1935_12_04 Изпълнението Волята Божия, осветяване Името Божие, въдворение Царството Божие

[valiamaria]

От книгата "Към извора", Общ окултен клас - петнадесета година, (1935 г. - 1936 г.),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2002 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание
лекция пред общия окултен клас
4 декември 1935 г., начало: 05:00

(В изданието от 2002 г. тази лекция липсва тъй като
ръкописът е намерен по-късно и е публикуван
в сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми)

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА БОЖИЯ,

ОСВЕЩАВАНЕ ИМЕТО БОЖИЕ,

ВЪДВОРЕНИЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ¹

Небето чисто, звездно.
Времето тихо, хладно.

       Отче наш

       Имаме ли дадена тема? (Не). Коя беше главната мисъл от миналата лекция? (Любовта е верижна.) (Когато някой иска вода, да му дадем, но и да му покажем пътя към извора на планината.) Напомнянето, да се напомнят някои работи, не е знание. Да напомниш нещо, да повториш нещо, което е казано, това не е знание. Има едно чувство в нас, с което ние помним миналите неща. А за бъдещите работи, които ще станат, у нас има един вътрешен стремеж да дойдат, да видим какво ще стане.

       Да допуснем, че един художник иска да рисува, създал си една нова картина. Тая картина, която той е създал, съществува някъде. Ние се интересуваме как ще изрисува той картината. Ако може, той ще иска да я нарисува тъй, както я е видял. Той не може да я представи такава, каквато е. Никога един художник не може да представи реалността такава, каквато е, ако ние считаме един човек за реален.

       Та рекох, сега в един смисъл животът е едно изкуство. Трябва да се живее. Има едно криво разбиране. Ние искаме животът ни да бъде щастлив, да имаме всички удобства. То е неразбиране на живота. Кой ще ти създаде тия удобства, кажете ми? Една птица разчита на своите крила, които първоначално ѝ са дадени. Ако тя изгуби перушината си, своите крила, тия перца, нейната съдба е решена. Тя не може да си купи пера от някой магазин. Като изгуби крилата си, тя не може да хвърка.

       Та рекох, често сегашните хора, вие, изгубвате предвид онова, което ви е дадено. И за някои си миражи, за някои си непостижими идеи, вие изгубвате реалното, това, което имате. Вие можете да осакатите вашите очи, като искате да четете много, да станете учен човек, да се прославите много и да ослепеете. Или пък, като обичате развлечения, да ходите тук-там, дето се карат хората и спорове има и най-после ще оглушеете от много говорене. Какво ще научите? Или най-първо можете да искате да говорите много за упражнение на езика си и може да развалите с това езика си и гърлото си. Най-първо всеки един от вас като човек да знае какво му предстои. Да знае как да употребява органите, които са му дадени. Ако ти изгубиш своя орган на зрението, тогаз една голяма част от света се затваря. Ако изгубиш слуха си, втора голяма част се разваля. Ако изгубиш всичките сетива, затварят ти се петте врати. Ти може да си изгубил сетивата, но още имаш ума си и сърцето си. Имаш още две големи врати, с които може да си помогнеш. Допуснете, че си изгубил ума си и сърцето си. Тогаз къде остава човекът? Най-после ние казваме, че имаме душа. Хубаво, но под думата душа ние разбираме нещо, което има всички дадени качества. То е неразбиране. Душата не е без ум, без сърце, без органи и без сетива. Тогаз вие си представяте нещата много материално. Я си представете вашата душа без мисъл, без чувство, без зрение, без обоняние, без слух, без вкус.

       Ние казваме, че вярваме. Вярата е едно чувство в човека, тя не е способност. Най-първо трябва да чувствуваш, след това да пречистиш своите чувствувания, да предизвикаш своя висш разсъдък, да почнеш да разсъждаваш от причините към последствията и тогаз вече разумността иде и създава вярата. Тогаз вярата става подтик за човешкия ум. Най-първо ти трябва да почувствуваш, че трябва да вярваш в нещо. Най-първо какво можете вие да кажете за едно усещане, за един усет, който имаме? Ти казваш: „Усещам“. Какво от това, че усещаш? С усещането, ти си далеч от реалността. Че си почувствувал нещо, нищо не значи. Едвам ти си казал а-то в живота. Насъбрал си ти много умствени впечатления и си съставил една представа за някой предмет. А пък от много такива представи ще се образува едно понятие. А пък от многото понятия какво се образува? Ще се образува оная възвишена идея. От понятията ще се образува онова, Божественото в човека. Вземете един пример: вие усещате студ. Това е един усет, нали. Това е усещане. Усещате, че се изменя температурата, както сега имахме тая буря, която мина. Студено беше. Какво разбирате под думата „студено“? Изобщо едно животно не знае какво е това, то ще усети студ, но ще има ли същото понятие за студа както човека? Не, то ще има само един усет, ще има само една представа за студа. Или запример доброто – представя ли е то или понятие? — (Понятие). Понятие е.

       Та рекох, ние казваме, че трябва да бъдем умни. В какво отношение човек трябва да бъде умен? Най-първо човек трябва да се научи. У животните слабостта е там, че те нямат представа за своето тяло, нямат понятие за него. Те са обременени с много големи чувствувания, нямат понятие, нямат разсъдък. Животните имат само известни впечатления, например минало е през известна опитност. Някое куче е барало нещо горещо, то е натоварено, обременено все с подобни впечатления, то не може да мисли. Ако умът на човека е обременен само с чувствувания, той не може да се развива, да прогресира. Някои от Вас се дразнят постоянно, това не ви е угодно, онова не ви е угодно. Така култура не може да има, никакъв духовен живот не можете да имате. Вие сте тогаз на стадия на животните. Животните са така обременени, те гледат само едно удоволствие. Животните знаят онзи, който им дава хляб. Животното има разположение към него, маха си опашката. Има едно неразположение към онзи, който не му дава хляб. Някой път казваш: Аз съм разположен или не съм разположен към еди-кого си. Туй е едно животинско състояние, умът ти е обременен от чувствувания.

