Добри и лоши професии

[Ани]

ДОБРИ И ЛОШИ ПРОФЕСИИ

„Бъдете онова, за което ви е отредила природата и вие ще сполучите; опитайте се да бъдете нещо по-друго и вие ще станете десет хиляди пъти по-дребен и от нищожеството.“

Сидней Смит

„Никой не може постоянно и победоносно да се бори със своите природни качества и едно от първите условия за сполука в живота е да избере човек такава кариера, че по-скоро да извлече полза от физическите си свойства и от естествените наклонности, отколкото да гледа да отива срещу първите или да се противи на вторите.“

Булвер

„Природата дава на всяко свое дете по някоя работа.

Лоуел

Понеже занятията и професията имат грамадно влияние върху човешкия живот, младежът трябва преди всичко да знае как ще се отразят те в бъдеще на неговото здраве. Държавниците, съдиите и духовните лица са известни със своя дълъг живот. Те не се увличат в грамадния въртоп на търговските взаимоотношения, чиято конкуренция съсипва хората със страшна бързина. Астрономите, които разглеждат и наблюдават обширните небесни системи на безмерни разстояния, без изключение живеят дълго. Философите, естествениците и математиците като Галилей, Бекон, Нютон, Далтон, хората, които изобщо се занимават с точните науки, избягват много от онези недъзи, от които страда човечеството.

Видът на умствените занятия силно влияе върху телесното здраве. Научните занятия и хармоничността им много спомагат за качеството и продължителността на живота.

Няма опасно или пагубно занятие, за което да не се явяват куп доброволци. Между всички примери за безгрижно отношение към живота, най-фрапантен е случаят с миньорите. Хората край струговете, работещите в силно запрашени помещения, с отровни и вредни газове, с тежки метали са подложени на опасност от заболявания, които често се предават и на техните потомци.

Известно е, че в селата хората живеят по-дълго, отколкото в градовете. Селяните живеят и работят на чист въздух, който им дава добър апетит и сън; те нямат обезпокоителни грижи, не се вълнуват и не са запознати с яростната конкуренция, която е неразделен другар на градския живот.

Изследванията за разните занятия и поминъци, при които работниците са принудени да вдишват прах, показват, че най-пагубен за здравето се явява минералният прах, след него иде животинският и на трето място — растителният.

При избора на занятието или професията важно значение имат чистотата, слънчевата светлина, липсата на прах или отровни газове.

Природен закон е, че всяко прекалено развитие на някоя от физическите функции или способности, която се пренатоварва, води не само до нейната деформация, но влияе вредно и на всички други функции и способности.

От всички органи, мозъкът най-късно достига своето пълно развитие (към 28 години от човешката възраст) и затова не бива да се преуморява, пресилва, особено на младини. Цялата бъднина на човека често пъти се съсипва и погубва от преумора и пресилване на мозъка в училището.

Работещите умствено хора не могат да работят добре и производително по няколко часа на ден една и съща работа: когато мозъкът е уморен, когато той започва да губи ведрината си и резултати са белязани от недостатъчна сила и напрежение. Често някои през свободното си време усилено се занимават с литературна работа, или дейност, различна от главното им занятие. Способностите, които действуват по време на обичайната им работа, може съвсем да се изтощят от напрежението и възбудата през деня, но вечер или изобщо през свободните си часове те могат да се занимават с най-плодотворен труд, защото в този случай започват да действуват съвсем друг вид способности, които са били в покой.

Ако се прекъсне дейността на мозъка в известно направление, това още не значи, че той си почива напълно. Хора, които работят предимно с мозъка си, рано или късно - за жалост обикновено късно - добиват навика да изолират дадена група от умствените си способности и да се ползуват от друга, щом започне да отслабва интересът им и те се почувствуват уморени. По този начин някои велики люде учудват света с подвизите на своя ум, което е повече резултат на изкуството да се прилагат по ред, една след друга, различните групи способности. Непрекъснатото функциониране на едни и същи мозъчни центрове докарва често пъти беди на някои самолюбиви труженици.

Понякога група мозъчни клетки не може да отдели повече енергия за горенето на мисълта, отколкото е вложено в нея. Умореният мозък трябва да се остави да си почива: инак може да настане нервна немощ, мозъчна треска, даже и заболяване на мозъка (у хора, които са предразположени към тия болести).

Обикновено силната воля, постоянството, храбростта, твърдостта и решителността вървят задружно със силните мускули, здравите нерви и мощното стройно тяло.

