Съзнанието определя Битието (Втора част)

[Ани]

СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО

(Втора част)

Влезлите в пътя,

трябва да искат да живеят.

Бог е пасивен и в не-движение и въпреки това РАБОТИ. Той е чисто Съзнание като Светлина. Светлина в Съзнанието е същото нещо, но за начинаещия. Светлина, Съзнание и Бог са пасивни и са едно и също нещо като субстанция. Битието е активната им част. Битието е функция на Съзнанието. Битието е във Съзнанието. Съзнанието е Първото, а битието - Второто. Битието е Първия принцип, а Съзнанието - Втория. Две пасивни части на Съзнанието създават активното битие. Всеки две пасивни сили на Съзнанието пораждат активност в битието. Както два минуса пораждат плюса (перпендикулярно едно на друго, два плюса не пораждат минуса! Любовта между всеки два минуса активизира тяхната полярност, те се привличат и като подобни и като противоположни) и всичко започва... Активното битие започва да ражда форми с помощта на Съзнанието.

Горе се работи и долу се работи: Горе чрез Съзнанието, а долу чрез Служенето. Горе работи закона на Подобието, а долу закона на Противоположностите. Горе се привличат подобното с подобното, а долу - противоположностите. Горе всичко е едно, а долу е от две съставено /минимум/.

Едно и също е всичко. И горе, и долу е едно в Едното, т.е. каквото е на земята е и на небето, и обратно.

Бог е Едното, Единия, Цялото, Творението, Космоса, Всичкото. Бог е Великото, Славното, Вечното, Съвършеното, Истинското, Реалното, Действителността. Бог е видимото и невидимото, непреходното, недвижещото, непроменливото - ВСИЧКО. Няма какво да не е Бог или от Бог или в Бог. Нищо около Него няма. Бог е Живот. Бог е Светлина. Бог е Свобода. Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Бог е Мисъл. Бог е Съзнание. Бог е Разум. Бог е Слово. Бог е Знание и прочие.

Бог е Сътвореното, Сътворяващото, Сътворителя и Следващото...

Бог е всичко, което се сетите.

Бог е Всичко, за Което се сещате.

Бог е Всичко с изключение на сътвореното от човека, но и то ПОТЕНЦИАЛНО е Негово, само ОТГОВОРНОСТТА СИ Е НА ЧОВЕКА.

Между I и II Принцип стои една тайна, която винаги е подвеждала, и защо това е така ще се опитаме да обясним. Случаят с Доброто и злото най-добре ще илюстрира примера, подобно на случаят с Дървото, на което едновременно растяха и двете... Растяха върху едно дърво, и Добро, и Зло!!!

До вчера човекът добре знаеше кое е положително и кое отрицателно, но днес вече тези граници се размиха и сега е трудно за някои да ги дефинират и разграничат. Изненадата е от Горе. Там местата им се разменяха огледално на ситуацията долу. Горе Принципите се обръщаха: долу I-вия Горе ставаше II -ри, и II -ия долу Горе ставаше I-ви. Положителното, горе ставаше отрицателно, а отрицателното долу горе ставаше положително. Да, но човекът бе объркан и сякаш подведен. Това непрекъснато противоречие внасяше смут в Душата му (при обяснението на нещата).

Негативното и позитивното в материалния свят, бяха позитивното и негативното в Божествения или по-точно в Духовния (защото в Божествения всичко беше едно). „Огледалният“ Принцип в случая най-картинно предаваше смисъла на това обръщане, завъртане и промяна, където горното ставаше долно и обратно. Само с едно завъртане и обръщане ПРОМЯНАТА е факт. Ето как, за да се разбираме, се наложи вкарването на понятия като Реалност и сенки, за ДА СЕ ПРОБУДИ МИСЛЕНЕТО НИ...

Дори нещата не са красиви и грозни, а просто различни!

Още Христос ни учеше, че никой не може да слезе в материята, на земята, ако не е заслужил или доброволно избрал прераждането, за да си дослужи или допълни Опита си, изчисти Кармата си и изучи пропуснатото.

Беинса Дуно: Адам и Ева са там където има материя. Горе такива неща, пък и две, няма.