       Забелязвам сега, вие сте влезли в един стадий на животинското царство и не знаете как да се освободите или другояче казано вие имате нещо животинско. Гледайте да се освободите от него. Вие имате нещо много общо с животните. „Не сме свободни – кучета, котки, мишки, всичко това, казвате вие, Господ ги е създал.“ Какво разбираме под думите: Господ ги е създал? Като е създал Господ вълка, ако ти си един овчар, за добро ли е създал Господ вълка? Или Господ създаде змията. За добро ли я създаде Господ? Или скорпиона, или някоя акула, за добро ли ги създаде? Лисицата за добро ли я създаде? Не ги създаде за добро. Сега овцете за какво ги създаде? „Овцете създаде за вълната и за [да] има с какво да се храним.“ Това са наши схващания! Това е наша философия. Доколко тя е вярна, то е друг въпрос.

       Ние искаме да разгледаме живота по особен начин и да създадем един нов морал. Още си живеете със стария морал, със старите схващания. „Да бъдем добри“, казваме. Но в какво седи доброто на човека? Добрият трябва да има правилни чувствувания, правилна, ясна представа, правилни понятия. Ако си болен човек, който има болезнени чувствувания, ще имаш особена представа за нещата. Има два вида хора: оптимисти и песимисти. Песимистите казват, че злото господарува, че доброто е изключение, че животът сам по себе си е лош. Те казват, че най-лошият свят е този, който е създаден. Оптимистите казват обратното. Ще ги оставим сега. Вие, без да искате, сте поддържали едната или другата философия. Когато ви е добре, когато сте здрав, поддържате оптимистичната философия, но щом сте болен, вие сте песимист. Щом имате пари, къща и сте осигурени, вие сте оптимист. Щом нямате пари, песимист сте. Щом имате знание, сила, оптимист сте. Щом ги нямате, вие сте песимист. Песимизмът е негативната страна на живота. Оптимизмът е положителната страна на живота. Сега ако разгледаме, оптимистите и песимистите имат черти, които ги отличават. Има песимистична философия. Философи има, които са песимисти. Сега няма да се спираме кои са причините на песимизма, но казвам, животът е наука. Съществуват много науки. Някои казват: „Мен много наука не ми трябва“. Защо да не ти трябва наука? Да кажем, че нарисувате един човек. (Учителят рисува три човешки профила). Тази вдлъбнатина показва (А) умствената страна:

       Фиг. 8

       Да си го представим по-конкретно с няколко чаши. Да кажем, че тия три чаши по диаметър са еднакви, но не са еднакво дълбоки, височината им е различна. По какво се отличава най-дълбоката чаша? Ще кажете, че това са прости примери. Чрез тях се изразява философията на нещата. В една такава чаша туря ви един пръст вино. Казвате: „Малко тури!“ После туря три пръста, четири пръста, пет пръста, шест пръста. Защо като ви туря един пръст, не ви радва, а като ви туря четири-пет пръста, вие се радвате повече? Най-после ви напълня цялата чаша. Една чаша, разбира се, трябва да бъде толкоз голяма, че да можеш да я дигаш. Ако е голяма като каца, защо ти е? Двадесет-тридесет килограма чаша можеш ли да я повдигнеш? Не можеш. Една малка чаша, която събира двеста и петдесет грама или най-много половин литър, можеш да я дигнеш. Каква е разликата между многото и малкото? Ние казваме, че човек трябва да се задоволява с малкото. То е една крива философия. Бедният се задоволява с малко, но е недоволен. Богатият се занимава с много, но и той има нещо, от което е недоволен. Бедният се задоволява с малко, а богатият с малко не се задоволява, но и двамата не живеят както трябва. Единият е недоволен от малкото, иска да го увеличи, а богатият – в многото, обича да има голямо разнообразие, пресища се в ядене и пиене.

       Какво разбираме под думите, че човек с малко трябва да се задоволява? Богатите казват на сиромасите, че с малко трябва да се задоволяват. То е вече политика това. Господарят казва на слугата, че той трябва да се подчинява. Подчинението е един закон. Трябва да се подчиняваш на разумното! Ако не се подчиняваш на разумното, какво ще спечелиш? Ако нещата са неразумни, какво ще се подчиняваш? И ако се подчиниш, какво ще спечелиш? Думите да се подчиняваш означават да възприемеш нещо. Слабият трябва да се подчинява. Думата подчинение значи: трябва да възприемеш нещо. И ако се подчиниш и не спечелиш, ти губиш. И всеки, който се подчинява и губи нещо, той върви в един крив път.

       Аз ви говоря не за философията да се подчинявате отвън навътре, но вътре в себе си на какво трябва да се подчинявате? Ако вие се подчинявате на вашето нисше естество, вие вървите по един крив път. Вие казвате: „Не се подчинявам на никого“. Вие не разсъждавате правилно. Ти тогаз си роб на себе си. Че няма по-голямо робство от това да бъдеш роб на себе си. Казваш: „Аз никого не признавам“. То не е така. Да бъде господар на себе си, това значи да не е подчинен на нисшето в себе си. Ако той е подчинен на нисшето, той не може да бъде господар. Представете си, че едно животно ти стане господар. Какво ще бъде твоето положение? Да си представим, че волът ти е господар, какво ще се научите от това? Представете си, че вие се подчинявате на една ваша страст. Какво ще ви донесе страстта, какво ще придобиете? И кой досега е придобил нещо от своята страст? Някой казва, че човек трябва да има свещени страсти. Какво ще придобиете от тях? Кажете ми, какво ще придобиете от свещените страсти? Страстта си е страст. То е друг въпрос. Какво ще добие човек от страстта, ако тя му е господар? Нищо.

       Та рекох, аз не искам сега да ви обезсърчавам в живота. Човек трябва да употребява страстта като слуга. Страстта трябва да бъде слуга на човека. Всички нисши чувства на човека трябва да му бъдат отлични слуги. И на всяко нещо трябва да му намериш мястото. И ако не им намериш мястото, ти тогаз не си господар.

