Тя никога не може да се запълни от нещо земно. Може да бъде запълнена само от Бог, в лицето на Исус Христос” - човешкия образ на Божия Син, представящ Бога.

Джон Мейсъл осъзнава този ВАКУУМ в неговия живот. Независимо от това. което е постигнал в интелектуални търсения, животът му продължавал да бъде лишен от смисъл, той е чувствал, че в него НЕЩО ЛИПСВА. Би могло до се каже за всеки един човек: Какъв смисъл има живота на човека, когато знае, че рано или късно той ще умре. И Джон Мейсъл стига до разбирането, че Бог така е сътворил хората, че ние никога да нямаме чувство ни завършеност, пълнота и смисъл в нашия живот, докато не Го познаем лично, ДОКАТО НЕ СЕ ПРОСВЕТИМ ОТНОСНО БОЖИЯ ПЛАН ДА НАПРАВИ ЧОВЕКА СЪВЪРШЕН И В КРАЙНА СМЕТКА БЕЗСМЪРТЕН, КАКТО Е ИСУС ХРИСТОС.

Бог е създал човека като материално същество с три части на тялото: физическа (от петите до кръста), душевна (от кръста до шията) и божествена (от шията нагоре, т.е. главата).

Той ни е дал също три вида способности: физически, умствени и духовни.

Ако сме честни, трябва да признаем, че повечето от нас преминават живота си като „две-трети личности”, т.е. ние се развиваме физически и умствено, но не и духовно.

Духовно развитие обаче е възможно само ако познаваме Бога, ако общуване с Него, ако изучаваме Неговото учение. „Ние никога няма да бъдем завършени личности, докато не познаем Бога лично „(11]- аналогични мисли на говорителя на българския телевизионен канал I по религиозна тематика Горан Благоев. А това става ЧРЕЗ личността на ИСУС ХРИСТОС, „чрез Което име Бог е благоволил да Го призоваваме”

[40], Молитва на Братството. Това е единственият начин, по който ДУХОВНАТА ЛИПСА или ПРАЗНИНА В НАС МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАПЪЛНЕНА.

В заключителни бележки на [11] авторът й коментира „как може да се познае Исус Христос”, респективно Бог, лично:

1) Да осъзнаем, че Бог ни обича. И Джон Мейсъл цитира златния стих на Библията в Новия Завет, Светото Евангелие от Йоан 3:16.

2) Да признаем, че се нуждаем от Него, защото всички зависим от Него - Той е Господ(ар) на Вселената и хората. Всичко зависи от Него. Затова трябва да търсим общение с Него за да изучаваме Неговото учение, за да черпим знания от Висшата Божествена Наука. В тази насока е „Добрата молитва” [40].

Трябва да признаем, че поради бунта на първата човешка двойка и последвалото непослуишние, за съжаление в настоящето съществува пропаст между нас и Него.

3) Да се по каем за прегрешенията си, защото „ако се не по каем, всички ще загинем” [1], Светото Евангелие от Лука 13:3. Покаянието означава просто промяна на намеренията'. Пред целия си живот ти си се движил в посока, отдалечаваща те от Бога. Бог желае да има общение с тебе. Той иска да се обърнеш и да тръгнеш към Него. Ние правим това, като изповядваме пред Бог, че сме грешни и че желаем да променим нашето мислене за Него.

4) Да осъзнаем, че Исус умря на кръста за нас.

Дълг означава, че човек има задължение, което трябва да плати.

Наказанието е нещо, което получава човек, когато не може да изплати дълга си или когато нарушава някакъв закон.

С отдалечаването пи от Бога ние хората имаме греховен дълг към Бога, който не сме в състояние да платим. Полага ни се голямо наказание (вечна смърт), защото сме нарушили строг закон - не живеем според изискванията на съвършено праведния и свят Бог.

Земните хора са имали нужда от някой, който има възможността ди плати техния дълг. Това може да го направи само личност, която обича безкрайно много хората по света. Това го е направил Бог, което се описва в „златния стих на Библията” 3:16 от Светото Евангелие на Йоан в Новия Завет. Бог възложи на Своя Син Христос да плати дълга от прегрешенията на хората. Ето защо Бог - Син стана човекът Исус, който е живял съвършено. Той е нямал никакъв грях, никакъв дълг, по е трябвало да реши дали да изпие „горчивата чаша” на греха и дълга на земните хора. И Божествената Любов на Христос към хората плати техния дълг, като умря на тяхно място като Заместител, за тях като Спасител. Затова трябва да почитаме Бог, „Който за нас направи грешен Онзи, Кой го не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога” [1], Навият Завет, Второ послание на ап. Павел към Коринтяните, 5:21. И това е ДАР ОТ БОГА, защото хората не могат да Му дадат нищо в замяна.

Съгласно Библията съществува АЛТЕРНАТИВА ЗА ХОРАТА“, „...заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.” Послание на ап. Павел към Римляните, 6:23 - виж и фиг. I на стр. 233.

Следователно ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕ РЕШЕНИЕ при две възможности:

- Всеки човек може да остане там, където е сега, отделен от Бога, в блатото на греха. При такова решение Бог е определил, че „заплатата на греха е смърт” и то в крайна сметка „вечна смърт”;

- Всеки индивид може да приеме определението на „-златният стих на Библията“, че „няма да погине всеки, който повярва” в Бог и Христос, а ще има „живот вечен”. Божият дар е безплатен, по човек трябва да го приеме, за да стане негов, както „една (предложена ти като подарък) писалка няма да стане твоя, ако не я приемеш „[11].

Как може ди се приеме дара на Бога „вечен живот”? - Трябва да се вземе решение, да се направи избор, дали да се протегнеш и да вземеш дара или не.

Алгоритъмът на алтернативния избор има вида на фиг. 1 на стр. 233 и е заимстван от книгата на Д-р инж. Вернер Гит [5].

Тук ще се споменат само някои основни моменти, като се направи паралел и разкрие съответствието между описанията в БИБЛИЯТА, в ТЕОСОФИЯТА на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno (изразена в Пентаграма - фиг. 2 на вътрешната страна на предната корица) и от Д-р инж. Вернер Гит като представител на СВЕТСКИТЕ НАУКИ, защото и в трите източника [1], [63] и [5] се борави с „пространния „ (широкия) и „стеснения” (тесен) път, с широката и тясната порта (врата).

Фиг. 1

Алгоритъмът ни фиг. 1 може да се коментира така.

Ако се изключи духовната смърт след грехопадението на първата човешка двойка Адам и Ева, която наследяваме от тях, алтернативните пътища в .живота на хората са както следва:

- По широкия (традиционния, лесния, обикновения, черния) път - пътят към вечната смърт;

- По тесния (нетрадиционния, трудния, необикновения, белия) път - пътят към вечния живот.

Предписаният ни от Бога избор е следният:

Като на свободни същества Бог ни е предоставил свободен избор на решението по кой път ще тръгнем: „Ето, полагам пред вас пътя на .живота и пътя на смъртта” [1], Старият Завет, Еремия, 21:8.

Но относно алтернативния избор Божията воля недвусмислено желае живота: „... положих пред вас животът и смъртта, благословението и проклятията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти [1], Старият Завет, Второзаконие 30:19;

Този избор се нрави чрез вяра. Тя е доверие в Истината за Бога.

Вярата в Исус Христос включва три неща:

Да се знае какво Бог е направил Чрез Исус Христос заради Неговата Любов към света, който Той е създал [1], Светото Евангелие от Йоан, златният стих 3:16

Да се повярва в тази Истина и да се приеме за вярна.

Да се довери човек на Христовото дело на кръста, като достатъчни цена за изкуплението на греховете на хората.

И тъй, Истинската вяра включва :

1) Познаване на фактите;

2) Вяра в истината;

3) Лично доверие.

Авторът на [11] илюстрира тази вяра по следния начин. Да предположим, че човек ЗНАЕ всичко за асансьора и ВЯРВА в него. Той вярва че асансьорът ще го качи от първия до петия етаж. Но Той не може да опита асансьора, докато не се качи в него, докато не му се ДОВЕРИ, като се постави под неговата зависимост.

Същото е ВЗАИМООТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ЧОВЕКА И БОГА, респективно ХРИСТОС. Защото Бог и Христос са „едно” - две трети от триединния Бог: Отец, Син и Светия Дух.

За да получи благо от Бога, човек трябва ДА ПОЗНАВА БОГА, ДА ВЯРВА В НЕГО и ДА МУ СЕ ДОВЕРИ, като се постави в пълно послушание.

Веднага трябва дебело да се подчертае, че човек може да има пълно доверие на Бога, респективно Христос. Защото няма друг, на когото може да се има повече доверие.

Бог никога няма да изостави този човек, който Го познава, вярва в Него и Му се доверява.