Любов, Мъдрост и Истина

[Ани]

Любов, Мъдрост и Истина

(Мисъл, чувство, опит)

Избирайте!

- или светът е реален

- или Бог и Ти.

Ако изберете второто, първото е реално!

Бо Ин Ра: Цветовете на любовта са Светлината и Свободата. За техният растеж е необходимо спокойствие и дълбока скритост.

В „Степени на Съзнанието“ определихме, какво нещо е ЛЮБОВТА и в трите свята, но смятаме, че темата е по-обширна и с една глава трудно ще успеем да дефинираме или предадем какво нещо наистина е Божията Любов доближена до човека. Предмет ще бъде на една цяла книга, за да можем поне отчасти да се докоснем до нейната велика същност.

Във физическият свят, където живее човека в тяло, Любовта изключва всякакво Съзнание. В човешката любов Съзнанието играе слаба роля, а Мисълта - никаква. Любовта е саможертвата, а Съзнанието гледа да защити себе си. Само при Мисълта, светът е по-различен и прикрит, поради самото естество на мисълта и в трите свята.

На земята работим с мисли, чувства и дела. Чувствуването често е неразбрано, защото се брои колко вида са чувствата, кои от тях правим и кои не. Простата Истина е: чувствувай! Просто чувствувай! Не отчитай, не отразявай, не разсъждавай, не определяй, а чувствувай. Не мисли какво ще стане и, какво правиш, и какви ще са резултатите, а само участвувай като чувствуваш. Ще ти е нужно известно развитие, известна практика, сериозно опитване и правене на нещата като приложение и усещане, за да откриеш смисъла.

Чувствувай каквото и да става, но не мисли. Не бъди в главата, а бъди в сърцето - тази е разликата. Експеримента е вътрешен, но без външното чувствува-не, не е възможен. Човекът още не се е научил да чувствува вътре в себе си. Обектите на чувствата са вън.

Тайната е в противоположностите: без да чуеш външния звук, не можеш да чуеш вътрешната тишина (която е беззвучие). Шум и звук има там, където има движение. Насочиш ли вниманието на Съзнанието си вътре в себе си, ще усетиш изведнъж, че външното го няма, а вътре в тебе е тишина, самота и мрак. Почувствувай ги! Така се развива чувствителността. Нека сетивата ти да бъдат винаги отворени.

Къпеш се: чувствувай водата, нейната хладина, нейната влага, нейната температура, нейното даване, нейната сила, но не допускай да мислиш. Точно в този момент не допускай да вербализираш, да фантазираш, да мечтаеш, а чувствувай, присъствувай, участвувай във водата с цялото си налично присъствие. Не определяй, а чувствувай. Всяко странично действие което допуснеш или отвън се случи, губи чувството. Появят ли се думите, вече мислиш, умът е работил, работи и в момента. Чувствувай и нищо не казвай.

Бързи резултати не очаквай, а прави упражненията си всеки ден и много скоро ще усетиш разликата. Тя е в твоето различно участие в нещата. Една сериозна човешка слабост е непрекъснато да изричаме, наричаме и назоваваме нещата, без да осъзнаваме какво казваме, по памет. Смисълът не се състои в това: само да се научиш да чувствуваш, а да се научиш да правиш това в Дълбочината. Бог е там, в най-дълбоката и съкровена твоя скрита част, в сърцето. Бог е в твоята душа, но скрит зад врата затисната с прах и мрак. Отривай и откривай!

Същото е и с мислите. Почувствувай ги, за да ги разкриеш. Пласт след пласт. Всичко до дъното са все мисли. Почувствувай мисълта си. Почувствувай Мисълта! Важна подробност е да определиш вярно това, което схващаш като мисъл - дали е твоя или не. Когато започнеш истински да чувствуваш мислите, по-характерно, рязко ще признаеш, че нито една мисъл не е твоя. Своя мисъл човек няма. Всички мисли идат отвън, а точно това означава, че ти чувствуваш. Това са наложени мисли отвън и приети от тебе вътре. Човек е канал, проводник, транслатор. Само приема, преработва, прехвърля и предава. Една част винаги остава, за да му послужи за растежа, щом до него е дошла и освен за растежа, спомага и за неговото по-нататъшно развитие и разбиране на нещата. Всичко останало човек пропуска да си отива.

Нито една мисъл не е твоя. Не търси източника, Той се знае. Това е Божествената Мисъл, чрез която вселенския Разум работи.

Чувствувай. Не разследвай, а чувствувай! И не отчитай. Нищо не е твое, но ще стане такова, ако ти го правиш. И чувствата и мислите не са твои. Твоя е само вътрешната тишина в тебе. Никой не ти я е дал, роден си с нея и ще умреш с нея. Просто различни системи от мисли - дадени са ти, приел си ги доброволно, независимо дали знаеш или не, какво разбираш и за какво изобщо става въпрос. Нито една мисъл не е твоя. Почувствуваш ли, че нито една мисъл не е твоя, си на прав път да откриеш, колко неща още не са твои.

Който успее да почувствува, че нито една мисъл не е негова, ще почувствува как и ума го изоставя. Ако са твои мислите, защитавай ги, за да откриеш същото, че защитаваш нещо чуждо. Ако имаш мисъл, че нещо е твое, това е привързването. Всичко, което виждаш, ако не е твое, не си привързан. Чувството „мое“, чувството за „мое“ създава привързаността. Това е Съзнанието, но мислите не са.

Ошо: Ако можеш да видиш, че мислите не са твои, тогава нищо не е твое, защото мисълта е коренът на всичко останало. Ако мислите не са твои, тогава нищо няма значение, защото и това е една мисъл.

Беинса Дуно: Всичко е мисъл и резултатът от това твое велико прозрение е именно тази мисъл, че не е твоя. Всичко е мисъл и резултатът от тази мисъл е великото ти прозрение.

Какво остава от света, който е твоята мисъл. Опитай в тази посока. Къде живееш? В свят ли живееш истински или в измислен от тебе свят? В този твой свят, измислен от твоята мисъл и твоите мисловни представи за него, можеш да живееш, можеш и да не живееш, ако само за миг си измислиш друг. Можеш да си измислиш чисто нов. Тук Внимание!

Когато мислиш, сам определяш коя мисъл е твоя и коя не!!! - Своите мисли човек придвижва, реализира, прави, прилага, а чуждите - не. Мислите са светът:

Беинса Дуно: Ако кажеш, че ще се качиш на Витоша и се качиш, мисълта е твоя, но ако само си помислиш за Витоша, но не се качиш, мисълта е чужда, дошла отвън.

В това е цялата извечна, съкровена, свещена и вечна тайна: Твоето е вътре в тебе. Извън тебе нищо няма. Само ти и Бог сте, и вън и вътре - в големия е Малкото, и малкия е в Големия.

След като се откажеш от всичко, откажи се и от мислите си или почни от мислите, все едно е. Резултатът винаги е един и същ.

Ошо: Всеки носи в себе си света на своите мисли. Всеки носи в себе си света на Мисълта, а този мисловен свят е Истинският свят.

Който може да види, че нито една мисъл не е негова, ще се превърне в наблюдател, ще може да гледа мислите. И ще види, защото ще е виждащият, че мислите ще се превърнат в обекти - ще си този, който вижда, т.е. свидетелят и мислите ще се носят пред тебе. Ти не си, и тялото си, не си и мислите си, не си и чувствата си, не си и движението, не си и егото. Какво си ти? Какво си ти тогава!?! - Кажи ясно, високо, чисто, просто и ясно: Аз съм само една Душа, сама Душа с Бога.

Сега е ред да провериш дали си скачен със земята или корените ти са в небето. Първо ще установиш, че мислите нямат корени в тебе, а винаги се реят горе високо, идват и си отиват. Не се отъждествявай с тях,

за да не бъдеш жертвата.

Ошо: Мислите са като облаците. В небето на твоето Съзнание те продължават да идват и да си отиват, а ти се стремиш да се привържеш към всяка от тях. Казваш за нещо, че е твое, но като отмине, виждаш, че не е. Цял живот с главата в облаците ти си взимал и забравял, хващал и изоставял, привързвал си се, но не си успявал. Така е и в младост, и в зрялост и в старост. За колко от тия криви сметки си бил прав, а сега се смееш и забавляваш.

За много от тях дори не си спомняш, само някои от най-върлите ти мечти са останали. Знаеш ли защо е така? Така е, защото всичко, което до теб е дошло, е трябвало да правиш, ти да правиш, а ти не се правил нищо и сега ти тежат. Сега не можеш: вече не им е нито мястото, нито времето, някой друг ще ги прави.

Проблемът не е толкова във мислите, дали ще се привързваш или не, а в самото привързване. Забрави го и не го допускай! Всичко се променя всяка секунда. Всяка секунда цялото търпи промяна и в него всяка негова част. Разбери, че нямаш нищо освен Бог в себе си, а мислите са само облаци, т.е. имайки Бог в себе си, имаш и мислите Му.

Тайната е: Мисъл, която се задържи и те впечатли, за да нямаш време да се привържеш, просто прилагай, просто прави и опитвай. Тези три са същността на Същността и в същността на Цялото. Мислите винаги ще се сменят, но за теб е важно, ти никога да не се привързваш.