Плюсът е повече от минуса (дори от поглед или както често се изразяваме „от първо четене“). На първо четене той притежава една перпендикулярна черта в повече от хоризонталния и единствен (като черта) минус. Нищо не е в повече. Това е за нагледност. В действителност имаме ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ на един и същ Принцип и неговото разделяне от човека на две. Само противопоставените се привличат и образуват формата със знака +. Този принцип долу те води нагоре, но това е едно и също с II Принцип Горе, където същите две (подобни вече) се срещат и творят, минавайки от пасивност в активност. Но преди долу да е станало каквото и да е, то първо е станало Горе и съществува, и след това слиза долу.

Всеки две (горе и долу), когато заработят СЕ РАЖДАТ НЕЩАТА, т.е. Новото.

Съзнанието, Любовта и Мисълта единствени имат способността да превръщат положителното в по-положително и отрицателното в позитивно. Или, ако си №1 в положителното, то си № Последен в отрицателното, и ако си № Последен в положителното, си №1 в отрицателното...

Нормално беше за плюса, като нещо повече от минуса (чрез самопораждане) да бъде по-силен и по-активен от неговата собствена пасивност и отрицателност. Всъщност „отрицателно“ е само дума, която нищо не означава, нито Горе, нито долу, и нищо друго не означава, което да не е в Плюса.

СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО ето така:

- Бог е пасивен. Бог не се движи. Когато всичко е осъзнато, тогава Бог се движи. Когато всичко осъзнато се движи, Бог е пасивен. Ако се движи едното, другото не се движи и обратно. Частите движат ли се, Бог като Съзнание е пасивен. Следователно и Съзнанието е пасивно. За битието остава активността, но как? Пасивното е съграждащо и творящото, т.е. Бог и Съзнанието Му са творящите. Битието е само движещата им Сила, която определя движението на Съзнанието именно поради активността си. Ако битието е добро и пасивно и Съзнанието (в пасивният си вид) ще спи, и то действително така изглежда. Едното трябва винаги да е активно. Нисшето е активно. То „Заспи ли“ Бог е проработил активизирайки се. Което е отпред то „работи“: Съзнание + Хармония = Красота, но Хармония + Съзнание = Разум. Води първото, а второто върху него натрупва, образува и добавя, но не е основното и водещото.

- Ако битието е добро, а не лошо каквото е, Съзнанието вечно ще спи или заспива поради липсата на Активиращото. На Съзнанието му е необходима Сила, която да го задвижи. САМО ТРУДНОСТИТЕ ДЪРЖАТ СЪЗНА-НИТО БУДНО!!! ТРУДНОСТИТЕ СЪЗДАВА И РАЗДАВА БИТИЕТО!!! Това е първото потвърждение за непреривната връзка между духовното и материалното, между доброто и лошото, между положителното и отрицателното, между битието и Съзнанието... Тази връзка битието и Съзнанието доказваха, като представители на Формата и Съдържанието (и смисъла).

Ето коя връзка бе загубила Атлантската цивилизация и на път беше да загуби и днешното Човечество. Атлантите бяха разработили първата част от Божия План:

„Живот в Духовното без материя“ и се провалиха, защото разделиха. Те не разбраха, че ТЕЗИ ДВЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЕДНО И ЗАЕДНО, като слети. Човешката цивилизация експериментираше върху Втората част Божия План: Живот в материя без Духовното и бе на път да направи същата грешка, за да се убеди, увери и разбере, че никога Цялото, Едното и Всяко не трябва да се разделят от каквото и да е или вътре в себе си.

Такава е и нашата единствена Цел (в три):

- Да не допуснем да съществуват отделно Материалното и Духовното, т.е. веднъж за винаги да ги обединим, каквито в Началото бяха.

- Да не допуснем и човечеството да загине като цивилизация, както Атлантската, т.е. много е една грешка да се повтаря...

- Да напомним, че Бог е Бащата и трябва да Му служим, всички сме братя и трябва да си помагаме, и накрая всичко и всички да се обичаме, т.е. да не живеем без Любов.

Това не е мисионерство, както ще побързат някои да кажат. Това е ПРОЯВА НА РАЗУМ - да дадеш, за да спасиш, като се бориш, нищо повече...

Тук не става въпрос кой е крив и кой е прав, а дали ще ни има или не. Затова ви умоляваме от Сърце и Душа и Любов - НЕ РАЗДЕЛЯЙТЕ! Веднъж завинаги свържете Дух и Материя едно да бъдат (каквито бяха) и никога повече не допускайте чрез подобна опитност да опознавате себе си...

