Форма, Съдържание и Смисъл

[Ани]

Форма, Съдържание и Смисъл

Бог е Мъжена

- Сила Съвършена и Добра

в трите свята

- В мен в Сърцето и Душата

Духът има Душа и тяло, Смисълът - Съдържание и форма. В Духът е Смисълът, а в Душата - Съдържанието. Съдържанието е Сила, а Смисълът - Движението, т.е. движението е сила Пораждаща се в себе си. Тялото е във физическия свят, Душата - в Духовния и Духът в Божествения. Волята е в материалния свят, Сърцето в Астралния и Умът в Менталния свят. Мисълта е в Божествения свят, а останалото й служи...

Отца ни е в Божествения свят. Светият Дух в Духовия и Синът е във физическия свят. Това разпределение колкото и да е символично, отговаря количествено и качествено на Истината.

Трудно е за мъжа да гледа на жената като на форма. Най-често той вижда до съдържанието и по-нататък не стига. До тук е възможността му да се контролира и всичко в един миг започва да се проваля, защото никой мъж не е способен да издържи пред съблазънта на жената и тук е мястото да формулираме „Що е това изкушение и какво - изпитание?“

Жената е пасивната част в Цялото „Мъж-жена“. Тя е съграждащата, а мъжът - активната част (разрушителната). И двамата имат своето място в Бога, както и в Неговия План за Цялото. Цялото, без мъжа и жената като Принципи не е възможно. Разрушавайки мъжът прави път на новото, което жената ще съгражда. Без той да разруши старото и освободи място за новото, жената не може да започне. Всеки друг ред създава нещата временни, тленни и преходни. Ролята и на двамата е ,че не могат един без друг. И това няма нищо общо с това, което правят на земята като разделени. Горе е така, а долу е обратно.

Полуживотното, наречено човек, като мъж не може да издържи пред красотата на жената, когато е отдаден на най-нисшето в себе си: нагона, похотта и страстта. Такъв той не е за гледане, защото обладана е цялата му същност и особено това личи в очите му, от които изскачат искри и той не е способен да се контролира. Мъжът пред жената е слаб и не издържа така както жената може. Тя винаги е по-хладната, пасивната и въздържаната. Затова и в замисълът на Бога е определено: по-слабата, по-активната мъжка част да е творящо - разрушителната, за да не може женската да му избяга и „продължението на човечеството да е винаги в ход“. Жената е по-резервирана по принцип, защото майчинският й инстинкт най-често й диктува хладнокръвие поради първата истина, че всеки мъж може да й е син (или е бил някога) и това я дистанцира или поне държи на разстояние и като намерение. Тук за изключенията няма да говорим - това е патология (болестно състояние и при двамата).

Жената е и по-студената част, която всъщност Бог е!

Формулата за въздържанието при мъжа по отношение на жената е само привидно елементарна, но трудна за изпълнение и приложение, както ще видите след малко. Който желае формулата да спазва, ще срещне съпротива в себе си, но не след дълго резултати ще има и ще бъде спасен Ще откриете, че изведнъж сте станали по-способни в любовта, но за това се иска време, което всички ние имаме в изобилие.

Беинса Дуно: Отвръщайте погледа си от всяка жена, върху която Погледът ви иска да спре и не търсете безобидни или оправдателни причини да го правите - това ще е заблуда. Просто не я гледайте повече от секундата, в която взорът ви се е спрял. И не фантазирайте. Спрете до красотата, естетиката и въодушевлението, но в чувствата и мисълта не влизайте. Превърнете ли ги в чувство и мисъл, всичко си остава както беше.

Спирането на погледът върху която и да е жена, неминуемо събужда у мъжа желание за секс и от тук нататък процесът става неконтролируем. Щом не желаете контакта, не спирайте погледът си върху никоя жена. Сексът не е любов, нито нагона, нито похотта, нито страстта! Това е познатия на всички инстинкт за размножение и възпроизвеждане, заложен от Бога във всеки вид животно. Дадено е да бъде един до два пъти годишно, а не на ден. Това е прекалено според Горе, макар и да не е забранено. Чист преразход на енергия, време, сили и няма нищо общо със истинския оргазъм, който някога сме познавали. Горе не смятат, че от подобни контакти ще събудим Съзнанието си повече, отколкото от неконтакта.

Спасението седи в НЕГЛЕДАНЕТО И В ПОДМИНАВАНЕТО, за да останете хладни и спокойни, каквито до преди малко бяхте, т.е. преди още кръвта ви да се е качила в Мисълта и оттам по други части на тялото. Умът и егото държат на секса и съвкуплението, като Акт на сливане, какъвто навсякъде в природата има. Душата такива „мераци“ няма. Тя единственото което иска в отсрещната Душа е да я среща, обича и гледа...

