Напред в живота

[Ани]

НАПРЕД В ЖИВОТА

„Изворът, който излиза от скалистата планина и потича като ручейче, като се съединява с други потоци, става отпърво малка рекичка, сетне бурна река и най-сетне част от бездънния океан само по силата на това, че той безспирно и упорито се стреми все напред и напред.“

Смайло

„Напред! С труд и ум, и дързост се вдигат цели планини.

Напред! Тук долу всяка мъдрост в тая само думица стои.“

Стоян Михайловски

„Младежът трябва да бъде винаги мъжествен, да бъде твърд, ако иска да не превива врат, когато другите се кланят, за да спечелят някоя похвала или власт. Човек трябва да бъде извънредно мъжествен, за да може да носи на гърба си изтъркано палто, когато приятелите и другарите му се обличат с хубаво тънко сукно. Човек трябва да бъде мъж, за да може да изпълни дълга си с мълчание и без да дига шум около себе си, когато всички наоколо му благоденствуват и се славят, ако и да пренебрегват длъжността си. Човек трябва да постоянствува мъжки, ако иска да разкрие сам себе си, като открито изтъкне своите собствени недостатъци пред световния съд, за да го считат хората за такъв, какъвто си е в действителност.

Човек трябва да се държи мъжки, да бъде твърд и решителен, за да може да понесе достойно краха на своя избор, всеки присмех, всяка подигравка, всяка шега, глума или хула, когато е криво разбран, лъжовно осъден, дори и когато той сам остане един против целия свят; на истински честния човек няма да бъде по-зле от това, че го е лаяло или лае някое куче.

Ние живеем смешно, защото се боим да се не прочуем за смешни.

Младеж, който от страх не ви говори онова, което мисли, винаги свършва с това, че го е страх да мисли онова, което иска.

И колко много се боим от самостойната постъпка! Ние живеем, както и другите. Диктува им се от модата или обичая, от доктора или свещеника, че това и това трябва да бъде тъй, и те също така, от своя страна, не смеят да отстъпят ни на косъм от училищните си понятия. Облеклото, къщата, жилището, слугите, каляските и такъмите им - всичко, всичко ще бъде, както е прието, или пък ще изпаднат в остракизъм. Има доста много между ония, които с отворени гърди са отивали срещу устата на топа, а пък се свенят да погледнат в очи общественото мнение.

Общественият деец трябва да бъде мъжествен и да не превива врат пред общественото предубеждение. Той трябва да бъде в истинския смисъл на думата мъж, да не се води по обичая, ако последният е вредителен за здравето и нравствеността. Да се наеме човек с някоя непопулярна работа се изисква повече мъжество, отколкото за каквато и да била атака в едно сражение. И колко по-лесно е за един политик с лицемерна хитрост да постигне целта си, отколкото да стъпи здраво на краката си, както прилича на истински мъж.

Оригиналността обикновено служи за признак на силата; но колко жени има, които ще се съгласят по-скоро да потъпчат своята индивидуалност, отколкото да навлекат върху себе си ветото на общественото мнение. Страхът е едничкото нещо в света, от което трябва най-много да се боим.“

Уелингтон

„Който и да сте вие, казва Сент Бьов, гений ли велик, виден ли талант, почетен или обичан художник, всичките ви качества, които заслужават похвала, ще се насочат против вас. Ако ще да бъдете и Вергилий, певец на благочестието и чувството за благородство — пак ще се намерят хора, които ще ви нарекат изопачен, издребнял поет. Ако ще да бъдете дори и Хораций - ще се намерят хора, които ще започнат да укоряват и самата чистота и изтънченост на вкуса ви. Ако да бяхте Шекспир — някой щеше да ви нарече пиян дивак. Ако да бяхте и Гьоте, не един фарисей щеше да ви нарече себелюбив егоист.“

Ако човек иска да направи нещо на тоя свят, не трябва да се бои от отговорност. Човек трябва да бъде мъжествен, за да поеме риска, ако не сполучи и се изложи на мъмрене и хули за някое свое непопулярно дело, стане и прицел на остроумието на когото и да било; но оня човек, който не е уверен в себе си, който не може да изпълни запечатаните предписания, които му са връчени още при самото раждане, непознати никому, освен на собствената му душа, като не обръща внимание на чуждото „да“ или „не“, който се съобразява, дали хората ще одобрят неговите действия или не, човек, лишен от мъжество в пътя на собственото му назначение, такъв човек никога няма да се издигне до истинското достойнство на мъжеството.

