Ани Публикувано 9 Януари, 2020 Сподели Публикувано 9 Януари, 2020 ЖИВОТЪТ Е БОРБА „Страхът прави човека роб на другите. Безпокойството е вид страхливост, която вгорчава живота.“ Чанинг „Каквото и да мислят за тебе, върши онова, което считаш, че е справедливо. Бъди обаче при това равнодушен към укорите и към похвалите.“ Питагор Животът е борба и за тази борба са потребни бодри и смели хора, които да презират пречките и да обичат изненадите. Само безхарактерните се задоволяват да влачат едно печално съществувание, вместо да вземат по-деятелно участие в живота и да извоюват по-светло бъдеще за себе си и другите. Силните натури не завиждат, защото не им остава време да се занимават с дреболии. Само малодушните завиждат и роптаят. Предприемчивостта, любознателността, пестеливостта, работливостта и самоувереността са качества необходими за всеки, който се стреми да напредне в живота. Освен това той трябва да умее да защищава своите интереси, да се ориентира правилно в практическите дела и главно да знае да си избира приятели, другари и помощници. „Всеки човек тежи на мястото си“, казва френската поговорка. Ако човек иска да успее в живота, трябва преди всичко да бъде честен, да знае цената на парите, да разчита на собствените си сили, знания и възможности, защото спестените пари може да са едно могъщо оръжие против конкуренцията, но вложеното и развитото в човека е трайното и никога не фалира. Който иска да напредне, не губи времето си и е безразличен към световните суети и дребнавости, които спъват вървежа му към целта. Той обича новите идеи и кара и онези, които са около него, да ги обичат, държи се тактично в обществото и се старае да бъде справедлив и почтен към подчинените си, защото те заедно вървят към успеха. Доброто възпитание и твърдата воля способствуват много, за да се развие енергията и деятелността. „Да живееш, не значи да дишаш, а значи да действуваш“, казва Русо. Деятелният човек слуша и разбира това, което му диктува здравият разум и прави това, на каквото го е научил опитът, а не каквото му казват хората. Той цени, разбира се, съветите на опитни хора, обаче не се оставя да го завладеят те, а изучава, мисли и после действува. От съветите, той следва само онези, които му са необходими, а другите преработва по свой начин, усъвършенствува ги, преди да ги използува. Той не се стреми да покори света, но не забравя, че само самостоятелния човек е господар на съдбините си. Какво нещо е инициатива? Инициатива е способността да действуваме по свой подтик. Да бъдеш предприемчив значи: да избягваш отъпканите пътища, по които неуморно и безрезултатно вървят много твои събратя, привърженици на рутината, крепи-тели на старите традиции; да се стараеш да създаваш, да влагаш нещо свое във всичките си начинания; да схващаш новите течения бързо и да не им пречиш; да подновяваш системите и способите за работа според новите изисквания на времето; да помагаш, да упътваш, да доказваш; да намериш това, което не само се нрави на публиката, но носи и общо благо; да действуваш своевременно. Не е важно дали сте чиновник или занаятчия, инициативата се развива еднакво добре и в канцеларията, и в работилницата, достатъчно е да навикне човек да работи съзнателно, а не машинално. Помнете: не е важно каква работа вършите, а как я вършите; добре свършената работа се цени еднакво независимо от полето на деятелността. Като внимавате в малките работи, вие ще привикнете да извършвате прецизно и големите, а това е една печалба, която с желанието за самоусъвършенствуване съставя придобит капитал, защото не може да се самоусъвършенствува онзи, който няма будно съзнание. Този капитал ще ви помогне твърде много, когато стъпите на самостоятелна нога, защото него най-напред ще разработите. Предприемчивият човек преценява предварително способите и формулите за работа, осветени от предшествениците, и тогава ги възприема. Но преди да предприемем каквото и да било, трябва да се попитаме: отговаря ли начинанието на съвременните нужди? Някои наричат бързия успех щастие, случайна сполука, обаче предприемчивият и деятелен човек, с редки изключения, не дължи успеха си на капризите на съдбата и разни външни причини, а на себе си, на ума си. С увереност можем да кажем, че добрата воля, енергията и интелигентността на честния човек побеждават почти безусловно и мизерията, и злополуката. Щастието не е така несправедливо и непостоянно, както го представят мързеливите, авантюристите и развалените хора. То се поддава много мъчно на порочните, но за работните, търпеливите, енергичните и интелигентните не само е