IV - 4.3. ХРИСТОС Е „ЖИВОТЪТ“.

[Ани]

IV -  4.3. ХРИСТОС Е „ЖИВОТЪТ“.

Най-важната част от Исусовите твърдения за Неговата същност е третата част от крилатата фраза „Аз съм Пътят и Истината и Животът“. Тази трета част е „ключът към другите две твърдения“ [11] и тяхното потвърждение.

Твърдението на Исус Христос, че е „ЖИВОТЪТ”, означава, че Той трябва да живее вечно като красноречив пример за изпълнение на обещанието на Неговия Отец за ВЕЧЕН живот на вярващите в Бога и Неговия Син Христос. Ето защо това твърдение ни Исус Христос е свързано С НЕГОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ, най-важният аспект на правдоподобността на християнството [11]. Ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, „Той не е Истината”[11] и не е говорил и свидетелствал за нея, а също така и „не е Пътят“ [11] към вечния живот в щастие. Цялото основание за истинността на Христовия живот се крие във възкресението - крайното доказателство за Неговата Божественост. При това Той е казал предварително Истината на своите ученици, че „Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне“ [1], Свето Евангелие от Марк, 8:31. Защото, ако Исус Христос не е възкръснал от мъртвите, вярата в Бог и Христос е безполезна и напразни, а „християните са най-големите глупаци на света“ [11]. Но възкресението на Исус Христос е „най-великото чудо“, което е констатирано от очевидци, и затова известният атеист Х. Л. Менкен е признал, че „това приви християнството възможно”.

И днес по света има милиони християни. Една от основните причини за разпространението на християнството е честното, искрено и вярно поведение на учениците и последователите на Исус Христос. Те са спомогнали да се преобрази моралната структура на обществото, защото ХРИСТОВОТО (всъщност БОЖЕСТВЕНОТО) УЧЕНИЕ СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА СЕ ОБИЧАМЕ ЕДИН ДРУГ, ДА БЪДЕМ ДОБРИ И ДА ГОВОРИМ ИСТИНАТА. И който тръгне по този път се уверява от ползата.

Нo има и хора, които отричат и/или не приемат възкресението на Исус Христос. Ето защо чека се отдели малко време и място относно доказателствата за да се достигне но логически път до заключението, че Исус Христос е възкръснал от мъртвите.

Фактите, водещи до такова доказателство се събират по един от или двата метода: научният метод (наблюдение и/или експеримент) и/или историческия метод.

Учените правят хипотези (предположения) въз основа на събраните данни от наблюдения и/или експерименти.

В случая научният метод е приложим само като наблюдения на историческото събитие от съвременници на Исус Христос, които са предадени на нас под формата на разказани исторически събития в четирите Евангелия от Новия Завет на Библията [1]. Възкресението като историческо събитие не може да се повтори като експеримент.

Ето защо според професор Волфарт Паненберг от университета в Мюнхен „възкресението на Исус Христос е исторически въпрос, които трябва да бъде разрешен на нивото на историческите аргументи. ”

Историческият метод е приложим за установяване на надеждността на разказани исторически събития, на надеждността на факти и свидетелства от миналото. Когато се оценява един факт, свидетелство или твърдение, те трябва да бъдат подложени едновременно на потвърждение и опровержение от онези които го оценяват.

Животът, смъртта и възкресението на Исус Христос са предсказани и описани в БИБЛИЯТА. И тя може да се приеме като много надежден исторически документ, тъй като е преживяла вече хилядолетия без да бъде опровергана (свидетелства без опровержение). И може да се счита, че няма да бъде опровергана, защото много предсказания в Библията са се сбъднали (свидетелства с потвърждение) и ще се сбъднат, тъй като в нея има истинни твърдения и поучения на Исус Христос и неин автентичен автор е Неговият Отец — Бог.

Нека да се спомене и като факт-доказателство „чудото”, изразяващо се в запалването на „благодатния огън”, което се наблюдава ежегодно като повтарящо се събитие в навечерието (в съботата) на „Възкресение Христово „ (най-големият християнски празник), в храма, построен на мястото на „Божи гроб” - пещерата, в която е бил погребан Исус Христос.

