Ден за ден - по Дзен

[Ани]

ДЕН ЗА ДЕН - ПО ДЗЕН

Човек никога не знае

кое ще дойде по-напред:

- утре или следващия живот.

Тибетска поговорка

От както свят светува един закон работи, който никога не се променя и той гласи: ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ. Познат е още като „Панта рей“ и се превежда „Всичко тече и се изменя“.

От всички неизвестни по пътя най-мъчителна за човека е смъртта.

От всички известни по пътя най-неразбран за човека остава живота.

От цялото Знание за великото Разнообразие най-трудно се приема и прилага ПРОМЯНАТА.

„Утре“ и „смъртта“ са синоними на едно и също нещо. „Живота“ и „Смъртта“ - също. „Утре“ и „Живота“ са стъпала към друг живот. След всяко раждане и смърт живот нов се ражда. Утре и живота са непредсказуеми неща, но с еднакъв произход. „Раждане“ и „Смърт“ са етапи, периоди към нов живот, т.е. ВСИЧКО Е ЖИВОТ, защото ВСИЧКО Е ЖИВО, и горе и долу.

Съществуват много гледни точки, но всички те в същността си са едно. И противоречие няма, защото източникът е Един.

Какво нещо е живота? Път към смъртта. Още след раждането си човек започва да умира, но това става бавно, неусетно и незабелязано. Докато живее човек все умира. Докато живее човек всяка секунда се променя и това можете да наречете както искате.

Едно е сигурно: Всичко що е от материя има в смисъла си ПРЕХОДНОСТТА, т.е. временно е. В този смисъл Растенето и Развитието са смърт и остават неразбрани.

Самата промяна, която става във всичко е вид смърт (или вид раждане). Толкова ли е важно, как ще наречем едно изменение за Добро!

Животът е начин да умреш. Смъртта е вид живот. Разликата е само в болката: ДУХОВНИТЕ УМИРАТ ЗДРАВИ, А МАТЕРИАЛИСТИТЕ С БОЛКИ, защото са болни.

Такава е Тайната: МАТЕРИАЛНОТО И ДУХОВНОТО ДА СВЪРЖЕМ В ЕДНО. Каквито те винаги са били, но човекът раздели. Синът това направи!

Духовните живеят докато си свършат работата, а материалистите умират, защото са останали на място в развитието си. Духовните умират, защото са си свършили работата, а материалистите живеят без да знаят защо.

Има такъв момент в живота на човека, от който нататък е безсмислено той да живее повече, щом животът му изгуби съдържание и смисъл, формата е създадена, за да се всели в нея Божията Промисъл и идеята за всеки. формата без този смисъл няма никакъв смисъл. Формата остава празна и се чупи, защото няма в нея какво да я държи. Да е жива формата спомага идеята, която Бог е вложил в нея. форма, съдържание и смисъл не са случайно заедно, но само в материалиста първата е празна. Какъвто празен е живота на всеки атеист, неверник и безбожник.

Най-голямото богатство на човека е живота и не е без значение как той ще го използва. Самовъзпитание-то е Хармония, но когато сам не можеш, идват на помощ от горе и живота ти започва да придобива смисъл.

Беинса Дуно: Каквото и да правите с този свой Живот, ВИНАГИ ПЪРВО МИСЛЕТЕ, ДАЛИ БОГ ЩЕ ГО ОДОБРИ, а не търсете своето одобрение!

Ошо: Да държиш на своето с упоритост е не разум. Упоритостта е отрицателно качество.

Живота освен по Кръг и по Спирала се движи и по радиуси, тече вън и вътре, горе и долу, тук и сега и НИКОГА ПО ДРУГ НАЧИН.

Беинса Дуно: Животът е произлязъл от целокупност-та на нещата. Но последва ли въпросът: „Какво е това целокупност?“, с питането си вие няма да спрете до тук и всеки отговор ще поражда нов въпрос. Сложно е за много...

Много са неясните неща, защото Знанието е слабо.

Вечни въпроси ще останат и почти без отговор следните:

- Смисълът на човека...

- Смисълът на всичко...

- Предназначението на човека...

- Защо съществува човека...

- Защо съществува света...

- Защо е направен така...

- Защо живее човек...

- Защо остарява и умира...

- Защо, защо и пак защо.

Тежки въпроси са също:

- Защо човек боледува...

- Защо човек е беден...

- Защо човек яде, не можеше ли...

- От где иде животът...

- Някога любили ли сме истински някого или нещо...

. Вярно ли е това, че човек е безсмъртен и вечен..., но с начина си на живот е загубил всичко...

- Защо Бог никога не се показва, а комуто се покаже задължава да мълчи.

- Защо за Бог се мълчи...

- и т.н.

Беинса Дуно: Човек умира, когато няма повече какво да прави долу, а горе ценят времето и го водят на отчет. За да не се губи време човек умира. Разхода е недопустим и се търси сметка за всеки преразход...