достъпно, но тича понякога след тях. Какво особено прави деятелният човек, за да заслужи благосклонността на съдбата, ще попита читателят. Нищо особено! Всичко, което прави той, може всеки от вас да го направи. Той избира онази кариера, към която се чувствува разположен и полага усилия да я изучи добре. Започва да работи от ранна възраст, за да усвои добре първоначалните принципи, на които ще гради по-нататъшните си знания. Изучава внимателно всички подробности по пътя на своето призвание. Обича труда и работи с удоволствие. Никога не скучае, защото работата го развлича. Трудът е за него източник на най-разнообразни и интересни наблюдения. Става рано от сън и следва без да знае, може би, принципа на Лантие: „Каквото отнемаш от нощта, прибавяш го към деня“. Не губи никога времето си напразно. Търси случай да използува техническите си познания. Не се доверява на случая. Отличава злото от доброто и черпи от несполуката поука. Взима винаги зрели решения, макар да изглежда понякога, че са прибързани. Не се бои от умора и не жали труда си. Всякога е на мястото си. Почива си, но не злоупотребява с почивката, защото прекалената почивка е вече мързел, тя погубва постепенно енергията. Слуша внимателно, когато му говорят по същество и използува всяка дума на събеседника си. Обича да съветва и да услужва. Добър психолог е и бързо схваща, с кого има работа. Знае кога да харчи и колко да харчи. Не купува никога неща, които са излишни, колкото и евтини да са. Старае се да бъде последователен, защото така изгражда отношението към себе си. Говори само за работи, които добре знае. Не обича да убива времето. Никога нищо не забравя, защото всички си бележи. Той е честен, точен, редовен. Работливостта води със себе си не само богатство и независимост, но и здраве. Работният човек няма време да угажда на света и затова го пренебрегва. Той яде и пие умерено, защото знае, че прекаленото ядене и пиене затъмнява разсъдъка, погубва хладнокръвието и кара хората да вземат необмислени решения. Работният човек успява да обуздае страстите си, за да избегне унизителната им тирания. Освен това, за да ръководи успешно делата си, той е принуден да бъде постоянно нащрек, да работи, когато е време за работа и да почива, когато е време за почивка, с една реч - да води един редовен живот. А такъв човек не се бои от болките, защото се калява от работа. Той използва всяка възможност да се движи и стои на чист въздух. Естествено е, че този, който яде умерено, пие умерено, работи умерено и почива умерено рискува да заболее по-малко от оня, който забравя, че прекалеността във всичко е грешка. Човек трябва да живее редовно и хигиенично и да работи колкото може повече. Той е роден да създава, и то до последния си час. Не е важно дали ще работи с ума си, или с ръцете си, важно е да не стои празен. Възхитителен е гордият надпис на гроба на генерала Тривюлс: „Тук почива човек, който не знаеше почивка“. Дългите летни почивки изнежват нашия организъм и затова мнозина ги пренебрегват и предпочитат да не прекъсват работата си. Ако се взрем около нас, ще забележим, че онези, които престават още като млади да работят, защото имат вече осигурено положение, много бързо се изхабяват и умират. Ще чуете много често да казват по адрес на такива хора: „Тъкмо, когато му дойде времето да живее, ето, че умря!“ И това го казват все прости хора, които на богатството гледат като на висше щастие, а не знаят нещастните, че бездействието скъсява живота. Гьоте казва: „Докато човек не реши да умре, не умира“. Философията ни учи, че трябва да гледаме смъртта право в очите и да не се боим от нея, да се държим яко на краката си и да гледаме с вяра в бъдещето, да работим усърдно и никога да се не отчайваме. Научете се да работите, за да изкупите независимостта си, без която много мъчно се живее. „Независимост - цялото човешко достойнство се състои в тази дума; няма добродетел там, дето няма свобода и независимост“, е казал Мишеле. Бъдете трезвени и сериозно разглеждайте живота от всички страни, за да избегнете ловко хората, които искат да ви подчинят и да изучите добре онези, които ще ви помагат. Работете с удоволствие, ако искате да ви не омръзва труда. Доброто разположение подслажда работата. Истинският човек трябва да бъде добър, съзнателен, честен работник, защото тези добродетели съставляват главният му капитал. Ще свърша със следната мисъл на Босюе, който изказва с няколко думи една голяма истина: „Самият живот е работа. Онзи, който престава да работи, като че престава и да живее“. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване