IV - 5. ОТНОСНО СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НA ЖИВОТА.

[Ани]

IV - 5. ОТНОСНО СМИСЪЛА И ЦЕЛТА НA ЖИВОТА.

Ако ще търсите истинския

смисъл във вашия живот,

вие трябва да ме опознаете

лично и да имате общение с мене.

Исус Христос

Животът има смисъл, когато

от човешкия се минава в Божествения.

[10], том I, стр. 100

Ако можете да реализирате онова,

което е определено в сегашния ви живот,

това е достатъчно.

Целта на живота е да реализира

човек нещо безсмъртно на земята, което да

остане за вечността.

В този смисъл всеки човек,

всеки народ може да остави нещо безсмъртно.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

Целта в живота на човека

трябва да бъде съвършенството.

Само готовата душа търси Истината.

Само ученикът ще намери Учителя.

Само жадният отива при извора.

Да живееш, значи да се учиш.

Животът на човека има смисъл и той се чувства щастлив, когато той се стреми към цел, реализирането на която му доставя удоволствие. Но смисълът на живота има две страни: материална (задоволяване на физическите потребности на организма) и духовна (трупане на знание).

Смисълът на живота се заключава в това, да се обърне човек към разумната, жива Природа с цел да я изучава и богатее. Няма по-голямо щастие за човека от това да живее съобразно законите на Живата Природа. Човек трябва да живее според законите на Природата. Не спазва ли тия закони доброволно, Природата ще го застави насила да ги прилага [64], стр. 307-308.

Ако мислим само за себе си, ако се храним и спим само и нищо друго не ни интересува , пие сме животни.

Да мислиш за някого и да го уважаваш, а не само да мислиш за себе си и да уважаваш само себе си - в това е смисъла на живота на човека.

Ако не мислиш и вършиш нещо за ближен, то това може да бъде поне и най-добре за Всевишния. Защото Той никога няма да те изостави. Ако Го потърсиш, Той ще Ти се изяви. Но трябва да се обърнеш към Него с искрена молитва. А ако вършиш нещо за Него, ако изпълняваш Неговата воля, животът ти ще се изпълни със смисъл. ... Вие трябва да се вслушвате в Неговия глас и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. Когато човек отива да работи за Бога, той никога не е сам. С него заедно ще върви и друг някой, добре въоръжен, който всякога ще го пази [64а].

Относно първите две мисли в мотото може да се поясни, че в момента човешкият живот (битието) е на Земята , а Божественият живот (Небитието) е в Невидимия Разумен свят. И целиш в .живота ни човека трябва да бъде стремежът към съвършенство за да може той да премине от човешкия живот с ниски критерии към Божествения живот на високите критерии на Бога, което определя смисъла на живота на хората, което е замисъла на Всевишния..

Въпросът за смисъла и целта в живота на човека е непосредствено свързан с предшестващия „Защо сме дошли на Земята?” - раздел IV - 2. Съгласно замисъла и волята на нашия Създател ние трябва да служим на Бога и да му се подчиняваме. Поради духовната природа на човека, съсредоточена в неговия разум, същият има нужда от смисъл, изразен в някаква цел в .живота. В Християнството тази нужда се задоволява чрез вярата в Христос - Месията на хората, който е свързан с т. нар. „Последни времена”, т.е. времето преди настъпване на радикалната промяна на вселената от физическа във физически-духовна. Този въпрос бе разгледан в раздел I - 2.6.5. относно спасението на хората.

Всичко, което осмисля живота това е разумната истинската Любов. Тя прави хората безсмъртни. Който възприема Любовта, той влиза в рамките на Божествения живот, дето всичко е хармония, дето няма смърт. Под „смърт” разбирам всичко онова, което ограничава човешките мисли и чувства. Който е влязъл в Божествения живот, той постоянно се подмладява [64а].

Който живее но Божествения принцип на Любовта, ще бъде в мир и любов със себе си и със своите ближни, даже и с враговете си.

Да любиш Бога с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си — това е Християнското учение.

Христовото учение е на принципи, а не на форми. Принципите разширяват, а формите ограничават. Вън от Христовите принципи животът на човека е безсмислен.

Първият висш принцип изисква ди се служи на Бога като Му се подчиняваме. В това служене на Бога ще намерим смисъла на нашия живот, и то доколкото разбираме вътрешния смисъл на нашата душа, ще разбираме и другите същества, които живеят около нас. Да имаш смисъл в живота, то значи да имаш център, около който да се движиш, който център всеки ден да изпраща необходимото и нужното зарад(и) теб.