МИСЛЕТЕ!!!

Мислете върху човека, който е готов да приеме смъртта, както и върху онзи, който не я приема! Болка имало е и ще има. Без болка не може. Болката е сигнал, че нещо важно и Духовно у вас е заболяло и трябва всеки сам причината да намери. Всяка болка е добре дошла за съзнателния и разумния, защото тя говори. Болката е лечебна криза, пречистване или покана за духовен танц, който Горе наричат МИСЛЕНЕ! Болка има и при раждане, има и при смърт, но за неодухотворените и неосъзнатите. И цялата тази тяхна болка е естествена, защото човек продължава късогледо да живее без Душата си.

Мислете върху смисъла на Знанието, Промяната и Служенето с вяра, любов и постоянство: Друго няма.

При Духовният човек болка има, но той я приема и почти очаква. Той се радва и благодари на Бога, че е дошла три неща да свърши:

- Стар кармичен дълг да разреши.

- Стара грешка да изправи.

- Да изгори тъмното и нечистото, и нов път проправи за Доброто.

Единствен Духовният ЗНАЕ, че всяко страдание пробужда, помага и променя същността ни. Който болката не разбира, страда. А сега нека признаем, че малко разбираме и се примирим!

Когато едно нещо от Великото Разнообразие на ЦЯЛОТО наречем „живот“ или „смърт“ нека помним, че казваме едно и също нещо за едно нещо и същото имаме предвид! Смъртта е стъпало към нов живот и живота е нов път към друг живот. Такова нещо е и раждането. Или: живота е стъпало към смъртта, която е живот. Единственото, което се променя е материята, но загуби няма.

Същността на човека е неговата Душа. Човешката Душа остава неизменна и вечна и в двата вида живот, независимо след раждането или след смъртта. Душата е БЕЗСМЪРТНА преди или след раждането, преди или след смъртта, т.е. МЕЖДУ РАЖДАНЕ И СМЪРТ ИМА ДВА ЖИВОТА!!! Между раждане и смърт има два живота, като енергия и като материя. Божията Душа се все-лява в човека при раждане и този факт е бил известен още в древността, далеко преди Христа, но е позабравен. Всяка Душа се вселява като част от Духа, а Той какво е, всички знаем.

Истинският окултен ученик не разбира смъртта като край, а като начало на нещо ново. Духовният човек знае че ВСИЧКО Е ЖИВОТ, независимо дали е живот чрез раждане или живот чрез смърт и той страх няма. Страхът, смъртта и грехът са резултат от собственото ни невежество, което до сега е спъвало човека. И трите са човешки илюзии на хора със слабо развито Съзнание. Едва чрез Страданието ни се даде да продължим развитието си. Затова нека спрем да си въобразяваме, че може и без тях. Без тях не може и това, който не е схванал, нищо от казаното до тук не е разбрал. Само невежият е недоволен и само на него всичко материално и Духов-но пречи. Така след стотици прераждания и хилядолетия живот той продължава да се влачи безпаметен и не желае ДА МИСЛИ... Причината за тези пет „необходимост“ в човешкия живот е умопомрачителното материално, което разделено от Същността си твори негатива.

Една от задачите на човека е да осъзнае преходността на материята, да осъзнае нейния смисъл и функция и никога да не се захласва и привързва към нея!!! Жаждата на човека да притежава датира почти от неговото съществуване, но не в това седи тъжната му заблуда. Парадокса е в създалото се противоречие, да му обясняваме колко е грозно едно нещо, което е толкова красиво, за да го вървим в Духовността. За да спре да превъзнася и боготоври преходното, някой трябваше да му обяснява колко много материята не струва. Чрез нейното ограничаване и огрозняване трябваше най-после да го убедим, че цялата тя е празна работа. И знаете ли какви щети понесе красивата материя поради тези посегателства!

Запомнете! Смисълът не е в това да пренебрегнем и отхвърлим материята, а да я обединим, свържем и слеем с Духовното като едно цяло, каквото в началото бяха. Веднага изниква и вторият смисъл: нисшето да се подчини на висшето, за да стане като него!

МИСЛЕТЕ, ЗА ДА ОСЪЗНАЕТЕ!

ОСМИСЛЯЙТЕ, ЗА ДА ПОВДИГНЕТЕ СЪЗНАНИЕТО СИ!

Т.е. СМИСЪЛЪТ НА ВСИЧКО Е човекът да не се привързва, пристрастява и вкопчва в нищо поради само-възхита към каквото и да е, а да използва излишната си енергия за полезни неща!

Причината за всяко страдание не е в материята, а в едностранчивото й осакатено приемане като „всичко“, т.е. скъсана е и липсва ВРЪЗКАТА й с Душата, респективно Духа, или накратко отсъствува Духовността. Материята сама по себе си не е грозна, излишна или лоша, но такава става, когато е отделена от Духовното. Само тя, самата тя, без Духовността (с течение на времето) погрознява и от вечна става преходна. Силата й е упойваща.