А ето и мнението на представители на СВЕТСКИТЕ НАУКИ „история” и „право”, които доказваш предсказанието, че „учените ще стигнат до Бога” [2].

Големият учен, професор Томас Арнолд, бил завеждащ катедра по съвременна история в Оксфордския университет, запознат добре и прилагал много години методите за оценяване на доказателствата, определящи историческия факт, е казал: „... не познавам нито един факт в историята на човечеството, който да е доказан чрез по-добри и по-пълни доказателства от всякакъв вид, разбираеми от честния изследовател, както великото знамение, което Бог ни е дал чрез Христос, Който умря и възкръсна от мъртвите „.

Това е свръхестественото обяснение на Възкресението Христово: Бог Го възкреси от гроба и Той е жив днес. Аз вярвам, че това е не само Истина, но и Разумна Истина [11].

Един от най-големите капацитети по право в британската история, професор Джон Кей или от университета в Кеймбридж е казал: „Много добре зная какво е доказателство и ви казвам, такова доказателство, като това за възкресението, не се е опровергало никога досега.” По-горе бе посочено сбъдналото се пророчество в Библията, Светото Евангелие от Марк 8:31 за възкресението на Исус Христос.

Джон Мейсъл цитира в [11] и някои световни скептици, които тръгнали да опровергават възкресението, но когато се сблъскали с доказателствата идват до вяра в Христос и стават християни.

Един от тях е Саймън Грнйнлмйф, професор по право и декан на правния факултет в престижния университет в Харвард САЩ. След проучване и изследване на надеждността на доказателствата за Христовото възкресение добавя: „Убеден съм, че Христос е възкръснал от мъртвите” [11].

Тази мисъл съответства на казаното от физика Божидар Палюшев за негови колеги, които са стигнали до твърдението: ,,Ние не вярваме, ние сме убедени, че Бог съществува. ”

Други двама бивши професори от университети в Оксфорд Лорд Лигънтън и Д-р Джилбърт Уест, поискали да разрушат „мита“ на християнството стават християни. В книгата за техните проучвания на доказателствата за възкресението те заявили: „НЕ ОТХВЪРЛЯЙ, ДОКАТО НЕ СИ ПРОУЧИЛ !”

И понеже тази мисъл е подходяща за мото към атеисти и скептици, нека се кажат няколко думи относно затворената система на мислене.

Някои от читателите може би няма да приемат твърдения в книгата, независимо от това, какви доказателства се представят. Защо? Защото много хора отхвърлят твърденията за Бог (защото никой освен Сина Му Христос физически не го е видял и няма да Го види), както и за личността на Исус Христос (по-малко вероятно, защото Той е човек, познат на света). Но такива схващания се основават не на интелектуални проучвания, а на философски предубеждения, каквито имат атеисти и скептици. Както се разбра от приведените примери по-горе, дори в университетите има някой, който да казва, че не вярва във възкресението, защото не вярва в Бог, или не вярва в свръхестествени неща, респективно в чудеса. Такъв човек се придържа към „затворена система на мислене”. Такъв начин на мислене не се основава на логическа последователност и е „философско късогледство” [11].

Настоящата книга е предназначени преди всичко за сериозните читатели - теисти, търсещи Точността и Истината, искрено желаещи да познаят Бога. А Истината е описана в Библията, Новият Завет, Деяния на Светите Апостоли: Христос се явява на „избраните „ от Него апостоли в продължение на 40 дни и „им говори за Божието Царство” [1], Деяния, 1:3, че ще бъдат „свидетели“ за Него „както в Ерусалим”, тъй „и до края на Земята” [1], Деяния, 1:8. С изключение на Йоан, всички други „избрани” Апостоли, които са свидетелствали за Исус Христос и проповядвали Неговото учение са получили за „награди”мъченическа смърт. А никой не би умрял, ако не е убеден, че познава и говори Истината.

Предлаганата книга може да бъде полезна и за атеисти и скептици. Последните трябва да проявят логическа последователност на мислене, като тази на цитираните вече атеисти и скептици, които се заели обективно да проверят Бог и Христос и като логически резултат са станали християни

Има атеисти и скептици, които създават или вярват на версии като „теория на припадането и свестяваното на Исус”, или „жените сбъркали гроба“, които не са правдоподобни [11].