Щом научим първия, висшия принцип - да се подчиняваме на Бога, тогава ще научим и другия висш принцип - да подчиняваме всички низши елементи (неразумното) -да подчиним низшия принцип у човека [10], том II, стр. 33, 180-181.

За човек, които не вярва в прераждането като етапи по пътя към съвършенство смисълът на живота е само материален. Той счита, че животът му се дава веднъж за винаги - веднъж се живее Затова неговата цел в живота е да го изживее в материално благосъстояние. Има дори такъв, който е казал: „Като умра да ме заровят само за да не ме ядат кучетата ”

Ето и други интересни ТЕОСОФСКИ МИСЛИ на Учителя Петър Дънов -Beinsa Douno относно щастието и смисъла на .живота на Земята:

Първоначално човек беше създаден да живее вечно, значи да живее един щастлив живот.

В сегашните условия седят страдания, мъчения, несгоди. В този живот, тъй както е сега, бъдете уверени, че не можете да бъдете щастливи. Защото смисълът на живота не седи в сегашните схващания.

Като не могат да разрешат задачите на живота, мнозина намират, че животът няма смисъл. Кога животът няма смисъл? Когато се отклони от правия път на живота, човек намира, че животът няма смисъл.

Относно смисъла на живота е полезно да се спомене за историята на юдейския цар Соломон, който е имал всичко. След като е ял и пил, след като е взе/ при себе си 300 жени и 900 наложници, той е казал, че „всичко е суета”- когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов [2]. Тези мисли на Учителя Петър Дънов - Beinsa Douno са също истинни, защото цар Соломон е познал любовта едва когато я изпитал към младата овчарка-сунамка, която го пренебрегнала и с това се обезсмислил живота му. Мъдрият цар разбрал, че освен Любовта, нищо друго няма смисъл.

Както Соломон е имал много жени, така човек има много желания. Да имаш много желания , това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма - както и да е, лесно се носи. Обаче когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: „Не мога повече да го нося...”. Соломон не успял, защото е искал изведнъж да постигне всичко: да проповядва, да управлява, да научи хората „какво ново има под слънцето”, да води разгулен живот.

Едно основно желание (в сърцето) е нужно на човека - да придобие Любовта. Той трябва да има само една основна мисъл (в ума си) - Мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си ще дойдат, включително правилните постъпки (на волята) [10], том 1, стр. 367-375.

Онези, които са дошли до постоянни (здрави) схващания, търсят смисъла на живота.

За човек, който си дава сметка за какво е на Земята, както е пояснено по-горе, който знае, че има живот след смъртта на физическото му тяло, че душата му е отредена от Бога да бъде вечна, .животът му има съвсем друг смисъл и цел - учение и духовно усъвършенстване. САМО С ДУХОВНО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ХОРАТА ЩЕ СЕ ОПРАВИ СВЕТА. КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ЛЮДЕ ТРЪГНАТ ПО БОЖИЯ ПЪТ НА СВЕТЛИНАТА, ПО ПЪТЯ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО, ТОЛКОВА ПО-МАЛКО ЗЛО И СТРАДАНИЕ ЩЕ ИМА В СВЕТА.

Човекът си дава сметка, че има „закон за кармата” - название на „учението за справедливост” или „учението за възмездие” в Свещените книги, „следствието от неговото поведение”. Той знае, че трябва да я изплаща, и е толкова по-добре, колкото по-бързо направи това. Защото това го освобождава да върви по-бързо по трънливия път на развитие, по пътя към съвършенство съгласно Божието желание.

А българската писателка на духовна литература Лиана Антонова казва, че „всичко е поправимо, докато човек живее на Земя ти”.

Реинкарницията - превъплъщението или прераждането разкрива замисъла на Бога за коригиране на човека след грехопадението му, завръщането му към духовните ценности по Негов „образ и подобие“ — ДУХОВНОТО му УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ като СМИСЪЛ ПА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА.

Душата е информационно - енергийна субстанция (торсионно поле). Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno сочи и медиците са измерили, че тя тежи 33g (грама).

Според българската психотронна ясновидка Слава Севрюкова [15] съставките на духовната същност на човека са както следва:

- Една втора носи на Земята неговата душа, подготвена и притежаваща познание от предходен живот.