Бруно, осъден в Рим на изгаряне, казал на своите съдии: „Вие се боите много повече да произнесете присъдата си, отколкото аз - да я изслушам“.

„Ние се боим от правдата, боим се от щастието, боим се от смъртта, боим се един от други“.

Да се реши човек са направи нещо, ще рече, че половината е извършено. „Да мисли човек, че нещо е невъзможно - то е все едно да се направи то такова.“ „Храбростта е победа, страхът - поражение.“

Простото овчарче Давид, отлъчило се от стадото си, без подкрепа и оръжие, само с кривак и прашка, отишло да се бори с великана Голиат, окован цял в желязна ризница. Този епизод от Библията може да ни послужи като най-добър пример за сърцат човек, какъвто светът някога дотогава е виждал.

Изпълнявайте без отлагане вашите решения. Мислите са само мечти, докато не сме се опитали да ги осъществим. Съперничеството ли ви смущава? Продължавайте работата си: кой друг ще ви бъде съперник, ако не пак човек? Извоювайте си мястото в света, защото всичко слугува на смелата душа. Мъжки се борете със спънките, храбро понасяйте нещастията, благородно претърпявайте бедността, с кураж посрещайте разочарованията. Влиянието на храбрия привлича и създава около него обща атмосфера от благородно съревнование. Всеки ден отиват мнозина хора в гроба незнайни, незабелязани от никого, хора, останали неизвестни само за това, че страхът им е попречил да направят първите крачки, и които, ако само бъдеха подбутнати, навярно биха отишли много далеч в полза на обществото и себе си. „Нито едно велико дело, казва Джордж Елиот, не е направено от нерешителни хора, от хора, които се стремят към подсигурен успех“.

Храбрият, буден човек винаги ще доживее да види изпълнени надеждите си и разочарованията си, ще тачи само онова, което се крие у тях, т.е. ще ги счита за уроци и може би за скрити благодеяния, и пак смело и бодро ще върви напред из широкото поле на живота. Или, ако стане нужда, той ще понесе всичките си беди с много по-голяма твърдост и търпение, отколкото това може да се измери. Такъв е истинският човек, същинският герой.

Не губете време, за да измисляте спънки, които може би никога няма да срещнете, не мислете и за мостовете, до които още не сте дошли. Не се разправяйте много-много с копривата, хващайте я здраво, ако искате да ви не опари. Да се двоуми човек и да претегля и измерва всичко на косъм - ще рече да губи подпората си в живота.

Абрахам Линкълн прекарал детството си в непрестанна борба с бедността, непрекъснато сам попълвал празнините в образованието си без да има близки или познати, които да му помагат или да го закрилят. Когато започнал юридическата си практика, трябвало да бъде извънредно смел, за да свърже съдбата си с най-слабата политическа партия и да изложи на опасност и оная малка репутация, която едва можал да спечели дотогава. Само най-висше нравствено мъжество го сдобило с оная сила, когато бил президент, за да се запази от враждебните нападения, както и от върволицата нещастия, т.е. оная сила, която му помогнала да издаде прокламацията за отмяна на робството, както и да поддържа Грант и Стантон, без да обръща внимание на виковете на политиканите и пресата, и във всичко това да постъпва справедливо, както го упътвал Бог. Линкълн никога не се двоумял дали да защищава непопулярни дела, щом виждал, че те са справедливи. В ония времена, ако някой млад адвокат се наемел да защищава някой избягал роб, почти сигурно е било, че ще си изгуби хляба. Линкълн винаги се заемал да защищава такива нещастници, щом му паднел случай. „Иди при Линкълн“, се случвало да казват, когато хванати и избягали роби търсели помощ.

„Това е невъзможно“, казал един щабен офицер, когато Наполеон Бонапарт веднъж заповядал да се предприеме едно отчаяно настъпление. „Невъзможно, се развикал великият пълководец, невъзможно, това е само една глупава дума!“ Наполеон винаги се е простирал до границите на възможното.