Важно е да запомните: Никога погледа си не спирайте върху интересни и привлекателни обекти повече от самото откритие и това усещане възпитавайте чисто естетически поне една година, за да добиете навика и друг „вид“ Съзнание по въпроса. Второ - Никога не псувайте, никога жаргон не използувайте и не се заканвайте или не заплашвайте! При вас ще се върне, но по други пътища и със същата агресия.

Беинса Дуно: Голяма част от човешките проблеми стоят на ЕЗИКА, на който си говорят хората!!! Забележка: След Беинса Дуно в цитатите не пишем „казва“, защото всички „КАЗВА“ Бог ги казва, чрез нас хората.

Начинът, по който ние хората общуваме чрез езика си, т.е. чрез Словото Божие, няма нищо общо с небесните правила за контакти. Нашето не е общуване, отношения, любов или зов за сливане, а цинизъм от най-долна проба, цинизъм груб, хамалски, уличен, първобитен, нечистоплътен и невиждан!

Какво постигаме, когато изразяваме мислите си чрез жаргон или псуване, защото речника ни е беден и ние вечно сме незадоволени или недоволни? Жаргонът разделя хората, а какво нещо е разделянето знаем. Жаргонът отдалечава хората, смразява ги и отчуждава, защото е заплашителен и агресивен в основата си. Псуващите са силни, а псуваните - слаби, но това е така само на материален план. В Духовен план е обратно: псуващите са слаби, а псуваните винаги силни, защото се знае, че псуващите го правят от СТРАХ, за кураж, докато силните не им обръщат внимание. Духовният ги подминава и им завещава любовта си, която те незабавно превръщат в омраза. Будният Човек знае колко заразително е стоенето между такива.

На земята потърпевши са винаги псуваните, хоканите, овиканите и набедените, защото силните са си в свои води, в Ада и сила взимат от материята. Те и за това толкова много я обичат и сляпо са привързани към нея, но не знаят за „облагите“ - всичките до една са за псуващите. Умният не допуска да бъде псуван с изключение на ситуациите, които Горе наричат „капани“. Най-често псуващият измисля свои въображаеми ситуации, в които да вкара „потърпевшия“, за да има сили и коз да обвинява невинния, но това никога на никого не е помагало и се заплаща. Това не е заплаха. Умният не допуска да бъде псуван само в реални ситуации, защото е буден и готов веднага да си тръгне, освен ако не е възпрепятствуван да го стори.

Грубите, елементарни и обикновени хора, т.е. неинтелигентната и необразована част от обществото, тъй наречените недодялани лумпени и страхливи „главорези“, използуват жаргона най-често поради беден речник. Те прекрасно си служат с него, защото не ангажира мисловно.

Какво не знаят тези мили и прекрасни момчета и момичета? Не знаят, че вибрациите на жаргона са низши (дори не нисши), т.е. животински. Езикът, който те използуват е от слабия речников фонд, който най-често съдържа смислени три до пет думи, а всичко останало е студ, да полудееш.

Може да ги слуша и възприема само подобното на тях.Непростимо е да им се подражава, защото това връща човека с десетилетия прераждания назад в Развитието му и натрупва сериозна Кармичност. Само подобните се възприемат и се възхищават един от друг, когато си общуват, защото имат поносимост и приемственост, т.е. еднакви вибрации!

Нерадостно е, но ще кажем: Всички продължаваме да разделяме хората на „да“ и „не“, на наши и ваши, на ние и вие, на аз и ти, на мои и твои, на добри и лоши, а не спираме да се чудим, че сме си чужди, непознати и врагове, и така се и гледаме или избягваме да се срещаме. Всеки дълбоко в себе си разделя нещата и хората на каквото му скимне (според умствения си багаж) и без значение повода и причината, т.е. мотиви удобни всеки намира, за да го прави и с никого не се съобразява. Това сме превърнали в начин на живот и общуване, а някъде дори на философия, според кой където е в Степените на Съзнание. Сам човекът е възпитал себе си да разделя, за да може да разбира по-лесно. Понякога и възпитанието му е такова - да избира, да предпочита, да разделя, все да определя, все да разпределя и в това е цялата напаст, като болест, нелепост и до някъде пошлост.

Ниски желания и страсти, комерсиални амбиции, егоистични намерения, собственически чувства, долни цели, мръсни желания събуждат в човека винаги низши Вибрации, пораждат в нас словесна дисхармония, духовен дискомфорт, словесна инвалидност, душевна импотентност и потресаваща неразбираемост помежду ни, и ние - представете си - наричаме това любов.

Неразбираемост има там, където вместо думи или поради липсата им, слагаме псувни, т.е. когато нещо не можем да изразим по смисъла, който в себе си носи, ние заменяме с нежности от подобен род и това е всичко.

„Слизане в животното“, връщане назад, застой, понижени вибрации, низше Съзнание, необясним разум, заспала съвест - НЯМА, но и това е Път, и всеки по него ще мине. Само наблюдателните знаят че част от пътя е всичко, което на всеки се случва, но това не е назад, а винаги НАПРЕД!!!