Светът не е възможен без Дух и материя; светът не е възможен без Духовната материя или материалната духовност. Никой без двете не може или с едно от тях. Страданието се е появило поради разделянето им. Не разделяйте, а свързвайте!

Желанието на човека е катализатор - добър или лош, в зависимост от това към какво е насочено.

Беинса Дуно: Желанието на човека да притежава, да има, да добива и всичко това да е умножено по още повече, е старозаветно.

Втъкана и вплетена е в човека страстта му да е собственик, да е частник, да е негово всичко, всичко да владее и над всичко да властвува. И това така е, защото още от недоразвит е започнал да притежава, защото са му угаждали. Тази страст е скрила от погледа му истината за света и колко скъпа енергия е прахосана. Постигането, печеленето, придобиването, опазването и съхранението на нещата изсмуква цялата енергия на човека, което никой не вижда, а смята дори, че е безобидно. Претъпкан, препълнен и претоварен е човек от вещи и безсънни нощи, да не загуби „имането си“. Тогава се появява смъртта в най-грозния си вид, за да го спаси, уплаши или стресне. Затова е Смъртта. Смъртта е почивка. Наложителна е и необходима, за да не се самовзриви човек. Представете си сега същият този човек, който би живял 500 г. Заграден в изобилие като в концлагер, той е роб и в същото време и пазач. Това наложи той да умира, за да оцелее.

Бог има нужда от човека и така е постановил: Между всеки два живота човекът ще се ражда, за да се завърне. Всичко за него създадох, за да има той всичко и да го ползва, но не и за да го притежава! И него самият последен създадох, по свой образ и подобие, за да не забравя никога, че ПРОИЗХОДЪТ МУ Е ДУХОВЕН и после материален!!!

Бог единствен мислеше и се грижеше за чедата си, а те нехаеха...

В смъртта човек намира мира и покоя. В смъртта той открива своето старо и прекрасно РАВНОВЕСИЕ (хармония), своето старо Съществуване. Човек е Душата, а не тялото!!! В Душата е самият човек и тази Душа повече от всичко желае да живее Духовно и материално, но в хармония. Да не умира човекът имаше още шанс, но без духовното този шанс все повече и повече намаляваше, докато изчезна напълно. Три неща доведоха човека до смъртта:

- Изпълнението, угаждането и задоволяването на всяко материално желание.

- Придобиването, увеличаването и опазването на личната собственост.

- Неговият непобедим егоцентризъм, препълнен с невежество, недоволство, суета и леност.

Тези три победиха Човека в човека и го изместиха от неговото предназначение, от неговия истински път и замисъл на Отца му. Измести се целия фокус на неговия живот..., но и това беше част от Пътя.

Бог изпрати Човека на Земята с една единствена цел - да учи, да работи и да служи чрез СЪЗЕРЦАНИЕТО на Бога, ближния и себе си, но...

Съществува подобен модел: по закона на Противоположностите човек предпочете да яде и пие, т.е. да се удоволствува непрекъснато, с презумпцията, че този живот е един, друг няма и затова е добре да се изживее пълно, тотално и хищнически (без остатък, като за последно сякаш утрешният ден не щеше да настъпи и така „ден за ден“, но не по Дзен, а по цигански без мисъл, без мислене, без разум. Той създаде собствената си смърт, за да оцелее) без да знае за това). Криво беше схващането за Доброто или кое по-точно е едното и кое другото. Объркахме добро и лошо щом ги докоснехме до грубия материализъм. Размиваха се границите между истината и лъжата, за да дойде мигът (съвсем пошло) „всичко да е вярно и в същото време - лъжа“. „Криво“ и „право“ се размиваха, „чисто“ и „мръсно“ - също.

Мнението на един здравомислещ човек: По-мъртъв от сега Безсмъртният Човек никога не е бил. Повече роб, от когато и да било, Свободният Човек никога не се е чувствувал. Ето защо ще живее в Ада на земята, който сам си създаде, докато не повярва в три неща: че друг Ад няма (и друг Рай също), че освен Бог в него друго няма и че Бог ИМА. Т.е. КАКВОТО СИ ГО НАПРАВИШ, ТАКОВА ЩЕ СИ ГО ПОЛЗУВАШ!!!

Днешният човек не харесваше света така както е устроен, не разбираше и хората в него. Заблуждавайки се, че живее, човекът всъщност бързаше да умре и то патетично и без изход; нечуван героизъм. Пред смъртта той се тресеше неистово, а пред вида й се гърчеше сякаш той умираше и напук на всичко продължаваше да живее наопаки. Бягаше от всичко, което носеше живот и се втургаше точно в носещото смърт, и наричаше това „удоволствия“. Не се научи да живее, но се научи да умира но и това не вършеше както трябва, за да се ползува поне. Да умреш спокойно и здрав се изискваше характер и знание, а нашият умираше като труп с жестоки болки и клетви, след всяка нова.