В края на втория опит просто нямаме право да го доказваме повече: ясно е, че всеки Опит Осъзнава, но нека спрем навреме... И двете цивилизации трябваше да разберат едно: не е възможно съществуването на което и да е без другото, а само слети ще направят живота Божествен.

ОСЪЗНАВАНЕТО Е В СЪЩЕСТВУВАНЕТО И НА ДВЕТЕ КАТО ЕДНО ЦЯЛО.

Поотделно и разделени - Духовното и материалното - нямаха никакъв смисъл. По този път тръгнали, бързо ще осъзнаем колко без значение е, кое е позитивно и кое негативно, те от самосебе си изчезват. Въпрос на МИСЛЕНЕ. Въпрос на РАЗБИРАНЕ. Въпрос на ПРИЛОЖЕНИЕ. И всичко това е въпрос на Служене... Игра на думи е всичко, нека не бъдем елементарни, посредствени и обикновени. Същността е в това, какво съдържание и смисъл влагаме в тез думи, в тази игра. Думите бяха Формата, но смисъла и съдържанието бяха важните. Припомняйки си, че формата е материална, а съдържанието смисъла - Духовното, веднага разбираме, че тези Три трябва да бъдат като Едно, Едно да бъдат, а не „като“!

Както още не знаехме? В Бога всичко е Едно и Първо, Вечно и Съвършено, Служещо способно да обича и люби... Второ в Бога няма. Второ има в нашето мислене за улеснение при работата ни и в контактите ни, за да се разбираме... Така Съзнанието и битието водят произхода си от едно и също нещо, което ЗНАЕЩИТЕ наричат Бог. Горе не наричат нещата „първи“ и „втори“, „едно“ или „друго“. Горе Съзнание и битие са едно. Спящото Съзнание като се самоактивира, поражда стремеж у битието да работи и създава формите. „Кое е първо и кое второ?“ - така поставен въпроса, просто е смешен. Какво означава първо и второ в Едно нещо, след като добре ЗНАЕМ, че ВСИЧКО е вярно, ВСИЧКО е вид-но, ВСИЧКО е важно, Всичко се връща, Всичко се върти, Всичко е възможно, Всичко е вълна, Всичко е вибрация, Всичко е ВЕЧНО и прочие...

Знайте: И вън и вътре, и Горе и долу, Тук и Сега „Първо и Второ“ НЯМА. Става въпрос за едно НЕЩО и то е Бог, а ние сме в Него...

Недоброто на битието спрямо Съзнанието е самото ДВИЖЕНИЕ! Представете себе си без Сърце или без Мозък или без Стомах. Без коя от тези части можете. Или между кокали, кости и кръв, без кои можете..., независимо кое има функцията на положително и кое на отрицателно, за да РАБОТЯТ И СТАВАТ нещата... Определенията „позитивно“ и „негативно“ УЧАТ ЕДИНСТВЕНО, че трябва да има едно по-нисше и едно по-висше, за да тръгнат нещата, за да ЗАПОЧНАТ, но винаги (това не трябва да се забравя) нисшето служи на висшето като го активира, за да твори и го вади от пасивността му, за да стават Добри и Добре нещата...

Човекът не може без нито една своя част, защото ще умре. Какво е Душата без тялото на земята! Кой с какво и как ще проявява Божественото? - Никой, никога и никак. Много просто... Ето защо битието беше по-лошото от Съзнанието, но не и смисъла, който ние влагахме в това лошо. Недоброто на битието беше самото движение, защото практически движене няма... и не съществува... Тежки неща и тежки думи, тежки слова и констатации, но какво да се прави - неподготвените да пропуснат. Не всичко от Божието Учение е за материалните уши и те затова са глухи и не чуват, както и добре правят, че не слушат...

Друга още по-тежка тайна: Човекът, ако първото УСИЛИЕ не беше направил, нищо е нямало да има, както и няма (на земята), всичко е илюзия.

ЩЕ МИСЛИМ НЕ КАК ДА Е, А КАКТО ТРЯБВА.

Първа стъпка към това е да се разграничат човешкото Мислене от Божественото, като разясним на себе си, че човешкото Мислене е неговото Его, а Божественото Мислене е Сам Бог...

Човекът с его не може да обича по-добрия от себе си, не може да признае по-истинския. Той не е способен да види по-чистия от себе си, защото смята собствената си мръсотия за мярка, критерий и ценност. Когато на такъв говориш за любовта и как да обича, той се присмива и е готов да обижда.