       Сега толкоз години вие следвате окултната наука. Ако ви попита някой какво нещо е окултизъм, ще кажете: Наука, която се занимава с отвлеченото. Окултистът всичко знае. Под всичко разбирам всичко, което е необходимо в живота в дадения случай. В дадения случай, ако не го разбираш, тогаз не си окултист. В дадения случай ти трябва да разбираш. Не какво има да ти се случи след двадесет години – то е друг въпрос. Но окултистът трябва да знае нещата в дадения случай. Например идва едно състояние, че вие се дразните. Представете си, че във вас настава едно чувство на безверие. Някой път вие се обезверявате, в себе си се обезверявате. Вие се обезверявате, не искате да се подчинявате никому. Вие казвате: „Аз не се подчинявам на никого“. И детето не се подчинява някой път, но яде тоягата. Ти, като не се подчиняваш и те бият, свободен ли си? Майката го налага, налага! Някой казва: „Аз съм свободен да не слушам“. Не си свободен. Свободният човек трябва да излезе извън границите на страданията. Каквото и да ми говорите, свободата съществува извън страданията. Докато си в областта на страданията и радостите, ти си на бойното поле. Всеки път твоето щастие може да хвръкне и свободата, която имаш, може да хвръкне. Ти не си тогаз свободен, животът ти не е осигурен. Вие казвате: „Тъй е създаден светът“. Тъй е създаден светът за животното, но за човека не е така създаден. Това, което е разумно за животното, не е разумно за човека. Както живее едно животно, човек не може да живее така. Той може да живее така, но ще изгуби всичко онова, което Бог му е дал, и тъй се оказва действително, ако човек изопачи Божиите Закони.

       Когато Бог е създал човека, Той му е турил някои отличителни черти. Животното ходи хоризонтално, а човек ходи отвесно. Това е една съществена разлика. Човек се отличава от растенията по това, че главата на растението е отвесна надолу, към центъра на Земята, а главата на човека е перпендикулярна, нагоре към Слънцето. В движението значи човек и растение са диаметрално противоположни. Растението и човекът се движат в противоположни посоки. А пък животните се движат така, че пресичат едновременно и растенията, и човека. Можем да кажем, че растението и човекът са две успоредни линии, а пък животното представя една друга линия, която пресича тия две успоредни линии. Животните представят противоречията в живота. Щом има противоречия в твоя живот, животните са пресекли линията на твоя живот. Имаш противоречия, страдаш – животните са пресекли твоите успоредни линии. Всичките страдания произтичат от животинското състояние в нас, от животните.

       Следователно ако вие не сте господар на животните във вас, вие не сте свободни. Вие може да вярвате в Христа, може да вярвате в Бога, но вие не сте свободни. Вземете един пияница, свободен ли е той? Той, като вижда чашата, трепери. Каква разлика има? То е едно животинско състояние. Или често след като сте пътували в планината дълго време, нямате търпение, като дойдете, да си починете малко като човек, но веднага искате да ядете. То е животинско състояние. Или идваш от работа, настръхнал си и седнеш да ядеш бързо, бързо. То е животинско състояние. Гледам религиозните хора ядат като животните, няма да седне спокойно, а бърза, бърза да яде. Оттук-оттам взема някоя хапка – животинско състояние е. Проповядваш за култура, а проявяваш животинско състояние. Седни спокойно, гладен няма да умреш. Бог, Който е създал човека, казал му е: „Ако ме слушаш, всичко ще имаш. Гладен, бос няма да ходиш, всичко ще ти бъде удобно. Но ако не ме слушаш, всички страдания на животните ще бъдат на гърба ти отгоре“.

       Ти казваш: „Ами тия хора, между които живеем?“ Тия хора живеят като тебе, като животните. И ти си един от тях. Целия ден се ритате с тях. Животните, като ги държат в обора с юлар, някой път юларите са дълги, та като се обърнат, ритат се със задницата. И единият, и другият рита. Постоянно тук гледам ританици. Нищо не се разрешава с ританици в обора. Ти си вързан, докато риташ в обора, това е празна работа. Ще изхвърлиш този юлар, тези празни ясли на твоето състояние, своите неправилни чувствувания. Няма да седиш на тия криви разбирания – така учил този, така учил онзи. Има една наука, която Бог е вложил в тебе, която ти по интуиция схващаш. То е най-високото състояние. Ти схващаш какво трябва да направиш. То е Божественото състояние. Ако ти се подчиниш на това Божествено, ти никога няма да грешиш. Казва ми един войник от Солунския фронт: „Излизам на бойното поле, сражавам се. Искам да видя какво става. Нещо ми казва: Махни се оттам, че е опасна работата. Казах си: Защо да се махна? Не се мина много време, засегна ме нещо. Казваше ми нещо още преди пет минути да се махна оттам, а аз исках още малко да стоя, за да видя какво ще стане.“ Какво ще стане, луди хора, ритат се. И ще те удари някой ритник и ще се свърши работата. Ти искаш да знаеш какво мисли някой лош човек. Със своя картечен огън, той е отворил война, с лошите мисли, изхвърля ги. Надалеч стой, да те няма там! Ти казваш: „Чакай да видя какво ще стане?“ Ще влезе някоя лоша дума в ухото ти. Не ти трябва! Като чуеш някой лош човек да говори, запуши си ушите.

       Та този, лошият човек, е вътре във вас. И като дойде да говори отвътре, ти го слушаш. Той започва да говори това-онова, ти се наежиш. Той отвътре започва да ти говори и ти си готов да се скараш с целия свят. Ти казваш: „То е моето естество“. То са твоите стари господари – животните си, които те карат сега да правиш тия работи. Ти тогаз не си вече човек, а животно, не си човек и растение, а животно, което пресича двете успоредни линии. Растенията идат от Бога към Земята, а пък човекът отива от Земята към Бога. Те са две епохи. Растенията са спуснати кофи, които трябва да погребнат нещо, а пък човекът е пълна кофа, която се връща. А пък животното трябва да го направиш връзка между въжето и опашката на кофата, за да може да се изтегли тая кофа. Животното е това, на което се навива въжето. Животното е горе на кладенеца. На него се върти, навива въжето. Човек трябва да се навърта върху животното отгоре. Това животно ще го натовариш. На животното ще натовариш всичките си скърби и страдания. Ще ги туриш на гърба му и ще му кажеш: „Ще ги носиш!“ И ти ще го пуснеш напред, а ти ще вървиш отподире. И ако искаш някои път малко страдания, ще вземеш малко, ще ги разбъркаш малко в чаша и ще вземеш, а не да ги туриш на гърба си като животното. Някои казват: „Големи са теготите на живота!“ Не те е създал Господ натоварено животно. То е една крива философия. Сега искам да ви дам една нова философия. Досега вие вървите, вървите и току някой прихне, избухне – то е животното.

