Трудът е коренът на живота

[Ани]

ТРУДЪТ Е КОРЕНЪТ НА ЖИВОТА

„Работи: трябва да изплатиш живота си със своя труд. Ленивият краде от обществото.“

Фокилид

„Баща на славата и на благоденствието е трудът.“

Еврипид

„Който не работи, е склонен да стори зло; трудолюбивият човек не е изложен на такава опасност.“

Франклин

Трудът е важен и привлекателен само за тези, които работят със сърце, при това разумно и енергично произвеждат интелигентен, интересен продукт; които работят без сърце, без система, произвеждат безполезен, глупав продукт. От продукта, бил той на ума или на ръцете, може да се заключи за характера, интелекта, дарбите и душевността на автора му. Всеки знае, че между всички неща в света съществува връзка - и най-дребните предмети са израз на някакъв човешки замисъл.

Кой не е произнесъл поне веднъж думите: „В труда е свободата“? Те са станали банални, толкова много са повтаряни. Но не по-малко банално е твърдението, че трудът е излишно бреме, напразно изразходване на сили, несъстоятелно и отегчително занимание. Един от големите съвременни философи твърди:

„Трудът не е следствие на грях, нито наказание за него както обикновено се мисли; грехът е, напротив, неизпълнение на светия и полезен закон за труда, едно отпадане на човешката воля и разсъдък, една поквара на здравия разум на човека. Човек, който не се труди, не може да се развива правилно, както жълтее цветето, когато го лишим от въздух и светлина. Не знаем как би се чувствувал човекът, ако беше осъден да се радва на вечни блага и да съзерцава само света, без нищо да прави... Обаче премахнете труда и човешкия гений ще заспи сън, приличен на смъртта. И обратното, трудът е висшето предназначение на човека и начало на всяко развитие и усъвършенствуване на дарбите му.“

Подобно мнение изразява и Давен, като казва: „Човешките дарби намират най-добро приложение в труда... Чрез него той разкри движението на звездите и ако не можа да проумее Провидението, научи се поне да го обожава, без да го скверни.

Всъщност трудът е едно спасително средство за човека и му е необходим, както му е необходима храната. Чрез труда само човек става здрав, красив, мощен, интелигентен и жизнерадостен. Той е един от най-главните фактори на напредъка във всички направления и отрасли; той строи човешките поселища, той разорава полята, той бди над семейното благоденствие. Само трудът е в състояние да предупреди и обезвреди изненаданите, с които бъдещето постоянно ни заплашва. Трудолюбивият по-лесно се справя с тъгите, с които е съпроводен живота и по-лесно ги понася. Трудът пресушава сълзите, замъглява горчивите спомени, като ги обръща в лека мъгла и ги прави поетични. На трудолюбивия не му остава много време да мисли за смъртта и тази забрава е, струва ми се, едно благодеяние за човека.“

Една от главните задачи на възпитанието е да се научим да работим. Подчиним ли се на общите правила на труда, които опитни и разумни хора са наредили, ни едно наше усилие няма да отиде напусто, ни една минута от времето, с което разполагаме, няма да остане неизползувана, без да говорим за качеството на работата, което ще бъде непременно отлично.

Ето някои от тези правила, които от личен опит, всеки може да допълни:

1. Разгледайте всестранно всяка работа преди да я започнете. Не избягвайте мъчнотиите, а старайте се да ги побеждавате. Де Левис казва: „В началото само мислете, а после работете и постоянствувайте“.

2. Щом нямате голямо доверие във физическата си или умствена мощ, щом се боите, че няма да доизкарате започнатата работа, откажете се от нея в началото още. Действува и създава само онзи, който е уверен в себе си.

3. Започвайте всяка работа от началото. Мнозина не спазват това правило и започват работата от средата, защото знаят, че мъчнотиите са в началото. Всяка работа е мъчна в началото, но вие ще работите с много по-голяма енергия и удоволствие след като победите мъчнотиите, отколкото ако почнете да ги срещате, след като сте мислили, че всичко ще върви по мед и масло.

„За този, който е почнал, както трябва, половината е свършена“, казва пословицата.

4. Мислете само за работата си, когато е време за работа, ако искате да мислите трезво. Мозъкът командува мускулите, затова, щом нахлуят разнопосочни мисли в главата, нервната сила се разпръсва в много направления, вместо да се съсредоточи върху работата, която ви предстои да свършите. Естествено е в такъв случай, човек да се разсейва и работата да не напредва, тъй като в усилията на мускулите липсва непреривност, която при горните условия е невъзможна.

5. Трябва да се интересувате еднакво за всичките аспекти на една работа, а не да се занимавате с по-при-ятната й част, а да занемарявате другата.

6. Всяка работа е добра и заслужава вниманието ни. Изучи ли се добре, и най-простата работа е полезна, защото може по-късно да бъде в услуга на някоя по-сложна. Времето, което човек употребява в работа, не е загубено, даже тази работа да е и най-обикновената.

