ПОСЛЕСЛОВИЕ - ИЗВОДИ

[Ани]

ПОСЛЕСЛОВИЕ - ИЗВОДИ

Повярвай, надявай се, отнасяй се към всички с Любов и ще видиш чудеса!

Трудно е, но е възможно.

ТАЙНАТА за да живее човек добре е да мисли добре: Осъзнайте и вярвайте в неограничената съзидателна сила на вашата мисъл за всички неща и МИСЛЕТЕ САМО ПОЗИТИВНО, с Любов, Вяра и Надежда за изобилие! Трудно е, но е възможно.

ИСТИНАТА за щастлив Живот на хората е човек да люби добре.

И така, ТАЙНАТА и ИСТИНАТА ЗА ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ е:

ДА МИСЛИМ ДОБРЕ и ДА ЛЮБИМ ДОБРЕ! - това е животът на рия.

„Рай” в окултен смисъл подразбира „висша култура”.

Тогава Животът ни ще бъде красив и изобилен, защото Бог над нас е винаги много милостив.

ВСИЧКО Е ДОСТИЖИМО, НО С БОЖИЯТА БЛАГОСЛОВИЯ.

Затова ОБИЧАИТЕ БОГ, Ближния и на трето място себе си с Разум, Сърце и Душа - ЦЯЛОСТНО!

Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете.

ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА изисква: ДА ТЪРСИМ ТОВА, КОЕТО ПИ ОБЕДИНЯВА, ВМЕСТО ОНОВА, КОЕТО НИ РАЗЕДИНЯВА!

Има общи, единни и общовалидни становища на древните, античните и съвременните РЕЛИГИИ, ТЕОСОФИЯ и СВЕТСКИ НАУКИ.

Цялата Практическа Философия (Тайната и Истината) за Живота на хората може да се синтезира есеициално в няколко (седем) основни сентенции:

1. ВСИЧКО Е МИСЛОВНО-ИНФОРМАЦИОННО-ЕНЕРГИЙНА СУБСТАНЦИЯ, КОЯТО МОЖЕ ДА СЕ ТРАНСФОРМИРА В ДВЕТЕ ПОСОКИ:

- НА СГЪСТЯВАНЕ от невидимата за земните хора най-разредена материя (вакуума, „нищото”) до най-сгъстената (твърдата) видима материя (материализиране) и обратно

- НА РАЗРЕЖДАНЕ (дематериализиране);

2. ВСИЧКО Е ЕДНО ЦЯЛО, чиито съставки са взаимно свързани с невидими нишки. Всичко е в единство, взаимно свързано като скачени съдове в едно Цяло;

3. НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО. ВСИЧКО Е ПРЕДОПРЕДЕЛЕНО, планирано от Създател - Законодател, защото Вселената като творение говори за Създател, а законите в нея - за Законодател. Точният ред и фината настройка за функционирането на Вселената определя Създателя като Висш Разум с различни наименования, определения и тълкувания като например Абсолютен и вечен Еталон за всичко,  Жалон по пътя към съвършенство и щастие в живот вечен на човека, нещо съществуващо вечно и невидимо, от което зависи съдбата на Вселената и хората на Земята;

4. ЧОВЕК Е ЗАВИСИМ ОТ СЪЗДАТЕЛЯ МУ И ЗАТОВА Е ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО ОТНОШЕНИЕТО НА ИНДИВИДА КЪМ НЕГО. ВСИЧКО Е ПОСТИЖИМО, но при определени условия: КОГАТО ЛЮБОВТА НА ЧОВЕКА КЪМ СЪЗДАТЕЛЯ Е ПО -СИЛНА ОТ ЖЕЛАНИЯТА МУ И ТОЙ ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ;

5. ВСЕЛЕНАТА като „хардуер” е СЪЗДАДЕНА ЗА ДА ОСИГУРЯВА РАЗУМЕН ЖИВОТ ПА ЧОВЕКА, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ, защото и съгласно Окончателния Антропен Принцип съвсем логично е, че няма смисъл да се създава Вселена със съвършена организация, която поражда Разумен Живот, за да бъде унищожен по-късно. Животът би могъл да се прехвърли на други места във Вселената, дори и с Космически „Ноев ковчег”, но няма да бъде унищожен, т.е. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ НА ЧОВЕКА Е ВЕЧЕН. Всичко е възстановимо - може да се подменя с ново по-добро.

6. Ако трябва да се изрази с една сентенция или „духовна формула” „софтуерът” като по-характерна от хардуера съставка на същността на Вселената и човека, би следвало тя да бъде: „ВСИЧКО Е ЦИКЛИЧНО” ~ изменящо се във Висш Космически Ритъм, зададен от Създателя. А съответният и математически модел би могъл да бъде проста софтуерна Божествена формула от рода на тази за дължината на окръжността L=2πr, защото функционирането на голяма част от компонентите на Вселената, Природата и човека, на макро- и микроструктурата, се описва от нея и тя е символ на благоприятните Божествени условия за човека.

7. Но спиралата в този цикъл на развитие към съвършенство на нас ни е предоставена СВОБОДА ЗА КРАЕН АЛТЕРНАТИВЕН ИЗБОР:

„ВЕЧЕН ЖИВОТ”, ако се съобразяваме с Волята на нашия Създател, или

„ВЕЧНА СМЪРТ”, ако не се съобразяваме с Волята на нашия Създател.

СЪЗДАТЕЛЯТ много пи ОБИЧА абсолютно ВСИЧКИ - и добрите и лошите. Той е многомилостив и дълготърпелив за да ни ръководи по пътя към съвършенство и щастлив вечен живот, НО Е СТРОГ И СПРАВЕДЛИВ, защото следи със зорко око поведението на хората И В КРАЙНА СМЕТКА ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПОЛУЧАВАЛ, ПОЛУЧАВА И ЩЕ ПОЛУЧИ ЗАСЛУЖЕНОТО рано или късно, по един или друг начин, на този или „онзи” свят.