Лао Дзъ: Човек на Дао е човекът на Любовта.

Човек на Бога е човекът на Любовта. Истинското е да казваш това, което чувствуваш, каквото и да ти струва. Истината каквато и да е... Без Истината, без Любовта и без Служенето не можем да искаме Бога или да очакваме, че ще Го намерим.

Ошо: Никой човек не е намирал Бога. Когато човек е готов, Бог го намира. Осъзнай, за да заработиш или работи, за да осъзнаеш - едно е... Ти си свидетел, канал и проводник. Ти си участникът, а не най-важния.

Ти си битието, което трябва да служи, за да заслужи. Ти ще активираш пасивната Душа в себе си, за да твори, за да създава, а ти да даваш...

Ти нисшия ще служиш на висшето в себе си, за да П-РЕБЪДЕШ ВЪВ ВЕЧНОСТТА... Ти част, ти нещо, ти Сине мой ще активираш чрез работа Божественото Съзнание в себе си, за ДА СЕ ПОЛЗУВАШ... За да е Кръгът пълен - Т и и само Ти, това запомни - Само Ти ИДВАШ ОТ БОГА И ЩЕ ОТИДЕШ В БОГА, когато се пробудиш чрез Любовта. Всичко се завръща, но ОСЪЩЕСТВЕНО, РЕАЛИЗИРАНО, ПОСТИГНАТО. ТИ ще сливаш, познаваш, служиш и се единяваш с Отца си...

Ошо: Реалност и илюзия не са противоположности. От всички Божии качества ЕДИНСТВЕНА ЛЮБОВТА НЯМА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. Омразата не е антипод нито полюс на Любовта. Любовта не е полярна, а е на степени, дори на степени не е, а е според твоята готовност - количеството и качеството на приемането й. Омразата е на Обичта противоположност...

Двойката - битие и Съзнание е Божествената Единица.

Единствените човешки изобретения, в които Бог няма пряко участие, а пасивно, причинно и творящо е участвувал, са ДВИЖЕНИЕТО, ТЪМНИНАТА И ЛОШОТО... С тези Три Бог няма нищо общо, но ПРИЧИНАТА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО ИМ Е НЕГОВА. Предполагаме се досещате защо! Защото сътворилият ги бе Негово творение!

ЧОВЕКЪТ БЕШЕ ПРИЧИНАТА. В човекът беше причината. Бог е неподвижен, когато човек работи, а когато човек спре, Бог е проработил. Бог е неподвижен, само частите в него се движат. И човекът е неподвижен по отношение на собствените си части. Душата в човека е неподвижна, а тя е Божествена и идва от Духа. Така и всяка част в човека е неподвижна по отношение на съставящите я клетки, които работят и й служат. Те пък по отношение на атомите в себе си също са неподвижни, или кое единствено в света работи?!? НАЙ-МАЛКОТО НЕ-ПОЧИВА...

Бог, Света и човека са пасивни неща по отношение на най-нисшето в себе си. Ее-е! Има ли тогава низше и висше, като знаете, че НАЙ-МАЛКОТО В НАС е най-висшето, и само то работи. Думите „нисши“ и „висши“ също са условни, за разпознаване на позициите. Работи, който трябва, според ЗАМИСЪЛА - когато трябва голямото, когато трябва малкото... Човек почива, защото всичко в него работи. Светът почива, защото всичко в него работи и от това нищо не става по-нисше или по-висше, а е Едно и в това едно всичко е едно и също, но на степени... Най-точно всичко това бихме изразили по следния начин: Всички части, образуващи по-голямата работят за нея, а тя спрямо тях е неподвижна. Това „всичко“ във всяка част е СЪЗНАНИЕТО, а по отношение на него, частите са битието. Нищо с предимство не е, но йерархията се спазва - нисшето служи на висшето щом в този момент работи за него... Самият Свят е продукт на Съзнанието, продукт на Мисълта...!!!

Какво тогава става? МИСЪЛТА ЕДИНСТВЕНА СЕ ДВИЖИ, РАБОТИ И ТВОРИ!

Бог е дал Причината за Движението, но не е дал следствието. Горе Светът е Един, на Причината. Горе светът е само причинен, а на земята той е свят на причини и следствия, поето защото ВСИЧКО ТРЯБВА ДА ИМА!