- Една четвърт се приема от родителите (аналогия и в [6]).

Тези две съставки формират моделите на поведение.

- Най-отговорна е последната четвърт - правото на свободен избор - към тъма (тъмнина) или светлина, към невежество или знание.

Всеки следващ живот е възможност и шанс за издигане на по-високо ниво на развитие по пътя към съвършенство.

Бог продължава да влияе върху човека след грехопадението му при неговото възпроизвеждане. Разбира се, Той е оставил и свобода за избор на начин на развитие по пътя към съвършенство (25%) - последната четвърт от духовната същност на човека.

Относно смисъла ни Живота и човешкото съществуване би могло да се добави следното.

Животът пи човека и неговото съществуване имат или нямат смисъл в зависимост от целите, които си поставя и неговото мислене.

Смисълът на живота се определя от целите, а стойността на неговото съществуване — от неговото мислене.

Доколко смислен, реален и стойностен е живота, когато целите са за нещо преходно (временно), например материално богатство, което могат да ти откраднат, да ти го отнемат ?

Никой от нас няма да отнесе материалното си богатство на „оня свят”, „Невидимия свят”, в „Отвъдното”.

А да не говорим, че то може да се изгуби дори за миг при едно природно бедствие („Асt of God” - ,,акт или деяние на Бога”), например земетресение.

Доколко е реален живота на двамата братя (единият вече покойник) - собственици на фирмата-верига за хранителни стоки „Aldi“ от Германия, с многонационални реализация, когато „кралете на ниските цени” водят отшелнически живот, затворени в палат, когато не могат да се любуват на Божиите блага, на Природата, на изгревите и залезите на Слънцето, които всеки ден са неповторими. А в хармонията на разнообразието се крие истинската красота в живота на хората.

Човек никога не трябва да забогатява материално но непочтен, нечестен или бърз начин, защото това не се толерира от Бога. Има много примери в живота на хората, но ще се посочи само един. „Кралят на търговския флот”, бившият гръцки милиардер Онасис загубва сина си при самолетен инцидент, замина си от този свят с мъката за сина си, а „корабната му империя” рухна след наследяването й от дъщеря му.

Ако човек мисли само за себе си, за ядене и пиене, той има животинско или още материално съществуване.

Истински (реален и стойностен) смисъл има .живот с възвишени цели за непреходното (вечното), за духовното богатство, за знанието. Да трупаш знания като се учиш, това има смисъл. Защото духовното богатство (знанието) никой не може да ти отнеме.

Натрупаното духовно богатство ще се занесе на оня свят чрез безсмъртната ни душа (дух). Това одобрява Бог. Това е неговия план: да се учим, да трупаме знание по пътя към съвършенство, към вечния живот. Смисленият .живот не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето Божествено Начало. Това е пътят към съвършенство и вечен живот. Няма друг път. Човек ще бъде насочван да тръгне по този Път и да даде място на Бога в себе си, освен ако избере пътя на невежеството и вечната смърт.

Целта на живота ни трябва да бъде да вършим Волята Божия, като служим на Бога - най-важното, първото нещо. Намерите ли този ключ, вие сте дошли до същественото и във вас ще се създаде нещо ново.

Ако не дойде Любовта в живота, служенето на Бога е немислимо. Служете на Бога е Любов, е мисъл и воля. Умът, сърцето и волята са трите връзки на човека е Бога.

В какво се състои служенето на Бога?

От една стрини:

Служенето на Бога се изразява в следното: гладния да нахраниш, голия да облечеш, болния да посетиш, наскърбения да утешиш, невежия да просветиш, спорещите страни да примириш и т.н.

От друга страна:

Второто проявление на вашата Любов седи в следното: да любиш хората и когато те мразят и ти мислят злото; да им слугуваш по цял ден без да знаят те кой им служи. Това подразбира Христос под думите „служене на Бога”.

Да служиш на Бога, значи да имаш всички благоприятни условия за работа. Човек трябва да разсъждава така: Той ми е дал много блага. От мене се иска само едно: да работя за Бога. Като станете сутрин, кажете си: „Господи, готов съм всичко да направи днес за Тебе”. Ще се молиш на Бога и ще работиш [64а], стр. 504-507.