Ошо: Аз-ът в човека се развива от: „това е мое“ и „това е мое“ и „другото също“, все твои неща. Отсечи чувството за „мое“ и Аз съм!.

Който чувствува, че своя мисъл няма и чувството му е чуждо, е готов да се посвети на Духовността.

Мисли върху Мислите:

- Когато човек учи и яде се ограничава. Човек се ограничава като не служи! Нещото, което те освобождава, е служенето, да служиш. Като учиш и ядеш не служиш.

- Защо човек живее? - Въобразил си е някога човекът, че като индивидуалност като се отдели, ще може да прави всичко като Бога, но изведнъж разбрал, че е отделен и започнал да се защитава от природата: от страх започнал да прави Цивилизация и тук сбъркал още повече, защото знаем слабостта на всяка цивилизация: никоя не е успяла и няма да успее, защото в основата почива на егото.

Всичко става израз на страха на падналите от Бога Синове, които си бяха въобразили, че могат всичко. До един откриха, че са сами и без силата, и се уплашиха, както и всичко забравиха. Забравиха, че страх и грях няма. Има само грешка, и някои побързаха да се поправят. Само един не пожела, но свърши работа.

- Каква е голямата загадка на целия човешки живот? - Страхът е нашата нисша част, на индивидуалността човешка. Тайната е да се трансформират енергиите на Духа. В Духа е великата идея: да става вечна трансформация на енергиите. Ето в какво се състои великата сила на аборигена, че е сам, първичен. първобитен, сред природата, едно с нея и истински, защото не се бори с Божията направа и не върви против Творението му. Знаеше, че само едно като бъдат и заедно, ще бъдат в хармония и това му стигаше. Всичко е суета, че сме ние, които нещата правим. Заблуда. Аборигенът не е видял още в живота си, че това е той и виждате ли, на колко много неща е способен. Той не държи да се отличава от околната среда и е по-близо от сегашния човек до истината и както по всичко изглежда и ще остане.

- Светият Дух е средата на организма на Бога. Водата е материалното подобие на Светия Дух, а човешкият дух е част от Светия дух. Синът е човешкия дух, следва Светия Дух и след тях Бог - това е Троицата. Всичко в бездействие и в недвижение събира прах, вътре в не-движението: движението е на Светия Дух. Движението е трансформация на Светия Дух. Без тази трансформация няма движение.. Човек е като малка електроцентрала на място, движение няма, не се движи. Понеже мисли, изглежда, че се движи за другите, защото каквото и да мисли, че е направил или ще прави или прави в момента, вече изглежда, че се движи.

Ако някой те попита: Абе, що се правиш, че се движиш, спокойно му отговори, че такова нещо няма и изобщо такива опити и не си правил. Понеже мислим се движим. Мисълта ни прави да изглеждаме, че се движим.

- Да знае човек каква е Божията воля за него и как да я изпълнява, това е  свещено знание. В най-общ план, всичко се свежда само до едно: СЛУЖЕНЕ!

- Електричеството и магнетизма не са от два вида, а от два рода, защото се движат и раждат.

- Как да се хармонизираме помежду си и в себе си: първо себе си, после другите. Когато не сме готови и не сме хармонизирани, ние просто спорим, въпреки, че за едно и също говорим и не се разбираме, защото не се слушаме; държим ние какво ще кажем и за това мислим, или чуваме от другия само това, което искаме да чуваме или просто обичаме спора и си уплътняваме времето до следващата среща.

Физическата храна за човека знаем каква е, но духовната и мисловната тепърва ще изучаваме. Духовната е: спокойствие, мир, покой, тишина, удовлетворение, вдъхновение и блаженство. А мисловната е Едното и едно: Светлината в която има всичко. Докато сме в амбиции и желания, не сме бедни духом, а богати, но светлината като дойде, тя ще вземе само бедните, нищите духом, защото са без его, желания и амбиции.

- Центърът на набожността в човека това е хилядолистника на върха на главата, в който е Любовта към Бога. Намира се отгоре, фонтанелата.

- Щом Бог се движи и ние някога ще се движим. Идеите ще ни задвижат, като ги реализираме.

- Кое е това, което човек има в себе си и то не идва отвън и отпред? - Духът, който е отзад и отвътре. Все едно, че човек е разрязан на две, но странично и разполовяващо, а не челно.

- Свръх знание: Когато търсиш външни или вътрешни постижения, ти си този, който променяш - ти искаш, ти очакваш да получиш нещо. За да получиш нещо отвътре, ще се молиш на Бог отвън, и отвън нещото трябва да дойде, за да има завъртане. Когато искаш нещо отвън да постигнеш, ще трябва да тръгне нещо от тебе, отвътре към нищото навън. Това е така нареченото организиране на илюзията, че нещо отвън ти трябва и как сега да го получиш. Илюзията, че искаш показва, че трябва да извадиш от себе си мисълта, за да се материализира нещото, което искаш, т.е. това постижение отвън. При вторият случай, когато търсиш вътрешно постижение, ще се молиш на Бог отвън за него, отново, за да стане връзката и да се организира поредната илюзия. Когато отвън чакаш е ясно. Сега ще видим какво става, когато отвътре искаш: първо ще видиш какво навън не ти трябва. Взимаш енергия отвън навътре. За външното ще дадеш отвътре и обратно - отвън навътре - трябва да вземеш. Ще организираш с мисълта си, както даването така и взимането.

- Кундалини: Това е Светия Дух - силата да можеш повече, да разбираш повече и да се слееш с Духа, после да ти се дадат Мъдростта, Любовта и Истината, вярата, волята и правдата, след което идват учителите от веригата и накрая познаването на Бога. Блажен-ни са, които повярват. Творчеството и съвършенството са пътища на Духа, но не влизат в него, защото са сбор от неща, а не едно нещо. И двете са сбор от дадености.

- За словото разстоянието е без значение, но трябва да има проводници. Такива са вярата и смирението. За да разбереш Словото, трябва да имаш Добродетелите.

- Има два велики метода за съхраняване на енергиите и един специален: - да бъдеш в Светлината, - да бъдеш в тъмнината. Специалният метод е да бъдеш

Сина, който твори и използва и двата метода.

- Във ВУХ: В - е творческия заряд на Бога в материята и в Духа.

У - е слизането на творчеството в материята

X- Това е сина, който осъществява връщането на Творението в Бога.

- Какво значи правилно дишане? - еднаква фаза на вдишване и издишване, т.е. ритмичност, без пауза. Паузата се дава, за да усетиш тишината!

- Има нещо красиво написано в човешкото Съзнание, но то трябва да се разработва: това е всичко, което Съзнанието съдържа.

- Произходът на нещата се търси с будност. Произход и причина е едно и също нещо. Причините на нещата се откриват чрез будността. Това никак не е лесно, защото понятието „будност“ все още не се разбира правилно и не е лесно по принцип. Будността ни в момента не е тази истинска будност, която трябва да е и за която се говори. Буден по всяко време, осъзнат и любящ Бога, това е всичко.

- Законът за превръщане на енергиите: Енергиите от нисшия живот трябва да отидат във висшия и там да се преработят, за да слязат в нисшия и да повдигнат човека. Мислете за висшето по три пъти на ден по три минути.

Когато кажеш „кой съм аз“ приемаш, че съществуваш. Единственият проблем е да узнаеш, кой си ТИ. Предопределил си, че съществуваш и това не подлежи на съмнение, на проверка и на доказване. Приема се за сигурно, че съществуваш. Макар и непознат, ти съществуваш. Следва въпросът, кой си ти. Неговият отговор още го няма. Всичко до тук е само Мисълта, че Си, но така само ти мислиш, защото твоя е мисълта, че ти си този, който съществува. Ако някой друг ти каже, че това не е възможно, няма ли да се смутиш, като знаеш, че е прав?

Тайната на търсенето на себе си като отговор на въпроса „къде“?, е в нетърсенето. Почнеш ли да търсиш, никъде няма да откриеш. Със самото търсене ти изчезваш.

Аз е най-употребяваната дума. За всичко + Аз, навсякъде Аз, но чувство яма. Спирайки се на всеки свой орган и задавайки все същия въпрос, ще отговаряш естествено, че това не си, и онова не си, нищо отделно не е, а си май всичко заедно. В този порядък обаче едно по едно, цялото си тяло ще отречеш, защото ти не си само тази негова част или онази. Тогава какво имаш предвид като казваш Аз?

Опасението е да не се прехвърлиш изцяло в чувствата си, а мислите да оставиш, за да се спасиш от този фалшив Аз, който в същия миг ще установиш, че не съществува, т.е. ще бъдеш и в двете; никога в едното само.

Смисълът е да не мислиш, за да не се ограничаваш, а да бъдеш свободен.

Има теории и за мисленето и против мисленето. Единствено зависи от ъгъла и за какво ще го използуваш, какво ще правиш. Има смисъл да се мисли, но и няма. И двете водят до едно и също. По принцип всяка мисъл е бариера, колкото и хубава да е.

Ошо казва: Хубавият затвор си остава затвор. И мисълта златна да е, златния затвор, затвор остава, и свободата ти още я няма. Който мисълта има и е привързан към нея е винаги против някого или против нещо, защото бариерите не могат да съществуват като ограничения, ако не си против някого. Позната е фразата: който не е съгласен с мене, е против мене. Мисълта задължително е против нещо. Тя не може да бъде тотална. Единствено не-мисълта може да е тотална.

