Възприемай!

[Ани]

Възприемай!

Да сгрешиш поради слабо или лошо Мислене не е най-страшното... Да не поправиш грешката е фаталното. Духовните поправят още в Мисълта! За да не поправят в делата си. Работещият винаги може да сгреши и това е предвидено, но буден трябва да си, за да откриеш и поправиш! Неработещи няма. Има работещи неосъзнато. Милиарди са работещите без духовност. Словото е Работа.

Духовните хора имат воля, но мисълта на повечето от тях е слаба. Причината да нямат силна Мисъл е опасността от злоупотреба с нея. Те работят повече със сърцата си, защото знаят Истината... Шансовете да сгрешат така се намаляват. Обикновеният човек така не Мисли. Той си Мисли както иска и няма грижа за това „как“ нито „колко“. Най-често той е свободен и по собствен избор предпочита да не Мели и за това Мисли както дойде... Но и накрая единствен той само, пита защо страда... Слабото Мислене е Първата Крачка към Страданието, а лошото - Втората... Единствено невежественото Мислене твори лошият свят около нас и ние в него живеем. Логично е, нали?

Не се съмнявайте в силата на Мисълта никога!

НЕ ГРЕШИ САМО РАБОТЕЩИЯТ С ЛЮБОВТА!

Божествената Любов не допуска грешки. В материалният свят Любовта е добри намерения, а трудно се правят добри дела само с добри намерения.

От „да мислиш“ и „нищо да не мислиш“ е по-добре да Мислиш. БЪДЕЩЕТО Е НА МИСЛЕЩИТЕ.

Всъщност не е доказано дали е по-правилното да не Мислиш, а да живееш както дойде (щом духовност нямаш развита).

Работете дори и да грешите. По-добре е да грешиш, но да работиш. Най-вредно и грешно е да седиш, стоиш и чакаш нещото да се случи... Умрелият мъртъв не е...

Когато в мислите си сгрешите коригирайте своевременно и поправяйте, преди още да сте пристъпили към ПРАВЕНЕТО.

Само измислилият нещо е готов да предприеме ПРАВЕНЕТО.

МИСЛЕТЕ И НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ! Страхуващият се от мечки планината не е виждал, освен отдалеко и отдолу. Той загубите си не знае, но вие му кажете, че са неизмерими, но и това е Избор. По-добре мечка да го беше изяла, но в планината да е, отколкото градската мечка да го довърши бавно и мъчително. Да загубиш планината е все едно, че си изгубил част от себе си, която никога не очаквай да намериш. За колебаещите се: мечките духовни и съзнателни хора не ядат. Мечките добрите и разумни хора заобикалят или подминават. Гледай мечката в очите с любов и тя първа ще си тръгне.

Беинса Дуно: Никой духовен човек не е срещал мечка, освен ако не е имал кармична връзка с нея.

Силата на Мисълта не познаваме, но я предполагаме и много сме слушали за нейните чудеса... КОЙТО МИСЛИ ТВОРИ! Божието Слово сега е дадено в Ангелския свят с идеята скоро да слезе и в човешкия. Който Словото използува Твори. Който работи Твори. Който чувствува, това което чувствува сътворява. Божието Слово владеят само Чистите и Светещите.

Ангелите Божията воля изпълняват. Те своя воля нямат. СВОЯ ВОЛЯ, КОИТО НЯМАТ, НАРИЧАМЕ ДУХОВНИ ЛЮДЕ! Те своята воля с Божията са слели, своята Душа с Духът Му и на Законите Му служат с Любов и Разум. Т.е. своя Душа, които нямат (защото едно е с Духът) също наричаме Духовни Люде, но СЪЗНАТЕЛНИ! На служилите с човешката любов на Божията воля се дарява Божията Любов заедно с Мъдростта и Истината към нея.

Духовен човек още не значи Ангел.

КАКВО НИ ЛИПСВА? - ТОВА, КОЕТО НЯМАМЕ. А ТО КОЕ Е? - Ето това не ни е хубаво, че винаги питаме и никога не спираме да го правим. След всеки отговор ние

имаме нов, защото нищо не знаем, но не признаваме.

Всеки заел се да доказва духовните неща ще види, че само една стотна от тях е вярна, а останалите доказателства едни с други се изключват.

Това е така по Три основни причини:

- Доказващият малко знае.

- Убеждаваният - нищо.

- Не всеки факт е доказателство.

Причината е, че не умеем все още да поставяме ЗНАНИЕТО в съответните светове.

Беинса Дуно: ДА НЕ БЪДЕ БЕЗ ТРУД. И всеки сам за себе си да постави всичко на място, за да не се изключва нищо и недоуменията да изчезнат, нищо да не си противоречи и да не се смущават умовете ви. ВСИЧКО Е ВЯРНО, но не е поставено, не е показано на мястото му.

