Труди се и чакай успех

[Ани]

ТРУДИ СЕ И ЧАКАЙ УСПЕХ

„Човек дължи духовния си ръст главно на онова деятелно напрежение на волята, на оная борба със спънките, която ние наричаме усилие; и удивително е как често резултатите, които ни се виждат непостижими, стават по този начин възможни.“

Ипс Сарджент

„Само оня заслужава свобода и живот, който ги извоюва всеки ден.“

Гьоте

„Дребнавите умове се смиряват и покоряват от нещастията, но великите умове се издигат над тях.“

Уошингтон Ирвинг

„Колкото повече знаете, толкова повече вие можете да запазите силите и средствата си, толкова повече можете да извършвате по-голяма работа с по-малко усилие.“

Чарлз Кители

„Какво значи сгодният случай за оногова, който не знае да се възползува от него? Безплодно яйце, което вълната на времето ще отвлече в бездната на небитието.“

Джордж Елиот

„Нашата главна работа не е да разглеждаме онова, което неясно мъждее в далечината, но да вършим това, което е пред очите ни.“

Карлейл

„Тайната на успеха в живота се крие в готовността на човека да може да се възползува от сгодния случай, когато и да му падне той.“

Дизраели

„Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че по този начин можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка.“

Беинса Дуно

Колко рядко се срещат млади хора, които отрано се подготвят за бъдещата си дейност в живота! Всичко, от което те се нуждаят, за да бъдат готови да пристъпят към работа, е малко образование и малко трохици, събрани от книгите.

„Няма защо да чакаме“ - ето характерните за нашия век думи, които са написани навред; и в търговията, и в училищата, и в обществото, и в църквите. Всички бързат. Зданията се градят на бърза ръка, затова не могат в нашето време на катаклизми са устоят. Всичко се работи „за показ и продан“.

Нашата младеж има нужда от нещо, но само по-скоро да е то. Тя не иска да слага широки и дълбоки основи. Тежките години, прекарани в основните и средните училища я обезсърчават. Младежите искат само „каймака“ на образованието. Хитрините, с които те се мъчат да прикрият невежеството си, и „вечният страх да не блесне тяхната босота“ - са за окайване. Кратките курсове и опростените способи са едничкото нещо, което днешните времена изискват. Но истинският способ за съкращаване пътя към успеха се състои в това, да се посвети време за събиране и натрупване на много запасни сили. Усърдният труд, добре избраната цел и постоянството винаги съкращават пътя. Никога не се решавайте да градите здание за целия си живот на основи, положени само за един ден.

Ако не сте се приготвили да използувате сгодния случай, вие ще станете за смях. Сгодните случаи важат дотолкова, доколкото сте готови да се възползувате от тях. Пазете се от леснината да бръщолевите празни работи и да действувате повърхностно; пазете се от оная съдбоносна леснина, която е накарала мнозина младежи да мислят, че бъбренето или чесането на езиците и онова, което се върши на бърза ръка - „ден да мине, друг да дойде“,

могат да заменят стабилното изучаване и упорития труд.

Търпението е девиз на природата. Тя работи цели векове, за да докара някое цветче до съвършенство. И какво ли няма да стори тя за най-великото си творение? За нея са нищо стотици и хиляди години; в тях тя именно създава своята велика скулптура — съвършеният или истински човек.

Джонсон казал, че за да напишем една книга, трябва да преровим половин библиотека. Бишоп Хол е употребил цели 30 години за само едно от съчиненията си. Оуенс работил над „Тълкувания на посланието към евреите“ цели двадесет години.

Днес са малко младежите, които основателно изучават някой предмет. Те набират сведения на бърза ръка, както някой студент кълве набързо изпита си, само да „прескочи“, без да се грижи ни най-малко за това, какви знания добива по този начин.

Представете си днес някой момък, който като Микеланджело може да изучава цели двадесет години анатомия, за да създаде едно произведение, но живо през вековете, или който като Леонардо да Винчи десет години моделира една конна статуя, за да пресъздаде в камък движенията на коня. Повечето днешни млади художници се надяват, че след една четвърт от този срок ще могат да изваят Белведерски Аполоновци. Когато Микеланджело зографисал Сикстинската капела, не му оставало време нито да яде, нито да се облича и съблича, затова държал в едната си ръка хляба, а в другата четката и спал облечен.