       Ти казваш: „Учителю, ти като говориш така, нас осъждаш“. Не е въпрос за осъждане. Няма да ви съдя аз, но Природата ще ви съди. Тя си има своите методи. Тя ви казва: Страданията, които вие имате в живота, не са нищо друго, освен указание, че трябва да турите вашите страдания върху животното. И за Христа се казва, че на своята плът понесъл всичките страдания на човечеството. Христос натовари всички свои животни, които имаше, камилите и прочее, със страдания. Той взе страданията на хората и ги тури на своите товарни добичета и като ги подкара, заведе ги в ада и ги изсипа и остави там. И като се върна от ада, върна се без никакви животни и без никакви страдания. И на вас казвам: Натоварете колкото добичета имате, колкото страдания имате, изсипете ги в ада и да се върнете без никакви камили вече.

       Фиг. 9

       Сега да се върнем към философията. То е вече отвлечена работа. Отвлеченото седи в неразбирането. Ти казваш: „Кръст има, страдание има“. То е друг въпрос. Когато римляните направиха тоя кръст – какво означава кръстът? Кръстът ти е задача, как да разрешите един въпрос. В кръста има две линии. Едната линия е на която разпнаха животното. Това животно разпнаха на кръста. В Христа разпнаха животното. Двете ръце разпнаха и приковаха, [а пък] неговата глава, разумното, не беше заковано, тя остана свободна. Само ръцете пробиха, само животното. А пък главата е човешкото. Страданието – това е животинската страна, от която трябва да се освободим. Ако страдаш, това е животното в тебе. То е тази хоризонтална линия.

       Ти трябва да разбереш страданието. И страданията ти можеш да ги вземеш от себе си. Представете си, че сте чиновник и имате две хиляди лева заплата. Искате четири хиляди лева, друг има четири хиляди лева. Вие сте недоволен, че имате четири хиляди лева, а някои нямат даже две хиляди лева. В какво седи човекът? В това ли да бъде чиновник и да му плащат две хиляди лева? Един човек, който е разбрал Божия закон в пълната смисъл, той не може вече да бъде подчинен на тези чувствувания. Всички богатства на Земята са вече негови. Той разполага с Божественото. Ако ти си господар на животните, ти вече разполагаш с Божественото. Ако ти си подчинен, роб на животните, ти не можеш да разполагаш с всички блага. На човека Бог е дал тия блага, а на животните не е дал това. На човека му е дал право да владее животните.

       В Писанието се казва: „Трябва да завладеете всички животни“. И ако ти в себе си не можеш да завладееш всичките животни, ти не си свободен. Те са известни мисли вътре в нас, които трябва да завладеем. Ако ти не можеш да станеш господар на своите мисли в дадения случай, ти не си свободен. И ако ти не можеш да станеш господар на своите чувства в дадения случай, ти не си свободен. Ти казваш: „Мога да те убия“. Някой насреща ми казва: „Ти знаеш ли, че аз мога да те убия?“ Я си извади револвера, а я да те видя, ти убивал ли си такъв като мене? Казах му: „Знаете ли какво може да стане с вас? Долу вашето оръжие!“ То не може така. От мен зависи да ме убият или не. За да те убие един човек, то е животно, той е вързан. Щом ти развържеш едно животно, то може да те убие, но щом е вързано, нищо не може да ти направи. Дяволът във вас е вързан. Вие го отвързвате и ви прави пакости. Дръжте го вързан, с букаите нека стои. Не го развързвайте. Най-първо, за да го освободите, трябва да го вържете със закона, той да каже, че ще ви се подчинява, че ще ви слуша, че когато го подкачите, ще ви слуша. Вие казвате: „И то е същество, Бог го е създал“. Като пуснете вашия неприятел, ще видите каква погрешка сте направили! Сега трябва да се научите на ония Велики Закони, с които да владеете себе си.

       Тук преди няколко дни беше дошла една сестра. Когато човек даде едно обещание, когато човек говори за нещо, той трябва да знае какво може да направи и какво не може да направи. Обещавай всякога нещо, което можеш да направиш в дадения случай. Никога не обещавай нещо, което не можеш да направиш. Обещавай само онова, което можеш да направиш. За утре нищо не обещавай. Това е едно правило.

       Ти казваш: „Аз целия си живот ще живея за Бога“. Те са глупави работи. Ако ти днес живееш за Бога, ако днес ще живееш, то и утре ще живееш. Днес, откакто изгрее Слънцето, докато залезе, ще живееш. Направи днес един опит. Някой казва: „Аз целия си живот ще живея за Бога“. То е крива философия. Ти разполагаш с живота си само един ден. Даже и с един ден не разполагаш. Защото един ден да живееш, то са хиляда години. Кой от вас живее един ден? Я сметнете. Денят е от дванадесет часа. Ако един ден е хиляда години, то колко години се падат на един час? Разделете хиляда на дванадесет. (Осемдесет и три години). Ако живеете осемдесет и три години, то е един час на Божествения ден. Един час сте живели. Колцина сте живели два часа от Божествения ден? И затова трябва да дойдете най-малко десет пъти да се преродите, за да можете да живеете един Божествен ден, та да усетите Слънцето като изгрява, като е на пладне и като залязва, за да имате всички понятия за времето. А пък сега ти си се родил и не знаеш кога си се родил. Вие не знаете в това си прераждане в коя част на Божествения ден сте. Не е някоя голяма погрешка, че не го знаете. Един ден ще го знаете. Ако ти постоянно се обезсърчаваш в живота, ти си се родил след обяд и вече вървиш в наклон и нищо не може да ти помогне. Така ще си заминеш. Ако постоянно се насърчаваш, аз ви говоря за оптимистите, ти си се родил сутринта и към обяд отиваш. Всичко ти помага на тебе.

       Ония от вас, които се обезсърчавате, излезте от Училището и си вървете! Аз искам хора, които са се родили сутринта. А които са родени след обяд, са непотребни, че те не са за тук. В другото прераждане ще дойдете. Да мърморите това-онова, безполезно е туй! Ти си тогаз в другата страна на планината, ти слизаш надолу. Ние искаме хора, които трябва да се качат на планината. Не искаме хора, които слизат надолу. Нямам нищо против, но какво общо имат хората, които слизат надолу и тия, които се качват нагоре? Вие сте растения, които слизате надолу, а ние сме хората, които възлизаме към Бога. Ако ти се обезсърчиш, ще се спреш в себе си и какво трябва да направиш? Сега не искам да ви туря онзи, фаталния закон. То е законът на Любовта. Някоя мома се влюбва в един княз. Но казвам ѝ така: Ако ти се ожениш за този княз, ти ще слезеш надолу. Ако не се ожениш за княза, ти ще се качиш нагоре. Питам: Не зависи ли от нея да слезе ли или да се качи горе? Князът, това е животното, нищо повече. Този княз, който те отделя от Бога, то е животното. Това животно, ако ти стане господар, ти ще слезеш надолу. И ако ти се откажеш от него и си туриш товара на него, ти си човекът. Вие не считайте – женитбата е един идеал, не да се жените. В духовния живот ти само ще се годиш и никога няма да се жениш. Щом се жениш, то е човешка работа, ти си на крив път. И апостол Павел казва: „Сгодих ви, не ви ожених“. Няма женитба. И Христос казва ясно: „Които се сподобят с онзи век, само връзка имат, нито се женят, нито за мъж отиват“. Или другояче казано: Това, което се жени, то е животното. Животното може да стане господар! Щом стане това животно господар, ти си роб.