Разбира се ние не можем да не се съобразяваме е необходимостта от съчетаване на духовния ни стремеж е материалното ни осигуряване. Ние трябва да се храним и обличаме, да се радваме на Божиите блага. Според Учителя Петър Дънов - Beinsa Dounо това съчетаване е много трудно и той съветва: ... „ Носи толкова товар, колкото можеш“. Имай толкова материално богатство, колкото ти е необходимо: излишното дай на бедните, на ближния. Пека „парите да гонят вас, а не вие да гоните парите ”.

Човек трябва да следва „вътрешния тих глас на Бога” в самия него. Човек трябва да търси Божественото в себе си и него да развива. Дарбата, заложена от Бог в нас трябва да се открие и да се развива. Това е Неговия план и той ще бъде осъществен. От нас зависи дали този път на развитие ще бъде по-кратък с радост и веселие или по-дълъг с трудности, мъки и страдания. Имаме свобода на избор.

Животът на човека има смисъл и неговото съществуване е достойно и духовно, ако той мисли и .живее за да помага на някого. Не случайно майчинската любов е класирана след Божията Любов. А всеки отец жали чадата си, както и Бог всички нас.

Истинският смисъл на Живота и истинското съществуване се състои в това, човек да живее и да мисли за да помага на Бога. Защо? - Защото Бог, като Съвършен Висш Разум, е създал човека безсмъртен, по свое подобие. Дал е благословение човешкият род да се размножава, но по Негов план хората да живеят в Божие Царство - в ред, законност и справедливост, здрави и щастливи като се обичат едни други и си помагат. Но скоро идва грехопадението (непослушанието) на първата човешка двойка от „пръст и дихание“, човекът става смъртен. И Бог го оставя свободен да избира алтернативно пътя си на развитие:

- пътят на злото, дългият и мъчителен път на животинското (материалното) съществуване, което няма смисъл, защото е преходно и краят е известен - „вечна смърт” (фиг. 1 на стр. 233). Ако човекът се разкае и Бог му прости пътят на развитие към съвършенство е много дълъг, със страдания, с много прераждания;

- пътят на Доброто, духовното човешко съществуване, което дава смисъл на живота, защото пътят на развитие към съвършенство е много по-кратък, с много по-малко изпитания (без които несъвършеният човек не може да се развива), с много по-малко прераждания.

Българският апостол на свободата Васил Левски няма да се преражда. Защо? - Защото той е достигнал до себеотрицанието, приложил е във висша форма закопа за саможертвата. Известни са неговите думи: „Ако печеля, печели цял народ. Ако губя, губя само себе си” Можем ли да посочим такава личност в историята ни след него? Може би само великият българин, Всемировият, Космическият Духовен Учител Петър Дънов - Beinsa Douno. И прави чест на българския народ, който в едно допитване за великите българи преди няколко години го класира на второ място, след апостола Васил Левски. Учителят се отказва от всички земни блага и приема с готовност Света Троица да се всели в тялото му за да приеме от Невидимия Разумен свят и предаде на българите и света на достъпен език Христовото учение - Божествената наука. И това той нарича скромно „една малка работа за Бога“.

Защо има смърт и прераждане? - Съвсем накратко, изразен математически философският отговор е: смърт + прераждане = подмладяване. И нека да се поясни.

Човекът е оставен от Висшия Разум — Бог на свобода за избор на начин на съществуване. Но свободата на избор означава и отговорност. И за всеки човек идва момент на отчет пред Бога..

Неправедният човек, атеистът, тръгналият по пътя на злото, материалистът няма живот вечен, нито е вечно млад, той старее, и по-рано или по-късно умира като „старец” за да отиде в Невидимия Разумен свят на отчет пред Бога за своето поведение на Земята. И понеже такъв човек с ниско ниво на развитие няма още място в Небитието, той принудително бива върнат в битието на Земята, където с прераждането му започва нов цикъл на развитие като „младеж”, т.е. със смъртта и прераждането той се подмладява.

Истински праведният, посветеният, просветеният духовно човек също дави отчет пред Бога в Невидимия Разумен свят, но при него вариантите са само във възходящо направление: не се преражда на Земята (например Левски, Толстой, Айнщайн) или се преражда в индивид на по-високо ниво на развитие, с нови задачи по-вероятно в Невидимия отколкото във видимия свят, където животът му, неговото съществуване ще има отново смисъл и цел, но в ново измерение - с нови форма, съдържание и смисъл.