Бог девет неща изискваше от човека, но за прилагането им се искаше знание, вяра и воля. Бог от човека искаше да живее, да се храни, да спи, да учи, да работи, да служи, да съзерцава, да е буден и да е съзнателен. Приложени тези девет с помощта на Трите Велики и Извечни Принципа - Любовта, Истината и Мъдростта, човек щеше в Бог да пребъде...

Три са нещата в Духовният свят, които определяха, ПРАВЕЩИЯТ ГИ, КАТО ЧОВЕК:

- Любов към Бога, ближния и себе си

- Служене на Бога, ближния и себе си

- Учение за Бога, ближния и себе си.

Смисълът на живота седеше във Великата саможертва, но осъзната и по любов.

Крайната цел на човека се свежда до едно: да има колкото се може повече и от всичко по много..., но не и да се променя.

Закона обаче беше категоричен: Всичко е балансирано, хармонично и в равновесие. Никой не е лишен, никой не е ощетен. Никой не е забравен или пренебрегнат. Всяко слабо е компенсирано. Което и да е, е осигурено. Всичко на всички е дадено!

Беинса Дуно: Дойдат ли Ума и Сърцето в СЪГЛАСИЕ в Една Душа - това е вярното, а не ум и сърце в един човек!

Никой не Проявяваше, никой нищо не Проявяваше, никой в нищо не се проявяваше (освен в глупостите си). Проявяването беше жизнено необходимо.

ОТ ВСИЧКИ СЕ ИСКАШЕ БОЖЕСТВЕНО СЪЧЕТАНИЕ МЕЖДУ ЧИСТИ ДУШИ, но без докосване, допиране или контакт! Горе това беше немислимо: където Мисълта работеше никой никого не приближаваше. Нямаше нужда от това. Горе разстоянията не играеха никаква роля. На ниво Мисъл, където Души общуваха, потребността от близост беше излишна. На ниво мисъл комуникацията просто ставаше, но не в смисъла, който ние долу влагахме в нея т.е. Връзката беше безпроблемна. Горе не съществуваше тази досегаемост, която имаше долу и където всичко ставаше, с пипане, опит и правене, за да стават нещата „истински“.

Беинса Дуно: Туй, което на земята се хваща, на небето не се хваща и обратно - туй, което на земята не се хваща, се хващаше на небето...

На земята човек имаше Мисълта, но не знаеше и не познаваше силата й. На земята без близост нещата не се разбираха, не се познаваха, а горе това ставаше само чрез Мисълта. Всичко сътворено от Мисълта горе ставаше красиво и вечно, и така изглеждаше, докато на земята всичко сътворено от човека чрез Мисълта, ставаше нетрайно, преходно и никога не приличаше на първоначалния си замисъл. Мисълта имаше това Свойство - ДА ПРАВИ НЕЩАТА, но зависеше от ред обстоятелства (от кого и как се ползваше). Долу, на земята Мисълта създаваше формите и даваше съдържанието на нещата, а Смисълът и Идеите бяха от Горе.

Обяснено чрез I и II Принцип това изглеждаше така:

- Когато Горе I принцип се развързва, долу същият се завързва.

- Когато Горе II принцип се завързва, долу същият се развързва.

Разбиращият Принципите и техния механизъм е осъзнал цялата им сложност и заблуда през последните 8 000 години. И то изглеждаше горе, долу така: което Горе е отрицателно, долу е положително. Което Горе става с I принцип, долу става с II и обратното. Каквото е горе е и долу. Каквото е долу е и Горе. ВСИЧКО РАБОТИ ПО ОГЛЕДАЛНИЯ ПРИНЦИП: Което срещу тебе е по часовниковата стрелка, от към тебе (от вътре) погледнато, е обратно на нея. Отнасяше се предимно за Енергии, но тъй като не - енергии нямаше и изключения нямаше. Така Горе Закона на Подобието, долу ставаше Закона на Противоположностите. Вторият закон произлизаше от Първия, т.е. нисшето ПРОИЗЛИЗАШЕ от висшето, а не обратното:

По Закона на Великата НЕОБХОДИМОСТ „Това да бъде така“ - Бог беше наредил и това не се коментираше. Без този закон, други велики Три нямаше да работят - Движението, Разнообразието и Промяната. Краят е категоричен: КОЙТО ОСЪЗНАЛ Е, ЧЕ ВСИЧКО Е ЕДНО И ОТ ЕДИНИЯ ПРОИЗЛИЗА, ТОЙ НЕ РАЗДЕЛЯ НИКОГА И НИЩО. Само Бог може да разделя, но Той не го прави.