       Една жена иска да се жени за един мъж да му стане господар. Тя е на крива посока. Вътрешно ще разберете. Ако ти искаш да се ожениш, за да заповядваш на мъжа си, на крив път си. Аз съм слушал много жени, имаше една сестра, която казваше, когато се разгневи нейният мъж, тя му направи най-хубавата баница, понамаже му корема и той след това се примири, омеква. Не, не, тая политика ще я оставите. Или пък мъжът ѝ ще ѝ купи дрехи, някоя шапка, обуща и ще ѝ каже: „Много ти прилича, колко си хубава, колко си красива“. Тя му казва: „Да знаеш още веднъж!“ Ще пренесете това вътре в себе си. Аз не говоря за външните отношения. Ти искаш да бъдеш добър, ти си жена, нищо повече. Трябва да бъдеш добър. Искаш да бъдеш умен, ти си мъж. Доброто няма да се качи горе на главата ти, то ще те носи, ще те държи. На Доброто сега ти вървиш, Доброто ще те носи. Сега ти ще се качиш на Доброто, ще те носи, ще те носи навсякъде по света, където и да ходиш. И ще знаеш, че имаш един отличен кон, който може да те носи, който може да носи голям товар. И ако доброто в тебе не е като силен кон, ти нямаш никакво добро. Казваш: „Трябва да бъде човек добър“. Трябва да имаш един охранен кон, че като се качиш, да те носи.

       А пък ние си представяме доброто другояче. Добрият си го представяме като божия кравичка. „Какво мислиш за това?“ – „Не знам!“ – „Как да го направя?“ – „Не знам!“ Това не знам, онова не знам казва, а пък има големи претенции. Доброто ще бъде в тебе един охранен кон. То е твоята жена. Думата жена от кой корен произлиза? Във английския език е по-добре: Woman. Wo – значи утроба, man – значи човек. Значи човек, който има утроба да ражда. Какво нещо е мъжът? Който няма утроба, който не може да ражда. Единият трябва да има утроба, а пък другият трябва да има ум. Утробата трябва да ражда нещо. Те са две неща, свързани едновременно в човека. Следователно жената в човека, това е неговото стомахче. Тя е любезната, възлюбената, която всякога ще погалиш. Казваш: „Тя е хубава, готви, като нея няма“. (Учителят си държи стомаха). Казва: „Отче свети, аз и жена ми много добре живеем. Много добре си похапваме“. А пък човекът, това е главата. Ти искаш да се ожениш. Женен си! Твоята жена е вътре – стомахчето. Ако тая жена не те слуша, Писанието казва, че тая жена ще те паряса. Парясване има. Ако не живееш добре, един ден ще напуснеш тялото си и тогаз ще останеш само мъж без жена.

       Сега искам да имате ясна представа. Сега ще кажете, че животът е такъв. Този живот, който сега имате, той е установен от хората. Той не е установен от Бога. Запомнете го това. Това, което ние го живеем сега, то не е Божествено. Има нещо Божествено, но както ние сме устроили живота, то не е Божествено. Защото ако беше Божествено, то не щеше да има престъпления. А пък толкоз престъпления имаме! Не е Божествено, а човешко. Хората не могат да направят повече от това. И ако вие вземете първия човек в Рая, Господ му създаде един помощник, който после му стана жена му Ева. Той, поради своето невнимание, остави Ева да хойка сама насам-натам. И забърка цяла една каша. Той я прати да види света. Тя казала: „Чувала съм, че има някои учени хора отвън с много знания. Не можем ли да се запознаем?“ Той казва: „Нека да си живеем ние тук“. На тия, външните хора, не им знаем характерите“. – „Много искам да се запозная с тях“. Тя се запознава с един от много учените в света, който им създаде за толкоз хиляди години нещастия.

       И вие живеете със същия закон. Като искате да се запознаете с този-онзи, Господ ви изпитва. Нямам нищо против да се запознаете. Ако се запознаете с едно животно, какво ще научите? Животното няма понятие за живота, а само представа за живота. Какво ще научиш от едно животно? Какво може да ти направи? Нека дойде една котка при вас, направете ѝ едно малко креватче, турете ѝ един юрган, чаршаф и я оставете. Като дойдете сутринта, ще видите, че и на ум не ѝ идва да тури юргана си отгоре си. Тя легне върху юргана. Не ѝ идва на ум да тури юргана си отгоре си. Питам: защо ѝ е на тази котка този юрган? Ти искаш да угаждаш на себе си. Всички се стремите да угодите на себе си. Вашите животни, които ви говорят, искат да угодите на себе си. Да станете знатен, велик, всичко това, те са животни. Иска да има голям ръст, опашка. То е животинско състояние и не е човешко състояние. Човешкото се развива, а пък животното е само това, което пресича нещата. Животинското в нас е, което образува всичките страдания. И човек въобще се е повърнал към животинско състояние. Яденето е станало причина за грехопадението. Ако не беше това ядене, човек досега щеше да бъде щастлив. И сега всички хора воюват, бият се за яденето, за икономически условия. Казват: „Трябва да се бием. Гладен няма да умрем!“

       Сега не искам да остане във вас идеята, че светът не е уреден. Светът е много добре уреден, но ние хората не разбираме света, който Бог е създал. Бог ни наблюдава ума. Той е поставил животните. Животните са едно голямо препятствие за човека, за да почне да бъде човек. От страданията на животните човек трябва да извади поука. Да види от какво произтичат страданията. Страданията произтичат от неразумния живот. А пък човек трябва да живее като човек разумно, за да облекчава страданията на животното. По някой път ние трябва да облекчаваме нашите страдания, нашите страдания – на животните, които страдат в нас. Човек никога не може да страда. Когато човешката душа се ограничава от животинското, то е един друг живот вътре, който има съвсем друго направление. То пресича. Ако един човек те удари и пресича, то е животното. Вземете един лъв, той като хване едно животно – вол, удря го с опашката, строши главата на вола, извади мозъка.