Бог е дал Причината за самото движение и няма нищо общо с последствията. ЕДИН ИДЕАЛ БЕЗКРАЙНО ГОЛЯМ СЕ ВЪРТИ И САМОРЕАЛИЗИРА и това е всичко. Останалото просто става, защото ИДЕАЛА такава функция, смисъл и задача поставени има. Той не е случаен - това е всичко. Самото движение не нарушава Покоя на Бога, Той в него си почива докато МИСЛИ. Самият Бог не е движението, не е и в движението, но самото движение се намира в него.

Самото движение е в Бога и там работи. Тук понятията „вън“ и „вътре“ също са условни, кой в кой е, няма никакво значение, важен е смисъла и работата, която всеки може и трябва да свърши. Останалото е, за да се разбере.

Когато всичко замира Бог единствен продължава да работи. Бог движението познава, но е неподвижен. Той не е активен, Съзнанието не е активно. Но частите на това Съзнание, в частност битието е, което активира Съзнанието да работи чрез движението си, чрез любовния си стремеж към Бога.

Ошо: Ти дишаш, но дишането те диша - едното е неделимо от другото. Когато си едно с Цялото ти си Бог, а иначе си мая.

Такова нещо е ИЛЮЗИЯТА. Ние не се движим и никога не сме се движили на земята по отношение на Духа и Душата Горе, както и по отношение на собствените ни движещи се части. МИСЪЛТА Е ВСИЧКО. Тя е, която прави да изглежда, че се движим. А тя е, която се движи. Мисълта е абсолютно всичко. Мисълта е, която работи за Бог, за всичко, което виждаме. Благодарение на Мисълта всичко е това, което Е. Без мисълта (Божествената) е само една ПРАЗНОТА, т.е. нищо - мъртва форма на каквото и да е... Нашето движение е илюзия. Движим се, защото Мислим. Това сега едва ли сте готови да проумеете или разберете, но се налага да ЧУЕТЕ. Така е наредено. Хиляди пъти е казвано, но и ние трябва да потвърдим - да сеем и да забравим, и от резултата да не се интересуваме.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА, ЧЕ МИСЛИМ, ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ СЕ ДВИЖИМ!

Имайки и давайки Замисълът на Причината, Бог е дал и вложил в частите СТРЕМЕЖЪТ И ЖЕЛАНИЕТО (да се стремят) една към друга чрез Любовта Си. Стремежът всеки две да се желаят е заложен у всяко едно. Не прозира ли от тук и Смисълът на човешкия Живот, който толкова много и усърдно търсехме? При събирането си пасивните части - поради собственият им неистов стремеж за контакт - се е породило ДВИЖЕНИЕТО! Целта е била никоя част да не се ИНДИВИДУАЛИЗИРА (да не се разделя от Цялото).

Какво обаче направиха Синовете на Бога, т.е. частите Му, преди да паднат на земята и там да останат, поради загубата на Съзнанието си или поради акта на любов - да не го използуват, за да не навредят на землянина? Тук е мястото да отдадем заслуженото и на егото ни, но без ласкателства. Приближаването към Бога, като стремеж у будния, е смърт за егото - такава е и целта: да се отречем от нисшето и го подчиним да служи на висшето в „себе си“, в себе-то. НЕПРЕКЪСНАТО ОСЪЗНАТ Е ВСИЧКО... Движението към Бога означава да се отделиш от низшето, но не като липса (на едното ли другото,) не като разделяне, т.е. вече да не живееш в него, а в Духовното. Никой не е отговорен за теб, а само ти. Само отговорният е свободен. Хората говорят за свободата, но си седят в робството.

Ошо: Свободата е рискована, а робството си има своите удобства, другите се грижата за тебе, а ти трябва само да работиш. Етап от Пътя.

Привързан си към материалното почти безсъзнателно и без мисъл, за да не си празен, а точно ПРАЗЕН ТРЯБВА ДА СИ, за да осъзнаеш. Човек се страхува от празнотата и предпочита да е пълен с боклук, но да има нещо, да не е празен.

Ошо: Запомни! Ти можеш да си свободен, защото СИ свободен и не си следствие от ничия затвореност, негативност или зависимост.