Има обаче три изходни точки, три факта, е конто са съгласни и християни и привърженици на други религии:

Исус Христос беше разпънат;

Празният гроб е факт за всички;

Вестта на учениците му за Неговото възкресение съществува:

„Той възкръсна!

Исус Христос с жив! Той прощава грехове и дава вечен живот на онези, които повярват.”

Обяснения за тези три факта са дадени в [11].

И така, КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВЯТ СЕГАШНИТЕ ХОРА ЗА ДЛ РАЗРЕШАТ МЪЧНОТИИТЕ СИ, ЗА ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ? - Обобщено казано: СЕДЕМ СТЪПКИ:

- Обръщане към Бога (като залюбят Бога);

- Покаяние, Искрено разкаяние (за греховете си);

- Спасение (чрез проява на Любовта);

- Възраждане (чрез придобиване на Знание);

- Новораждане (от Божия Дух - Духовно раждане);

- Посвещение (на служене на Бога по пътя към Съвършенство);

- Възкресение (за придобиване на Вечен Живот).

Във връзка е първите три стъпки би могло съвсем накратко да се поясни следното:

Днешният човек е само една скица на бъдещия човек. Той не е дошъл още до онова високо съзнание, което ще придобие в бъдеще. Той не е дошъл до онзи образ и подобие, за който се говори в „Битие”-то. Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта Си.

... Във всеки човек са вложени условия и възможности да бъде божество, да се нарече Син Божий. Това е смисълът на живота. Докато дойде до положението на Син Божий, човек (бил той мъж или жена) не е още истински мъж или жена. Сегашната жена е слугиня на истинската, на онази, която наричаме дева. Сегашният мъж е слуга на истинския, на светлия и разумен мъж. Иде ден, когато на Земята ще дойдат девата - чистата възвишена душа, и светлия и разумен мъж. Днес, когато жената се жени, тя търси слуга, да й помага в живота. Мъжът пък търси слугиня, която да му помага във всекидневния живот. В сегашната женитба мъжът и жената търсят голямо, сенчесто дърво, да се подслонят под него. Такива са разбиранията им. Обаче един ден тия разбирания ще се изменят и човек ще оправдае стиха от Библията, в който е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие Свое.” Съвременните хора трябва да дойдат до онзи първичен порядък, който съществува в Божествения свят. Успехът на човека днес зависи от изпълнението на волята Божия. Дали човек правилно изпълнява волята Божия, виждаме от резултатите на неговия живот. Той трябва да бъде здрав, красив, силен. Не е ли придобил тези качества, той не е живял правилно, не е работил добре [10], том II, стр. 216. Той по-трудно и бавно ще дойде до „първичния порядък, който съществува в Божествения свят „,

Усилията на Исус Христос са били насочени главно към духовно лекуване и хранене. Но тази насока е много актуална и днес. Хората трябва да залюбят Бога и да служат на Бога за да разрешат мъчнотиите си.

ВЪЗЛЮБЕТЕ БОГА И ВИЕ ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ И ДОВОЛНИ! Само със служене на Бога те могат да развият дарбите си. Всяка дарба е дадена от Бога.

Само като разкаян грешник, човек намира пътя към Бога. Съгласно Повия завет на Библията, ако човек не приеме прошката на Божия син, остава „още в греховете си” [1], Новият Завет, Първото послание на апостол Павел към Коринтяните, 15:17.

Само човек, който е осъзнал, че е грешен и изгубен, търси Спасителя.

Посочените по-горе седем стъпки са вплетени и в „Паневритмията”- свещения танц в „Космически висш ритъм”, танцът на новото време, танцът на новото човечество, един от методите за самовъзпитание, за придобиване на добродетели, за да се достигне до съвършенство и единение с Бога. Тя съдържа есенцията на цялата практическа философия на Живота за да бъдат хората щастливи - да мислят добре и да любят добре.

„За да възприемем свободата, ние трябва да приемем Бога в душите си и да му дадем свобода”

Ние, хората, имаме чудесен Създател, заслужаващ нашето поклонение.

И ето препоръката на Петър Дънов - Beinsa Douno, Всемировият Духовен Учител:

„Като се намериш в мъчнотия, обърни се към Него с искрена молитва”.