Смелият, сърцатият човек винаги служи за пример на неустрашимия. Той влияе върху него магично. Той създава, тъй да се рече, епидемията на благородството. Хората отиват с него дори срещу смъртта. Духът на куража пресъздава целия ви живот. „Умните и деятелните хора надделяват спънките с това, че дръзват да ги надделеят. Леността и глупостта треперят и бледнеят, щом видят, че някой се опитва и рискува, а други сами си създават невъзможното, от което се боят. Герой е, казва Емерсон, именно оня, който е застанал неподвижно в своя център“.

Една мишка, която се била заселила около къщата на един магьосник, толкова много се страхувала от котките, че магьосникът я съжалил и я превърнал на котка. Но животното пък започнало да се страхува от кучетата; магьосникът я превърнал на куче. Тогава кучето взело да се бои от тигрите; магьосникът го превърнал на тигър. Но тогава тигърът започнал да се бои много от ловците и най-сетне това омръзнало на магьосника. „Я си бъди ти пак мишка, й рекъл той. С това мише сърце никой не може да ти помогне, та ако ще дори да те направя и най-силното животно.“

Сърцатите, смелите хора винаги са движели света напред, често пъти дори още преди да са били в разцвета на силите си. Невероятно е онова, което са извършили даже младежи, осланяйки се на смелата си инициатива и настойчивост. Александър Македонски стъпил на престола на двадесет години, завладял целия тогава известен свят и умрял на 33 години. Юлий Цезар - римски император превзел 800 града, покорил 300 народи, станал велик оратор и един от най-великите известни нам държавници, а бил при това още млад човек. На 19-та си година Вашингтон бил назначен старши адютант, на 21-та го изпратили посланик, за да води преговори с французите и спечелил първата битка като полковник на 22 години.

На 20-та си година Лафайет бил назначен главнокомандуващ на цялата френска армия. Карл Велики наложил волята си над Франция и Германия на 30-та си година. Галилей бил едва на 18 години, когато открил принципа на махалото при люшкането на полюлея на пизанската съборна черква. Пит станал член на парламента на 21 години. Гладстон влязъл в парламента, ненавършил още 22 години, а на 24-та си година бил назначен лорд на ковчежничеството. Елисавета Барет Браунинг знаела много добре гръцки и латински езици на 12-та си година, Де Куинси - на 11 години, Роберт Броунинг на 11-годишна възраст съчинявал вдъхновени стихотворения. Каули на 15-та си година издал цял сборник от поеми. Н. П. Урис още в основното училище се прославил като поет. Маколей станал знаменит писател преди да стане на 23 години. Лютер бил на 29 години, когато приковал на черковните врата знаменитите си тезиси и за пръв път предизвикал папата на борба. Нелсон бил произведен лейтенант в британската флота, преди да навърши 19-та си година. На 36 години Кортес завоювал Мексико; на 32 години Клайв затвърдил британската власт над Индия. Анибал, най-великият пълководец, бил едва на 30 години, когато с един удар при Кана почти не унищожил Римската република, а Наполеон Бонапарт бил на 27 години, когато на италианските равнини надминал във военното изкуство и разбил един след друг всички най-стари маршали на Австрия.

Също такова мъжество и решителност показват и хора, преминали общоприетата възраст на човешкия живот. Виктор Юго и Уелингтон били още пълни със сили, когато били на 70 години. Джордж Банкрофт написал някои от своите най-добри исторически произведения на 80 години. Гладстон управлявал Англия на 84-годишна възраст и учудвал света с литературните си и научни таланти.

Шекспир казва: „Който се бои от жилото на пчелите, мед да не яде“. На една от вратите на Бузира било написано: „Бъде смел“, на друга - „Бъди смел, бъди смел и постоянно смел“, на трета - „Не бивай прекалено смел“. Има много младежи, които не са извършили нищо значително само поради факта, че не са се осмелявали да започнат.

Почвайте! Започвайте! Започвайте!

„Храбростта е щедрост от най-висша степен, защото храбрите винаги пилеят най-скъпоценните си неща.“

Калтан

„Великите дела се извършват в тиха, безшумна битка. Има упорити и незнайни храбри хора, които в мрака, на всяка стъпка се бранят от съдбоносния натиск на нуждата и подлостта. Има благородни и тайнствени триумфи, невидими от ничие око, без славни награди, без да бъдат поздравени от звуковете на тръбата. Животът, злочести-ната, самотията и бедността са истински бойни полета, които имат своите герои.“

Виктор Юго