Мисълта винаги е от ума, тя е негов продукт, след преработването на външната мисъл. Мисълта е твое отношение, твой предразсъдък, твое разбиране, твоя реакция, твоя формулировка, твое понятие, твоя философия, но тя не е съществуването само по себе си.

Когато говориш за нещо издигаш бариера между него и себе си и всичко, което казваш за него е не характерно, нетипично, маловажно, безинтересно, то само теб задоволява, и това не е само нещо, а някаква негова страна само. Нещото съществува и без твоята мисъл, която винаги ще го ограничи и осакати, без да може подробно да го определи. Така вие обиждате неща, особено, ако са живи. Особено пък, ако говорим пред тях. Но това днес не се допуска: ние за всичко говорим, когато го няма, за да не го обиждаме.

Много често всички тантра техники се уповават на не-каквото и да е, защото има чистота, празнота и тишина в самота, три важни условия, за да имаш включване, участие и прозрение, и те във всяка присъствуват..

Безграничен е човек, когато не мисли, а само е буден и осъзнат. Човекът тепърва ще изучава мисълта.

Нищо не е само това, което ние виждаме, защото се разбра, че човешкото виждане е крайно ограничено. Нищо не е само това, което човек вожда, но си позволява да коментира безпринципно. Така тялото е външния пласт, а мисълта - вътрешния. Сега какво ще правим! И по-лесно е да се отделиш от тялото си, отколкото от ума си, защото човек винаги се е отъждествявал с ума си, със себе си, със аз-а. Ако случайно ти кажат, че си болен, защото не изглеждаш добре, няма да се засегнеш, защото не си толкова привързан към тялото си, но ако ти кажат, че умът ти е като на олигофрен или на дете, или нездрав, ще се обидиш, ще се засегнеш, ще реагираш, ще подскочиш. Обиждаш се, защото умът е по-близо до тебе, и към него си привързан.

При смъртта, умът с тебе остава - толкова си привързан и затова човек си спомня всички свои преживявания, от първото до последното, от камък до животно, т.е всички умове от всичките ти животи са с тебе.

Велика тайна е, че когато например някой медитира, той се занимава повърхностно, защото подсъзнателно знае, че навлезе ли в дълбочина, ще престане да съществува, и няма да бъде себе си. В бездната, в пустотата, в празнотата, в самотата, и в тишината, неизбежно е да не го познаеш. Възкръсването се случва... и се връщаш. Всичко старо е изчезнало. Сега си над всичко, а то е твои инструмент, а не както преди, ти беше привързания, и се отъждествяваше е ума. Не си едно с никой, свободен си.

Но това може да стане само, когато мислиш за нищото.

Ошо: Тежка задача. Да мислиш за нищо. Можеш да мислиш за нещо. Как можеш да мислиш за нищо. Какво означава това нищо. И как можеш да мислиш за него? Когато мислиш за нещо, то се превръща в обект, превръща се в мисъл, а мислите са неща. Как можеш да мислиш нищо? Не можеш, но в самото усилие - усилието да мислиш нищо - мисленето ще се загуби, ще изчезне.

Зен имат такива практики: дават ти да мислиш за нещо, което е абсурдно да търсиш и да мислиш, но това е нещо, което не може да се измисли. И се дава, за да се прекрати мисленето. Смисълът е да го правиш докато не откриеш в даден момент, че ти си просто всичко, което е и което не е, което се вижда и което знаеш. Цялото съществуване се е превърнало в едно огледало - ти си навсякъде отразен. Ето това състояние е състояние на блаженство. Вече нищо не може да те смути, защото не съществува нищо друго освен тебе, който си всичко и всички тези неща, т.е. новото отъждествяване. Съществуваш сам ти, само ти!

В суфизма са казвали: „Аз съм Бог“, за да няма разделяне, иначе добре са знаели, че са винаги двама, или две неща, както казват в Тибет.

Единственият начин да приемеш Аза е открил Буда, като е казал: „Аз не съществувам вече. Нищото не съществува“. Смисълът е, че щом всичко е включено в тебе, няма смисъл от Аза и от изричането му. Аз се противопоставя на Ти и има смисъл само, когато ги има. Само във връзка с Ти Аза е, т.е. когато Ти не съществува, Аз е безсмислено. Ти самият си станал не-съществуване, защото си се разтворил във всичко.

Всички изрази са истинни, но никой не е напълно истинен.

Ошо: Никой израз не може да бъде напълно истинен, затова и противоположния израз винаги е истинен. Всеки израз е частичен, обяснява само нещо, но никога не може тотално. Това никой не може. Ето защо и противоположния му смисъл има смисъл и е истинен, точно толкова или приблизително колкото неговият антипод. Не случайно, тук е мястото да кажем, защо във всяка истина има и малко лъжа, както и че във всяка лъжа има и малко истина. Всичко зависи от ъгълът на гледане. Това което всеки изразява, може да е истина, но и неговото противоположно, също може да е истина, защото всеки израз е само част от едно цяло и за тази част, всичко за нея е вярно.

Съществуват два вида изрази: можеш да избереш положителния, можеш да избереш и отрицателния. И всеки един от тях е истина, защото те взаимно се допълват. Не можеш да кажеш, че единият е истинен, а другия не.

Ошо: Дали ще кажеш Брама - тоталното, или нирвана - нищото - това е едно и също. И двете означават едно и също преживяване, а изживяването е следното - мислейки за нищо, ти го познаваш!

В този смисъл мисленето не е общуване, връзка, отношение, а граница. Когато говориш на някого ти не си свързан - самото говорене е бариера и с говоренето ти се отдалечаваш все повече и повече. Когато стоиш с някого безмълвен, ти си свързан, като при колективните медитации, и силата и енергиите са голя-ми.

Ошо: Две нули не могат да бъдат две. Две нули се превръщат в една. Ако ги събереш те ще станат една по-голяма нула, но една, а това е нова измама: няма голяма и малка нула. Нулата си е просто нула - нито можеш да извадиш, нито можеш да прибавиш, тя е цяла.

Бог единствено ще познаеш, когато останеш един със съществуването, в безмълвие. Съществува само един диалог със съществуването и това е мълчанието. Проговориш ли, то е обект на твоята мисъл и го губиш. Мълчание има тогава, когато няма ум и в него мисъл, а е само тишина.

Който не може да не мисли, не може да обича, не може да се моли, не може да медитира. Медитация означава да не мислиш за нещо, а само да играеш и участвуваш в това, което става. Ще стоиш отворен, открит и жив.

Затова влюбените са във вечна агония и терзания, те не са сигурни във любовта на другия и затова непрекъснато се питат, „обичаш ли ме“ и като бъдат излъгани, започват да се пипат, за да се усетят....

Всеки интуитивно и подсъзнателно чувствува, че любовта е саможертвата на другия и я очаква, и затова пита, а Съзнанието е, което гледа да защити себе си, т.е. нашето съзнание гледа да защити нас. Логиката на човека е да запази и защити себе си, своето его. Човешката любов е камъкът на Истината. Само чрез любовта можеш да познаеш Истината.

Когато ти поискат любовта и я дадеш, ще познаеш Истината. А тя е кошмарна за атеистите, материалистите и обикновените хора.

Този свят е прекрасен просто, защото в него нищо не се движи. Това е все едно да си представим, че небето и земята в този момент са едно. Слабо е виждането на човека, не вижда почти нищо и затова страда. Не твърдим, че е просто, но не казваме, че е и сложно: просто мислете, когато не медитирате и не мислете когато медитирате.

Мъдростта без мислене и Любовта без приложение нямат смисъл. Земята е мястото където Мъдростта, Любовта и Истината се изучават и опитват. Те са великите уроци за здраве, сила и любов към Бога, на Когото отдали сме живота си да служим. Земята е мястото, където можеш да научиш всичко за тези велики принципи, но не е мястото на самите тях.

Числата сме ние, които трябва да изучаваме, за да стигнем до тях.

Беинса Дуно казва: Никой на никого не може да помогне. - Ти мисли защо?!?

Никой на никого не може да помогне. Може да ти помогне някой, никой как да ти помогне. Никой е нищо, нямане. Никой е нещо, което го няма или нещо, което никога не го е имало, за да удостовери за себе си, че не е такова за каквото го мислим. Как е възможно да ти помогне никой. Как изобщо е възможно да ти помогне никой. Кой е казал, че е възможно. Кой ще ти помогне, щом няма никой. Никой не може да ти помогне, защото нищото на никого до сега не е помогнало, за да помогне и на теб. Никой няма как да ти помогне, не че го има, или не иска, а чисто и просто едно нещо, което е нищо и изглежда като нямане, не може да помогне по принцип, а не поради желание. Никой не може да ти помогне, не защото ти сам трябва да си помогнеш, не защото си закъсал, не защото няма начин или този никой като някой, не желае или не може, а просто защото единственото, което помага е нещото, а не нищото.