Важно е да се разбере и схване, както и приеме, че през цялото време, когато говорим за Мисленето, имаме предвид не човешкото, а Божественото. Егото ни прави да изглеждаме като нули. То е, което спира нашето развитие и винаги е пречело да растем. То е жалък остатък от животинското в нас и от животинското само то се подхранва и от желанията на човешкия ум и мисълта ни. Така егото ни си е намерило на какво да се подпира в страха си. Егото е първобитен остатък от праисторически времена и много те моля, не бъде кретен. Единственото нещо, което егото ни познава е да се наяде, нищо да не прави и да легне да спи. То не разбира какво прави, но така ни дърпа стремително надолу. То не знае, че прави по-лошото от две Добри неща и работи против себе си, въпреки, че външно дава вид, че само за себе си си мисли. Ако знаеше какво го очаква в Края на пътя, то никога не би постъпило така невежествено по отношение на самите нас, защото „самите нас“ то мисли за себе си.

Всяко Съзнание изправено пред трудности СЕ ПРОБУЖДА, гледайки следствията и само започва да търси и мисли какви са причините, за да изпадне толкова, т.е. никога не забравяйте, че страданията са основния път към ПРОБУЖДАНЕТО. Те не са ни причинени, а даденост... Какъвто е случаят с една болест: без болката ние не можем да открием какво в нас страда и поради каква причина се е увредил този или онзи орган, т.е. съответствуващият на болката. Без болката и болестта ние не можем да открием причината за заболяването, което ни се случва. Точно присъствието на болката ни връща до сътворението и истината за нас самите и Бога...

Всяко цяло е пасивно, но частите му винаги работят и така са ЖИВИ... благодарение на Мисълта. Движение има само в материалния свят, а горе то е невидимо и неуловимо, затова казваме, че няма. Бог в материалния свят се проява чрез движението. ПРОЯВЯВАНЕТО НА БОГА СЕ ИЗРАЗЯВА В СЪБИРАНЕТО НА НЕГОВИТЕ ЧАСТИ ЧРЕЗ ЛЮБОВТА И ТЯХНОТО АКТИВИРАНЕ ЗА РАБОТА, РАЖДАНЕ И ДАВАНЕ. След всяко раждане на Новото, старото отстъпва и се превръща в пепел, нов материал за сътворение. От тази пепел по-късно ще произлязат новите форми. Такава е Великата или една от великите Тайни на Отца ни.

Кармата е причинния свят. Тя е част от Духовния, т.е. чрез Духовния свят ние търсим в материалния! Духовният свят се отразява в материалния, както причините се отразяват в следствията. Следствията са ОГЛЕДАЛЕН ОБРАЗ на причините, но обърнати и завъртяни.

Просто СМЕ ДЛЪЖНИ, ако и да не виждаме, да повярваме, че Духовното винаги е над материалното и го води и създава и всичко. То го пази и му помага, а не ползува, както се предполага от някои. Така мислят те.

А не е възможно низшето да даде каквото и да е, след като всичко получава от висшето.

Ошо: Бог означава „никъде“ и „никога“, затова никой не знае откъде идва, който и да е. Няма начин Източникът да узнаеш, защото ти си узнаващият и не можеш никога да се превърнеш в това, което се узнава. Ти си субективност и не можеш никога да станеш обект! Затова не можеш да познаеш себе си „Как си?“ и „Кой си?“, „От къде идваш?“ и „Къде е началото“ - това не знае никой, освен Бог! Който „Кой си“, „идване и отиване“ узнае е без его, от Бога. Тези са трите подпори на егото и тяхното незнаене прави нещата да изглеждат още по-трагични. Паднат ли те, то изчезва.

Всяка Духовност се постига чрез АНАЛИЗИРАНЕ, не- -зависимо колко е трудно. Тази е причината хората да бъркат и грешат в неумението си да анализират докато Мислят! Когато не достигат до причините, те обръщат нещата и започват да приемат нещата наопаки - дясно-то за ляво, а лявото за дясно, т.е. ние сами завъртаме страните на нещата и тогава и така ги объркваме, и грешим. Това е остатък от някогашното ни минало, когато сме знаели какво нещо е Духовното и сега го прилагаме, но в неправилния свят.

Беинса Дуно: Поради ниското развитие на Съзнанието ни, ние още не сме в състояние да определяме коя е вярната посока, но си спомняме винаги, какво страхотно Съзнание сме имали някога и то на какво е било способно. Учете се да различавате и разграничавате нещата без да ги разделяте, за да можете да анализирате, разбирате и се научите да мислите Божествено.

Съзнанието се пробужда гледайки следствията. Тогава то започва да търси причината, т.е. битието му е създало работа и го е извадило от пасивното му състояние.