Трябва да се отбягват всички занятия или професии, които разстройват нервите, които парализират или разрушават тялото или душата на човека.

Избирайте си чисто, полезно, почтено занятие или професия. Ако поне малко се съмнявате, напуснете веднага, защото с навика да се трудите и лошото занятие ще ви се види добро. Избирайте си работа, в която може да се напредва, защото има занятия или професии, които свършват несполучливо и ще ви накарат да изгубите всяко уважение към себе си. Подходящата за вас професия ще ви даде условия да се развивате, да се усъвършенствувате и издигнете. Може и да не спечелите много пари, обаче ще станете повече човек, а пък човешкото достойнство стои много по-горе от всички богатства, надминава всички титли и нравствените качества са много по-важни от каквато и да било кариера. Гледайте да отбягвате онези занятия или професии, при които трябва да работите прегърбен, нощем и в празнични дни. Не се оправдавайте с това, че все някой трябва да върши тази работа; нека този „някой“, а не вие, поеме отговорността.

Мнозина са смалили човешкото си достойнство, стеснили, ограничили са ума си, убили са в себе си всяко благородно честолюбие, затъпили са всичките си тънки чувства, отдавайки се, и то само за пари, на някоя низка дейност.

Изтъквайте честолюбието си там, дето ще си спомнят за вас не като за знаменит адвокат, лекар, търговец, учен, фабрикант, но като за истински човек.

„Изучавайте сами себе си, казва Лангфелу, най-важното, открийте и развивайте това, с което ви е надарила майката-природа.“

Д-р Метюс казва, че „може би няма нито една причина, която толкова често да докарва несполуки в живота, колкото неоткритото призвание“. Често след чувствителни удари и многобройни несполуки ние разбираме най-сетне кое не ни е дадено да вършим, преди да се досетим какво можем да извършим. Този отрицателен способ, чрез премахването на съмнителните данни, се превръща понякога в единствения път към положително заключение.

Колко хора са ставали за смях на другите през целия си живот, като са избрали адвокатството, медицината или богословието, само защото са „почетни професии“! Тези хора биха могли да бъдат уважавани агрономи или търговци, но в избраните от тях професии те са нищожни. Самата слава на професията, която по тяхно мнение, би трябвало да ги направи светила, още по-силно изтъква неспособността им.

Хиляди младежи се подготвят чрез образованието си за професия, към която нямат никакво влечение; тяхното образование ги прави неспособни да осъществят призванието, за което са родени.

Не избирайте професия или занятие по примера на баща си, чичо си или брат си. Не се залавяйте за работа, само защото сте я наследили, или защото родителите или приятелите ви искат да я продължите. Не я избирайте и затова, че другите са забогатели от нея, защото я считат за „доходна“ и „прилична“, защото обикновено „лекият труд“ без теглила, лишения и неприятности, както и всяка работа, която лесно се научава, е погубила мнозина младежи.

Ако се опитваме да вършим онова, за което не сме създадени, действуваме не в наша полза, а в наша вреда; силата на волята и ентусиазмът ни се деморализират; вършим работата си наполовина, губим доверие в себе си и най-сетне идваме до заключението, че сме некадърници, защото не можем да направим онова, което другите с успех вършат; целият ни живот се обезсмисля, защото не сме на мястото си.

Колко много се скъсява пътят ни към успеха, ако навреме и разумно си изберем занятие или професия, ако се ръководим от вътрешното си влечение, докато жизненият дух стои още високо и енергията ни е още мощна!

Най-често не сполучват онези хора, които не са на мястото си. Човек, който не е на мястото си, е половин човек, самата му природа бива изопачена. Той работи против природата си, гребе срещу течението и само от времето зависи, кога ще стане негоден. Когато силите му вземат да го напускат, течението го повлича. За да има човек успех в професията си, тя трябва да отговоря на всичките му способности и цели.

Най-добър способ за избор на професия е да се запита човек: какво биха направили хората с мене, ако им дадях да разгледат моите качества и способности и да ме настанят там, където ще им бъда най-полезен? Добро е правилото: отдай се цял на ближните си и те твърде скоро ще те върнат на тебе самия. Ние ще направим най-много за себе си, когато се намираме в такова положение, в което можем най-добре да бъдем полезни на другите; а най-много сме полезни и за себе си, и за другите, когато нашето положение ни позволява да приложим колкото можем по-добре най-добрите си способности: иначе казано, ние и за себе си действуваме сполучливо, когато преуспяваме в полза на другите. Нямаме право да си избираме занятие или професия по егоистични съображения. Когато лъжем другите, ние лъжем себе си. Човек рядко бива нещастен, рядко не сполучва, ако е на мястото си.