Приеми „никой“ буквално. Вслушай се в звученето му. Чуй какво казва, казва ли изобщо нещо или нищо не се чува от никой. Никой си звучи както го чуваш и изразява това, което чуваш, както си е и както е: просто не е възможно Никой да ти помогне. Никой е отсъствие, липса, то няма ни вид, ни род, ни пол, нещо като нищо, празнота, самота и тишина. Ти, който очакваш евентуално помощ си сам, един, едничък и самичък, и дете. Ако беше порасъл щеше да знаеш, че никой не е сам. Ние сме около него - веднъж. Втори път никой не е сам, защото има двойници, вериги, учители, приятели и на края Бог; вече зависи, дали вярваш или не.

Нямане на нищо и нямане на нещо звучи еднакво, но когато говорим за смисъл, първото няма никакъв. С второто е същото положение, но поне се надяваме, че това нещо ще се появи от някъде, щом в момента го няма.

Не е възможно, където и да е, едно нещо да е само, както и да е, и външно и вътрешно, и горе и долу, и тук и сега, Дори Никой не е сам, както и никой не е сам, а най-вероятно и „никой“ не е сам, но е трудно да го узнае. За никой не се говори, няма за какво. Никой не е сам, защото другия отсреща на практика автоматично превръща всяко нямане на нищо, в някой и нещо.

А това, че ние не знаем, какво значение има. Все някога ще узнаем. Никой външен на никого не може да помогне, но виж, никой вътре в човека това не може. Който и да е в човека, дори и никой да е той, помага, но ние пък това не знаем. Твоите, вътрешните макар и да са никои за теб, винаги са ти помагали, независимо дали ти ги приемаш, познаваш, искаш или не искаш.

В този порядък от мисли, смешен остава въпроса, че ти изобщо се нуждаеш от помощ, на която няма кой да помогне. От каквото и да има нужда човек, винаги има кой да му помогне и му се помагало без дори и да знаел и в подобна ситуация всякакво очакване отвън някой да ти помогне е повече от смешно. Както тези отвътре могат да ти помогнат, никой отвън като тях не може. В сравнение с тези отвътре отвън който и да е, не може нищо. Който ти трябва е в тебе, за каквото и да ти трябва. Кой ти трябва? - Никой. Естествено.

Това изречение може да завърши по десетки начини, като: никой на никого не може да помогне по-добре от тези вътре; никой на никого не може да помогне, защото всичко има. Никой на никого не може да помогне, защото е свързано с големи кармични обвързаности в двете посоки и най-малкото - както ти сам можеш да си помогнеш, никой като теб не може, никой друг по-добре от тебе не може. И не на последно място забравяме най-важното: помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Когато човек разчита на външни помощници, се лишава от възможността да контактува с Отца си, а нали това беше пътя на духовния и неговата цел.

Ти самият колкото и зле да бъдеш, не се нуждаеш изобщо от никаква помощ, ако изобщо разбираш за какво става въпрос.

Това, което се констатира с това изречение е само един факт, нищо повече: никой на никого не може да помогне. И вече ти се помага. Казвайки ти това и ти ще проумееш великият му замисъл, бързо ще осъзнаеш, защо това така е казано.

Никой на никого не може да помогне като нямане, а не като имане на кой. Има ли кой, той винаги ще ти помогне, но ти не се ползваш от тази помощ. Никога никой на когото са помогнали не се е ползвал от помощта. Ползва се единствено помагащия, негова е заслугата, и благодарността, и щедростта, и даровете от горе. Уроци помагащият взима макар и чужди, а за теб остава същия урок да вземеш, но по-тежък .

Пълно е с хора, които искат, желаят и могат да помогнат и с нетърпение очакват твоя зов, молба, търсене, питане или чукане, но! Пълно е с добри, разумни, съзнателни и човечни хора, които няма да те оставят, но какво от това.

Най-разумно е ти самият да не желаеш друг да свърши твоята работа вместо тебе, независимо дали този е някой, никой или който и да е.

В друга интерпретация се оказва действително, че на някой никой не може да помогне, а само някой, когато става въпрос, че ти сериозна помощ и съдействие очакваш. Защото, когато ти действително имаш нужда от помощ и никой не се появява за да ти помогне, това е нещо съвършено различно.

В универсалният вариант „никой не може да помогне, и на нещото и на нищото“, т.е. никой не може да помогне по принцип. Как го виждаш нищото да помогне на някого. Че НЯКОГО си е нещо, което само може да си помогне. От къде на къде, никой или нищо ще му помагат. Всяко нещо, колкото и нищожно да е, е нещо повече от всяко нищо, колкото и голямо да е. Нищото може да помогне единствено символично, задочно, буквално, буквено, т.е. не може. Никой не може да помогне и на своето нищо, че толкова близки са. Никой не може да помогне на нищото и нищото не може да помогне на никого.. Никой и никого са нищо, нищото, нямането, He-то. Все едно „без“ да помогне на друго „без“. Няма нито кой, нито с какво, нито как, нито кога, нито къде. Без не е със, а без, т.е. без на без не може да помогне, защото няма с какво. То е без каквото и да е и така изглежда, едно чисто голо без и нищо друго. Каквито са и никой, и нищо, нямането и не-то.

Такова нещо е мъдростта. Мислете!

В „Никой“ има няколко позиции: никой, в смисъл на съществително, Никой в смисъл на отсъствие и Никой в смисъл на безполезност.

Трябва да е някой, за да ти помогне. Не може да ти помогне низш, обикновен, невеж, слаб, болен, и лош човек. Могат да ти помогнат само духовни хора, пробудени, съзнателни, разумни, съвестни, любещи, изобщо Божии хора. Лошите до каквото и да се докоснат превръщат в лошо и така изглежда. Неосъзнатият, безбожникът, неверникът, заспалият, слепият, непораслият, сянката, т.е. нереалния всичко което прави е плод на престъпно нехайство и небрежност.

Запомнете: на всеки ще помогне само пратения зад теб, за теб, когато си готов и буден, а не когато ти искаш или ти скимне, че имаш нужда, което най-често изглежда, за щяло и нещяло. Различавайте нещата. И мислете.

Мъдреца не служи, защото е в мълчание, а защото се е определил да служи на Бога, на ближния и на себе си.

Буда е служил на Бога, а Христос на човека, но само двамата заедно ще образуват желаният от Бога Син. Не едностранчиво, осакатено и до някъде, а както трябва нещата трябва да се правят - пълно и тотално. Едно нещо като не можеш да правиш, не почвай, но с каквото се захванеш - направи така, че да не се срамуваш.

Буда и Христос заедно, са закона на Любовта, кой-

то казва: Прави всичко добро за абсолютно всичко. Служенето на Бога, ближния и себе си е в основата на любовта. Смисълът е да служим на Бога в човека, а не на самия човек. Кой смятате, че е по важен от човека и от Бог в човека или Бог извън човека?

Още по-задълбочено е окултното знание: Служете на Бог в човека чрез Бог в себе си, а не на човека в Бога. Всичко, което правите да изглежда Божествено, а не всичко да почвате с Аз - това или онова.

Не ти, а Бог в теб нещата прави и стават. Когато ти нещата правеше, обърни внимание, те не приличаха на нищо. Така ще мислиш за нещата: за правенето и за ставането.

Ако разбереш „Никой“, не е необходимо да ти се слага в кавички.

Можеш да помогнеш, когато някой греши или е на път да го стори. Такава помощ е на място. Три начина има човек да помага: Сам да служи за пример и образец, с опита и знанието си да служиш, и всичко, което правиш да е в името Божие с любов. Прави нещата за Бога чрез Бога в себе си.

Не чакай да ти искат помощ или да те викат. Повечето са малки, слепи и непреодолими още. Пазете се от грешката да помагате на виновните, а не на невинния. Тук е тайната на правилната, добра и навременна помощ. Интересувайте се от причините на нещата и тогава предприемайте, това, което имате на сърце. Повечето гледат в последствията и се включват импулсивно, безпаметно, погрешно, самоцелно и неангажирано, по симпатия или просто за участие. Странно животно е човека. Търсете причината, за да е помощта ви на място. Не трябва по презумпция, не може как да е, а както трябва, трябва. Забранено е да се подава ръка, защото едната ти е свободна. Човек не знае колко утежнява всички видове кармичност, предприел да помага без да е викан или помолен. Запомнете - това е агресия. Всичко, до което се докоснете се разваля минимум в три посоки - за вас, за нуждаещият се и за другите. Вместо да разчиствате и да облекчавате всяка кармичност, вие я натоварвате допълнително.

Карма означава закона за причините и следствията. Мислете. Не бъди слона във..., а слона от вън, където ти е мястото, ако толкова държиш слон да бъдеш.

Мъдрите начини на служене са: даване, помагане, служене, самоотричане и саможертва. Има още..., но всички те са отсенки и разновидности на изброените. Който и начин да избереш ще свърши работа, но не го прави където ти скимне или хрумне. Рискове, рискове и компромиси са разрешени само, когато са разумни, обмислени, съзнателни и по съвест, а не как да е.

Който към другия така подхожда е някой, а не никой и може да помага, разрешава му се. Такъв вижда, знае, разбира и може, защото е осъзнат. А това е всичко, което се очаква от нас.