За въвеждане на повече Яснота ще дадем примера с Мъжа и Жената: МЪЖ И ЖЕНА КАТО ДУШИ НЯМА. ГОРЕ МЪЖ И ЖЕНА НЯМА. ИМА САМО ДВЕ ДУШИ. На Земята си мъж, а горе си жена и обратно. Ето защо не се карайте, а се РАЗБИРАЙТЕ! Който долу е силен, горе е слаб. Мъжът е силен долу, но горе жена му е слаба. Жената обратно - долу на земята е слаба, но горе мъжът й е силен. Сега си представете какво става, когато силният на земята унижава по-слабия, т.е. жената! Тогава горе мъжът на поруганата жена възстановява Равновесието като позори жената на насилника долу и това става напълно доброволно от нейна страна. ГОРЕ НИЩО БЕЗ ЛЮБОВ НЕ СТАВА!

Закона за Възмездието, Равновесието и Справедливостта винаги възтържествува и работи без изключения. Ти позориш долу, а горе позорят твоята идеална половина, твоята вечна възлюбена, твоята непрекъснато търсена част. Тя самата, по нейно лично желание изкупува твоята слабост и много добре знае последствията, както на своите движения, така и на твоите. И забележи: тя позори теб, а не себе си, защото след време всичко твое се връща към теб, т.е . всичко, което си направил, ти се връща.

ГОРЕ ЛОШО НЯМА. И НАСИЛИЕ НЯМА. Който на земята губи славата си, губи я и горе. Който на земята слави името си, негова е славата и горе. ПРОСТО НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДОЛУ ДА СИ ПОДЛЕЦ, А ГОРЕ МЪДРЕЦ! На Мъжа долу силата е в неговата жена горе и на жената долу силата е в нейния мъж горе. От Горе нашите половинки ни водят и ни помагат. УЧЕТЕ СЕ ОТ ТЯХ! Горе става разплащането незабавно, ако и долу да се бави по някога. Горе разплащането става веднага за всичко, което долу правите. Горе нашите идеални части не допускат да изглеждат слаби, когато долу ти грешиш, т.е. те не се срамуват да изглеждат позорно, и доброволно се съгласяват на срама, за да се възстанови нарушеното, от човека долу РАВНОВЕСИЕ. Който долу безотговорно върши злини, горе неговата идеална част поема щетите нанесени от него. Ето защо, не допускайте произволи, за да не се налага горе вашите най-любими същества (които във всички случаи са невинни и чисти) да поправят стореното от вас долу!

Такава е двойната саможертва на която нашите двойници горе сами се подлагат доброволно, за да се възстанови Хармонията, която е за всички; на нея се крепи Цялото и не е без значение дали тя ще бъде в равновесие и балансирана или нарушена. Горе всички се почитат, обичат и уважават безкористно, чисто и свято, въпреки, че ние от долу често пречим.

Всичко е равно. Всички сме равни. Силното долу е слабо горе, а слабото долу е силно горе. Никой не е в повече или непотребен. Нищо не изглежда лошо, само защото на нас не харесва. Всичко лошо се дължи на нашия недоразвит поглед и интелект. Лошо нищо не е. Лошо няма. Първичният ни поглед грешна картина представя за нещата; Ние не знаем да гледаме, ние не знаем какво да гледаме. А това е така, защото и знанието ни е слабо, а не че нещата са грозни. Всичко е в личната преценка на индивида, а тя както знаем е несъвършена. КОЙТО СГРЕШИ, ГРЕШИ ЗА СЕБЕ СИ И ПРИДОБИВКИ - ТЕ СА ЗА НЕГО! КОЙТО ЛОШО У НЯКОГО ВИДИ, ВИЖДА СЕБЕ СИ В НЕГО, ТОВА СИ ТИ САМИЯ. Каквото у другите виждате е у вас (като в огледало). Оглеждайки се в другите (извън себе си) ние виждаме себе си, за което те ни служат. Как можеш да кажеш за някой това или онова, щом като нищо за него не знаеш! Независимо дали хвалим или съдим, дали мразим или обичаме, всичко което у другия виждаме сме ние самите. Лошото не е в другите, а в нас, когато се мъчим в тях да видим несъществуващото!

ОТВЪН НИЩО НЯМА! СЪЩЕСТВУВАТЕ САМО БОГ И ТИ И ТАКА Е СЪС ВСЕКИ ЕДИН ПООТДЕЛНО. Това, което у другите виждаме сме ние самите. Това, което у другите виждате, сте вие самите. Помислете върху това и ще се убедите сами. Отвън нищо не съществува: всичко което всеки вижда е лично неговия мисловен свят, а света навън е такъв какъвто ние си го представяме и виждаме, това е светът, който сме съградили в Мисълта си, във въображението си и в паметта си сме съхранили. ВСИЧКО, КОЕТО ЗА другите казвате, сте вие самият. Върху това МИСЛЕТЕ! Ако всички ви се виждат невинни, невинен си и ти, но виждаш ли виновни всички, вината потърси в себе си, лош си ти самия.