Неясно има където Съзнанието е слабо. ВСИЧКО - от край до край - Е ИСТИНА, но раздробена хиляди по-малки, докато стигне до Илюзията, нереалността.

Беинса Дуно: Всъщност Духовната Истина е Една, но в материалният свят тя се размножава от хората. От същите хора тя се омърсява ОГЛЕДАЛНО и се разнася във всички посоки.

Беинса Дуно: Израслите в Духа са ЯТАЦИТЕ на останалите, на които Невидимият свят помага.

ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА Е ДУХОВЕН, за да познае ближния: Свързвайте, а не късайте! Събирайте, а не вадете! Съединявайте, а не разделяйте! Сливайте се, за да не пресъхвате, а когато се едините с Единия вие ще сте едно с Цялото, каквото сте и сега, но неосъзнато, а смисълът е в правенето и участието във всичко СЪЗНАТЕЛНО! Сливайте се, но не се противопоставяйте!

Къде не успя човекът? От хилядите контакти помежду си, хората не се научиха КАК ДА СЕ РАЗБИРАТ! Как ли не опитваха, но до Истината все не стигаха...

Опитайте това: Когато контактувате на материално ниво, вие се привличате с другите от обратния полюс -така е на земята: противоположностите се привличат, а подобните се отблъскват (обратно на Горе - там всичко се привлича и нищо не се отблъсква), там противоположности няма.

Материалните трудно стигат до духовните, защото са агресивни и жестоки. В тях има една гъвкава неприемственост, която се съпротивява на всичко отнесено до Душата, Духа и Бога, но... В материалният свят, където нещата се правят без Духовното, нищо не става както искаме, както очакваме и както мислим. В материалният свят нещата най-често се правят без Съзнанието и Мисълта за Духовното и неговото присъствие. Духовното всеки един от нас носи, но не използува, защото е забравил и не познава огромните му дадености. Много са причините за това и въпреки, че няколко изброихме, ще продължим, за да извадим, ако можем от забравата:

- Хората не знаят, че има Духовност

- Хората не вярват, че има Душа

- Хората не разбират Бога, защото не виждат.

- Хората не искат Духът, защото е отговорност.

- Хората не харесват религиозното, защото намират, че е срамно.

- Хората с две думи не го приемат, защото хилядолетия им бе обяснявано, че не струва.

Имаме го, но не го даваме. В нас е, но не го използуваме, защото се страхуваме. Човек не желае да повярва в Силата, която е скрита в Душата. Преди хилядолетия бяхме спрели съзнателно да я използуваме, за да не унищожим всичко, а сега се оказа, че сме и забравили за нейното съществуване. Още тогава „падналите“ на земята страшно харесаха землянина и за да не го изгорят и загубят решиха да не използуват своите свръхчудеса, както често ги наричахме. Силата на духовността си те предпочетоха да не употребяват, за да не погине човечеството. После, с течение на времето забравиха кои са и бързо се претопиха в тогавашния човек - полуживотно и получовек... Те най-простото не спазиха: Не контактувай! Какъвто беше и случаят с чуждите цивилизации, нежелаещи да посетят нищо по-ниско от себе си. Закон имаше написан Горе, който казваше: НИКОЙ НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ НИСКО СЪЗНАНИЕ (защото няма какво да вземе). Тогава не послушаха Отца си, надви ги човешкото и ето го резултата...

Слава на Бога за милостта Му! Никоя по-висша от нашата цивилизация не се интересуваше от нас, а по-нисшите от нас пък нямаше как да ни достигнат, имайки предвид нашето равнище. Спомнете си, вие какво бихте направили, ако попаднехте в цивилизация по-нисша от нашата и да не коментираме повече... Собствената ни агресивност е горе пословична...

От Горе непрекъснато повтаряха: учете се, за да не убивате и убитото да не използувате за храна!

Как мислите! Ще можем ли без първото да се захванем за третото? Ще можем ли да прескочим второто и директно да приемем третото? Не можем.

ПОЧНЕТЕ С УЧЕНИЕТО И С НЕГО ЗАВЪРШЕТЕ! Който не желае да учи, ще работи, независимо дали иска или не. Само умният прави и трите. Само с учението никой не е приключил от постигналите Бога, защото Знанието е безкрайно, променящо се и растящо: като една нишка пронизва живота от край до край и ни помага, но ние не знаем и не разбираме и още по-малко вярваме, че е така..

Не допускайте отчаяние да обгърне Душите ви, а се хванете да учите! Време остана. Време има. Гарантирано е...

Бог е милостив. По-милостив от Бог няма. Почнете, за да изпитате милостта му.

Защо се налага да учим? Мисълта се нарежда по пет Закона, които са едно и също нещо. А ще учим, за да започнем и да прилагаме наученото - това е СМИСЪЛЪТ. Работата е Служенето на Божията Воля, но помнете: С ЛЮБОВ!

ДВИЖЕНИЕ + МИСЪЛ = ЧОВЕШКА МИСЪЛ