Днешният век се нуждае от хора на идеализма, които имат енергия и решителност да работят и да чакат, без да обръщат внимание на това, дали хората им ръкопляскат или ги освиркват. Той се нуждае от Микеланджело, който цели седем години работил и украсявал Сикстинската капела със своите неподражаеми „Сътворението на света“ и „Страшният съд“ като се отказал от каквото и да било възнаграждение, за да не се оскверни нито със сянка от користолюбие четката му; потребен е Тициан, който работил седем години „Тайната вечеря“; Стефенсон, който се трудил 15 години над един локомотив; Уат, който преживял 20 години над парната машина; лейди Франклин, която работила 12 години неуморно, за да върне мъжа си от полярните ледове; Серлоу Уид, който изминавал две мили по снега обут само с навои, за да измоли да му дадат временно историята на Френската революция, и който с жажда поглъща съдържанието й пред бориновата свещ; Милтон, който създаде „Изгубеният рай“ в невидим за него свят и го продал за петнадесет фунта стерлинги; Балзак, който се трудил и чакал на мансардата, когото нито сиромашията, нито дълговете, нито гладът не могли да уплашат или обезсърчат. Днес са нужди такива хора, които могат да работят и да чакат.

Всичко, което е здраво и което може да оцелее от времето, трябва да има дълбоки основи. Голяма част от всеки пълен с успех живот трябва да се посвети за поставяне на камъни в основите. Успехът е рожба на непосилен труд и упоритост и зависи от това, да се „знае колко време е нужно за постигането на успех“.

Как са станали писателите велики? Като подобно на Лев Толстой са писали дълги години без никакво възнаграждение, като са писали хиляди страници само за упражнение, като са преживели в мъченически литературен труд повече от половината на живота си. Първите работи на Миле били просто драскане; по-сетнешните му произведения стрували цели състояния. Шилер „никога не можел да дочака поръчки“. Данте съхнел над своята „Божествена комедия“. Трудът и очакването създават съвършенството.

„Не мога да си спомня, казва Бишер, нито една „учена“ книга, нито един литературен откъс, нито едно произведение в школите на изкуството, спечелили на авторите им широка известност, които да не са били плод на дълго-годишно и търпеливо обработване.“

Издръжливостта е много по-добро средство за изпитване на характера, отколкото всяка героична постъпка, колкото благородна и да е тя.

Пианистът Талберг казвал, че никога не се решавал да изпълни една от знаменитите си пиеси, преди да я изсвири предварително поне хиляда и петстотин пъти. Той не претендирал да е гениален и казвал, че всичко това е въпрос, който зависи от упорития труд. Подвизите на едно такова прилежание, на такава упоритост биха накарали да се червят мнозина от ония, които се считат за гении.

Исполинът дъб спира по цели месеци и години растежа си, докато корените му обраснат около някоя скала, за да се сдобият със здрава подпора и да му помогнат да устоява против бурите векове, без да се поклати.

Само онова е извършено добре, което е направено добре. Плод, който скоро зрее, скоро и гние. Който иска да вкуси плод, не бива да къса цвета му. Който нетърпеливо иска да стане господар, той по-скоро ще стане роб на самия себе си. По-добре е човек да се мисли за невежа и да работи над себе си, отколкото да се мисли за гений и нищо да не върши. Една година систематично мислене струва по-скъпо от цял училищен курс, изгубен, само за да се запомнят ненужни факти.

Но както е вярно, че човек не е създаден да пълзи на четири крака из първобитните гори, а да развива умствени и нравствени качества, също тъй е вярно, че той има нужда от образование; само когато се образова, от него ще излезе човек, в най-висшето значение на тази дума. Невежеството не е само липса на познания: то е и лъжовно направление на ума. „Крачката в знанието, казва Булвер, е крачка по-далеч от греха, а една крачка по-далеч от греха, е крачка по-близо до небето.“

Много необикновени хора са били най-обикновени деца; за да постигнем успех, ние трябва да се заемем с човека още докато е млад. Удивително е онова, което може да направи науката от грубия, недодялан, дори неумен момък, ако той има наклонности и попадне в ръцете на изкусен педагог, преди да се вкоренят у него лоши навици. Чудеса могат да се направят с едно дете, ако се заеме човек сериозно с неговото физическо, умствено и нравствено възпитание и обучение! И колко много хора има днес из затворите, колко скитници, бездомници, обезсърчени и озлобени, които прекарват окаян живот в затънтените кътове на нашите градове, прегърбени, окъсани, груби, мръсни, готови да се заровят и в най-мръсния куп парцалак, хора, от които можеха да излязат дейци за украса на човечеството, ако бъдеха честити през детинството си да добият потребното и систематично възпитание и ако бяха направили онази крачка, по-близо към небето.

Леността започва от паяжинки, но свършва с железни вериги. Колкото повече човек работи, толкова повече може да направи, защото той знае да пести времето си.

Според думите на един мъдър наставник, най-добрите качества на човека, за да се утвърди в живота, са прилежанието, с което се печелят духовни богатства, търпението, с което тези богатства носят прехрана и успех, въздържанието и самообладанието, правилното оценяване на себе си и съчувствието към другите.

Пътят към отличието трябва да бъде постлан с ония години, които човек е прекарал в упорит, непрекъснат и самоотвержен труд.