Псувните са изрази с най-нисша вибрация - унизително плътна и твърда. Всеки, който допусне да бъде запалено въображението му с някоя жена, не само по форма, но и по съдържание, започва съзнателно или не да дразни животинското в себе си като събужда най-ниската си част - от кръста надолу (където са половите чакри и техните енергийни центрове, които за съжаление са най-близко до материята и най-силно са замърсени). Погледнете всеки филм и ако не намерите в него секс или „любов“, сигурно не сте обърнали внимание, че гледате нещо детско или мултипликационен филм.

Спасението е в обръщението към Бога и в собственото ни обръщане с лице към Него. Когато в човека се появи желанието да се откаже от материалния свят в името на нещо по-висше, каквото е Духовното и реши да заживее нов живот, се появяват т.н. нови степени на Съзнание като почтеност, нравственост, етика и морал.

Жалката истина е, че ние не обичаме човека, а материята в него, която във всички случаи консумираме, а не любим. Само от материята човек получава всичко за собственото си задоволяване, наричайки голите си намерения обич, които не са нищо повече от едно похотливо желание. Още по-срамното е, че ние не „спим“ с жената (която в началото харесвахме) а само с нейното тяло и ако добре се сетим как ставаше, ще признаем, ако сме честни, че единственото което сме търсили, това е нейното голо тяло и за целта то би свършило същата работа каквото и да е, стига да не е труп, т.е. ние едва не го консумираме като канибали или човекоядци.

Къде грешим и какво подценяваме? Докато правим нещата с ума, а не със сърцето си, всяка наша любов ще е гол секс и нищо повече.

Формулата е: ВСИЧКО ЗАПОЧВАЙТЕ СЪС СЪРЦЕТО СИ И ПОСЛЕ ВИЖТЕ КАК ЩЕ ОТРЕАГИРА СЪЗНАНИЕТО ВИ! СЪРЦЕТО ОБИЧА, А НЕ УМА.

Ошо: Ума търси слуги и роби, а сърцето брата, сестрата или Душата.

Само чрез Сърцето си ще се повдигнем, ще повдигнем своето Съзнание и ще се пречистим и пречистим в трите свята, а не само в материалния. Най-верният път е Чистата Храна и Знанието в едно със всички Добродетели, които единствено се постигат чрез упражнения и пробуждане за всяка поотделно, като вид търсене, старание и усилие. Нещата ще постигате без да желаете, чрез настоятелното въздействие върху себе си в указаната посока, т.е. без заблуждението че всяко желание в нас е само Стремеж.

Процеса горене трябва да работи в нас.

Процеса будност трябва да се подържа вечно.

Процеса готовност за служене на Бога не трябва да се забравя.

Процеса разбиране дълго се упражнява.

Процеса Познаване е само веднъж.

Който е избрал да върви по Божия Път нека знае, че връщане назад няма, но случило се веднъж, скъпо се заплаща.

Може да ни изглежда, че Бог Игра играе, но не сме ние, които ще определяме кой какво да прави! Човек понякога много на сериозно се взима, много на сериозно се приема, но винаги когато не трябва, а за сериозните работи е последен лигльо.

Наказанието за подвелите Бога отвън и Бога в себе си е едно Гигантско отдалечаване от Великото Сливане, Познаване, Единение и Завръщане. Допуснал си да се претовариш кармично, а това тегли навън, а не навътре. Дълговете си всеки плаща: неплатил няма. Най-късно в рамките на този живот или следващия, чрез децата и внуците (максимум до четвърто...), човек до грош дълга си връща, но страдат и близките му (като УНАСЛЕДЕНИ Вибрации). Както навсякъде така и тук привързаността не е за препоръчване. Става ясно, че дълговете е добре всеки сам да плаща,за да не обременява своите, които сигурно си имат и свои достатъчно. Да разчиташ, че другите, ще ти плащат вересиите (защото много си заслужил или така ти мислиш) е не-мислене, а бягане от отговорност. Свърши си работата сам, за да се ползуваш, и от уроците, и от изпитите, и от знанието, и от осъзнаването... Вече сме обяснявали, че всяко отлагане рано или късно довежда до същия урок, само че със повишена сложност.

Смисълът на всички отношения между мъжа и жената е един: ДА ОБРАЗУВАМЕ (тъй нареченото) ВИЖДАНЕ, т.е. да изясним за себе си - какво е жената за теб мъжа, и какво е мъжа за теб жената. Сметки, интереси, планове и добри намерения нищо не струват; единствено истинската обич и любов имат значение, но каквито Бог ни ги е дал, а не с нашите понятия и разбирания за тях.

Дошло е Времето на Голямото ДАВАНЕ и РАЗДАВАНЕ след всяка извоювана Победа в Духовното. Цялата Божия Благодат върху ви ще се изсипе и всички Божии Блага са за вас. Защото...