„Днешният ден е ученик на вчерашния“, казва Легуве.

7. Обикнете работата си, защото от недоволството няма полза. Даже, ако не сте разположени и имате възможност да отложите за малко работата, по-добре е да го направите, отколкото да работите без охота.

„Когато си ядосан, не работи, казва мъдрецът, отложи работата си, както би отложил пътуването си, ако захване буря.“

8. Работете спокойно и умерено и прекъснете занятието си, щом почувствувате умора, защото не се ли покорите на този физиологически закон, скоро ще почувствувате отвращение към работата. Работи добре онзи, който се не преуморява.

По колко часа може да работи всеки човек - не може да се каже, защото издръжливостта на всички не е еднаква и естеството на всяка работа е различно. Обаче, не е добре да се работи повече от десет часа на ден. „Човек трябва или да работи, или да си почива, а тези, които работят и ден, и нощ, повече дремят, отколкото работят, защото не е по силите им да правят и едното и другото“, твърди Де Фюсио.

9. Много от хората не умеят да си почиват. „За да бъде почивката полезна, за да може да ободри уморените нерви, да възвърне на мускулите похабената от усилията гъвкавост, трябва работата да е разпределена равномерно между работните часове. Цял час почивка след четири часа работа, не струва колкото четвърт час след всеки час работа.“

10. Кратката, но бърза работа е много по-уморителна от сложната, но продължителна работа.

В един от своите социални етюди, озаглавен „Бързината“, д-р Тулуз твърди: „Умората не е нормалното състояние на тялото, защото при умора дишането се усилва, сърцето почва да бие неправилно, мускулите на краката се пресилват и изтощават; необходима е след това дълга почивка, за да се възстанови равновесието.“

11. Определете си по колко ще работите всеки ден и старайте се да не отлагате работата за утре под никакъв предлог. Начертайте си правилно пътя и покорявайте се робски на дълга си.

За да бъде работата резултатна и да носи удовлетворение, изключително важно е да се спазва ХИГИЕНАТА НА ТРУДА. Голяма част от болестите на днешния век, постоянното чувство на умора, неврастенията в голяма степен са резултат от неспазване на елементарните правила на хигиената на труда. Натискът за успех и благополучие често се заплаща с душевни и физически недъзи. Особено важно е тези правила да се вградят в характера и поведението от най-ранна възраст, за да можем и в по-късните си години да бъдем полезни на себе си, околните и на цялото общество.

Д-р Никола казва: „Както има център на тежестта, така има и център на усилията, и както центърът на тежестта е точката, в която се съсредоточава сумата от всички сили на съпротивлението, така и центърът на усилията е точката, в която се съсредоточават двигателните сили на мускулите. Този център може за бъде в разни части на нашето тяло. Обаче, дето и да се намира, вредата от лошото положение на човешкото тяло, когато работи, произлиза най-вече от затварянето на гърленото отверстие и неподвижността на гръдния кош. А понеже кръвообращението не може да не страда, то времето, през което тялото заема по неволя такова положение, интересува много хигиенистите. Различаваме временни положения и постоянни положения. Някои професии изискват абсолютна неподвижност на тялото и прекъсване на дишането за известно време; в такъв случай умората се явява не от големи усилия, а от лошата стойка на тялото.“ Състоянието на тялото, когато работим, има голямо значение за умората. Има случаи даже, когато лошото положение на тялото предизвиква много по-голямо изтощение, отколко самата работа. Постоянното положение на тялото е, обаче, най-важното, защото от неправилното държане може да се появят физиологически недъзи и даже изкривявания.

Вертикалното положение на тялото е най-благоприятното и трябва да се предпочита, но има професии, и те са много, които изискват седящо или наведено положение. Който е принуден да се навежда като работи, се уморява много повече от онзи, който работи прав. Седящото и наведеното положение пречат на правилното дишане и на кръвообращението и причиняват у някои хора белодробна туберкулоза, или поне анемия, а с време могат да станат причина да се атрофира някой орган.

„В седящо положение, казва Лейе, стомахът и черният дроб се притискат, диафрагмата упражнява натиск на дробовете, които пък се притискат до гръдния кош, и от това общо налягане произлизат ред физиологически отклонения. Преди всичко кръвообращението в стомашните органи отслабва, вследствие на неправилното положение и от липсата на движение. Кръвта се застоява в хранителните органи и причинява изгубване на апетита. Стомашните болки, диспенсията, запичането, хемороидите са все последствия от бездействието на стомашните органи, причинено от седящия живот.“

Това застояване на кръвта и други някои неудобства при седящата стойка на тялото причиняват често разни други болести като възпаление и камъни в бъбреците и др.

„Всички професии, които изискват продължително навеждане или прегъване на тялото, са вредни, тъй като центърът на усилията е много близо до най-важните органи.“

Авторът добавя, че този принцип той би определил по-общо, а именно: „Положението на тялото трябва често да се мени, усилията равномерно да се разпределят и ограничат до минимум“.

