Осмисляй, за да осъзнаеш!

[Ани]

ОСМИСЛЯЙ, за да

ОСЪЗНАЕШ! –

гласи Закона за Съзнанието.

Природата е жива и разумна. тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Човек със сетивата си схваща само ВЪНШНИЯ ОБРАЗ НА ЕДНА ВЪТРЕШНА РАЗУМНОСТ, която действува в битието и създава всички форми. И в природата на самият човек има вътрешна и външна страна, но е важно да се знае, че ВЪНШНАТА Е ВИНАГИ ИЗРАЗ НА ВЪТРЕШНАТА. Само знаещите и мислещите могат да дадат вярно определение на човека по външната страна за това ЩО Е ТОЙ. В думата „човек“ е включена целокупността на битието: ЕДИН ЧОВЕК И ЦЯЛОТО, СЪСТАВЛЯВАТ ЕДНО И ПРЕДСТАВЛЯВАТ ЕДНОТО! Съзнанието, Животът и Любовта, които функционират в мирозданието е Едно. Представете си едно море, от всички краища на което излизат хиляди различни вадички, по които към морето текат и се вливат също толкова води като идеи и се вливат в Общия Идеал на Бога. Морето е Едно, но съставено от 101 компонента, всеки един от които съдържат в себе си всичко, което имат и останалите. Какъвто е случаят с капката. Водата е една и съща навсякъде. Такъв е феноменът и при хората: въпреки привидните външни различия ние изцяло сме подобни части на Цялото (в противен случай то би се разпаднало, ако е сборно от несъвместимости).

Във „вътрешният човек“ процесите са завършени и точно този човек всичко знае и не е необходимо да учи - това е Духовният човек, когото бяхме забравили. У „външният човек“ процесите все още не са завършени, но се работи по въпроса и този човек именно трябва да учи, за да се усъвършенства и стане съвършен. Смисълът на всичко е ВЪНШНИЯТ ЧОВЕК ДА СЕ УЧИ ОТ ВЪТРЕШНИЯ - тогава живота е красив. Започне ли да мисли, човек оживява. Само, който мисли е жив. Само, който мисли живее, Немислещият е мъртъв и това не е символично, а реална действителност.

Сега Външният човек е останал сам, привидно свободен и независим, но болен, защото не разбира езика на природата, от която е част. Дори най-елементарното: той не разбира и нейните закони и още по-трагично, които познава, не спазва. Смята се за победител.

Връзката между Вътрешният и Външният човек трябва да съществува в Човека цялостна, непреривна и съзнателна. Свързаният Човек е щастливият човек. Разделеният, фрагментиран и обособен човек, който е индивидуализирал себе си до личност е тотално несъвършен и се нарича Егов.

Духът е Вътрешният човек, а Душата и тялото са външните, като Връзката между Духа и тялото е Душата (тя е и вън и вътре в Целия човек). Духовният и материалният човек трябва да се слеят, т.е. да ВЪЗКРЪСНАТ. За целта ВСИЧКО НИСШЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДЧИНЕНО НА ВИСШЕТО: воля на Воля, съзнание на Съзнание и Душа на Дух, за да ни дарят мига в който човекът ще се едини с Бога.

Какво не разбираме? Че служим независимо дали го разбираме, т.е. така и така служим, защо да не го правим СЪЗНАТЕЛНО и по ЛЮБОВ! Къде е трудността?

Да започнем от по-далечната връзка: Духът е динамичната връзка между външния и вътрешен човек в човека. Въпросът е в това: КАКВА Е ПРОПУСКАТЕЛНАТА НИ СПОСОБНОСТ? КАКВА Е ПРИЕМСТВЕНОСТТА НИ? ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА СЛУЖИМ, ЗА ДА ЗАСЛУЖИМ ДА СТОПЯТ (отзад) ВРЪЗКАТА НИ И СТАНЕМ ЕДНО ЦЯЛО... Астрала и ментала отзад трябва да слеем с Душата и тялото си.

ЗА ДА НЕ Е ЧОВЕКЪТ ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ, ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ЛИПСВА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ВЪТРЕШНИЯ И ВЪНШЕН ЧОВЕК В НЕГО САМИЯ. Неразумният човек успя и себе си да раздели и сега търпи последствията на своя Избор. Сега и Двата Човека в него са САМИ и огромната част от храната, предвидена и за двамата остава неконсумирана, несмилаема и неразбираема. Духовната храна за всеки е под носът му, но той не вижда, защото още не е оформен, не е цял, не е пълноценен - качеството му е абсолютно влошено. В две посоки се работи върху днешния човек:

- СЕГА СЕ ЗАВЪРШВА И СЪЗДАВА ПО ОРИГИНАЛА, ЗА ДА НЕ БЪДЕ ПОВЕЧЕ ОБРАЗА И ПОДОБИЕТО, КОИТО БЕШЕ..., за да не стои като изолиран от истинският човек зад себе си. Но...

-... ЗА ЦЕЛТА И ТОЙ САМИЯТ ТРЯБВА ДА СИ ПОМОГНЕ, ЗА ДА БЪДЕ ДОВЪРШЕН ИЗЦЯЛО. Първо и задължително условие е веднъж завинаги да приеме и разбере ДУХОВНОСТТА ПО ПРИНЦИП.

Стана ли ясно: кой е външния и кой - вътрешния човек?

ПРОМЯНА + МИСЪЛ = ОСЪЗНАТО ДЕЙСТВИЕ.