Беинса Дуно: Да видиш кое е ляво и кое дясно, в това е разковничето на всичко. Да определяш вярно до къде е материалното и откъде нататък продължава Духовното е всичко. В това е скрит смисъла на нещата, а не в тяхното разделяне, отричане или отхвърляне, защото не разбираме. Обратно е на огледалото.

Защо е илюзия, че се движим? Чуваме навън, че лети самолет. В резултат на какво мислене е цялата картина? Няма самолет, няма пътници в самолета, няма чуващи долу, няма виждащи. Породено е всичко в картини от нашето мислене за „самолет“ - една реализирана идея. Всички до един си въобразяват, че летят, че има самолет, че той се вижда, че шума е от него, че се пътува за някъде, че някъде изобщо се отива. Няма полет, няма летище. Този самолет се движи само в човешката мисъл, която всичко е сътворила от началото до края. Хората са, които мислят, че такова нещо лети, че се возят или се чува.

Хората са, които мислят, че подобно нещо ще лети от тук за там, че са пътници, че го чуват и еди как си изглежда. Самолет няма, хора в него няма и виждащи /самолета с пътниците/ няма. Сега си представете, че сте глухи (ако разбирате какво искаме да кажем). Представата на хората в самолета, че летят в самолет може да бъде вярна, само ако приемем, че те не са в него, а са измислили всичко, както и всичко заобикалящо го. Кое е това, което се движи, шуми, чува и изглежда, ако ти не го виждаш и си сляп и глух едновременно. Ти няма откъде да узнаеш, че такова нещо изобщо ще се случва. Илюзия. Някой бил казал. Защото преди това е Мислил... Ти си сляп и глух - какъв самолет, какви пътници, какъв звук! За какво изобщо става въпрос!

Всичко е станало благодарение на много, много време, благодарение на мисълта, визуализирането и проектирането на всички тези неща предварително и на огромна площ, която познаваме всички, като земно кълбо, както и на огромен брой ангажирани хора с проблема и заинтересовани точно до това да се стигне - да летим, да пътуваме и в самолет да бъде... И всичко това е лесно проектирано върху останалите, които автоматично се информират, ясно как. Целият свой замисъл те проектират върху нас за самолет, за полет, за пътници, за движение, за маршрут, за шум и т.н.

Илюзията е, която задвижва Съзнанието, т.е. знанието за нещото върху което мислим. Самото мислене прави нещата да изглеждат, че се движат, а се движи на практика само мисълта, нищо друго. Активирали сме Съзнанието чрез битието и то движейки се ни кара да участвуваме във всичката илюзия. Илюзията е наша, че мислим, че го има или това е поредното потвърждение, че материалното и духовното са две неразделни неща на едно и също нещо, и това Нещо не може без нито едно от двете!!!

Трудно е за разбиране, за вярване и представяне, но какво да се прави...

ИЗЛИЗА, ЧЕ СЪЗНАНИЕТО САМО ПРОИЗВЕЖДА ТОВА, КОЕТО СЪЗНАНИЕТО ЗАДВИЖВА! Нещо като ПЕРПЕТОМОБИЛЕ, което всеки от нас на практика представлява и прави. Перпетомобиле съществува и то е точно това, което става между битието и Съзнанието, или на практика самото Съзнание прави, защото никакво битие няма... Съзнанието само активира себе си и всичко в този миг ЗАПОЧВА. Собствената ни фантазия ни прави да изглеждаме, че се движим в очите на другите и в собствените, защото всичко „наше“ ние предаваме чрез Мисълта си на Всичкото, както и то на нас по всяко време... В един момент всички заедно започваме да вярваме, че еди какво си, което ние сме измислили и в този миг за него мислим, става точно както сами сме го измислили, т.е. започнали сме да мислим едновременно едно и също нещо за едно нещо и то става. Това ставане изразено в движение не е истинско движение. Движи се Мисълта ни за него. Илюзията продължава, че всичко това ни докосва, че става и е факт... Те нашите представи пълнят, а ние техните и така влияейки си вза-имно виждаме как взаимно сътворените неща от съвместните ни усилия като множество „работят“. И това са все неща, които повечето пъти изглеждат съвършен-но сериозни, защото или в момента се правят или в момента стават.