Не всичко, което ни се говори отвън или отвътре идва от Бога. Когато Духът Му говори, Неговият глас се отличава с десет качества, до едно стилни, силни и влияещи: чистота, яснота, правота, точност, мекота, справедливост, мъдрост, истина и любов, в тях има, и основното е, че винаги Бог говори ПРЪВ: вибрациионната му честота - най-първа и бързо пристига до всеки, за да даде верния път, начин и смисъл, а формата със съдържанието ще пълним ние. Гласовете на останалите говорещи са слаби и се чуват след Първия като жужене, пращене или дрънчене, не чисто, неясно, мъгливо, объркващо, подвеждащо и безсмислено. Духът се откроява над всички, защото безкрайна е тишината, когато той говори на теб, а ти си във тотална възприемчивост, независимо че много често предпочиташ вторите гласове. Сам човек според светлината, чистотата и свободата си, според осъзнатостта, будността, бдителността и готовността си Го чува максимално качествено и, ако е и умен веднага реагира, а не чува другите, които се месят между него и Бога. Много е важна твоята степен на развитие, съзнание и съвест. Какъв е твоя разум, колко справедливост, колко любов имаш развита и приложена, и не на последно място, каква отговорност и дълг имаш развити в себе си. С две думи: колко от висшите Добродетели имаш развити в себе си и си борец за Истината.

Духът има най-чистата и дивна вибрация, която винаги първа достига до нуждаещият се или потърсилите Бога в себе си за помощ.

Във всеки живот е вложена една основна, голяма идея, съдържаща в себе си около сто по-малки, които човекът през живота си трябва да реализира. Всичките са фрагментирани и пригодени точно за теб, а ти ще реализираш за Бога.

Идеята вложена в моя живот ми се даде преди време и казваше в замисъла си: Разумност, Постоянство и Патриахалност, с три пътя за реализация: да показвам знанието, да съединявам знанията и да ги предавам и препредавам. Бог да ми помогне да успея. Амин.

Невидимото е символ, защото е без движение, статично е, в покой, пасивно и творящо. Наглед противоречиви неща, но не е така. Реален днес се води света на видимото, въпреки, че по това може да се поспори, кое е реално и кое не, т.е. кое е по-реално от материалния и от духовния свят. В този свят се руши старото, активното начало е тук, всеки две неща тук работят, това е Мъжкия принцип, положителния. Тук всички идеи намират приложение и реализация чрез мислите, чувствата и делата на човека, като правене, приложение и опит.

Човек трябва да има към какво да се стреми, защото му е дадено да расте, да се развива и да разбира, но трябва да прави нещата, а не само да мисли, чувства и говори.

Когато Мъдростта дойде в света, Вселената ще е нова за нас. Мъдростта носи светлина и знание. Тя се извлича от знанието, от Божието Учение наречено Знаене. Само Бог е способен на всичко и всичко може, и чрез човека го прави. Само Бог има в представите и въображението си всичко за нещата, които ги е имало, има и сега и ще има винаги. В това е неговата сила и мощ, че Вижда и Прави.

Знанието за абсолютно всичко е тройно и проблясва в цялата си пълнота само в една Пробудена Душа.

В духовния свят всяко нещо става преди още да е станало при нас на земята, защото горе идеите се планират, а долу се реализират, т.е. горе те вече изглеждат и са резултат, видени са.

Мислете върху това: Живот в материя без Душа и живот в Душа без материя, просто не са възможни.

Умът е материализирана идея на Мисълта.

Любовта. Само Съвършената Любов може да ни приближи към Бог. Долу любовта ни е служенето, себеотричането и жертвата. Този е пътя на ученика да разчита ситуациите, които непрекъснато му се дават.

Нищо не се дава, без да е поискано, нищо не се дава, на който и да е. Даването е предопределено само за Бога, ближния и себе си. Под ближен в духовния свят разбират твоя духовен приятел, който е сходен, подобен и сроден, с когото сте почти еднакви, без да е задължително и възможно.

Всички добродетели се дават по усмотрение, извадено от дълбините на мисленето, знанието за Съзнанието и Божието учение (което е едно и също).

Ближният не е кръвния роднина, а човека най-близък по дух и душа, с когото имате тотална приемственост.

Любовта е далече от земния свят, защото не правим усилия да я проявяваме. Изисква се пълно доверие на тези от среща, а ти самия да даваш всичко и да не искаш нищо.

:На днешния човек егото му пречи да дава. То е, което не иска да признае Бога и да го прояви. На всяко его е трудно да се самоотрече.

Любовта не е егова, просто обичай! Не спирай да го правиш. Проявявай любовта и повод не търси или обекта. Обичай по принцип и еднакво абсолютно всичко. Винаги ще имаш кога и на кого да я дадеш, за да осъзнаеш, че я имаш и носиш в себе си, да я разбереш и прилагаш, но трябва да се самопровокираш, за да познаеш силата й.

За да разбереш как те обича един човек, трябва първо ти да го обичаш, след това да забравиш кой си, да забравиш себе си, а този „някой“ да е всичко за тебе.

Такава е причината за пълненето и празненето на луната. 1) Решението на силите любовта да остане (това са силите, които ръководят нейното движение). 2) Луната се пълни от души и се празни от души. На Луната са силите, които решават и образуват Карма-та.

В материалния свят, за да разберем любовта, трябва да влезем в нея, а за да влезем в любовта можем единствено чрез страданието, творчеството в Духовния свят и радоста в Божествения.

Любовта е основа на Космоса. Светият Дух се проявява. Сърцето, умът и Душата се осъзнават чрез любовта. Тогава просветляват. Да си милосърден е свързано с любовта.

В VI раса, петата материя е виделината (етера). Тя ще организира всичко чрез любовта.

Любовта е малък подтик, защото е в малките неща. Любовта е и голяма, защото е и в големите неща. Любовта е най-възрастната дъщеря на Бога. Бог чрез любовта всичко прави. Бог е мъж-жена и жената в Него е любовта. Женската част е движение. Жената е функция на мъжа. Любовта е връзката с Бога. Така е на земята в материалния свят. Горе е обратното. Бог едно е и мъж и жена. Женската част е пасивната, творящата и отрицателната, а мъжката част е активната, положителната и разрушителната.

Топлината като се концентрира в една точка става светлина, а светлината в топлина се превръща, когато обзема човека, както слънцето ни свети и грее. Светлината се диспергира и разсейва, както е при интегрирането и диференцирането.

Топлината си в слънчевия възел ще увеличим, като концентрираме в него мисъл за топлината.

Съвършенството не е Божията любов, а е духовната любов. Съвършенството се добива в индивидуалността. Любов не значи индивидуалност.

Форма, съдържание и смисъл е равно на любов. Тя е всичко това. В Божията любов голяма тайна е скрита. Тайната стои във възможността на любовта да стане двигател, като минава от II във I принцип. Втората тайна, чрез която се дава на човека първия учител от невидимия свят сливането на Духа с Душата ни. Само по-висшето може да ти предаде любовта на Бога.

На земята няма хора, които да имат или притежават Божията любов.

„Отворете сърцето си за Божията любов“ означава готовност за служене, саможертва и смирение.

Форми на любовта са Знанието, Любовта между мъжа и жената и Божието учение, дадено ни чрез Беинса Дуно.

Как се пуска любовта в човека и кога тя чисти, зависи от това, за какво човек е обусловен. Обусловен означава благословен. Ако си обусловен да мислиш по-активно, отколкото да чувствуаш трябва чрез мъдростта да вкараш любовта в себе си, за да се изчистиш чрез нея.

Така е с всяко духовно понятие и това се подразбира лесно, като се досетим, че Бог чрез закона за вероятностите има невиждани варианти да съчетава нещата, както и достатъчно време те да станат, както и когато трябва. Така в някои хора любовта е условие за проява на Истината, а в други истината е условие за проява на Любовта. По същият начин и мъдростта е закон за намиране на истината и Истината условие за намиране на мъдростта. Всичко е в зависимост от това дали живеем през сърцата си или през мозъка (главата си). Нещата преливат едно в друго, плюс каквито и колкото са пътищата и вариантите. А те са безброй.

Примерът с яйцето е най-показателен. Горе яйцето е първото, а кокошката второто, докато долу на земята, кокошката е първото, а яйцето - второто.

Няма нищо, което, да предхожда и следва, да е първо, второ или последно. Всичко е тук и сега, днес, т.е не е някога, нито преди нито после.

При най-малката отрицателна мисъл любовта изчезва. Тя не вижда погрешките и очаква ти да я зърнеш или прихванеш, без да се интересува, кой е готов и кой не. Който е готов ще си вземе от нея каквото му трябва. Любовта на земята идва чрез страданието. На земята любовта стои над мъдростта, а горе е обратното - Божията мисъл е всичко и след нея идва любовта. На земята любовта е първа, за да даде възможност за развитие, и след това мъдростта застава над нея, за да изясни защо делящото е развитието и движението. Почти е без значение кое над кое стои, защото те почти работят успоредно или паралелно. Самите те - Любов и Мъдрост са едно и също нещо.

Духът и любовта не са сравними. Любовта стои в духа.

Енергията на любовта като се сгъсти се превръща в светлина. Когато човек издигне вибрациите си, любовта свети, Ти светиш, тя е при теб.

Любовта потъмнява от негативното и лошото, вибрациите й спадат и тя се превръща в омраза. Става омраза. Единствен човекът на земята може да преработи тъмното в светло и обратно и обратно.

Човешката душа е изтъкана от нишките на любовта, нишките са части от нея.