Беинса Дуно: Защото жената е Храм, а ти Духовния - в този Храм - ще влезеш по чорапи, ще стъпваш меко и тихо, ще благодариш, но няма да говориш, а ще мълчиш и само ще ДАВАШ - смирен и молейки се да не те отмине даването, да не те отмине Божията Любов, която само при даването Бог изсипва върху даващите. В Храма нищо друго не се прави освен да даваш, да се молиш и да благодариш - такова нещо е жената за Духовния, за когото Бог е определил Любовта СИ.

Беинса Дуно: Всеки човек трябва да се запознае с любовта на всички жени и всяка жена трябва да се запознае с любовта на всички мъже...

Не разбирайте това буквално и повърхностно, за да не изглеждате елементарни. Смисълът е да разберем как другите обичат, а не нас. Тяхната любов трябва да осмислим, тяхната любов - да „опитаме“, но не да консумираме. Човешката любов всеки трябва да разбере, но не като експериментира и скача от храм на храм. Смисълът е всеки да изучи Любовта на отсрещния пол, т.е. да се запознае с начините на хората да обичат, но не и да опитва тяхната любов! Тук не става въпрос да експлоатираме чуждата любов или любовта на всички от отсрещната страна, а ДА ПОЗНАЕМ БОГ В ТЯХ, т.е. да гледаме на тях като на ДУШИ, които в никакъв случай не стават за „чукане“! Крайният Смисъл е ВСИЧКИ КАТО ЕДИН В ЛЮБОВТА ДА ОПОЗНАЕМ, т.е. смисълът не е в секса, в голия акт или в свършването, а в ДУХОВНАТА ЛЮБОВ! Има едно друго свършване, има един друг оргазъм, който няма нищо общо с физическия и с възпроизводството.

Спрете се хора и се огледайте! Вижте, разберете и осъзнайте как другите обичат! Учете се от животните, рибите и птиците. ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ИНДИВИДА Е НЕОБХОДИМА САМОСТОЯТЕЛНОСТ, а не охолен живот, живот в удоволствия (като инфантилни дебили, безбожници и току що родени...). За Духовният човек голият секс е пречка по неговия път. Човек най-безотговорно и невежо раздава в сладострастия най-скъпото което има (от всички енергии в себе си). Това е глупав разход на жизнено важна енергия, след загубата на която във всички случаи Развитието ни се забавя или спира. Най-безсмисленото нещо е, но и толкова трудно за възприемане, особено ако нищо друго не ви е останало...

Важно е с какво отиваш Горе, а не какво долу оставаш (утре ще те забравят и я ти благодарят, я не). Молете се да ви покажат грешките ,за да ги изправите! Човек когато умре, занася Горе всичко за своята Душа. Душата е един вид Сензор, който носи информацията за всички прераждания. Цялата Конституция на човека, всичко, което е една Личност (включая и нивото, на което се намира) плюс новата Кармичност са единствено важните неща, които ще ви следват до Бога. Благата, които за всеки са определени, никой не може да ви вземе..., затова мислете върху ОСЪЗНАВАНЕТО, като за нещо, без което никой Духовен не може.

В Молитвите си не искайте наготово да ви се дават сили и богатства, които във всички случаи няма да знаете как да използувате, ако сте подранили, т.е. чрез тези вибрации, които в момента имате нищо не ще постигнете, а вече сте Длъжник! Всяка сила и богатство невиждани сили крият в себе си, които ако не познавате ще си навредите, щом използувате неразумно, без знанието за употребата им.

Искайте духовни неща, здрави и будни деца, разумна и добра жена. Бог не е балама да бъде мъж и жена едновременно. Спомнете си какво Беинса Дуно обясняваше за „балама“ на Санскритски и ще онемеете за Истината. За да не се смущавате от някои неща, питайте, разпитвайте, учете се и четете, и наученото прилагайте. Така в Будизма Самадхи е Концентрация, при която изчезва разликата между обект и субект, между тебе и другия... и това е напълно достатъчно да осъзнаеш какво в молитвите си да искаш.

Много говорихме за СМИСЪЛА и темата захванахме отзад напред, но това е привидна грешка, в която друга цел преследвахме, за да стигнем до Съдържанието и формата. Започва се от важните неща, от истинските, от водещите; така и вие правете, този смисъл търсете, така мислете.

Ошо: Смисълът другарю „Кух бамбук“ трябва сами да създадем. Смисълът се създава. Можеш да притежаваш само това, което си създал. Можеш да имаш само това ,което създадеш. Ти си само функция и своята работа ще свършиш до където ти е възложено, а за края не мисли - друг ще я свърши. И сега живота ти изглежда безсмислен, защото все още не си го хванал: още не си създал нищо, което да му придаде значимост. Под „Бог“ аз разбирам СМИСЪЛ. Думите нямат значение, щом нищо не казват или ти нищо не разбираш. Битието от всеки има нужда, а всяко задоволяване на нужда, дава именно Смисъла на живота. Своя Бог сам ще създадеш, ти от Такъв Бог имаш нужда, а не от миналите или от бъдещите. Човек има нужда от Бог, който да осъществи неговия замисъл, който е СЕГА и тук, а не някога.