„Твоят живот, ако ще би и да си най-окаяният от синовете на земята, не е празен блян, а е величествена действителност, казва Карлейл. Той е твой собствен. Той е всичко онова, което имаш, за да удовлетвориш вечността. Затова работи и ти като небесното светило полека, но неуморно.“

Александър Хамилтон казва: „Когато се наема да изучавам някой предмет, изучавам го издъно; аз мисля за него ден и нощ, изследвам го във всички отношения; той прониква напълно в ума ми. След това аз правя опити, които хората обичат да наричат гениални, но които не са нищо друго, освен плод на труд и обмисляне.“ Законите на труда са еднакво задължителни и за гения, и за посредствените хора.

Могат ли резултатите да бъдат толкова непредвидими, че човек да отложи подготовката си, като се надява, че щастливият случай може да я направи излишна? Това е все едно земеделецът да отлага сеитбата си, докато се изминат пролетта и лятото и докато мразовете на суровата зима не сковат земята.

„Цели тридесет години, казва д-р Кюйлер, аз се взирах в кариерата на хиляди младежи и намирам, че главната разлика между ония, които успяват в живота, и ония, които не могат да сполучат, се крие само в силата на упоритостта. Сигурният успех се постига повече с упоритост, отколкото с ламтеж и напъване. Ония хора, които лесно падат духом, които се боят и от сламката, винаги се изтикват назад, за да загинат или да се влекат и живеят от милостиня; тези пък, които разбират и прилагат правилото на Аврам Линколн — „ориентирай се бързо!“, постигат най-големи успехи.“

„Когато човек вече си нареди работите, казва Джон Ръскин, и нищо не може да преломи съдбата му, нека забрави за труда си и да си играе, ако иска, със своето положение; но с какво може да се оправдае капризното лекомислие тъкмо тогава, когато промените на съдбата заплашват всяко ваше решение? Безотговорен е оня, който постъпва лекомислено тогава, когато всичкото щастие на семейството му зависи от някоя случайност или увлечение само за един час! Недорасъл е оня, който постъпва лекомислено тогава, когато цялата му бъдеща кариера зависи от настоящата минута; глупав е оня, който постъпва лекомислено тогава, когато всяка негова крачка е основа на бъдещото! Не, по-добре бъдете лекомислени по-сетне, отколкото сега, макар и да съществува само едно положение, в което човек може да си позволи благородна безгрижност - на смъртния одър. Нищо не трябва да се отлага за друг, по-сгоден случай.“

Запасът енергия, който ни помага да постигаме нещо в критични обстоятелства, е резултат на дълговременна работа и дълго, търпеливо очакване. Колиер заявява, че за да събере човек необходимите му за дадено дело сили, е истински подвиг, „способност да проявявате най-висшето възможно за вашата природа, когато чувствувате, че сте длъжен да направите това, защото инак ще загине нещо скъпоценно за вас; способност да правите нещо добро във всяко време, а най-добро - в критичната минута, когато всичко виси на косъм; да издържите дългата борба и все пак да чувствувате, че имате още сили и по такъв начин да не се признавате никога за победен, защото в действителност никога не бива да се претърпява поражение.“

Само оня е самостоятелен в действията си, който се подготвя и самовъзпитава. Ние се учим не заради училището, а за живота и нашите навици на бързина, сериозност и основателност, или разтакаване, непостоянство и повърхностност са качества, които бързо и трайно се вкореняват. Колиер продължава:

„Всеки, който чете историята на откритията, остава поразен от необикновената роля на „щастливия“ случай, защото някои от най-великите изобретения се дължат, на пръв поглед, на чистата случайност. Изобретателите дирели нещо и откривали друго, много по-ценно. Саул не е едничкият човек, който отишъл за магарета, а намерил царство. По стъпките му са вървели хиляди. Неочакваните успехи са само награда за трудовете, за непрекъснатите, целенасочени усилия, които достигат тази граница на интензивност, когато и случаят може да помогне. Случаят може да посети и лаика, и мързеливия, но нищо няма да му открие. Понякога хората се събуждат знаменитости, обаче те стават прочути с делата си, които са извършили преди да легнат да спят, а не когато са спали. Когато една скала се пробие и се тури в нея заряд, ръката на дете може да предизвика взрив; но без дълги и предварителни приготовления и ръката на великана не може да направи нищо.“

За да постигне човек успех, потребни са следните три неизменни условия: упражнение, търпение и упоритост. Последното е най-важното от тях.

В биографията на Емерсон най-интересни са ония страници, които разкриват как той, като дете още, не можал да прочете втория том на една книга, защото овдовялата му майка нямала пари да му я заеме от библиотеката.

Линей бил толкова беден, че бил принуден сам да си кърпи обущата с прегъната хартия, и често пъти молел другарите си от училище, да му дадат нещо, за да се нахрани.