Любовта, която днес имаме, се определя от минали съществувания. Колко любов си натрупал зависи от това, колко от нея си разбрал в различните си съществувания.

Най-висшата и чиста вибрация човек получава чрез сливането. Огромно е значението на Знанието, че ни дава това, т.е. стремежът вложен у човека не спира, не е прекратен, съществува.

На човек можеш да измериш пулса, но пулса има десетки характеристики като тупкане, които ние не знаем и не познаваме, но уникално е тяхното знание.

Любовта се състои от човешка мисъл в материалния свят, а в духовния свят мисълта се състои от човешка любов.

Беинса Дуно: Онези духовни, които разбраха любовта създадоха ада, а онези, които не я разбраха, създадоха рая. Щом любовта стане разбрана, създава тя ада. Когато е във II принцип любовта не работи, пасивна е и остава творческа сила в потенция. Любовта става активна и творческа в материята, в I принцип. Любовта е на степени, зависи каква част от нея се проявява и къде. Адът е материалните пространства.

Проявата на любовта си в различните светове е една и съща, но е различна формата й.

Любовта е подреждане: Подреждай себе си и подреждай с любовта ближния, човека и врага си. Те са според степените на любовта в човека.

Всеки може да обича с Божията любов щом е добър, безкористен и духовен. Разликата между ближния, човека и врага е в степента на разбиране любовта изобщо, т.е. според степента в която разбираме любовта. Към ближния любовта е духовна.

Когато кажем, че любовта носи живот или любовта се дължи на живота, неверни неща не казваме, защото знаем, че първо и второ няма, всичко е едно, всичко е ъгъл на влияние, ъгъл на разглеждане - по време, място и кой.

Чрез „Е“ голямо и „е“ малко Бог е стъпил в материалния свят - това е проявата на Бога в материалния свят в първия момент. Някога в началото бе това Е или е малко.

Как човекът работи с любовта? - За растенията, мухите и животните се знае как работят с любовта, само човекът не може, защото единствен той е с его, его измислено от ума. Човекът е индивидуализиран: само за него Бог е отредил душа за всеки и Дух Божествен да му служат. Не е както при животните - душата на всеки вид е обща, - една и свързана с всяко поотделно. Животните могат да се жертвуват за човека, но не го осъзнават.

Сънят е особено показателен, че човекът не е загубил връзката с гърнето: където и да е той винаги отработва въпроси, решава задачи и взема изпити, учи уроци, работи за всичкото и служи независимо дали го знае или разбира.

В любовта е така: когато те искат ще бъдеш ограничен, а когато не те искат си свободен.

Всяко нещо, което се върши с любов се увеличава, расте.

Само чрез смирението ще осъзнаеш, че при лошите условия си в затвора, а при добрите - ще излезеш. Истината е в Смирението. Смирението е висше качество и атрибут на Бога. И който човек на земята това научи и разбере ще се ползва от благата му, защото е осъзнал.

Работете с любовта съзнателно и я прилагайте, за да се усилва.

Само любовта към Бога ще ни даде безсмъртието.

Качество на любовта е да превръща лошото в добро. А това е онова, което духовния трябваше да може да прави, за да претендира, че е по пътя. Духовен човек е онзи, който може да превръща лошото в добро през целия свой живот.

Научилият се да люби, да учи и другите. Става с отваряне, разширение, усилване, даване, помагане, служене, самоотричане, прилагане, саможертва, стремежа, страданието, устремяването, управляването и упражняването в любов.

Който работи с любовта познава Божията воля.

Помагай с мълчание, без да говориш и на никого не казвай!

С любов пред всичко, което днес правиш в Божието царство е Истината за сливането. С любов пред всичко, което днес правиш в мислите, чувствата, словата, делата и желанието, си добре дошъл в Божието царство.

Любовта не е грозна, за да се крие, но още по-разумно и мъдро е да не се манифестира пред всички, защото бързо се замърсява от човешката завист, ревност и сексуално - похотливи мераци. Скуката, егоизмът, критиката и злословието, не една любов са развалили и опорочили, за да не бъде човек внимателен, към малкото, което има, и вижда.

Без любов живота няма смисъл. Умеещият да люби нека обича и да не спира, да учи другите и благословен да бъде, ако го прави без да говори.

Любещият трябва да обича, а обичащият трябва да люби: човек не знае къде ще му потрябва - в материалния или в божествения свят, или поне в духовния. Любещият трябва да обича всички живи същества, а обичащият трябва да люби Бога.

Никой не обича нещо повече от друго нещо, просто го обича различно.

Всичко е боклук, ако не е от любов родено. Всичко що е боклук и като боклук изглежда е дело на човешкото безлюбие.

Човекът на любовта ще те срещне само веднъж и ще го познаеш по всичко, че Той Е. В този миг момента ще благословиш, на Бога ще благодариш и всичко ще заобичаш още по-силно.

Човек човечен днес трудно ще срещнете и поради това ни е толкова трудно и тежко. В света е позволено човек човека да целуне веднъж, но не като вас - да се целувате като че ли всеки миг ще си лягате, и точно това и мислите.

Човек не може да има любов, докато не превърне омразата в горивен материал.

Човек не може да бъде щастлив, докато не превърне нещастието в същия този горивен материал. Става с разбиране: каква възможност ти дава омразата да разбереш това: в това е въпросът, или онова - другия въпрос.

В дъното на Започването са чувствата - такова е подвеждането, когато всеки с жена се запознава.

Само господарят на мисълта може да стане господар на всички елементи и сили в себе си.

Три неща в човека не умират - Духът, Душата и Умът. А умът и човешкото тяло долу са едно и горе - също, но само долу тялото е външната част, а умът вътрешната. Човешкото тяло е функция на мисълта, т.е. човешко изобретение е тялото. Това са трите неизменни принципа.

Сърцето е функция на ума, на мисълта и на визуализацията, като се досещате, че и трите са едно и също нещо, едно място обитават и не са три различни неща. Умът е материалното тяло на човека.

Пътят на ученика е в заслушването в Първия глас, а това е първия глас на Бог в себе си. Страшното и опасностите са зад всеки ъгъл, и колко буден трябва да бъдеш, за да не бъдеш изненадан, за да се справиш с всичко идващо или възникващо. С първия глас в себе си тревогите отпадат. Той не лъже. Той никога не лъже. Той не знае да лъже. Каквото и да каже е вярно. Той не знае какво е лъжа. Изобщо думата не познава.

Движението не е същността, но без него е невъзможно всяко правене. И материята не е същността. И лошото не е същността. Тези три човек измисли и те не могат да бъдат Истината. Всичко измислено от човека не е Истина. Важна е енергията, която се изразходва, но човек това не помни, а е знаел, но забравил.

Как се чисти сърцето, за да дойде любовта в него? -Чрез мислите, чувствата, делата и словото, чрез дванадесетте вида храна от слънцето и природата.

Първите три елемента, чрез които светът е създаден са Огън (жената), Въздух (мъжа), чрез любовта е станало на Душата и е последвала Светлина, Свобода и Словото. Словото е първият баща на творящата светлина. Светлината е еманация на любовта. В резултат на любовта се е появила Светлината.

Любовта не се дава без да ти я поискат - това е закона на Молитвата. Поискай си, за да получиш.

Така някога Ошо прекали с вибрациите си на два пъти, прекали сериозно в очите на властимеющите в Америка и Индия и имаше сериозни проблеми, въпреки милионите си привърженици, последователи и поклонници. Сега неговата вибрация е завещана на земята от Бога, за да се оправя и служи на Духа. За Духа на Бога и ближния, вибрацията му е завещана да е между хората и им помага.

Пулсът на човека като вибрация е индивидуален и директно е свързан с Бога. Пулсът на човека е изява на вибрациите на човека, защото само човекът е способен да я повдига и сваля. Само човекът е способен да повдигне или снижи вибрациите си.

Какво иска Бог от нас? - Бог от всичко иска Промяната. На Бог му е нужно човекът да се променя, за да може. Той да твори. Когато се променя, човек се повдига, а това е свързано винаги с повдигане на вибрациите, и това Бог чака. Твоята вибрация Той дава на друг заслужил твоето стъпало, което ти си освободил, а на теб дава по-висшата, която по-висш от тебе е овакантил. Трябва да заслужим вибрациите си, за да ни ги дадат. Човешката роля и участие е в това, всеки собствената си вибрация да повдигне и изработи нова, за да му се взема старата и се даде на друг твой брат. С новата си вибрация човек отива горе и служи. С новата вибрация човек повдига освен себе си и цялото. Човек с промяната си на дело служи на еволюцията, Творението на Единния.

Ние сме свърхкомпютърно изобретение, като транслатори, приемници и трансформатори, чисти проводници - напред и назад, канали на Бога, за да тече Мисълта му, по всяко време и във всички посоки едновременно.

Любовта може да трансформира II принцип във I и обратно. Любовта е закон за намиране на Истината, в зависимост от това къде се намираш ти за себе си. Духовните някога, като разбраха любовта, създадоха ада, а не можещите - създадоха рая.