Ако се спазят тези условия, кръвта започва да циркулира правилно и възпрепятствува на ставите да затвърдяват. При настъпили оплаквания, а и като превантивна мярка някога се препоръчваше носенето на широк вълнен пояс и то не без основания. Този пояс помага много на ходенето, запазва вътрешните органи от сътресение и съставлява много добра точка на опора в напрягането на мускулите. Поясът не трябва обаче да стяга, той трябва само да поддържа кръста.

Продължителното гледане отблизо разваля очите и ги прави късогледи. Учениците, журналистите, чиновниците и др. трябва да държат лицето си на тридесет сантиметра от книгата и листа, ако искат да се запазят от късогледство. Ако тялото им стои паралелно на масата, пред която пишат или четат, не само, че ще им се запазят очите, но и дробовете и вътрешните органи ще се намират в нормалното си положение и ще изпълняват правилно службата си.

Жените, когато шият, трябва да приближават работата до очите си, а не да се прегърбват, за да следят отблизо бодовете. Гърбът, напротив трябва да се допира до стола, за да се избегне изкривяването на гръбнака; при такова държане и кръвообращението става правилно и храносмилането е редовно.

Преуморяването е също много важно за правилното развитие на тялото и заслужава нашето внимание. То е причина за много болести, защото при преумора кръвта е анемична, а мускулите се похабяват. А пък отслабне ли веднъж тялото, то не може вече да устои на нашествието на вирусите и микробите и заболява. Не трябва да изискваме от мускулите и мозъка да изработят повече енергия, отколкото са в състояние да дадат. Умората се явява като последствие на усилена работа. Тя се проявява в нежелание да работим, в отвращение от труда, придружено често от болезнено състояние на тялото.

Доктор Пиеро обяснява това състояние по следния начин в книгата си „Труд и умора“: „Мускулната умора се причинява от натрупването на шлаки, вследствие продължителното напрежение на тъканите... Движението на мускулите може да се разгледа като един вид горене. Когато мускулите са в действие, в тях става горене, което съответствува на произведената енергия, енергия механическа (движение или сила) и енергия топлородна (топлина). Именно затова мускулите се похабяват и ако не им дадем почивка, за да се възстановят, те ще се изтощят. Изхабяването на мускулите става най-често при умора, защото от прекалените усилия мускулите изгарят големи количества енергия и отслабват. Главната съставна част на мускулите, албуминът, се разгражда и ако не успее да се окисли напълно, произвежда вещества, които са истински отрови за организма (креатин, креатинин, тирозин, ксантин и др.). Ако инжектираме едно от тези вещества в тялото на някое животно, то веднага умира.“

„Когато ни предстоят извънредни физически усилия, най-добре е да пием само мляко. Млякото много бързо се смила и доставя албумина, който поддържа телесната енергия...

Умората бива два вида: умствена и мускулна. Всеки, който се грижи да здравето си и мисли за работата и бъдещето си, трябва да се старае да не злоупотребява нито с мускулите си, нито с ума си, ако не иска да тегли лошите последствия от преумората.

Мускулното преумора спомага да се развият болестите на сърцето, белтъчната болест и емфиземата. То ускорява развитието на туберкулозата, предразполага индивида към заболяване от разни заразни болести.

Не по-малко страшно е и умственото преуморяване. Неврастенията, артериосклероза, парализата, истерията, бълнуванията, лудостта са все болести, които се появяват от умствена преумора. А тъй като умствената преумора вирее най-добре в умореното от прекалена работа тяло, то слабият човешки организъм рядко устоява едновременно на двете злини.“

Ако искате да запазите силите и нервите си, трябва най-старателно да избягвате умората, която лесно се изражда в преуморяване. Зная, че не е лесно да изпълните съвета ми; животът изисква повече усилия, отколкото можем да дадем, той ни натиска под желязната си десница, докато ни изцеди като лимон и после ни захвърли като непотребна вещ. Обаче онзи, който не може да се измъкне изпод този натиск, той е за осъждане, защото здравето е най-ценният човешки капитал; а щом не го щадим, значи да прахосваме най-скъпото нещо в света.

За да можем да запазим силите си, трябва да съумеем да изберем професия, подходяща на темперамента ни и да направим тази професия приятна и разнообразна. Не трябва да работим непрекъснато, а доколкото е възможно да разнообразяваме работата с разговор, прочит или разходка, според условията и случая. Трябва да се храним добре, но умерено, за да се чувствуваме добре; но главно трябва да се отнасяме добре с околните си, защото нечистата съвест най-много вреди на здравето. А ако имаме възможност да се отдалечаваме всяка година по няколко седмици в някой приятен планински кът, далеч от градския шум и тревоги, можем да се похвалим след това, че сме спестили в недрата на природата сили за цяла година.