       Сега можете да кажете: „Какъв ще бъде бъдещият живот?“ Бъдещият живот е човешкият живот. Как трябва да се живее? Знание се изисква. Казано е в Писанието: „Нищо нечисто, нищо грешно в Небето не може да влезе“. На Земята се търпят. Но то е едно опитно училище. Но които се готвите да влезете в Царството Божие, нито помен не трябва да остане от сегашното ви състояние. Такива каквито сте сега, нито помен да не остане. Казвате: „Какви трябва да бъдем тогаз?“ Чудни сте, аз ли да ви кажа какви трябва да бъдете. Вас ви е страх да не би да се изгубите. Един българин в банята, за да не се изгуби, понеже бил гол и видял много голи хора, турил си мартеница, за да не се изгуби. Да ви дам друга картина: Представете си, че имате една скъсана дреха, обуща с дупки, всичко скъсано. Рекох, ще хвърлите всичко това. Ще отидете на банята да се изкъпете и всички парцали да хвърлите. Ще турите нови дрехи, нова шапка, всичко ново. Нали си се изменил? Вътре човекът ще си остане същият.

       Като казвам, че трябва да се измените, разбирам всичкото онова животинско състояние, то трябва да изчезне и да остане само разумният човек, облечен със светлина. Под светлина разбирам онзи разумният свят. Всяко нещо, което го правиш, да знаеш да го правиш. Бог наблюдава разумните същества как постъпват всеки ден. Дали по човешки или по животински постъпват. И съвест има човекът, съвестта показва. Ти като постъпиш добре, Бог ти казва: „Ти си постъпил като човек“, и радваш се. А пък като постъпиш като животно, Бог ти казва: „Ти постъпи като животно!“ Като [не] говориш добре, Бог ти казва: „Ти постъпи като животно!“ Като говориш добре, Бог ти казва: „Ти говориш като човек“. Или мъчно ти е, казваш: „Свърших, какво трябва да правя?“ Не постъпваш като човек! Ще кажеш: „Ще постъпва[ме] като човек“. Не отрицателната страна – да не постъпваш като животно, ще кажеш: „Ще бъда човек“. Животното нека си прави каквото си иска. Бъди човек. Като човек живей разумно, прави каквото ти знаеш, за да се радваш на своята човещина. И ако животното страда, нека страда. Радостта – това е човешкото, скръбта – това е животинското. Страдаш – ти си животно; радваш се – ти си човек.

       Писанието казва: „Да бъдем радостни“. Да бъде[ме] с онази, здравата мисъл. Навсякъде Писанието насърчава. Как ще се поправи сега едно общество? Вие сте ученици. Питате се: „Какво иска да каже Учителят сега? Че ние не се отнасяме толкоз лошо с животните!“ Доста котки и доста кучета имаме тук! Което куче, отдето се откъсне, тук на Изгрева иде – цяла хайка има. Тук слушам цяла компания кучета вървят – десет-петнадесет. Като мине едно друго куче, гонят го. И досега ред и порядък не са турили тия кучета. Много шум вдигат. Но не знам какво са допринесли кучетата. Толкоз кучета има тук и все ни обират апашите.

       Сега да се повърнем към здравата мисъл. Здравата мисъл е тая: Страдаш, ти вървиш по закона на животните. Имаш само представи. Искаш само да се удоволствуваш. Мислиш само за ядене и пиене. Яденето и пиенето е за животните. Престани да мислиш за ядене и пиене. Ако искаш да се осигуриш, три неща има за човека, три неща има, които трябва да носите. Първо – Волята Божия, то е Законът Божий, който трябва да изпълняваш. Второ – да освещаваш Името Божие и трето – да живееш в Царството Божие. Три неща: Царството Божие, Името Божие и Волята Божия. Това е човекът. В твоето царство, в което ти живееш, не трябва да има размирици. Щом има размирици, животните са влезли в царството ти. По никой начин в твоето царство не трябва да пуснеш животни. Техните мисли и техните чувства не трябва да имат достъп в Царството Божие. И при освещаването Името Божие, животните не трябва да ги има там. Само при изпълнението на Волята Божия ще имаш едно съприкосновение с животните.

       Фиг. 10

       То е съприкосновението в точката [S]. Това съприкосновение е неизбежно. Ще има едно пресичане, понеже то е необходимо. От тая животинска енергия, ти ще почерпиш, тебе ти трябва да се докоснеш до нея. Като изучаваш сегашната наука, знаеш, че за да изкараш някоя енергия, трябва да се допреш до нея, да я пресечеш. Която и да е жица, ако я пресечеш, тя остава опасна. Тая животинска енергия ние трябва да я впрегнем в нашия ум. За да я използваме не за гориво, а за материал, който трябва да разработваме, за да изпълним Волята Божия. Затова Господ ги е дал животните. Господ ги е създал не за да бъдат те господари на нас. Трябва да ги подчиним и всичко това, което те носят, трябва да го преобразим. И като се върнем при Бога, трябва да кажем: Ние изпълнихме Волята Божия, осветихме Името Божие, живеем в Царството Му.

       Не волята на Иван, Драган, Стоян, но в нашите отношения към Вас да знаем, че съм изпълнил Волята Божия спрямо вас вътре в себе си и осветявам Името Божие спрямо вас вътре в мене и въдворил съм Царството Божие вътре в мен спрямо вас, но не заради вас. Защото рекох, когато моето Царство е в мен, то няма да ви ползва. То ще ви ползва, ако влезе във вас. И моята мисъл ще ви ползва само тогаз, когато тая мисъл премине във Вас. Но не като мое разбиране! То е специфично мое разбиране. Но има едно разбиране, както Бог е определил. Да разбирате както Бог е предначертал. И ако имате едно правилно разбиране, вие ще знаете как да изпълните Волята Божия, как да осветите Името Божие и как да въдворите Царството Божие. И не веднъж завсякога, но ежеминутно, всеки час, понеже на Земята има условия да се наруши Царството Божие.