Любовта в нашата система е определена. Не е като в другите системи: там други идеи се разработват, т.е. когато Любовта се изкриви по смисъла на първо-началното си предназначение, като чистота, тя започва да приема извратени форми, изкривява се, разваля се, не е вече това, което беше в първоначалния Божествен замисъл. Тогава такава любов създава ада, останала е неразбрана. Самото й присъствие води този свят до това, което е, ада. Крайността на любовта е притежанието, а това не е любов. Съвършенството се постига и добива в индивидуалността и тук има една малка, но принципно съвършена тайна - каквото и да правиш, щом е съзнателно, то е добро. Съзнателно лошо няма. Съзнателно лошо никой не може да направи и да иска. Съзнателно лошо, който направи, той не е бил съвършен. Никой не може да прави лошото съзнателно.

Когато човек обича истински, той не мисли за притежанието, а за даването, жертвата и служенето - готов е на всичко. Любещият истински човек не може да създаде ада, защото не е в обратната крайност, при омразата, просто не е възможно. Който в доброто стои, каквото и лошо да изглежда, че е правил, е добро и за добро или резултата му работи за бъдещето. Добрият е в стойностната крайност, съществената, истинската, т.е. Божествената. Тук работи закона за интегриране и диференциране, т.е. закона за разделяне и събиране. Както за здравето работи дифузията и осмозата, където при дифузията имаме концентрация на веществото и разреденост, а в средата се осъществява тяхното равновесие, докато при осмозата - от двете страни на мембраната са + и -, които работят.

Беинса Дуно: Аз виждам вътре, а ти винаги си отвън и нямаме допирни точки. Кое е реалното и кое сън? Само един от нас съществува. Само един от нас може да съществува. Или ти или аз.

Или: чрез познаваш много неща от обективния свят, но не познаваш субекта. А субекта в човека е Духа. Или: чрез осъзнаването на външното, предмета на Учението, света, човек може да осъзнае Себе-то, истинското знание, съзнание и свръхсъзнание.

Ошо: Тази чистота, тази не сънувана невинност, това несънуващо Съзнание, е онова, което е известно като Просветление. Какво означава научно съзнание: вяра, любов, голяма преданост и доверие - концентрирай се върху две точки на свързване на дишането и познай познаващия.

Как се пробужда колективното Съзнание? - Такова Съзнание няма и не съществува. Първо е индивидуалното Съзнание, а колективното е като разбирането за общността, но също е индивидуално, т.е. това е моето колективно съзнание. Ние се интересуваме от личността, а не от общественото съзнание: аз осъзнавам тебе, а ти осъзнаваш мене. Смисълът е да се осъзнаваме като общност, ти самият с твоето индивидуално съзнание си колективното съзнание.

Беинса Дуно: В този живот сега, не можем да живеем в Свръхсъзнанието, като се освободим от самосъзнанието. Преместването на земната ос с 23 градуса и 27 минути се е породило от поведението на човешкия род. За да се направят и създадат условия за изграждане на тялото, се е наложило това изместване. Това са мигове. Човек не може да бъде в тяло непрекъснато. Чисто физически здравето почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката от долу в слънчевия сплит и се нарича панкреаса. Тази жлеза трябва да свържем със слънчевата енергия, но трябва да знаем как и кога тази енергия изтича от Слънцето, кога е нейния прилив през деня, часовете й. Два пъти през деня е: при изгрева и при залеза на Слънцето. Панкреаса изработва инсулина, който е резултат от слънчевата енергия. Инсулинът се прави от слънчева енергия. Той преработва и изгаря вредното.

Истината. Истината няма нужда от факти. Фактът е функция на илюзията на момента. Това е разликата.

Беинса Дуно: Теченията на мисълта са от центъра към периферията, т.е. желанията се възприемат, а мислите се изпращат. Желанията се възприемат от външния свят, от материалния, който ги възбужда. Мислите се възприемат от духовния свят и излизат в материалния, за да го преработват. Получава се тъй нареченото стиковане - едното влиза в другото (или едното влиза, другото излиза, т.е. когато едното влиза, другото излиза). Представете си две ръце, но сплетени.

Беинса Дуно: Окултната музика още не е за хората, защото те веднага биха злоупотребили с нея. Дисхармоничната, демонична и разфокусирана, разбалансирана, влудяваща и хаотична музика с подходящи вибрации, може да убива и влудява човека.

Хората често питат „как да съхраняваме енергиите си?“ - Не можем.

Какво означава „внесете съзнателни елементи в подсъзнанието“? Означава да не псуваш, да не казваш лошото, отрицателното да не изговаряш, да не съдиш, да не се гневиш и да не рушиш нещата със словото си. Рушенето е разрешено, само когато е за добро, както работи I принцип. Всъщност нищо не е за зло, и щом всичко е за добро, това какво показва! Видовете добро са много - бавно, бързо добро, по малко добро или лошо добро, но не на място привидно добро, което съвсем не изглежда такова -това е другата крайност. Често доброто завиваме в благовидни предлози, за да извършим някаква подлост, но това будния улавя и не се лови, разбира. Често по-малко добрите намират и благородни идеи, под които нож държат, за да постигнат целите си, но тази тема е досадна и дотук спираме.

Да внасяш съзнателни елементи в подсъзнанието си означава, да знаеш какво казва подсъзнанието за остатъка.

Горе Висшият Разумен Свят никога не почива.

Човек в себе си тайна сила има, която може да развие и тогава се случват част от чудесата на света, но. Само един вид хора това могат, да пропускат Светия Дух да минава през тях. Тогава вече няма скрито нищо за тебе да има, но. Означава да пропуснеш още едно участие в мълчание. Следват още.

Какво нещо е подсъзнанието? - Провеждаща се система на минал опит, на базата на който можеш да

правиш изводи за сегашното. Има памет за прочитане и на сегашния, й на бъдещ живот. Подсъзнанието е Самосъзнание, а обратното не е вярно. Самосъзнанието е възникнало при първия грях. То е по-висше от подсъзнанието. В този порядък Себеосъзнаването е нещо в момента, а самоосъзнаване е за това, което си бил, какво си сега и какво ще бъдеш в бъдеще.

Начина за прекарване на повече кръв към пръстите на ръцете или краката, за да се стоплят е чрез визуализация.

Само Божията любов прави човека безстрашен. На физическият свят не можете да познаете любовта, докато не познаете безстрашието. Когато човек се уплаши сърцето му трепва, зъбите му тракат, устата му пресъхва, лицето му побледнява, вследствие на прибиране, отдръпване на кръвта, после почервенява и накрая се разгневява.

Поставете всички минерали, растения и животни на техните места, за да получите разумното слово, разумната мисъл на природата: тръгва се от най-простите образи и се върви към сложните.

Ако сега на човек се отворят очите преждевременно, той ще бъде още по-нещастен - ще зърне любовта, но няма да я има и ще се разболее по нея. Непоносима е загубата й, в какъвто и да е вид за прогледналия, но той не е готов да я притежава и има.

До момента на получаването на любовта всеки трябва да се очисти от първия до последния грях и да стане като сълзата.

Сега, каквото и да учите там остава, но трябва да учите, за да свиквате. Това е тренировка, упражнение, път към по-голямото, което ви очаква.

Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила. Днешният морал е само вземане без даване. Ще давате и ще вземате, но всичко е в двете посоки. Всеки ще прилага любовта според степента на своето развитие. Започнете живота си с основа любовта. След нея мъдростта сложете, но тайна има: тя сама идва, след Любовта, и накрая истината ще остане у вас. Много е загадъчна. Морал несломим трябва да имате, за да издържите на всички проверки, задачи, уроци и изпити.

Правите мисли, чувства, слова и дела обновяват организма, когато не бързате, а се концентрирате и съсредоточите в съзерцание, приложение (визуализация), плюс Мъдростта, Любовта и Истината в действие, приложение и работа.

Смисълът на живота е всичко да се прави бавно и осмислено. Слабото и силното, заедно, служат на Свободата. Само проявените мъдрост, истина и любов носят пълния живот на Бога, на Единния Вечния Бог на Живота.

Онзи свят е ЛЮБОВТА. Без любовта никакъв „онзи свят“ не съществува.

Този и онзи свят съществуват по причина на ЛЮБОВТА.

Любовта изисква служене: да кажеш, че обичаш, а нищо да не даваш, е лъжа че обичаш. Ти чакаш, разчиташ на нещо, а не обичаш и не разбираш, т.е. слабо е твоето мислене, съзнание и разум.

Божията любов е Божията мисъл: така Бог задоволява всяко наше желание като мисъл или идея. Всичко се разрешава с мисленето. С тялото сме всички на земята, за да си помагаме, с тяло на земята сме, за да ни помогнат. С тяло сме на земята, за да изпълним Божията воля: трите му принципа - мъдростта любовта и истината да сложим на работа. Затова тялото си ще чистите (щом си спомняте, че то е външната обвивка на мисълта). Ще пазите тялото си, ще се грижите за него и не забравяйте!, носите отговорност за неговата изправност, да бъде гъвкаво, оперативно, услужливо и здраво. Двама души могат да се обичат само, ако се разбират. Разбирателството е важно в отношенията и най-важното във взаимността.

Грехът не е в това, че крадеш, а че го правиш без любов.

Детето е богатството на родителите, защото в него е тя, нашата истинска любов и надеждите за повече мъдрост и истинност, т.е. на него всички разчитат да свърши това, което ние не можахме.

