Доблест

[Ани]

ДОБЛЕСТ

„Най-великата доблест не е в това, никога да не падаме, а да се изправяме всеки път, когато паднем.“

Конфуций

„Още не са издигнати такива прегради, които да казват на таланта, който си пробива път: до тук, нито крачка по-нататък.“

Бетховен

Когато разкопавали развалините на Помпей, засипан в 79 година след P. X. с пясък и пепел от Везувий, работниците намерили скелета на един римски войник в една караулка при самите врати на града. Този войник много лесно можел да се подслони на безопасно място под надвесените наблизо скали, но той не се помръднал от поста си и пред лицето на смъртта застинал като безмълвен образ на оная съвършена дисциплина, будност и вярност към дълга, които направили римските легиони владетели на целия тогава известен свят. Този образ е вдъхновил големия писател Булвер. Като описва бягащата навалица хора сред прах и пепел, всред порои гореща вода, между грамадни късове сгурия, които падали из въздуха, придружени от зловещия блясък на светкавиците и екота на урагана, Булвер продължава: „Въздухът утихна за малко; фенерът при вратата силно светеше в далечината, бежанците тичаха бързо напред. Ето че те стигнаха вратите; минаха покрай часовия — римлянин. Светкавицата озари бледномъртвешкото му лице и лъскавия шлем, но суровите му черти останаха спокойни. Той стоеше на поста си прав и без да се помръдне. Даже и такъв един страшен час не можа да стресне, да съживи, да събуди този автомат на безпощадното величие на Рим и да го принуди да се преобърне наново на мислещ и самостоятелен човек. Той оставаше на мястото си между развилнелите се стихии; нему не бе заповядано да напусне поста си и да се спасява.“ Хората ценят много високо човек, който никога не отстъпва пред неочакваните затруднения, който спокойно и търпеливо се бори със съдбата, който умира, ако стане нужда, на поста си. И в летописа на нашата история има подобен случай - българският войник Гюро Михайлов изгоря жив на поста си в Пловдив през 1905 година.

Истинската упоритост се ползува винаги с уважение. Тя е онова качество, с което се постига успех, а знае се, че всички се прекланят пред успеха.

Подлите натури се боят от великите хора; много низки мисли са премълчани, много раболепни гласове не са чути от страх да не бъдат укорени — страх, който внушава присъствието на един благороден човек. Обикновено на упоритостта и на силата на характера се прави път. Низките хора се усещат неловко, безчестните треперят, лъстците губят самоувереността си.

Патрик Хенри изповядал оная решителност, която характеризира великите хора на революцията, като казал: „Нима животът е тъй скъп или светът тъй сладък, че трябва да се изкупват с вериги или с робство! Пази Боже! Аз не зная какво ще предпочетат другите, но що се отнася до мене, дайте ми свобода или смърт!“

Дисциплинираната издръжливост е постоянно, трайно свойство, което прониква в самата направа, в същината на човешката природа. В правдата има мощна сила, поддържана от дълбока убеденост и най-висша увереност в себе си; тази сила стои именно в съзнанието, че правдата е всемогъща и в увереността, че тя винаги ще победи.

Истинската доблест е онова свойство на характера, което улеснява човека да държи с желязна ръка целта си и да запазва магнитната стрелка на своите стремежи винаги обърната към звездата на надеждата му. И в ясно, и в лошо време, и сред бури и урагани, и сред снегове и дъждове, и когато тече пробит кораб, и сред разбунтувалите се моряци това качество се държи упорито; с една реч, само смъртта може да го надвие, но и като умира човек, продължава да се бори.

Самото присъствие на човек с твърд характер принася някаква сила, която възпира и заповядва. Такъв човек няма нужда да говори, защото неговата упорита издръжливост е пример във всяко едно от действията му. Тя не се проявява с надпреварване и с напъване: тя е неразделна част от самото му същество. Тя вдъхновява величествената смелост и геройската храброст. Много несполуки в живота произлизат от липса на упоритост или на работна енергия. Голямо нещастие е за един младеж да започва съзнателния си живот със слаб, отстъпчив характер, без да е достатъчно решителен или твърд, за да може да начертае собствения си път в живота и да върви по него. „Никога не се отчайвайте, казва Бърк, пък и да сте отчаяни, продължавайте да работите в отчаянието си.“

Победа след победа за войника, урок след урок за ученика, удар след удар за работника, жътва след жътва за земеделеца, картина след картина за художника и километър след километър за пътника са едничкото нещо, което осигурява най-много очаквания от всички успех.

Последните три дни от първото пътуване на Колумб били решаващи. Всички години, прекарани в учение и борби, биха се превърнали на пепел, ако той беше отстъпил през разбунтувалите се моряци от флотата му.

Харфилд казва: „Ако способността да се работи неуморно не е талант, все пак тя е най-добрата негова заместница“.

Често пъти страхът от присмехи и унижения задържа хората да направят решителна крачка напред и то тъкмо тогава, когато това е за тях наложително, защото храбростта е твърде важен елемент на решителността.

Колцина са станали неспособни да следват пътя на живота си от слепешкото слугуване на страстите, от разврат, разпътен живот; колцина днес се измъчват от болести, слабо здраве, от недостатъци в зрението или слуха!

Не изминатото от нас разстояние, а препятствията, които сме преодолели, спънките, с които сме се борили, са именно ония фактори, които съдията взима под внимание, когато раздава наградите. Нещастният, който си е пробил път през нечувани изкушения; онази бедна жена, която с мълчание е таила в душата си своята тъга и едва е влачила своето измъчено съществувание; ония, които с мълчание са търпели всички оскърбления от тия, що не са ги признавали и презирали - ето истинските човеци, които най-често получават най-висшата земна награда.