Не е ли вътре в нас и начина как да се поправим, превъзпитаме и подобрим? Никой не смята себе си за лош или виновен... За това трябва съвест, отговорност и разум. Никой не смята себе си за отрицателен, но и вън от нас такива няма. Тотален абсурд е да кажеш за някой, че е еди какво си без да го познаваш в дълбочина. Кои сме ние, за да съдим и още повече непознатото, неразбираемото и невидяното! Как изобщо си позволяваме да казваме за някой, че е това или онова и то да не се отнася за него самия? ВСИЧКО, КОЕТО КАЗВАШ ЗА другите си ти самият. Престанете да се възхищавате от себе си, престанете и да критикувате, а обърнете критиката към себе си и там търсете, но се взирайте внимателно, да видите кой сте вие самия! Ако установите, че сте добър, веднага ще откриете, че и другите навън са такива. Каквито сте вие, такива са и тези извън вас.

НИКОЙ НИКОГО НЕ МОЖЕ ДА СЪДИ, ОБВИНИ ИЛИ ЗАМЕНИ. Степенуване няма и не може да има. Всички сме равни, равни пред Бога. Само Съзнанието е на степени. Запомнете! Ние не сме категории от различни хора. Пред Бога всички сме равни и негови деца, но като Души, и никой не трябва себе си да смята за нещо повече от другите. Смисълът е всеки от нас тези срещу себе си да приеме разумно, сякаш са неговите половинки от горе...

Разбирането е важно, за да се развиваме. Започването на света е тръгнало от малкото. Подтикът за Развитието зависи от Любовта. След нея идва Мъдростта, за да помага, а пред тези две е Истината, без която нищо не е възможно. Абсолютната мярка за нещата се намира в Божествения Морал.

Как да повдигнем Любовта си? Мислете за Любовта на Тези Горе, за да слезе тя между вас. Само будните ученици и Духовните мъдреци са способни да посрещнат Любовта от горе такава каквато е, защото са осъзнали истината и напразно не философстват.

За Мълчанието може да се каже, че е критерий за някакво различие между хората, но как...? Който умее да мълчи е повече от другите, макар и относително. Най-сигурната и реална представа за търсещите различие между хората ще намерят онези, които улавят вибрациите, вълните и трептенията, които човеците имат. Те единствено са различни, но това никак не е лесно... Тези са степените на Съзнанието.

Пътя по който човек може да разбере живота, морала и себе си е БЛИЖНИЯ, в когото Бог Е! Ближния използвайте, за да разберете и Бог. Каквото и да правите очаквайте Бог вътре в себе си. Само това „във себе си“ е ваше.

Какво е важно? Докато свят светува ВАЖНО едно ще бъде: КАКВО ЗА БОГА СИ НАПРАВИЛ. Останалото са човешки работи. Мислете! Когато изучавате Учението като ученици, със или без учител, учете съвестно, съзнателно и прилежно; учете с любов, с Мислене и съзнателно, чрез разума си. И се стремете да Разбирате, да Разсъждавате и Осъзнавате всичко, което ви докосва. С жажда и жар учете. Никога не учете, за да цитирате, декламирате или рецитирате! Плагиатството винаги е било осмивано. Нищо свое може да няма човек, защото е проводник, но никъде не е казано, че може да върши глупости. Само защото нищо не знаеш, не е разрешено да Мислиш и говориш Не - Истината! Цялата вина е в нас, когато това допускаме. Цялата вина е в нас, когато знаем, но да желаем празни работи не спираме. Не е важно да демонстрираш знанието си, щом никой не се интересува, не чува или не разбира! Знанието е за ТЕБЕ: отвън няма никой. Отвън няма нищо. Всичко, което виждаме, сами сме измислили. Смисълът е да изучаваме Знанието и ДА ГО ПРИЛАГАМЕ! Смисълът е любовта да извира от нас (като приложение).

Законите за Божието Учение (като Знание) са Смяната, Превръщането и Съпоставянето! ВСИЧКИ ЗАКОНИ, ДО ЕДИН, СЪЩЕСТВУВАТ ЗА НАШЕТО ОСЪЗНАВАНЕ И ПОВДИГАНЕ. Знанието има смисъл, когато е в ДЕЙСТВИЕ: ЩЕ ИЗНАСЯШ ОТ СЕБЕ СИ НАВЪН И ЩЕ ВНАСЯШ ОТ ВЪН ВЪВ СЕБЕ СИ!

Когато човек се хвали за постигнатото, хвърля ТРУДА СИ на вятъра. Излишен разход на Енергия, за който ще му бъде потърсена сметка!

Беинса Дуно: Защо тогава си болен, недоволен и беден?

Не е въпрос това или укор, а недоумение от собственото ни и прехвалено МОЖЕНЕ, ЗНАЕНЕ И ИМАНЕ.