Който дава любов, не говори за любов: той я прилага, а не я пропагандира или агитира. Закон е: можете да говорите за любовта, само, когато получите нещо от нея, т.е. от Бога, защото Бог е Любов. Всичко, което получаваш е винаги добро, и по-добро от това, което си имал. Радвай се на всичко, благодари и бъди разумен по мисъл, чувство, слово и на дело. И най-малкият грях е толкова силен, колкото и големият. Законът е същия и за малките и големите грешки. Само, че резултатът от грешките понякога съсипва човека, докато от приложените добродетели, човек се повдига, израства и се извисява. Краят на всеки грях е разрушение.

Безсмисленото в човешкия свят е смислено горе. В Божествения свят всичко има значение и смисъл. Енергиите и страстите се трансформират чрез конфронтация.

Беинса Дуно: Съдържанието на сиромашията е в любовта, а съдържанието на богатството е в истината. На сиромаха като беден, какво друго му остава освен да люби. Сиромашията е закона на жертвата. Богатството е знание, което в материалния свят се покрива с известния закон на Първото, но по законите на материалния свят.

Поради истината, която е в човека, Бог го възлюби: Възлюби Бог Истината в човека, е казано. Истината в човека е подквасата на нещата, че човекът е син Божи. Истината, заради, която Бог обикна човека се отнася за пробудените синове, а другите заспалите, Бог не брои. Само слелите се, Бог брои и брои по дузини: на всеки пробуден в кръга има още 11, т.е. винаги по един или повече се пробуждат. Пробуденият се изважда и на негово място идва друг. Доброто е, че си влияем и повдигналият се е повдигнал и останалите. По закона на Развитието става повишаването на вибрациите на човека: колкото по съвършен и чист ставаш, оставаш такъв завинаги. Има само нагоре в еволюцията. На място и назад няма.

Който високи вибрации е постигнал не може да насилва, защото духовният човек се разтваря в средата в която живее и става едно с нея и с цялото. При нисшите вибрации човек се втвърдява и работи изключително с насилието, агресията и стреса, защото е по-страхлив от другите. А страхът носи за човека най-висшите вибрации, защото всеки грях яде съвестта и отнема нейната чистота, и точно тук вибрациите падат, от безсънието. Материалистът съди, критикува, вбесява се, нервен е и вечно възбуден - тук в този модел повече хора се пропиват без да се напиват, но винаги в края губят живота си или най-скъпото в него.

Тук ще вместим и част от идеята за движението напред като част от еволюцията, заедно с понятието вибрации, които единствено се покачват, когато човек работи с любовта, мъдростта и истината или казано на земен език: мисли, чувства, постъпва и говори.

Разликата между Еволюция и Революция е в буквата „Р“, която е отпред в Революция и е единствената разлика. „Р“ привежда нещата в движение и трептение в нашия свят. Бръмченето й се чува още при нейното произнасяне, т.е. при изговора й от нас хората. Където се слага и Р налага: Смисълът е да задвижи. А в „Революция“ „Р“ - разделя.

Когато нещата се движат много бързо остават невидими. Горе се движат бързо, за да свършат повече работа за Бога. Горе никой не седи и се работи на високи обороти. Горе не е като долу по отношение на скоростта, съвестта и отговорността „всеки да си изпълни дългът към Бога“. Горе движението е бързо, защото материята е рядка и вибрациите са високи поради ред причини, които сега няма да излагаме, това е цяла наука, науката за вибрациите, импулсите, трептенията, вълните и честотите. Представете си сега с каква скорост работят ангелите, архангелите и Бога. Толкова бързо, че изглежда, че не се движат, сякаш стоят. Движението горе е толкова бързо, че изглежда, че времето и всичко е спряло и нищо не се прави. Поради високата скорост не можете да забележите че всичко се движи с бясна скорост, но съвсем разумно и съзнателно. Така електричеството и магнетизма не са от два вида, а от два рода, защото се движат и раждат - това е в и в буквите които съдържат в себе си - „Р“ от раждане и „Д“ от движение в „Род“. Бог чрез любовта прави нещата в материалното чрез творчеството.

Физическият свят е резултат, следствие от дейност и падането на най-светлия син на Бога Сатанаил или Луцифер.

Огънят е вратата, през която слизат енергиите на любовта - това са безсмъртните трептения на Духа. Вътре в него се намира тайната.

Небето в човека е Духът му.

Закон за Еволюцията: Стъпаловидно светло отражение на Божествената същност в материята, такова е проявлението МУ. Колкото е по-възвишено съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява, това е единицата като същество от най-горната еволюция, Бога. Или каквато плътна е връзката на атомите в материята на земята, така плътна е невидимата част на висшите същества, и там връзката е плътна, колкото земната, но големината им е милиони километри, като обхват и разсейване, за да са навсякъде и всичко да улавят. Ето защо се твърди, че Христос, за да дойде на земята във вид на човек, се е наложило да се смали 71 000 000 пъти.

Макросвета е + и -, а микросвета е подобието.

Висшата Мяра на Истинската Любов е Давай любов, за да расте в тебе, докато си весел, радостен и щастлив. Най-висшата обич е да даваш, помагаш, служиш, жертваш и се себеотричаш в името на Бога, ближния и себе си.

Когато мразите, когото мразите - мразите Бога!

Лао Дзъ: Дао на Мъдреца е: действувай, но не отнемай. Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ. Мъдрецът от себе си съди за себе си, от семейството съди за семейството, от селото съди за селото. От къде аз знам света като такъв? Благодарение на това. Мъдрецът не желае Нежеланието, не цени трудно придобитите неща, учи онова, което още не се е научило, върви по онзи път, по който са минали другите, поддържа естествеността на нещата и не се осмелява да действува.

Лао Дзъ: Който знае, че не знае, е възвишен. Който не знае, че не знае, е болен. Който взима болестта за болест, не е болен. Мъдрецът не е болен, защото взема болестта за болест. Ето защо не е болен!

Лао Дзъ: Простата Истина прилича на нейното отсъствие. Великият квадрат няма ъгъл. Големият съд дълго се прави. Силният звук не се чува. Недвижението е висша скорост. Великият образ няма форма. Дао е скрито, няма Име. Само това дава помощ и води към съвършенство. Противоположността е действие на Дао. Слабото е функция на Дао. В света всички неща се раждат от битието. Битието се ражда от небитието. Небитието е Съзнанието (небитието никога не се е виждало, не се вижда и сега), т.е. невидимото и тогава са наричали небитие. Дао ражда едно, едно ражда две, две ражда три, а три всички неща. Всички неща носят в себе си Ин и Ян. В невидимото Ци те са в хармония.

Книгата на Мъдростта се нарича: ЛЮБОВ, и в нея три неща само ще има като три изречения: Само чрез МИСЪЛТА си - животното в човека съединете с Човека, т.е. животинското Съзнание да бъде подчинено на човешкото Съзнание,

- Човешкото Съзнание да бъде подчинено с Божественото, т.е. душата да се слее с Божия Дух.

- Душата и Духът ни да се единят с Бога и Го познаем, т.е. Веригата ни е реализирана.

Борете се за всичко това с цялата любов, на която сте способни.

Борете се за душата и Духа и не допускайте никога повече да бъдете разделени от тялото. Нека завинаги Сетивният свят и духовният свят да заживеят Божествено, като едно, като Едно, като едно Цяло!.

Такава е истината за Истината. И тя съвсем математически изразена изглежда така:

Любов + Мъдрост = Живот и Сила+Светлина и Знание = Свобода и Бог.

Когато Духовно и съзнателно разбираш всички и ги държиш с любов в своята Мисъл, КАТО ВЕЧНИ, БЕЗСМЪРТНИ и СЪВЪРШЕНИ (както Бог прави с нас), ТИ СИ БОГ, защото същото ще те постигне и тебе. - ЗАКОН Е.

- Така смъртта е злополука, докарана от самия човек за всички - от страх в мисленето.

Върху Истинската Мъдрост не се разсъждава, защото е постигната преди да се родиш. Можеш единствено да я постигнеш. Не можеш да победиш и получиш, това, което е легнало и прилича на жената. Само ако ни липсва желанието можем да кажем, че сме в мъдростта.

Когато се опитваш да си върнеш дълга, потъваш в нови дългове. Не се опитвай, а връщай. - Дзен

Дзен: - Уважението към другите е уважение към себе си.

- Когато се опитваш изкуствено да определиш това, което не се нуждае от определяне, ти не си проницателен, а установяваш видимото!

- Причината за преселването ни от един свят в друг е не-преселването - просто сме се изгубили в мрака на нашето Невежество.

- Доброта, Любов и Мъдрост - друго няма.

- Ако някой има желанието да живее според учението на Буда, не трябва да бъде нетърпелив. Неговият живот е от сутрин до вечер урок и от вечер до сутрин - нов урок. Това е тайната на безмълвното учение.

- Милиони томове прочетени книги, в сравнение с първичния опит, са като езичето на пламък в сравнение със слънчевото сияние. Но светът винаги се е нуждаел от това да изучава Будизма по книги.

- Бих искал от самото начало никой нищо да не е казвал.

- Долу всичко това е веднъж и завинаги: Покой - Безпокойство. Симпатии-антипатии, придобито и изгубено, правилно и погрешно. Поздравявам ви!

СВОБОДА + ЛЮБОВ = СВОБОДА ИМА САМО В ЛЮБОВТА