       Казваш: „Наруши ми се мирът“. А пък да знаеш как да възстановиш своя мир в душата си. А пък мирът е потребен за Царството Божие. Ако ти не знаеш как да осветиш Името Божие, няма да имаш светлина. И ако не изпълняваш Волята Божия, ти ще си слаб човек. Ако искаш да бъдеш силен човек, трябва да изпълняваш Волята Божия. Ако искаш да имаш светла мисъл в ума си, трябва да освещаваш Името Божие. Ако искаш да имаш мир, трябва да въдвориш Царството Божие в себе си. Мирът е за Царството Божие. Светлината, знанието е за Името Божие, Силата е за изпълнението Волята Божия. Силата е да превъзмогнеш с изпълнението на Волята Божия.

       Ако не седи така във ума ви, то може дълго време да ходите, ще се прераждате, ще се раждате и ще казвате: „Като дойде Христос ще ни научи“. Та Христос дойде преди две хиляди години и какво направиха евреите? И днес, като дойде Христос, какво ще научите? Ще се заинтересувате кои са баща Му, майка Му, братята Му, къде се е родил, защо е дошъл, как е дошъл и после ще кажете: „Ще ни даде нещо“. Аз нямам нищо против това, но казвам: Христос не дойде да осигури хората. Христос дойде да направи хората силни. И каза: Силни ще бъдете, като изпълнявате Волята Божия. И ще имате светлина в ума си, знание ще добиете като освещавате Името Божие и ще имате мир, ако въдворявате Царството Божие. Казва Той: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи“. И тогаз всичко ще ви се даде. Това са външни страни сега. След като почнете да изпълнявате Волята Божия, да освещаваш Името Божие и да въдворявате Божественото Царство, имате да учите неща, които не сте сънували. Настава една друга епоха и ще опитате оная радост, за която Апостол Павел казва: „Чух и видях неща, които око не е видяло, ухо не е чуло и нито на сърце, и на ума са идвали на човека, и които Бог е приготвил за него“. За кои? За ония, които изпълняват Волята Божия. Такова нещо е приготвено!

       Някой казва: „Да дойде Духът в нас“. Духът може да дойде само когато във Вас има едно желание, непреодолимо желание да служите на Бога, да осветявате Името Божие и да въдворите Царството Божие – тогаз ще дойде. Това са вече условията, при които Духът може да дойде.

       Та рекох, сега вие имате условията, за да дойде Духът. И започнете, да видим, че Волята Божия се изпълнява. Аз не виждам още, че изпълнявате Волята Божия. Не виждам, че сте силни. Много слаби хора сте. Някой казва: „Колко е силен Учителят!“ Някой казва: „Той има много мускули развити“. Силата не седи в мускулите. Това тяло е животното. Аз не се хваля с животното сега. Нито пък на вас препоръчвам да се хвалите с него. Не да бъде слаб човекът. Но в човешкото тяло има известни черти, които отличават човека: лицето на човека трябва да бъде светло, пък тялото му трябва да бъде силно, за да се вижда, че изпълнява Волята Божия. Силен трябва да бъде човекът в своето въздържание. Рекох сега, приложете едно правило. Някой казва: „Много се мъча“. Аз не искам да се мъчите, с мъчение не става. Някой се мъчи да стане добър. Не се иска мъчение. Аз ви казвам: Научете се да мислите.

       Преди седем-осем години, искахме да отидем горе на Витоша. Някои приятели се ангажираха да намерят коне. Един военен ходи да търси и намери цигани с коне перекендета². Както ги видях, казах: „Слаби са“. Той каза: „Ще ги изкарам“. Двама цигани бяха с тях. Като тръгнахме за Витоша и като почнаха ония коне да се търкалят. Направят десет крачки и се търкалят. Снемаме товара, багажа. Циганите нищо не знаят, не знаят да товарят коне. На всеки петдесет-шестдесет крачки се търкаляха конете. Връзвахме багажа отново. Приятелят ми каза: „Отде да знаем?“ Те ми казаха, че знаят тия работи!“ Циганите казват: „Те са нашите коне! От тия по-хубави коне нямаме“. Не ви препоръчвам цигански коне, нищо повече. Аз се смеех на тия братя и казах: „Слушайте, днес ще се научите на един занаят, ще се научите как да товарите коне. И да знаете как ще ви науча – ще ви преподавам уроци“. Не само, че трябваше да ги товарим и да връзваме багажа, но трябваше да ги дигаме, когато паднаха. И половината от товара изнесохме на ръце нагоре. Качихме се на Черни връх горе. Като се качихме горе, забравихме. Горе ядохме, пихме и на връщане надолу конете не се търкаляха. Олекна им. Нагоре, който отива, винаги има търкаляне, винаги се търкаля. Надолу не се търкалят.

       Рекох, защо се търкалят конете? Защото не мислим. Разумно трябва да се живее. Ония приятели, които имат общество, в което живеят, всякога се обезсърчават в обществото, в което живеят. Всичко ще предвиждате разумно, както по Бога!

       Някой казва: „Аз вярвам“. Но вярата е на ума. От причини към последствия трябва да живее човекът, да знае връзката между причините и последствията. С това не искам да ви обезсърчавам. Не казвам, че вие не живеете. Вие живеете, но всички пъшкате и казвате: „Кога ще се освободим!“ Някой казва: „Не искам да се върна на Земята“. Ти криво разбираш. Ти като отидеш на онзи свят, на Небето, пак ще ти домъчнее и ще искате да се върнете и ще се върнете на Земята. Аз го зная. Някоя жена се ожени, избяга от мъжа си и отива при баща си. Седи три-четири месеца при баща си и после пак ѝ домъчнее за мъжа и се връща при мъжа си. И целият живот е така. Не, не, тя трябва да разбира естеството на мъжа, нищо повече.

       Аз бих дал едно правило за женитба, как трябва да живеят с мъжете си, но ако дам това правило, те ще направят мъжете си не слуги, но животни. В моето Учение аз не искам нито мъжете, нито жените да бъдат животни. Нито мъжът да бъде господар, нито жената. Свободни трябва да бъдат и двамата. Защо? Защото Бог направи и мъжа, и жената. Следователно те са свободни. Само онзи, който не е направен от Бога, той не е свободен. Ти казваш: „Аз съм от Бога направен“. Ти не трябва да търпиш никакъв господар над себе си. Някой казва: „Ти знаеш ли, че аз съм ти господар?“ Господар е Онзи, Който ми даде живот, Който ме е създал – Той ми е господар. Бог е нашият господар.