Ошо: Бог със сигурност ИДВА, но само когато си направил ВСИЧКО, което ТИ СИ МОГЪЛ да направиш и никога преди това. Да създадеш Смисъл означава ,че ако сбъркаш, само ти си отговорен и никой друг, нищо че това поражда Страх. Не търси „Бог“ смисъла на Твоя живот да даде. Не гледай отдолу нагоре като пиян, а работи. Превърнали сте се на ПОЛУЧАТЕЛИ и затова по църкви ходите, но Правилната молитва не знаете. А ТЯ Е: ДА ПРАВИШ НЕЩО, ЗА ДА СЪЗДАДЕШ СМИСЪЛА. Битието е, за да СЪТРУДНИЧИ, а не за да ти дава наготово пожеланото. Дори и да вървиш против него, то ти сътрудничи: не го променя, а променя себе си! И чакането на Смисъла е безсмислено: просяците винаги получават безсмислеността, а не смисъла. Сам ти и само ти Смисъла Свой ще създадеш и внесеш в съществуването си. Ти смисъла ще дадеш (ОТКРИЕШ). Всичко зависи от теб. Свободата ти е пълна. Щом Божия Смисъл в себе си не намираш, се налага собствен такъв, но Духовен да вгардиш.

Животът за безгръбначните е като празен лист хартия, но и така да е дори поне не забравяйте: ЖИВОТЪТ ПРОСТО Е ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЕБ, СМИСЪЛ В НЕГО ДА ВЛОЖИШ, ЗА ДА СЕ ПРОБУДИШ. Човек иска да е свободен, но не иска да е отговорен, а свобода точно това значи. Как тогава ще се реализираме. Ето ти го Смисъла: Всяка Свобода се превръща в Отговорност.

Беинса Дуно: Свободата се придобива само, когато работим за Господа или за ближния: това е един и същ закон, който работи в две направления, т.е. СВОБОДЕН е СЛУЖЕЩИЯТ, а комуто служи се ограничава. Така грешките на другите хора са тор за Духовният човек - той от тях се учи, без да повтаря или опитва, а това е вече Съзнание. Според степента на Съзнание е и схващането ни за Бога.

Сегашното състояние на човека е парадокс като съществувание - всеки има Съзнание, а е неосъзнат; искаме да обичаме, а любов нямаме; неодохутворени сме, а Духът Божи в нас е. Не е ли смешно: Любов имаме, а не знаем да обичаме, повечето искат да бъдат обичани, забравяйки, че правото е правилното - те да обичат.

Защо не умеем да използуваме даденостите си? Защото не вярваме в нищо - това е категоричния отговор.

Без Знанието за Съзнанието, Любовта, Духа и Душата, т.е. без Духовното, никой нормален няма да ни даде в ръцете методите за управляване на себе си. Първо, защото е индивидуално, въпреки някои основни позиции. Не можеш да управляваш света без да си се научил да управляваш себе си. Повечето от нас не са и чували за Дълг и Отговорност, а ние искаме те да ги отнасят към себе си. Повечето смятат, че е нещо хвърчащо и несериозно, което не ги засяга, но виж другите, може би...

Как да поемем напред и нагоре? Единствен е Начина и седем са пътищата до него. Начинът е ЧИСТОТАТА, а първия Път е Троен:

- СМИРЕНИЕ.

- ЧЕСТНОСТ.

- Толерантност.

Честността е най-висшето в материята, след нея в Духовният свят са Искреността и в Божествения - Истината. Първата и единствена Истина за човека на земята, за да поеме вярно напред е ВЕЛИКОТО Смирение.

Очакваме скептицизъм и неверие да се изпишат на лицата ви, но и това е нещо: ИМА РЕАКЦИЯ, вие реагирате, значи сте ЧУЛИ и СЛУШАЛИ. Знаехме предварително, че няма да приемете на доверие, дръзко ще се изсмеете, няма да разберете и ще отминете.

Беинса Дуно: Светът, от който човек се оплаква е неговия свят, от него сътворен и създаден. Всеки е тръгнал от горе с проекта за своята работа, (като задачи и мисия) която във физическия свят ще започне. Всеки е обещал Доброто да създава, но Доброто за всички. Материалният свят е създаден от човека някога далеч във времето, когато ЗА ПРЪВ ПЪТ ДАДЕ ХОД НА ЖЕЛАНИЯТА СИ!!! От тогава насам има ПРОСЛУШВАНЕ: къде в живота ни намери приложение СМИРЕНИЕТО.

