IV - 8. КАК ДА ПРИДАДЕМ СМИСЪЛ НА СВОЯ ЖИВОТ ЗАВИНАГИ И ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?

[Ани]

IV - 8. КАК ДА ПРИДАДЕМ СМИСЪЛ НА СВОЯ ЖИВОТ ЗАВИНАГИ И ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ?

Силата и щастието на човека

не са в знанието, което има той,

но в приложението на това знание.

Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno

КЪДЕТО И ДА ЖИВЕЕ, средно интелигентният човек научава за НАУЧНИ ОТКРИТИЯ.

Археолози, биолози, океанолози и други учени продължават да добавят към човешкото познание за нашата Земя и живота на нея.

Търсейки в други посоки, медици, физици и астрономи научават все повече неща за човека, за нашата слънчева система, за звездите и дори за далечни галактики. За какво говори получаваното непрекъснато разширяващо се познание на човека, КОЙ И КЪДЕ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ ?

Много здравомислещи хора ще се съгласят с древния еврейски цар Давид. „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.” [1], Старият Завет, Давидов Псалом 19:1.

Някой може да не се съгласи или да каже, че не е сигурен в това твърдение.

Но нима от внимателното разглеждане на представените в тази книга ОБЯСНЕНИЯ, СВИДЕТЕЛСТВА и ДОКАЗАТЕЛСТВА, включително „СТРОГО НАУЧНИ“ като „ефекта на Мойсей”, не се виждат изобилни основания, че БОГ ИМА И Е ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА НАШАТА ВСЕЛЕНА И НАШИЯ ЖИВОТ.

Би могло да се каже, че изложените в книгата проучвания показваш, че вярата в Сътворението от съществувай/ Създател, загрижен за нас, е разум но вярване в нашия научен век. Затова много образовани люде, включително учени (като представители на Науката) търсят и намират отговори за важни основни въпроси за живота па хората в Библията (Религията) и в беседите и лекциите на Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsa Douno (Теософията). И това е така, защото пророчества и предсказания в последните два извънредно богати източника на информация са сбъднати - критерий за нейната достоверност. И това е така, защото,, източникът е един“ [2], т.е. БОГ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ИНФОРМАЦИЯТА ЗА НЕПРЕКЪСНАТОТО РАЗШИРЯВАНЕ НА ПОЗНАНИЕТО НА ХОРАТА.

Ето защо РЕЛИГИЯТА и ТЕОСОФИЯТА са корените на познанието на СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

Авторът се надява с предложените отговори на разгледаните въпроси да помогне на Търсещия Читател ди придаде траен смисъл на живота си и да положи основа за разбирането на Тайната и Истината КАК МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ.

И авторът ще бъде много щастлив, ако написаната от него книга бъде като една от „ теменужките, които ухаят ” - препоръката па Всемировия Учител Петър Дънов - Beinsa Douno за привличане па привърженици на излагани убеждения.

Апостол Павел е казал: „Хората не могат да кажат, че не знаят Бога. От началото на света ХОРАТА СА МОГЛИ ДА ВИДЯТ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА БОГ ЧРЕЗ НЕЩАТА, КОИТО ТОЙ Е НАПРАВИЛ, включително и такива дела, които хората наричат „чудеса” (например „разделянето на водите на Червено море”). Това показва Неговата сила, която трае вечно (Неговите неограничени свръхестествени възможности). Това показва, че Той е Бог”, (че заслужава всички тия наименования на Бога, посочени в предлаганата книга). „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото човеците остават без извинение.” [1], Новият Завет, Послание на апостол Павел към римляните, 1:20.

ОТНОСНО ТРАЙНИЯ СМИСЪЛ НА ВСЕЛЕНАТА И ЖИВОТА НА ХОРАТА

Изложените в началните раздели на книгата творения на Създателя помагат да се види „какво представлява Бог“, да се разберат „Неговите невидими качества“. Но да се разбере, че ФИЗИЧЕСКИТЕ ТВОРЕНИЯ ОТРАЗЯВАТ ЛИЧНОСТТА НА БОГА, е само една страна от познаването на Създателя и не бива да бъде крайна цел. Защо?

Много учени всеотдайно изследват вселената, но въпреки това чувстват една празнина, тъй като не намираш траен смисъл във физическите творения на Създателя, разгледани сами за себе си.

Например физикът Стивън Уайнбърг пише: „Колкото по-разбираема изглежда вселената, толкова по-безцелна изглежда тя.”

Този въпрос има втора страни. Английският професор от Оксфорд Д-р Джон Ленокс, преподавател по философия на науката счита, че рационалната разбираемост на вселената е довела мислители от всички поколения до заключение, че самата Вселена трябва да бъде продукт на интелект.

