Съзнанието определя битието (Трета част)

[Ани]

СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ БИТИЕТО

(Трета част)

ДОБРО И ЛОШО НЯМА:

Всичко е Степен на Трудност.

Единението е нужно на частите, за да постигат Съвършенството, като за целта е необходимо те да се движат, за да се устремяват към него. Движението на частите е задължително условие, без което Стремежът да се привличат е немислим. Само чрез Движението, Съзнанието и Мисълта всяка част чрез останалите части (кармично) ще сътворява Новото и по-доброто, т.е. в КОНТАКТА помежду ни протича единствено импулса и вибрацията на Любовта.

Бог е вложил в Цялото Причината за Движението и от следствията не се интересува. Бог е вложил в цялото причината за Движението, но не и самото движение. По този (а не по друг или някакъв, а един единствен) начин Той е вложил и Желанието в частите, както и стремежът да се търсят и намират, свързват, активират и Работят (Служат). Този е Начинът непрекъснато да се образуват, произвеждат и раждат Нови части, като Творения на Сътворяващият!

Човекът е сбор от Душа и Тяло на Духа. Духът е в него и негови инструменти са тялото и Душата във всеки. Самият човек е Сбор от материя и Дух, т.е. в него са обединени в Едно Материалното и духовното, които ние толкова много желаем да разделим...

Божият Дух зад нас и в нас е, Който дава тласък на всичко да се движи, т.е. движението на битието се ръководи от Духът. Бог подава идеите от Великият си ИДЕАЛ, а единствено нашите стремления ги прилагат, развиват и реализират до тяхната форма, притежаваща вече съдържание и смисъл.

На земята без движение не може и за това е виновна Духовността на Духа, т.е. съществуването на + и - .

Духът в битието е движещата Сила, която определя и активира движението на Съзнанието!

Колкото пъти е необходимо, толкова пъти ЩЕ ДОКАЗВАМЕ задължителното условие, поради което материалното и духовното трябва да бъдат ЕДНО. И няма да се спрем пред нищо, докато не бъде разбрано и не стане ясно поне от части. Необходимо е те да съществуват заедно и едновременно във всяка Част, т.е. продължаваме да твърдим, че тази НЕОБХОДИМОСТ Е АБСОЛЮТНА. Тези две трябва да функционират заедно във Съзнанието на всеки. Отвън това не е необходимо, защото то така работи, без да се интересува от нашето мнение, намерение и настроение.

АКО ИСКАМЕ ДА ИМА ЖИВОТ ще трябва да ги държим в ума и сърцето си неразделни - това е всичко.

Движението създава илюзията; то е АБСОЛЮТНАТА НЕОБХОДИМОСТ, но то само по себе си не удовлетворява Бога, защото когато кажем за едно нещо, че е „действителност“, ние автоматично губим представата си за духовната му Същност и оставаме само с представата си за неговата преходна материалност, която за нас става единствената Реалност, а точно това е МАЯТА. Нейната Видимост приспива Виждането ни за Истината. Духовната видимост на която и да е реалност ние забравяме и така нещата започват да страдат, поради ощетяването. Ние така сме мислили за тях и те боледуват. Ето как най-често Духовността в нещата бива забравяна и пренебрегвана, ако и да не е отричана. Това разваля Божествения порядък...

Движение има само в материалния свят, където Бог се проявява. Бог се проявява, защото СПИРА ДА РАБОТИ, т.е. в НЕГО - Пасивния, работят само Частите на Творението Му, което вече казахме. Всяка част работи в полза на Цялото и само Цялото се облагородява, облагородява се всъщност Бог. Човекът се облагородява само, когато е пасивен и неговите части работят в негова полза, затова и той всъщност е Бог!

Движението в материалния свят е необходимо и нужно на частите, за да се събират (поради стремежа вложен в тях от Отца ни) и раждат Новото. В това е смисълът на всичко и Великата Тайна на Бащата: ЕДИНЕНИЕТО НА МНОЖЕСТВОТО В ЕДНО ВЪВ ВЕЛИКОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА ЦЯЛОСТТА. Става чрез Сливането, когато Съзнанието на човека СЕ ПРОБУДИ. Или казано на Духовен език: когато настъпи първата част от неговото Посвещение, просветлението.

Готови сме цял живот да привеждаме доказателства в полза на единението между материята и Духа заради тяхното съществуване само по себе си с тайната надежда, че все някога ще успеем - посяли да видим и плода си. НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ РАЗДЕЛЯЙТЕ КАКВОТО И ДА Е! Само неразделни материя и Дух ще облагородят живота в неговата цялост и човечеството ще заживее в друг Модел на Божествения Идеал - Любовта. Нека съществуват в едно, да не се делят и да не се отричат, да не се забравят, а да се обичат, защото Благодарение на Тях Двете Като Едно, НИЕ СМЕ ТОВА, КОЕТО СМЕ!