Падането на Сина беше повече от показателно: в Еволюцията този урок беше от първостепенно значение: Материята трябваше да се подчини, превъзпита и Дух Божи се утвърди в нея, а Душата заеме подобаващото й се място в Светлина. Бог за материята имаше планове и тези планове Горе бяха Действителност.

Схванахте ли добре! Когато човек даде ход на Желанията в себе си - ДА ПРАВИ ВСИЧКО КАТО БАЩАТА - падна и още не може да се изправи, все се повдига от тогава и всеки е на път да го стори, когато вземе АБСОЛЮТНО РЕШЕНИЕ. Всичко е въпрос на едно решение: да се промениш, обърнеш и завъртиш в посока на Бога, т.е. да подчиниш материята на Душата си. Пропастта и бездната за всеки са Желанията и тяхното изпълнение. Тях човек сам създава между себе си и Невидимия свят, т.е. не следва ли, че СПАСЕНИЕТО Е В НЕЖЕЛАНИЕТО, но това трябва да се разбере и опита съзнателно, за да повярвате, защото:

- ВСЯКО ЖЕЛАНИЕ В ХОД ТВОРИ, СЪЗДАВА и ДАВА, без значение дали (в същността си) съдържа доброто или злото. По-фаталното идва отпосле: поради Съмнението си, човек даде ход в себе си на първото Желание - ДА СЛАГА КАПАНИ..., да проверява, за да се ориентира... и сам в тях падаше!

Човекът е, който пропуска или непропуска Божиите Мисли в себе си (като приемане или не-приемане). Всичко е в зависимост от това, как една мисъл приемаме, разбираме и претворяваме. Всяка идея способствува за дооправянето на материалния свят, който повече от всичко е НУЖЕН, Необходим и Прекрасен, но ние чрез желанието си да управляваме, бяхме решили да подчиним, като преди това се привързахме към него и тук прекалихме. Забравяйки Принципа на Златната СРЕДА и РАВНОВЕСИЕТО - да бъдем между Привързаността и Безразличието, т.е. да спазваме необходимата дистанция и много много не се доближаваме помежду си, без изключение, освен от знанието, ние продължавахме да Падаме вместо да се въздигаме.

Ако Бог ни е дал шанса да създадем такъв прекрасен свят и ние сме му толкова важни и необходими, т.е. без нас не може ,не означава ли това, че не трябва да ГО изложим като се посрамим, а не да вдигаме високомерно глава и се мъчим да коригираме. Чрез нас - Връзката, (каквато сме) Бог нещата превръща, енергиите трансформира, светът балансира, материите регулира, всичко координира, за да е той в Хармония. Синхрон, релаксация и тонизиране са слаби понятия за грандиозния Му план за нас, но ние не хаем.

Единствено човешкото Мислене разваляше нещата: лошо мислехме ли, лошо и ставаше, а от там и всичко, което ни се случваше - случваше ни се винаги това ,което сме мислили! Защото не искахме да разберем, че и Мисленето е РА-БО-ТА, макар и най-трудната. Всичко от нас зависеше и то от всички до един. Ето я отговорността и дългът, за който преди малко говорехме.

Душа носим, а сме като без нея... Защо не Я желаем?

Формата е нещо прекрасно. Без нея нищо НЕ ИЗГЛЕЖДА! Мислили ли сте (при толкова не мислене) как тя би изглеждала, ако човекът повече и по-добре мислеше. Сега формата е уникална, а каква ли щеше да бъде, ако повече старание полагахме в Духовното? Мисленето и Чувствата са Духовни Дадености, които мъртви са, когато не използуваме по предназначение. Когато работим с тях те стават активни и динамично творящи. Какъв ли би станал Светът, ако Мислехме както се очакваше от нас, използувайки Съзнанието си. Колко от всичките приказки, които се изговориха за този Разум възприехме, разбрахме, асимилирахме и усвоихме, за да Приложим...?

Запомнете: Ние сме Причина за ставането на нещата в този свят и всички последици от нашата работа отново са за нас. Друг никой не се интересува от теб, защото всеки работа си има...

Висшето от нисшето не се интересува по Три причини:

- Никой не се интересува от по-нисше Съзнание: няма какво да научи, а каквото даде няма да разберем.

- Всяка намеса е агресия, вмешателство и кармичност, а горе това е недопустимо, а никой не желае.

- Всяко висше знае всичко за нисшето, но не желае да помага без повикване. Опитът е доказал, че дори и да се появят визуализирайки ни се, няма нищо да се промени. Още от другия ден по-нисшето продължава живота си така сякаш до сега е било на цирк, който много му е харесал, но повече от това не го интересува, защото не му влиза употреба. Горе знаят, че нисшето очаква висшето да му свърши работата, а това не устройва никого.