Същото твърди и Карнеги: „Не е важно към коя професия ще почувствувате разположение, важно е да ви привлече някоя от тях. Изберете ли веднъж кариера, работете колкото трябва и даже повече, отколкото трябва и бъдете спокоен.“

Обаче изберете ли веднъж занятие или професия, никога не се обръщайте назад; приложете всичкото си постоянство. Нека нищо да не ви съблазнява и отклонява и на косъм от целта ви, защото рано или късно ще я постигнете. Не оставяйте нито мъчнотиите, неизбежни при всяка професия, нито временното отпадане или разочарование да разклатят решителността ви. Никога няма да постигнете успех, ако при всяка дотеглива работа във вашата професия постоянно ви безпокои мисълта, че бихте могли да действувате по-сполучливо в друга някоя област. Само когато пазите с голяма и постоянна упоритост целта си, която съдържа всяко занятие или професия, само тогава ще постигнете крайното тържество. Тази решимост, тази твърдост в намерението има голямо нравствено значение за сполуките ни, защото тя внушава на другите доверие към нас, а това е едно от най-важните условия за нашия успех. Това дава кредит и нравствена поддръжка по най-разнообразни начини. Хората винаги вярват на човек, който си е определил твърдо целите и ще му помогнат двойно повече, отколкото на оногова, който е равнодушен към работата си и винаги е готов да се отметне.

Светът не ви налага какъв трябва да станете, но иска непременно да бъдете нещо, да бъдете майстор във вашата област.

„Моля ви, не се задоволявайте, казва Харфилд, от работата, която не изисква и не насочва към постоянно умствено развитие!“ Избирайте си такова занятие или професия, с които бихте могли да се гордеете, които да ви оставят свободно време за самообразование, които биха уголемили човешкото ви достойнство и биха направили от вас най-добър гражданин, истински човек.

Силата и постоянният стремеж към висшия нравствен живот са едничките велики цели на човешкото съществувание. Занятието или професията ви трябва да бъдат за вас велико училище, велико средство, което да развива у вас истинския човек, да формира характера ви, да разшири, задълбочи и уравновеси, хармонира и украси всичките ви дадени от Бога способности.

Но с каквото и да се занимавате, стойте по-горе от занятието или професията си; нека човешкото ви достойнство надминава вашето положение, вашето богатство, вашето занятие, вашето звание. Човек е длъжен да работи усилено и да се учи, за да противодействува на ограничителното, едностранчиво влияние на неговото занятие или професия.

Винаги изучавайте хората от онази професия или занятие, с които мислите да се заловите. Възвишава ли тя онези, които се занимават с нея? Имат ли тези хора широки възгледи, прогресивни, интелигентни ли са? Или пък са станали просто само опашки в професията си, без никаква полза за обществото, без каквото и да било значение за средата, в която живеят? Не мислете, че ще бъдете изключение и че можете да се заловите за съмнителна професия или занятие, без да станете нейно създание. Напротив, въпреки всичката ви решителност и силна воля, вашето занятие или професия, според закона за асоциацията на навика, ще ви пристегне отвред като преса, ще ви мачка, увива, меси, формира и ще ви лепне на лицето неизбежния си печат.

Без заобикалки ви казвам, че няма толкова свята или велика цел, която вашият практичен човешки ум, за който парите са всичко, да не обърне най-сетне на окаяна мърша. Умозрителната способност на душата трябва да се храни винаги с безкрайното и вечното.

Хиляди несретници в живота са изпълнявали по 5-6 разни занятия, и то толкова тежки, че те биха могли да сполучат, ако употребяха всичките си усилия само в една определена насока. Светът е пълен с хора, които „почти са сполучили“. Такива хора винаги се спират на отсамния бряг на успеха.

Посветете вашия живот, енергията и ентусиазма си на възвишеното дело, на работата, която сте способни да извършите. Кенон Ферар казва: „В живота има само една несъстоятелност - да изменим на идеала си“.

„Всеки човек, който може да отгледа два класа, две тревички там, където по-рано са можели да виреят само по едно, казва Суифт, всеки такъв човек е допринесъл повече полза на човечеството, отколкото цяло племе политици, взети вкупом.“