И помнете: Там където едно от двете липсва, ние ВИНАГИ ЩЕ УМИРАМЕ или почти като мъртви ще изглеждаме, защото няма наистина какво да ни прави да изглеждаме като живи!!!

Не е страшно, че някой нещо не разбира или не знае, а страшно е, че до тук спираме или сме спрели, само до материализма. Сами обричаме себе си на страхове, страдания и съмнения, докато сами се убедим, че сме беззащитни, безполезни и безпомощни.

Никога не забравяйте НАЙ-ТЕЖКО ИЗСТРАДАНИЯТ УРОК от всеки: Душата ви е пострадала неимоверно, а зад нея и Духът и от там Цялото. Какви щети и загуби можем да нанесем поради безрасъдство, невежество и непослушание. Готови сме всякаква Карма да понесем и я приемаме, но да ви убедим: ВАЖНОСТТА на това

Единение - Дух и материя едно да бъдат, цяло да са, а не две неща и разделени. Всяко Мълчание в такава позиция е Грях - да имаш знанието и да мълчиш, защото не те питат. Че то в погледите на всеки се виждат въпрос до въпрос, за какво питане говорим и какво питане очакваме. Помагайте, давайте и служете, които можете - днес човечеството, цялото е една огромна въпросителна, един огромен въпрос, който е насочен към теб, знаещия, и не можеш да стоиш мълчалив, нямаш право.

Повтаряме: Повдигайки човека, вие повдигате Цялото, повдигате Себе си - свършили сте си работата, защото сте служили...

Говорете на човека, че е прекрасен, добър и красив. Говорете на човека, че е пълен с добродетели, услужлив, всеотдаен и жертвувателен. Говорете на човека, че е духовен, изтъкан от обич и съзнателен. Говорете му, за да му бъде хубаво - това е напълно достатъчно и не е лицемерие, а Истина. Той е и това. Няма тайни, няма мистики, няма мистерии, нито магии. Казвайте на човека всичко и то да е добро. Не мислете дали ще ви разбере и благодарност не очаквайте! Вие сейте, давайте и помагайте, т.е. служете му и не спирайте да го правите! Какво от това, ако не разбира. Не забравяйте, че и върху вас сяха и с вас така постъпваха, пък и дори да не са, не е ли по-важно, че сте Осъзнали смисъла на ПРИЛАГАНЕТО НА ДОБРОТО! Правете за човека само добро, мислете за него с добро, чувствувайте го като брат и отдалеко го наблюдавайте. Никога не го описвайте, оприличавайте, сравнявайте и определяйте - това е Съдене. Такъв или онакъв, това или онова не му казвайте, ще го разстроите, пък и себе си. Служете му и повече не се грижете. Споделяйте с него самия, че е важен, ценен, нужен, необходим, полезен, повдигайте самочувствието при всеки пръв и удобен случай! Но дозирано, да няма главозамайване. Изобщо следете реакциите, за да знаете до къде да спрете. Убеждавайте го, че е Орача, копача и земята, че е Сеяча, ралото и семето, защото той наистина е всичко това. Той е и слънцето, и водата и Светлината. Той е и условията и инструментите и торта и чуйте КАКВО ЩЕ ВИДИТЕ! Както на детето си помагате, помагайте и на голямото дете!

Още в основата си не е вярно твърдението, че „човекът не е готов всякога да чуе Истината...“ ЧЕ КОЙ Е? Че кой, ако не той е готов да я чуе!

Това знание не е за охлювите, камъните и тревите, а ТОЧНО за човека. Нищо не му спестявайте, но го поднасяйте като Красота, а не критика. Никога не го критикувайте, освен сам ако не ви попита вярно ли е, че е такъв или онакъв и това е действително така. Каквито и усилия да ви струва, не мълчете за доброто и красивото, за хармонията и здравето, за характера, изобщо за Истината.

Ние не определяме кой е готов и кой не. Ние това не можем. Всички сме подобни и щом това е така, защо „някога“, а не сега му кажем Истината. Кажете му, че е супер, че е върха, че е страхотен и го оставете. По-доброто е, от да го критикувате с желанието „да му се помогне“.

ПО-ГОТОВ ОТ ЧОВЕКА НИКОЙ НЕ Е ДА ЧУЕ ИСТИНАТА КАКВАТО Е, А ТЯ Е ВИНАГИ КРАСИВА, ДОБРА И НЕДОСТАТЪЧНА.