Защо нещата започнати от нас стават лошо? Защото съдим, обвиняваме, определяме, разделяме и критикуваме, което Бог НЕ ПРАВИ, но ние си позволяваме. Всичко е разделено и ние няма какво да делим. Всичко е претеглено и премерено и горе и долу, и за нас е оставено.

Беинса Дуно: Ако Светът ви се струва, че лошо е направен, потърсете вината в себе си. Този свят е ваш и във ваш интерес е да го правите, а не разваляте. В крайна сметка вие живеете в него и вас ви урежда да е красив, добър и услужлив към вас самите.

формата, съдържанието и смисъла не са случайни хрумвания на Бога. Върху това мислете! Върху всичко мислете! Сами правим нещата лоши, а другите обвиняваме за грозното изглеждане. Когато нещата на човека не вървят, той първо за Бога се сеща. Питаме: защо, когато пием, ядем и се веселим не се сещаме за Бога, а само когато загазим. Не Го признаваме, не Го познаваме, Отричаме Го, но на Него се молим и то с любов и със сълзи на очи! Не е ли лицемерие това и много къса памет - веднага след това да забравим. Защо да е виновен Той, че ние сме недоволни от себе си? Защо да е виновен Той, че нашите постъпки и несъвършенството ни теглят назад? Защо виновник търсим винаги за несгодите и несретните си, вместо сами грешките си да поправим? Докога ще търсим виновника извън себе си за собствената си некадърност? По-лесно ли е да набедиш някого вместо да се сетиш за себе си. Прекият виновник кой е?

В случая Бог ни беше под ръка и ние зад Него се криехме от удобство. Много лицемерна история. С лека ръка бяхме готови Бог да пожертвуваме, за да не псуваме себе си. Двете, които имахме - Да Мислим и Да Чувствуваме, не използувахме. Сърце и Ум нямахме и първото бяхме забравили: Който жертва добро-волна въздаде ,ще му се възвърне Тройно...

Беинса Дуно: Сърдете се на човека за създаването на Материалния свят и на себе си, ако нещо от него не харесвате, за да не забравите и собственото си съучастие! - Всичко трябва да става последователно с анализиране на всяко събитие, като вярно определяте нещото от кой род е - мъж или жена, на кое ниво е: материално или Духовно; във всеки даден момент -положително ли е или отрицателно това, което правим; каква е посоката, ако е в Духа и накрая: човек трябва да е положителен. НЕ е без значение да осъзнаваш всеки момент на какво ниво контактуваш.Пет са важните позиции...

Спазвайки принципа на „подобното с подобното“: всяко нещо, за да работи чрез движението се е налагало всичко да твори - независимо дали руши или създава, защото не можеш на мястото на отдавна остаряла и полусъборена къща да сътвориш нова или върху нея. Горе нещата са пасивни, в недвижение, но зърнат ли се, те започват да се привличат и така всичко се „завърта“ (работи и се движи), т.е. Любовта и привличането са причината за раждането на Новото (следващото).

За да бъде Духовен, човек трябва да бъде Три вечни неща: Буден, Служещ и Смирен. Без тях никой не може да нарече себе си Духовен.

Къде е противоречието и има ли такова в израза: Програмиран е всеки с личностна и индивидуална съдба, но ще сърба всичко, което сам си е надробил, т.е. за Божественото не носиш отговорност, но за внесеното от себе си образуваш Карма. Човек трябва да знае как да мисли, чувства, говори и прави нещата, за да му е добра съдбата и да се ориентира към Доброто. Тук е нужно Знанието, че Духа на всеки е отзад и цялото знание за света е в него по всяко време.

Умението да се разбираме изисква преди всичко всеки сам да уплътнява връзката си с Бога, а това става чрез Пълното Разграничаване на черно и бяло, в силния контраст между двете. Бързо мислещият е мислещият грешно - съдържанието сочи неадекватност, т.е. материалният свят за него е истинския, защото в него благоприятно съжителствуват всички противоположности, които на всичко отгоре се и привличаха. Никога не бързайте със заключенията си, не правете опити да предричате и предсказвате нещата ,особено ако съзнавате способността си да правите нещата. Никога не констатирайте твърдо и категорично, никога не предполагайте и мнението си задръжте, за да не плащате за умишлено и несъзнателно вредителство, което ще се върне неминуемо върху всеки, допуснал да мисли за другите лоши неща, в които е бил много убеден. Мълчете и мислете - това е половин медитация. Мълчете и не мислете е останалата част от нея. Светая светих са Молитвата, Медитацията и Мантрата. Светая светих са Мисълта, Мъдростта и Мълчанието. Светая светих са Милосърдието, Милостта и Мира. Светая светих са Музиката, Мозъка и Майката за умния, разумен и съзнателен човек!