       Има някои братя, които сте много нетърпеливи. Заповядвате, казвате: „Вие трябва да се подчинявате!“ Ако сте братя, каква нужда има да се подчинявате? Всеки доброволно трябва да изпълнява. Какво ще ходя да му хлопам по двадесет пъти. Още преди да съм му казал, да се досеща, да си изпълни длъжността.

       После разногласие има кой де да седне, кой де да яде, кому е повече дадено. Те са малки работи. Аз ви харесвам, че вие имате стремеж за първото място. Похвалявам ви за това. Не ви осъждам. Само че не знаете де да търсите първото място. Вие имате шанс, не да бъдете министър-председател, не един княз, а имате шанс да бъдете цар. Станете царе на себе си. Че вие имате три билиона и шестотин милиона поданици в главата си. Колко хора има на Земята? На Земята има два милиарда хора, а пък ти на главата си имаш много повече. И то само на главата. Не си ли струва да бъдеш цар? Ти искаш да бъдеш началник някъде! Какво струва един началник? Но да си цар – цар на себе си, никаква друга служба. Човек трябва да бъде цар. Две служби има, царе и свещеници на Бога живаго. Те са служби, това е идеалът. Аз като стана чиновник, началник, подначалник и прочее, това може да е за обикновения, физическия живот. То е друг въпрос. Но щом дойдете като ученици, като окултни ученици, всеки трябва да има един висок идеал – цар да бъде на себе си. И като се срещнат цар с цар – единият богат, и другият богат, ще дадат угощение на своите поданици, които не са един-два, а милиарди. И ще имате уважението и почитанието един към друг. Какво уважение ще имате един към друг, ако не сте царе!

       Когато питаха Христа: „Ти цар ли си?“ Христос каза: „Аз съм цар, но царството ми не е от този свят“. Той казва: „Моето царство не е от царството на животните, то е за вас. Моето царство е място, дето се изпълнява Волята Божия, дето се освещава Името Божие и дето се въдворява Мирът Божий, Царството Божие и Неговата Правда. Какво друго царство искате вие? Царството Божие и Неговата Правда във вас, Името Божие и Волята Божия. Това е едно практическо правило, да го приложите и да видите, че имате един прогрес.

       Някой казва: „Аз съм евангелист, православен, окултист“. Рекох, окултист, православен и прочее, всички тия имена са от този свят. Да бъдеш един православен, то е от този свят. Да бъдеш евангелист, това е този свят. Да бъдеш окултист, това е от този свят, нищо повече. Да си окултист, туй са условия, средства. Да имате ясна представа за себе си, за своето предназначение, не да го демонстрирате. Всяка сутрин като ставаш, да казваш: „Станал ли съм цар? Скоро ли ще стана цар?“ Още дълго време ще мине, докато станете царе.

       Христос даде една притча по това: Той отишъл надалеч да вземе своето Царство. И като се връща, казва: „Нека да дойдат тия, които не ме искаха“. Та вие ще отидете надалеч, в далечна страна и като вземете своето царство в ръцете си, значи като разберете ония Великите Закони на Божествената мисъл, по която човекът е създаден от Бога, когато човешката мисъл стане господар, тогаз ще се върнете и ще кажете: „Докарайте моите врагове!“ Кои са вашите врагове? Те са вашите дяволи сега или тия страсти у човека, те са служители, слуги на човека.

       Сега искам от вас мисълта, като говоря, във вас остана мисълта: „Аз не съм ли направил никакъв прогрес?“ За мен мярката за прогреса е да си цар. Ако ти си равнина, значи като равнина ще те сеят. Но ти трябва да бъдеш един планински връх. Зависи колко висок ще бъде този връх. Защото плодородието на земята долу зависи от планинските върхове горе. И тъй у човека животното – това е полето. Там, отдето трябва да започнат всичките благословения, това е човекът. И ако оттам няма да дойде всичката енергия, то на полето няма да има никакво плодородие.

       Сега да остане у Вас мисълта: Като ученици на Школата да учите какво нещо е Волята Божия. И като започнете да изпълнявате Волята Божия, ще ви се дадат методи да усетите усилване на тялото, на мисълта, обкръжаващата среда, всичко в света ще се измени. Ако почнете да осветявате Името Божие, други последствия ще имате.

       Да кажем, че искате да напреднете в музиката. Ако вземете музиката в тая форма, то вие в музиката можете да имате само представа за нещата, не понятия. Затова настоявам да пеете. Съединете музиката с поезията. Музиката и поезията дават смисъла на живота. Те са две мощни средства, с които можете да си помогнете. Музиката е външната страна, а поезията е вътрешната страна. Ония ангели, които дойдоха когато се роди Христос, пееха една песен. Ония, които са ходили в другия свят, винаги ги слушат, чувствуват, че там има пеене.

       Рекох, сега кои са вашите любими песни? Песента „Аз смея да кажа“ към коя категория спада? Към Волята Божия ли спада тази песен, към Името Божие ли или към Царството Божие? (Аз смея да кажа), че Слънцето е светло. Името Божие се освещава! И после се казва в тази песен, че всичко расте, цъфти и зрее, спада към Царството Божие. Това, което зрее, е Царството Божие. И после се казва: „После става, завивките се вдигат и на работа отива“. Това е човекът, който туря всичко в ред и порядък и отива на работа. Отива да служи на Бога, да изпълнява Волята Божия.

       (Учителят показва котката.) То е животно. И с хиляди години да стои в Школата, тук, нищо няма да научи. Някой път тя взема поза, изправи се, затваря си очите, като че мислено се моли на Бога, но няма ги тия работи. Когато идва при мен и си затваря очите, тя мисли дали ще ѝ дам кашкавал или не. И затваря си очите и казва: „Моля се, както виждаш“. Затваря си очите и при всяко мое движение си отваря очите, но това, което тя има, не е понятие, а представа. Гледа да ѝ дам нещо. И щом отрежа кашкавала, тя веднага знае, дойде и си отвори очите. И свърши се работата.

       Добрата молитва.
       Гимнастически упражнения.

15-а година, 11-а лекция на Общия окултен клас,
4 декември 1935 г.,
Сряда, 5 часа сутринта,
София, Изгрев

---

       ¹ В томчето „Към извора“ ООК, година XV, том I, София 2002 г. тази беседа е отбелязана като липсваща. Публикува се за пръв път. Вероятно е разшифрована след 1945 г. и затова оригиналът е на нов правопис. Публикуваме я според правописната норма след 1923 г.
       ² Перекенде – разхайтен, несериозен човек.