Еднакви сме, но сме и различни, и Знанието отново ни е малко, защото добри сме за лошото и лоши за Доброто. Всичко е от невежеството. Различаваме се с по една идея само, която Бог е вложил във всеки (за да работим, служим и се разпознаваме, както и Той самият да ни отличава), но не спираме да се изтъкваме колко сме По-, или Най-, от другите. Кое е по-лесно? Милиардите Му Деца в Космоса да познават Бащата или Той да познава всичките? Не е ли странно? Бог да познава всичките си чеда, а ние Баща си не познаваме? Странното е, че винаги е обратното. Ние сме опакото на Правото, на Правилното. Странно нещо е човека: никой в света не е без Баща и всеки от нас Баща си има, и на материален и на Духовен план, но знайте! ВСИЧКИ ВИДОВЕ БАЩИ ОТ ЕДИННИЯ СА ПРОИЗЛЕЗЛИ И СА НЕГОВИ ЧЕДА!

Вяра, Воля, и Мисъл трябват за Духовното, които за жалост днешният човек сякаш няма или с нищо не показва, че има. Човек работи и учи по неволя или насила. Малко са онези, които работят с любов. Малко са и онези, които обичат това, което работят или поне работят това, което обичат...

И забележете... някой да е работил за развлечение, или за удоволствие или без пари или заради самата работа или заради ближния!? Напротив. Нашенеца НЕ ЖЕЛАЕ ДА ПРИЛАГА каквото и да е. Друга цел той има - да се изтъква, да парадира, да блести, да говори, да лъже, да се хвали... Сякаш тайно в себе си открил е, че като така постъпва сериозен е и повече се уважава, т.е. е ценен. И до тук. И само толкоз. Много груб и посредствен начин да приспиш себе си, че си нещо, с илюзията, че си Духовен или там каквото Мислиш, че си!

Беинса Дуно: Защо тогава си болен, недоволен и беден?

Когато всичко ти е наред, това е недопустимо!

Смисълът е: ОТ ВСИЧКО ДА СЕ ПОЛЗУВАТЕ! Знанието носи и дава, но не знаете да се протягате, не знаете да взимате, не предполагате, че сте заслужили и прочие. Както Любовта Живота дава, така и Знанието приложено в живота ви несметни придобивки носи, подобно на Мъдростта - Светлината!

Какво Знанието носи и дава? Или както Истината

Свободата дава...

ЗНАНИЕТО НОСИ И ТРИТЕ - Светлината, Свободата и Живота.

Знанието или Божието Учение носи Бъдността. Първоизточника на Знанието е Мъдростта, защото Бог е МИСЪЛ. Бог е и Мисъл.

Програмиран си да вървиш САМО НАГОРЕ, без да са те питали искаш или не, без да са искали мнението ти, независимо разбираш или не разбираш това. Поне три причини са имали, за да постъпят така с теб. ВСЕКИ РАЗЛИЧНИ ИЗПИТА ВЗИМА И РЕДЪТ НИКОЙ НЕ ЗНАЕ... Програмиран си да вървиш само нагоре и СТРЕМЕЖ В ТЕБЕ Е ВЛОЖЕН за това...

Беинса Дуно: Само прилагащите ще се ползват, а останалите си губят времето. МИСЛЕТЕ, когато НЕЩО правите: кога, какво, как и защо го правите!

Стара Тайна е: Само прилагащите могат от личен опит да въздействат на останалите и да бъдат слушани словата им, те са СЕЯНИТЕ. Който само говори (без никакъв ЛИЧЕН ОПИТ) няма да бъде чут. Не защото това, което казва не е вярно, а защото вибрациите му са ниски (груби) и поради това неубедителни. Всичко изречено без опит не хваща вяра, щом в него не говори ПРИЛОЖЕНИЕТО, ОПИТА или ПРАКТИКАТА!

Бъдете себе си! Хубаво е да си хубав и красиво е да си красив, но не е добре да не си добър. ДОБРЕ Е ДА СИ ДОБЪР. А това предполага да си ЕСТЕСТВЕН, ИНДИВИДУАЛЕН И НЕПОВТОРИМ. И такъв да бъдеш, и в Духовността и в материалността, а не половинчато или само в единия. Който има претенциите да кореспондира с Бога ЩЕ ДЪРЖИ СВЪРЗАНИ И ТРИТЕ МУ СВЯТА и никога нищо няма да разделя!

Беинса Дуно: Човек е най-близо до Божието царство, когато е обзет от съмнения, колебания, подозрения и терзания! Само тези четири, плюс Страданието, турят човека в Пътя на Истината. Дойде ли човек до скърбите, мъките и нещастията автоматично го пришпорват, притискат и натягат да решава задачите си и повече да не отлага! След всички тях най-бързо идват всички Решения от зор...

В думите на Христос „Аз съм Пътя, Истината и Живота“ - това са Любовта, Мъдростта и Истината (а вие ги подредете, кое за къде е или срещу кое стои). Този е Правия Път в божията Истина - Трите Велики Житейски Принципа... Този е и верният Път, по който се минава групово или индивидуално. Тук индивидуалното е условно, символично и относително, ако не сте забравили Веригите си, за които по-нататък ще говорим детайлно и с повече подробности и снимки (картини или фигури). Групата на всеки е голяма и това всеки трябва да знае.