Не е страшно, ако това не разбирате, НО СЕ ОПИТАЙТЕ!, след като го прочетете /няколко пъти поне/ и върху него да мислите по-сериозно естествено! Уверяваме ви, че по-страшното ще стане, когато наистина го проумеете и разберете. Току-виж измислите нещо ново и по-добро от старото добро, какъвто е и смисъла на Мисленето. Никога не се притеснявайте и не се срамувайте, че Знанието ви е малко, а Мисленето слабо! На никой Знанието не е достатъчно и мисленето Божествено (качествено), но нали това се мъчим да постигнем, но преди това разберем, схванем и проумеем. Смисълът е да се упражняваме, да проявяваме измислените неща, защото Движението, което го няма иначе, е много красиво нещо, въпреки, че е измислено. На никой знанието и мисленето не са много, за да кажете, че вашето е малко. Всичко е колкото трябва, само будността, разбирането и интереса у всички са различни и на степени.

Направете като нас. Все едно, че някой и на вас го е обяснил до втърсване и вие сте приели, че все нещо сте разбрали. Важно е. Прочетете го няколко пъти и се опитайте само да си представите (като фантазия) за какво става въпрос по принцип (като в приказка), изобщо не е необходимо да повярвате, вие четете разказче за един самолет. Но МИСЛЕТЕ върху прочетеното. Уверяваме ви, че след всяко прочитане, ще откривате непрестанно нови „смисъли и значения“, които ще прибавяте към досегашните, до попълването на цялата Картина „Ние, самолета и пътниците в полет“. Парче по парче сглобявайте. Всеки път по нов начин ще разбирате нещата и в края, ако сте следили внимателно Мисълта си и информацията сте подредили както трябва, заедно със знанието в Едно, ще оформите крайното Ново знание за цялото „явление“. Достатъчно пълно ще е, за да отчетете сами, че сте разбрали повече отколкото в началото, когато започнахте. Опитайте! ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА МИСЛЕНЕ, АНАЛИЗИРАНЕ И РАЗБИРАНЕ, НО НЕ СТАВА ВЕДНАГА И НЕ СТАВА БЕЗ РАБОТА!

В никакъв случай не казваме, че е просто. Такова нещо не може и да мине през мисълта ни, защото години понякога се губят, за да се схване цялата идея върху подобен „капан“. Увереност в началото ще липсва и ще се чувствувате неудобно и неуютно. Пак ще повторим, КАК СЪЗНАНИЕТО КАТО НЕПОДВИЖНО САМО СЪЗДАВА ИЛЮЗИЯТА, ЧЕ БИТИЕТО СЕ ДВИЖИ И НА ПРАКТИКА СЕ ПОЛУЧАВАШЕ, ЧЕ ЦЯЛОТО ЗАПОЧВА ДА РАБОТИ. Или както само в себе си произвеждаше това, което го вадеше от състоянието на пасивност и ВСИЧКО ЗАПОЧНА... Великата, натрупана победа е точно това -натрупване с милиони години на знание и работа върху всяко сътворено нещо чрез мисълта, съзнанието и любовта, иначе нищо не би имало смисъл, докато се получи цялата сегашна действителност.

Закона за Истината казваше: ВЯРВАЙ НА ВСИЧКО! Колко по-леко и лесно след такова откровение. Като пречистен се чувствува човек.

Съзнанието е пропило всичко. И когато казваме, че един самолет се движи, както и тези в него и шума му е в нашите уши, всички ние работим и сме работили в полза на тази идея, за да изглежда тя така и сега вярваме, че това е вярно, че това е факт, че това е нещо реално, че нещо като самолет наистина се движи и хората в него ще отидат там накъдето са се запътили. Ех да можеше да погледнете в този момент през очите на който и да било от вас. Мислейки (пътниците), че пътуват за еди къде си, хората в самолета предизвикват и в нас същата илюзия и информация. Всъщност и това е така, както и нашето мнение по въпроса: Самолета се движи от Мисълта на хората, където и да са, но свързани по някакъв начин с тази Идея, и тя не излиза от тяхната мисъл, докато не се случи. Всъщност самолета наистина се движи от мисълта на хората, но само в тяхната мисъл. В ничия друга мисъл подобна картина няма, отсъствува и е непозната, а не че виждате ли, някакво си там материално тяло хвърчи във въздуха. Всъщност самолет се движи от мисълта на хората, които мислейки, че летят, прехвърлят всички свои усещания и върху всички останали чули за техния страхотен полет и обратно -ние пък тях убеждаваме, че това наистина се е случило...

МИСЪЛ + ДВИЖЕНИЕ = МИСЛЕНЕ