Истината е една и друга няма. Истината е във всяка форма. Всяка форма съдържа цялата истина, щом ти Мислиш. Закона е един и казва категорично: ВСИЧКО Е ИСТИНА! Смисълът е: докато човек ДЪРЖИ в себе си и ЧЕРНОТО и БЯЛОТО, не трябва да очаква Бог в него да се появи, защото Бог в мръсно-то не стои! Ти можеш да си и двете, но никога двете едновременно не си: ти си или само добър или само лош, т.е. ти си или бял или черен - въпрос на Избор и

Свободна Воля. Бог идва само там, където е абсолютно Чисто. Разграничението идва да подскаже, че не трябва механично да разделяме и да приемаме нещата на доверие, а ТРЯБВА ДА МИСЛИМ, т.е. да се разграничим от едно от двете, без значение от кое, но едното да е. Истински Духовният човек знае, че там където и двете съжителствуват никога не е чисто. Откажете се от черното в името на бялото - е нашият съвет.

Някои си мислят сега, че връзката на човека с Бога седи в пълното разграничаване на черното от бялото. Не седи! И не може... Или ще приемете, че всичко е Едно и за Добро или ще изхвърлите лошото от себе си завинаги!

Колкото и да е мръсното щом го има, не е чисто. Където има мръсно, колкото и малко да е, то все е мръсно, а не чисто. До една петица сто милиона шестици да сложите, мръсното чисто не става, винаги нещо от петицата ще участува. Такова нещо е нечистоплътността, т.е. мръсно и чисто не съжителствуват - или си чист или си мръсен. Не мислете, че абсолютизираме, напротив: само АБСОЛЮТНОТО е ИСТИНСКОТО. Всякакви илюзии за едното или другото, са неприемливи. Само Бог е АБСОЛЮТНО ЧИСТ, а всичко останало нещо в себе си (колкото и малко да е) винаги носи... т.е. там където мръсно има, чисто не е, колкото и нищожно малко да е мръсното. Чистото е чисто, лесно се превръща в мръсно, но затова е чистенето. Пазете Чистотата си, както Бог очите ви е предпазил и защитил със Три свръхчувствителни реакции...

Ако до една шестица сложите сто милиона петици, шестицата петица никога няма да стане. Въпросът следва да е (за всеки): Аз петица ли съм или шестица? Където става въпрос за Чистота компромиси не са възможни.

Напълно безсмислено е и глупаво доказателство едно нещо да разделиш на две, за да докажеш, че не си сляп. Сляп си .когато разделяш. Не си прав именно, когато се мъчиш да доказваш. Всеки опит те запраща в лудостта. Смисълът на Контраста между Черно и Бяло е Красотата, която от тях извира, когато така разбираме ги - КАТО ЕДНО НЕЩО, а не като две. Две няма: Едно животно и Един човек са едно нещо. Един камък и един човек - също. Ти и аз сме Едно нещо. Които и да са две, те не си противоречат, не са несъвместими и поради това чужди или различни. С по едно нещо всяко се различава, но общото е много повече, за да типизираме различието помежду им. Запомнете:

- Долу ще разграничавате, а горе ще обединявате (в себе си).

- Долу ще различавате, а горе ще уподобявате (в себе си).

- Долу ще противопоставяте и привличате, а горе ще събирате и ще раждате. Горе (или долу) всичко е обърнато и завъртяно, а не различно. Горе просто е ОБРАТНО (от обърнато), като в огледалото, т.е. долното поставено срещу огледало дава горното, но завъртяно и обърнато (променено) и това е все едно и също нещо. В Божественият свят чисто и мръсно няма.

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ АКТИВИРА И ЗАДВИЖВА ВЕЧЕ Е ЗАЦАПАНО!!! Работещото вече е замърсено, няма как да бъде другояче. Още не си помислил „да се протегнеш“ и вече си променен (в отношение на чисто). Горе нечистото наричат Нечисто, т.е. имаме неодобрена степен на Чистотата.

Еднакво важен е живота горе и живота долу на човека с Трите му тела в трите свята на Бога. Ние знаем, че няма бяло и черно, но ги използваме, когато трябва да убедим материалния човек, какво той не е , защото нещастника все към тъмното тича, а не е магнетично мрачното. Контрастите се използуват, за да припомним на човека за Духовното, че е оставил материалното само, т.е. Едното е осакатил, лишавайки го от Същественото и по-чистото.

Тук Пет тайни има:

- Недуховни хора няма, щом Душа имат.

- Несъзнателни хора няма, щом Съзнание имат.

- Лоши хора няма, щом сърце имаш.

- Лошото е добро, но нееволюирало, непроявено, пасивно, недоразвито, по-малко добро, по-нисша степен на Доброто.

- Егото е Бог в действие, т.е. проявен. Егото е в човешката Мисъл.

- Материята е Енергия, но уплътнена (като вибрация). Материята е от „енергия“ - висша и фина субстанция, непозната на учените, но за улеснение я омърсяваме, като оприличаваме, за удобство на енергията.

МИСЪЛ + СЪЗНАНИЕ = ДОБРОДЕТЕЛ