Съзнанието определя Битието (Първа част)

[Ани]

СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО

Ако искаш да кажеш нещо –

използувай Мълчанието...

Битието е „Е“. „Е“ е същност, съществувание, съмност. „Е“ е даденост някаква. Битието съществува, пребъдва, и като такова дава представа за това как изглеждат компонентите на Реалността. Всеки компонент сам за себе си - как той отразява чрез себе си (т.е. чрез съществуванието си) това, което се приема за Реалност. Казваме Реалност, защото тя изглежда различна в трите свята.

Съзнанието е онова, което обуславя, причинява, изпълва битието и така го определя.

Битие се покрива с Реалност в материалния свят.

В Духовния свят то е несъвместимо понятие. Там времето не съществува като ограничаващ определител на Реалността. Това, което Е, винаги е било и ще бъде. В духовния свят не е необходимо да се възприемат компонентите на Реалността чрез тяхното ограничаване и разграничаване, а чрез тяхното долавяне като потоци реалност.

В Божествения свят всичко е всичко. Всичко е Съзнание и Съзнанието е всичко. То се самоопределя и самореализира.

Бог е Съзнание. Бог е И Съзнание.

Да се самоопределя и самореализира може само Божественото. Вследствие на това определение То определя и всичко в Себе Си. Съзнанието определя и цялата Реалност. Освен, че го определя тя го и съдържа в себе си и се намира в него. Ако Реалността е формата, Съзнанието е съдържанието, Идеята от Божия Идеал е смисълът им.

Съзнанието е нещо живо, активно и работещо, т.е. движещо се.

Всичко чрез Духа става, който е Съзнание, който е и Съзнание.

I и II принцип не са две неща, а Едно-то проявено. Двата не могат да се разглеждат поотделно, защото са едно нещо, т.е. зависими са и взаимосвързани. I -ия принцип е производен от II -ия. Заговори ли II -ия принцип автоматично заработва I -ия, т.е. всички неща стават чрез Бог и нещо (каквото и да е) от I-ви принцип, който е II, но вече активизиран от Божието Слово.

Бог и Ти сте всичко. Друго няма. Ако Бог е с някой друг, теб те няма. Само те двамата са. Две неща съществуват в света, а останалото е проекция на човешкия ум. Реалността, битието е проекция на човека, а човека е проекция на Бога.

Ако едно нещо го няма в твоето Съзнание, нещото не съществува. Съществувате само Ти и Бог и помежду ви Духът Му.

Ако никой не мисли за теб, значи теб те няма. Ти трябва да бъдеш измислен, за да те има. Не е възможно да те има, ако никой не е мислил за теб.

Когато в „Бог и Ти“ ти помислиш, че те има, това е вярно. Без Бог и теб те няма. Само ти си мислиш, че те има. Това е вярно единствено по отношение на теб и Бог. Тогава другото го няма, ако не сте го измислили. По отношение на Бог и Ти, друго няма. По отношение на Бог и Той, теб те няма.

Утвърждаването на Третото сме нарекли битие, вече съществуваща Реалност. Утвърждаването на Третото от Бог и Ти, наричаме битие.

За всяка отделна двойка битието е различно. Колкото са двойките, толкова са и битиетата. Ето защо реалността на всички ни изглежда почти еднаква и такава е тя около нас. Лошото е само, че не можем да я погледнем с очите на другия.

Ако кажеш „Бог и Ти“, „Бог и Той“ не можеш да кажеш, (щом в Съществуванието друго няма, а останалото е ваше творение). Или го има или го няма – зависи единствено за какво сме мислили, за какво мислим.

В будизма твърдят, че светът е илюзия, мая и имат предвид същото което по-горе обяснихме.

Божието Учение казва, че всяка идея като мисъл щом до теб е дошла и ти я отработваш или обработиш, тя създава форма и това е, което Бог и Ти сте създали току що - новата форма. Бог с Мисълта Си създава. Бог с Мисълта си създаде всичко чрез Словото и теб.

Друго е по-важно за нас. Всяка идея която теб докосва, до теб е дошла, теб е посетила и на теб се е спряла, ти ще разрешиш докъдето можеш, но не можеш да я откажеш. Не е грешка, ако не разрешиш цялата до края или спреш до някъде. Грешка ще е, ако не приложиш мисълта си върху нея и нещо ново не създадеш и родиш.

Не се страхувай! След тебе друг ще я довърши. Друг след тебе ще довърши това, което ти си оставил. Страхът, че няма да се оправим е наше внушение, наше творение. Ние мислим, че се страхуваме, измисляме страха и той ни обзема. Спрете да мислите за страха и ще откриете веднага, че няма от какво да се страхувате.

Никой не иска от човека завършени резултати за всичко, което прави.

Страх няма. Страхът е презумция на мисълта. Страхът е измислен от човека. Чудесно нещо е страха, когато помага и такъв е бил първоначалният му замисъл: зависи от целта срещу която е поставен! Умът е, който се застрахова от последствията и последиците, защото не е способен да се справи с причините от Божията Промисъл. Умът пред причините е на колене, защото веднъж вече се е попарвал при Падането. Един бъбрив ум не е свикнал да прави нещата до края, защото всичко му се вижда непоносимо трудно и безсмислено. Ако можеше да се откаже, той веднага би го сторил, но няма как просто умът да не мисли. Това му е и единствената функция.

За желаещите да се отърсят от неоснователните си страхове ще дадем способ като формула, но нека предварително знаят, че става въпрос за нещо индивидуално. Методът не е универсален, а типичен донякъде и приблизителен, и не за всички работи еднакво сполучлив: За всяка идея е определено време, място и кой докъде и колко от нея да доведе до където трябва.

Има идеи, за които са необходими милиони години, а други се решават в час.

Всъщност горе идеята е Една - Идеалът, но в материята човек го е раздробил, за да го реши по-лесно, но заедно с това е изгубил и основният замисъл на Отца си. От всеки се очаква да не отлага разрешаването на своята част от Идеята, която е определена за него. Всеки друг срок, освен днес - тук и сега, може да се окаже фатален. Не някога или когато и да е ще решавате вашата част от една идея. В интерес на човека е сам да се справя (без чужда помощ) с идеите си, за да не трупа Карма.

Бъдете смели, решителни, твърди и силни в решаването им. Посетен си от Горе и си удостоен. Не можеш да бъдеш неблагодарен, небрежен или невнимателен. Всяко твое колебание ще те държи между животното и обикновения човек, но това не си ти.

Запомнете: Вашият краен успех зависи единствено от приемането, проумяването и приложението на всяка Божия идея, щом до вас е дошла. Вътре в нея са и крайния резултат и нейното решение, но това ти ще откриеш. Бог твоят плод иска да откъсне и чака това да се случи, за да те разбере.

Всяка идея се дава, за да научим Божията Промисъл, но да не изброяваме. Поне по девет причини се дава всяка една. Всяка Божия идея от Божия Идеал се дава, за да работим по нея, да я изучаваме и служим на Бога, като я прилагаме. Всяка отработена идея повдига човека и той израства за Съзнанието и за своето.

Не е без значение за Ангелите дали ние се развиваме или не. Те са отговорни пред Бога за човека до края на неговото сливане с Духът Му. По качеството на нашата работа Бог съди за тях! Първото качество на Ангелите е човека. Човекът не е плод на случайността, нито резултат от нечий неразумен каприз. Проумейте, че не сте самотни, че не сте сами, никой не е изоставен, захвърлен и забравен. По-наблюдателните неминуемо ще открият, че ЧОВЕК ВСЯКА СЕКУНДА СЕ ПРОМЕНЯ и това става по план, а не е фикция, шанс или късмет.

Всяка следваща секунда човек вече не е това, което до преди малко беше и това става независимо дали ние го разбираме, приемаме, знаем или не знаем. Чудеса тук няма, а Чудото е самия Създател, сътворил цялото това чудо.

Всеки по свой път върви и се развива, т.е. всеки еволюира. И не забравяйте най-важното: ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО, каквото и лошо да мислите, че по пътя ще ви се случи. Всеки мит или една легенда са в основата си една Идея - истина, която има силата да пробужда човешкото Съзнание и се явява на практика Съдържанието и Смисъла на Формата, която в мита или легендата стои неразрушима. В случая става въпрос за която и да е форма, а в конкретният случай става въпрос за формата на Човека. Всяка форма без Съзнание и Идея е мъртва. Всяко Съзнание щом не е Божествено е в процес на Развитие. Човешкото е с предимство пред другите видове, които също са съставени от Форма, Съдържание и Смисъл, но Съзнанието им е в латентно, непроя-вено още състояние, т.е. чака своето развитие.

Формата е Топлото, Съдържанието - Съзнанието, а Смисълът - Идеята. Този е човека, който Бог на Дланта Си носи, т.е. в МИСЪЛТА СИ като тяло от Съзнание. Човек не е тялото, то му е оградата, защитата, бариерата: за да се вижда за какво става въпрос!

Никога не допускайте в „себе си" да надделява преходното, временното, материалното, нереалното, животинското, низшето и лошото, които задружно образуват твоето его. Носиш ВЕЧНИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ ВИСШОТО, а Волята на Бога е да го проявяваш.

Съзнанието е Светлина, а светлината - Съзнание, но какво ОСНОВНО трябва да запомни човек: ПО СВЕТЛИНАТА ЩЕ ВИ ПОЗНАЯТ - този е начина...

Стогодишната заблуда, че битието определя Съзнанието рухна...

Стогодишната идея, че битието определя Съзнанието е заблуда...

Стогодишната измама, че битието определя Съзнанието е вече история, е вече в Историята, но беше Урок и то какъв; урок за всички и твърде показателно за това КОЛКО малко МИСЛИМ!

Стогодишната заблуда, че битието определя Съзнанието не издържа на времето, проверката, опита и желанието. Изпита се брои за невзет...

Стогодишната заблуда, че битието определя Съзна-нито имаше място в Божия План, в който ей с такива букви бе написано: НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ПРАВИЛНОТО, ДОБРОТО И КРАСИВОТО, АКО ПРЕДИ ТОВА НЕ Е ОПИТАЛ НЕГАТИВНОТО, ЛОШОТО и ГРОЗНОТО, т.е. неправилното, кривото и противното!!!

Тук под „опитал“ разбирайте ПРИЛОЖИЛ, РАЗБРАЛ, ОСМИСЛИЛ, ОСЪЗНАЛ И ИЗРАСЪЛ В СЪЗНАНИЕ.

Сега възниква спонтанно въпроса: „Защо е обратно, а не както беше и защо сами не се сетихме, като е толкова просто?! Едно обръщане или завъртане само и всичко щеше да си дойде на мястото..., но трябваше някой да МИСЛИ, а като че ли нямаше кой. Никой ли не видя истината! Толкова ли заспали и малки бяхме? Защо не е както беше, а обратно? И как изведнъж сега Съзнанието стана определящото? Чуйте отговора: САМО ЕДНО БУДНО СЪЗНАНИЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ЗАЩО ЕДНО БИТИЕ НЕ Е ДОБРО, ЗАЩОТО ИМА С КАКВО!!! Докато едно битие това не може да разбере, защото НЯМА С КАКВО! Битието няма с какво да определи „що е това Съзнание?“ или какво самото то прави до него? Като Форма битието е нямало Съдържанието, с което да може да определя всяко нещо. Никоя сама форма това не може. Съдържанието на всичко, т.е. на всяка форма е СЪЗНАНИЕТО. И то е, което може да определи битието, защото има с какво. Със себе си само и само! Една празна форма нищо не може, защото е по-близо до мъртвата материя, отколкото до Духовната. СЪЗНАНИЕТО Е КОЕТО ДАВА ДУХОВНОСТТА НА НЕЩАТА! Тя, Духовността (Съзнанието) чрез Смисъла - Идея осмисля формата. Никоя форма без съдържание и смисъл не може нищо. Единствено Съзнанието може това да определи. Битието има форма на сфера, а битието такова нещо не може да каже за Съзнанието, защото няма с какво. Съзнанието е което одухотворява формата и й дава Живот, а не обратно. Все едно топката сама за себе си да каже: аз съм топка и съдържам въздух. ЗАПОМНЕТЕ: ФОРМАТА Е ДАДЕНА НА СЪДЪРЖАНИЕТО, а не съдържанието на формата. Битието като материална форма и само това (без Съзнанието) е нещо мъртво, статично, пасивно и преходно (временно). Това е все едно да имате една празна, куха и безмълвна форма от каквото и да е и от нея да очаквате да вземе отношение по какъвто и да е въпрос. Няма с какво. Какво може да се очаква от балона, освен да се спука или да полети накъдето вятъра го духне...

Словото и Съзнанието правят Формата и такава е Божията Промисъл за тях Трите, т.е. около всяка Идея се вплита Съзнание и тя след време започва да прилича на двете едновременно, вече като даденост, т.е. започва да прилича на смисъла си, на замисъла си, а най-точно - на нещо като форма. Първо казваш, че ще сътвориш заек и той става заек и на заек прилича, но без Знанието, Съзнанието, Словото и Любовта заека със сигурност щеше да прилича на Трион. Само цялата информация за заека ще даде образуването на неговата най-оптимална форма. И този заек не може да прилича на кучето, което го преследва .защото заек се прави, а не куче... И без съдържанието и смисъла, т.е. заека заек да бъде, формата просто е невъзможна.

Едно е ясно: Човекът в тяло е, но не е тялото, не е формата, а Душата в нея. Той е Божествената Искра, Духовността. Сега ясно ли става, че материята (форма) без Съзнанието (Духовността) е мъртва. Само Идеята и Съзнанието в нея са вечни и реални, какъвто е и човека в тялото си. СЪЗНАНИЕТО И ИДЕЯТА НИКОГА НЕ УМИРАТ. Те дават живот на формата, одухотворяват я, а битието като форма само по себе си, нищо не може. Съзнанието и Идеята могат всяка форма да оживят и съживят, а какво може и как би могло това да стори едно голо само нищо и никакво вещество! Независимо от каква субстанция е направено това вещество, щом е материя и само това, без нещо друго в себе си, то е до тук, напук на всички други предвиждания.

В обратния смисъл: Нито Съдържанието, Нито Идеята сами (без формата) не могат нищо в материалния свят. Само във формата чрез Съзнанието Бог се проявява, но и това не е точно така, както ви звучи. БОГ ВИНАГИ Е ТРЕТОТО... формата без Съдържанието не може и Съдържанието без формата - също. Едно без друго двете не могат, но трябва да се знае за какво става въпрос. Бог е Замисъла, Мисълта, която ги прави и кара да изглеждат, че се движат, т.е. живи са!!!

Стига сме живял и в заблуди! СЪДЪРЖАНИЕ И СМИСЪЛ МОГАТ ДА СИ НАПРАВЯТ ФОРМА (битие), докато тя сама това не може, т.е. Бог е едновременно и Съдържанието и Идеята (Съзнанието и Мисълта). Битието е бедно и няма с какво, каквото и да е да определи, да разреши и да съживи. Докато щом имаш За-мисъл-а (средствата, условията и знанието) Съзнанието вече е ЛЮБОВ И ЗАПОЧВА ДА ПРАВИ НЕЩАТА...

ВСИЧКО МОЖЕ само онова, което е способно да одухотворява, съживява и живот дава!, но как това става и при какви условия е МНОГОВАРИАНТНОСТТА на БОГА, която никой добре не познава. НИЩО БЕЗ ДУХЪТ НЕ СТАВА!!! Той трябва да заработи между Съдържанието и Идеята.

А за нас остава по-важното да разберем, че СЪЖИВЕНОТО ОТ МЪРТВОТО НИЩО НЕ Е, НИЩО НЕ МОЖЕ и ИЗОБЩО ТОВА НЕ Е ВЪЗМОЖНО, както и да ни звучи, каквото и да ни говорят! Една нищо и никаква материя, дори като форма, няма с какво да определи какво ще бъде, как ще изглежда, за какво ще служи и куп още неотгатнати въпроси. Тази форма (каквато и да е тя) няма с какво да определи какво е това Съзнание и каква е идеята за нея т.е. тя дори не знае, че Съзнанието е което я е направило да изглежда като „форма“. Ако Съзнанието и Идеята във формата си „замълчат“, битието като форма увисва безжизнено във въздуха и е до тук, както и да изглежда! Не може да се произнесе, не може да даде, не може да вземе, и по всичко личи, че НА НИЩО НЯМА ДА ПРИЛИЧА (нищо, че е форма). Ще остане безучастна всяка форма, щом е сама и празна. Без Духът и Душата нищо в съществата и съществителните не може да ги „задвижи“ или накара да работят или да изглеждат. Още в началото ще изглеждат като мъртви, а след време и ще се разпаднат. Там, където Бог няма или Си е отишъл, всичко става на ПРАХ!

Едно битие с нищо не може да определи какво е това Съзнание и защо то е на степени... Като представител на материалния свят то не всякога е съдържало Съзнанието в себе си. Много от нещата, които човекът е сътворил са такива, без Съзнание в себе си. Много от нещата, които са негово дело са „вечно временни“ като автоматиката, техниката, механиката и електрониката.

Във всяка форма Съзнание има.

Във всяка форма Божия Идея стои (като замисъл) и всичко това е в Духът, в Душата на човека, като Съзнание, независимо Енергия или Материя, т.е. ВСИЧКО Е ЖИВО, но в по-голямата си част се намира в пасивно, латентно и по-твърдо състояние (като ПЛЪТНОСТ единствено), т.е. НЕПРОЯВЕНО Е, но ще дочака момента да се събуди и заработи за Бога, все някога...

Няма форма създадена, не съществува сътворена форма, на която да не е вдъхнат живот и тя да не е оживяла! Всичко, какво да Е, се измисля и е сътворено още Горе, а долу слиза, за ДА СЕ УТВЪРДИ чрез материята и бъде използвано за Доброто на всичко. Съзнанието като представител на Божия Свят е НЕЩОТО, КОЕТО МОЖЕ ВСИЧКО!!!

Сега си представете Божията Сфера - Духът и в Него всичко наредено е. Едно от „всичко-то“ е Съзнанието, което във всяко „всичко“ СЕ СЪДЪРЖА, т.е. има ГО и се нарича Горе МИСЪЛ! Какво остава ти, освен да мислиш.

И какво ти нямаш? Всичко имаш.

Бо Ин Ра: Ти самият си най-голямото богатство, което търсиш за себе си. Това богатство е Душата ти, която те определя като Духовен. Това богатство е Душата, която всеки има и тя се различава от всички по своята КРАСОТА. ДУШАТА Е ВЪТРЕШНО ПРЕЖИВЯВАНЕ, което човешкото мислене трудно може да обхване. Душата е твоето необменимо красиво и вечно ПРИТЕЖАНИЕ. Всичко друго ще ти бъде отнето. ДУШАТА Е битието ЗАЧЕНАТО ОТВЕКИ В ДУХА ОТ ДУХ - е всичкото, което е истински твое, СЛЕД КАТО Я ОСЪЗНАЕШ ПО ТОЗИ НАЧИН С ЛЮБОВТА СИ!

Приличаш на мултимилиардер, възпитан в крайна бедност по собствена предубеденост, късогледост и невеж. Без да подозираш (поради ниската си интелигентност) че ИМАШ, ти просиш точно там където всичко е твое.

Бо Ин Ра: Не допускай земния ти Разум да измисля други богатства, защото няма как да ги използува? СЪЗНАНИЕТО СИ ДРЪЖ НАСОЧЕНО КЪМ ВИСШЕТО!!!

ЗАГАДКАТА НА ТВОЕТО СОБСТВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ ЩЕ ОТКРИЕШ В ПРИЛОЖЕНОТО ЗНАНИЕ С ЛЮБОВ И СЪЗНАНИЕ В БУДНОСТ!!!

МИСЪЛ + СВОБОДА = ГЕНИЙ