А астрономът Алън Дреслър добавя, че космологията разкрива „ума“ или „почерка” на Бога.

Но по-значително е смисълът на човешкото съществуване.

И Джон Ленокс стига до заключението, че човекът е бил проектиран и създаден от Бога да владее Земята - потвърждение на твърдението на Исая в Библията, Старият Завет: Бог не е създал Земята напразно, а я направил да бъде населявана.

Затова Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал, че „човекът е е велико предназначение”.

А астрономът Алън Дреслър отбелязал, че човечеството е в „центъра на смисъла” ни Сътворението [19].

Последните три абзаца са още едно потвърждение на съответствие между РЕЛИГИЯ, ТЕОСОФСКИ МИСЛИ и представите на СВЕТСКИТЕ НАУКИ.

Ясно е, че всеки един от нас трябва да е и е силно заинтересуван от това какъв е смисълът на съществуването на човека и особено от това в какво се състои трайния смисъл на живота на хората.

И това е така най-вече защото животът изглежда кратък - обичайно до 70-80 години. Много хора са изпитали чувствата на крал Макбет от едноименната пиеса на

Уйлям Шекспир, действие 5, сцена 5, че животът на човека е само „една нещастна движеща се сянка”, „актьор бездарен, който се явява на сцената и след това изчезва”, „история, която няма ни капка смисъл

В главата на автора като младеж е преминала мисълта - въпрос: Защо съм се родил, когато ще умра?

Изходната точка и есенцията на Сътворението е Великият Създател - Интелект, а ТРАЙНИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА ХОРАТА Е СВЪРЗАН С БОГА И ЗАВИСИ ОТ НЕГО, защото Той е автор, сценарист и режисьор на пиеса, в която участва всеки човек.

За да намерим този смисъл и дълбоко удовлетворение, което той донася, ние трябва да опознаем Бога и да приведем живота си в съгласие е НЕГОВАТА ВОЛЯ: ЧОВЕКЪТ ДА СТАНЕ „СЪВЪРШЕН” И ДА ИМА „ЖИВОТ ВЕЧЕН“ В МИР, ЛЮБОВ и МЪДРОСТ, РАДОСТИ ВЕСЕЛИЕ

А това ще стане, когато съединим в едно цяло трите основни принципа или закона: служене на Бога, на себе си и на ближния. Съединени тези три принципа в едно, те вече придобиват дълбок смисъл в живота. А животът има смисъл дотолкова, доколкото принасяме плод в Цялото. А това се осъществява, когато човек работи за Бога. Когато човек работи за Бога, той е знаен на Небето между всички светли духове, навсякъде го знаят.

В пряка връзка с трайния смисъл на живота на човека е неговото ЩАСТИЕ. Няма човек на Земята, който да не иска да бъде щастлив. Но Учителят Петър Дънов - Beinsa Douno е казал: Няма човек на земята, който може да се нарече щастлив изцяло. Всички хора са търсели и търсят щастието на земята, но и днес не са го намерили. ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЩАСТИЕТО СА НА ЗЕМЯТА, НО САМОТО ЩАСТИЕ, КАТО НЕЩО ЦЯЛО, НЕ СЪЩЕСТВУВА НА ЗЕМЯТА.

Затова Толстой е казал, че „всеки е нещастен по своему”, т.е. у всеки липсват някои елементи на щастието.

Земята е рудница, в която човек е изпратен като рудокопач, да извади от нея някои благородни метали, скъпоценни елементи и съкровища и да ги занесе на определеното за тях място в Невидимия свят [10], том II, стр. 217-218.

За тези „съкровища, предназначени за Небето”, е говорил и Христос - за духовното богатство, за духовните основи на щастливия живот, за които извънредно много е говорил цитираният по-горе Учител, които ще бъдат ценени горе на Небето и долу на Земята във вечния живот.

И ето какво ТЕОСОФСКО ОБЯСНЕНИЕ дава цитирания Учител. Би могло да се считат като отговор на въпроса - заглавие на настоящия раздел следните му мисли във връзка с „щастието като нещо цяло”, като целокупно щастие:

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изпитва за това, което е получило. Не е беден онзи, който като повдигне очите си към Небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му е дал. Такъв човек разбира смисъла на звездите, на Слънцето, на растенията, на животните, на цялата Природа около себе си и благодари за всичко, което му се случва. Той е ЩАСТЛИВИЯТ ЧОВЕК, защото РАЗБИРА ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ.

Според същия Учител „да обича човек всичко живо в цялата Вселена, туй живота е и а рая”.