Смисълът е добро да правим w да не смятаме.

Смисълът е добро да правим и да не очакваме.

Смисълът е добро да правим и да се повдигаме - и него, и себе си и Цялото. Не е ваша грижата кой ще ви приеме и разбере... Щом Доброто ни е универсално, правете го и не мислете. Ето един момент, в който можете и да не мислите, но само в него. Всякакви приказки, че не е узрял, че не е готов, че е прост и глупав, само ще влошат тотално Цялото. Такива винаги ще има и без тях не може. Светът от тях започва и в това е красотата, като се огледаме да осъзнаем какви не трябва да бъдем.

Казано е да Давате, а не да умувате „на място ли е?“? Казано е да давате, защото даром сте взели, даром ви е дадено. И не гледайте кой ръка ще протегне. Вие бъдете Съвестта и Разума на Съзнанието и чрез тях определяйте битието. Бог за никого нищо лошо не е казал и подобно нещо никой не е чул.

Не сме ние, които ще определяме, кой колко е заспал. Повече или по-малко, кажем ли, толкова заспали сме и ние самите, въпреки, че толкова добре си самоизглеждахме... Не морализирайте и не решавайте вместо който и да е. Кой не е грешил? Кои сме ние да си въобразяваме и мислим, че нещо добро можем да измислим, след толкова много глупости, които в собственият си живот сме извършили, защото НЕ МИСЛИМ... Въпросът остава отворен, открит и неразрешен.

Ние не сме тези, които ще твърдим кой да разбере и кой не.

Ако Христос дойде и всичко ни каза, но не го разбрахме, къде тогава ще се впишем в ролята си на съветници или учители. Кой е неразбиращият не е ясно щом говориш за неразбиране. Кой е лошият, не е ясно щом говориш за лошото. Не е ли срамно и обидно, ти слепия или заспалия, да говориш за другите колко са кьорави и слаби. Как Разбра?

ДЛЪЖНИ СМЕ ДА КАЗВАМЕ ИСТИНАТА НА ЧОВЕКА, НО ДОБРАТА!!!

Да бъдем толерантни един към друг и да се уважаваме, каквото и да ни струва. Себе си първо питайте: какво аз направих, за да станат светът и хората в него подобри и после да търсим чуждите кусури. Всъщност винаги съм се питал „защо го правим“. Каква потребност има човек да обвинява! Страшно е като се сетиш, че си по-болен от обвинения.

МЪРМОРЕНЕТО НЕ Е СЛУЖЕНЕ НА БОГА. Колко много си вредим като не правим нещата с любов. Стига другите са били виновни, че ние изглеждаме зле. Спомнете си, че и те така за вас са мислели и всичко си е самата истина! Щом другите са кофти, а ние - невинните това решаваме, къде е болестта, причината? В липсата на Духовност. В неупотребата на Душата, която единствено милее и копнее за любовта ни, за нежността ни и за нашето съществуващо добро.

Накрая, за да дадем достоен финал на Съзнанието, Любовта и Даването, ще цитираме Ошо за сеенето:

Ошо: И все пак на хората трябва да им се казва за следите от стъпките, които след себе си оставят. Все се случва от време на време някой достатъчно устойчив и настойчив да върви по указаните стъпки поради послушанието и вярата си.

Съзнанието в Духа, когато е пред всички останали качества, създава едни красоти щом до него се приближи „активиращо-то“ го. Съзнанието може и да е отзад на веригата „Духовни качества“, но при среща със стремяща се активност се самоактивира и така се създава Новото. Важно е „когато трябва“, и това винаги тогава става, Самоактивиращото се Съзнание да създаде от себе си причината за създаването на нещо Ново и това веднага става. Трудно е за разбиране и ще поясним защо.

Ошо: фактически не е възможно да се създаде Наука за човешкото Съзнание, защото наука може да има само в Света на Причината и Следствието, а човешкото Съзнание е СВОБОДА. Религията не е наука, а изкуство - в нея няма причинност, т.е. свободен си да вярваш и да не вярваш, да бъдеш лош или добър. Негативният сам е избрал да бъде такъв, без да разбира и не желае да остави своя недостатък. Той не иска да разбере, проумее и схване факта, че не иска такъв да бъде, но и не го оставя. Нищо друго не става освен прехвърляне отговорността върху чужд гръб. Щом си негативен ти си работил върху нея, за да стигнеш да изглеждаш така, независимо дали ще се оправдаваш или не. Но още по-тежък е въпросът, за оставянето му, защото ти не искаш да оставиш негативизма си и не искаш да разбереш факта, че не искаш!

МИСЪЛ + СВОБОДА = УМ