Чакайте Божият Дух! Той Е:

- Най-реалното Нещо,

- Същината на Бога,

- Основата на битието,

- Цялото Съзнание,

- Носещият Благата,

- Даващият Красотата,

- Очаквайте Любовта Му отвътре,

защото отвън нищо няма и нищо отвън не идва! Отвън и отвътре сте само Ти и Бог. А когато сте Двамата само, или теб те няма или Него, ако теб те има. Кое ще предпочетеш? Естествено, че Него да Го има, защото Него без да Го има, не може да те има и теб. Кое е най-естественото да помислим? Тъй и тъй нас ни има (което изобщо не е ясно!), по-добре е Бог да има, а нас да ни няма. Всичко е едно и се нарича Единния. В Него са винаги двама и всичко е така сътворено и съставено: ОТ ДВЕ НЕЩА (минимум). Защото няма как едно и само да започне каквото и да е, да станат две! Винаги са били Две в Едното, но ЕДИНЕНИ и чрез тях всичко е ЗАПОЧНАЛО, от Стремежа им един към друг, т.е. чрез Любовта.

Благодарете на Тишината, Топлината и Самотата! От тях всичко е започнало - и движението, и раждането и светлината, т.е. ВСИЧКО, на което всичко Бог единствено е дал ЖИВОТА! !1

Ето защо БЪДЕТЕ скромни, БЪДЕТЕ честни и почтени, БЪДЕТЕ чисти и светещи части на Цялото и свято ВЯРВАЙТЕ! Очаквайте своето време, но не стойте със скръстени ръце, а учете, работете и служете. Защото всичко това, вие и сега правите, но не осъзнавате. Смисълът е ТОВА да осъзнаете и така да правите. Нещата не мерете, не разделяйте и не смятайте! Винаги бъдете Будни и Бдителни! В чуждото не гледай, за да не гледат и в твоето! Чисти пазете свещените неща в себе си -Ума, Сърцето, Тялото, Душата и Духът, а останалото оставете на Бога. Помогнете ли си, ще ви помогне и Той. И запомнете: НИКОГА НЕ Е БИЛО СЛЕД ПЪРВОТО ВЕЛИКО ДАВАНЕ, БОГ ОТНОВО ПРЪВ ДА ДАВА! За да се сбъдне това, са дадени средствата МОЛИТВА, МЕДИТАЦИЯ и МАНТРА от арсенала на Музиката!

Всичко, което Бог е вложил в Нас е Сила, Енергия и Живот. Тях отдайте за Благото и Доброто на Цялото. Само чрез Движението се предава енергията, а движението е възможно само там, където има Полюси, и Любов! Запомнете това, за да не питате често как това или онова става. Всичко ТАКА става. Енергията в света се предава само чрез движението, т.е. там където има движение, там става преместването на енергията. А САМОТО движение се поражда от НЕЩО, нямащо нищо общо с енергията!

Истината е Една и Вечна: Прилагайте доброволно с Будно Съзнание с Любов в Действие с Чиста Мисъл с Добри ръце.

Мярката е НАПРАВЕНОТО ДОБРО по Независимост: Всеки три неща има за това:

- Свободна Воля

- Право на Избор

- Индивидуалност.

Пътя е в ИМЕТО НА БОГА ЗА БЛАГОТО И ДОБРОТО НА ВСИЧКО ЩО Е ЖИВО. А Живо е Цялото, Всичкото,

Творението и Едното на Единия! Правете това Днес - Тук и Сега, Ден за Ден, Всеки Ден по Ден. Това е ИД-ЗИН от Дао Дъ Дзин на Лао Дзъ, който вече знаете кой е...

Дзен е: да изчезне границата между материалното и Духовното, двете да се слеят в едно. Самосъзнанието се е родило - казва Беинса Дуно - когато първият човек още сгреши. Границата между човешкия и Божествения свят се намира при веждите, т.е. Веждите са Границата...

Всяка Тайна в Божието Учение ще откриете като МИСЛИТЕ. След Мисленето е Осмислянето, а след осмислянето е Осъзнаването, т.е. ти човече си вече с Ново Съзнание от мига от който започна да Мислиш, т.е. от този момент нататък ти свърши своята работа на земята и това е Всичко, което Бог от тебе искаше: ДА ПОДЧИНИШ В СЕБЕ СИ НИСШЕТО НА ВИСШЕТО и НОВОТО СИ СЪЗНАНИЕ ДА СЛЕЕШ С БОЖЕСТВЕНОТО, и току-що роденото ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ ДА ПРЕДАДЕШ БОГУ. Блажен бъди, ако го сториш веднага!

Под „смърт“ разбирайте ПЪЛНО ПОДЧИНЕНИЕ НА НИСШЕТО НА ВИСШЕТО!!!

МИСЪЛ + БУДНОСТ = МЕДИТАЦИЯ