Давид Ливингстон бил даден на 10-годишна възраст да работи в една памучна фабрика в Глазгоу. Със заплатата, която получил за първата седмица, той си купил латинска граматика и няколко години наред посещавал вечерни уроци. Той си подготвял уроците до среднощ, ако не го изпъждала майка му да върви да спи, макар че още в 6 часа сутринта трябвало да отива на работа във фабриката. По този начин той прочел Вергилий, Хораций и др., а освен това изучил и ботаника. Той ламтял тъй много за знания, че слагал напреде си, пред фурката на стана книгата и заглушаван от шума на машините, обзирал редовете на страниците.

Джордж Елиот разказва за годините, през които работил упорито над своята „Ромола“: „Заварих я млада жена, а я свърших бабичка“. Един от биографите му предава как той непрекъснато преписвал, преглеждал, преправял и обработвал своите произведения.

Карлейл, тъй да се каже, изцеждал от себе си съдържанието на своите съчинения. Грижите, които той полагал, за да проверява някои сравнително маловажни фактори, били невероятни. Преди да напише съчинението си за Дидро, той прочел 25 тома, и то по един на ден. Той казал на Едуард Фриц Джералд, че за двадесети път преглежда заплетения разказ за битката при Незби, за да се ориентира напълно в топографията.

Великите хора не чакат сгодни случаи, те ги създават сами. Франклин нямал нужда от сложни опити: той измервал електрическите заряди на облаците с хвърчило. У ат направил модел на парна машина от църкалки, употребявани за пръскане на трупове преди да се препарират. Доктор Бльок открил скритата топлина с тенджера вода и два термометра. Нютон разложил светлината и открил произхода на цветовете с призма, с една двойно изпъкнала стъклена леща и един къс картон. Хемфри Деви правил опити с готварски гърнета и тигани, а Фарадей изучавал електричеството със стари бутилки, през свободното си от подвързашките си работни часове време. Когато науките още били в люлка, маркиз Бустер, английски аристократ, затворен в лондонския Тауер, не губел напразно времето си. Похлупката на съда с вряла вода, отместена пред очите му, станала причина да се залови за цяла редица наблюдения, които по-сетне обнародвал в съчинението „Векът на изобретенията“. От тези наблюдения се съставило нещо като ръководство за силата на парата и най-сетне, като резултат от това, се появила парната машина на Нюкомен, която после усъвършенствувал Уат. Фергюсън съставил карта на звездното небе, лежейки по гръб, като си помагал с върви маниста, опънати между него и звездите.

Великите хора винаги са отивали към триумфа си не по широк път. Техният път е винаги все същият стар път - пътят на прилежанието и настойчивостта.

Как е можал да добие образование Иляйх Бърит, работейки почти цял ден в ковачницата? Цялата му библиотека се състояла от една книга, която той носил в шапката си. Но този младеж станал един от знаменитите хора на Америка.

Гениалният Микеланджело, ако и да е обезсмъртил името си в трите области на изкуството, ако и да беше достатъчна неговата слава, за да остане той само като архитект на черквата „Св. Петър“, като ваятел на „Мойсей“ или като живописец на „Страшния съд“, ние все пак виждаме от неговата кореспонденция, която днес се пази в Британския музей, че когато се блъскал около колосалната бронзова статуя на папа Юлий II, бил толкова беден, че не можел да покани по-малкия си брат на гости в Болоня, защото имал само една постелка, на която спял с тримата си ученици.

„Кесията ми е била винаги празна“, казва Зола, описвайки патилата си през първите години на литературната си дейност. „Често пъти ми се е случвало да нямам в джеба си пукната пара и нямаше от кого да взема на заем. Ставах сутрин обикновено в 4 часа и се залавях да уча, след като изяждах по едно сурово яйце. Но нищо: това време все пак беше хубаво. След всяка своя малка разходка, аз се качвах на чардака си и като се наобядвах весело с три ябълки, сядах да работя; дървата бяха много скъпи и само в празнични дни се ползувах от това разкошество. Помислете си само, свещ за 3 су! Но това значеше за мен цяла вечер литературна работа.“

Надали ще се намери някоя истина или учение, които да не са бивали принудени да си пробиват път и признание през куп хули, клевети и гонения.

„Навред, казва Хайне - където великият дух изказва своите мисли, има и голгота“. Почти всички открития и изобретения, които са облагодетелствували хората, са били принудени да си пробиват път и да си извоюват признаване дори и срещу опозицията на най-видни хора.

„Няма ли да ни обясни някой как може да има огън без фитил?“, попитал един от членовете на парламента, когато Уилям Мърдок, в края на 18 век заявил, че каменновъгленият газ може да дава хубава светлина и че той може да се прокара в къщите с тръби. „Как тъй, нима вие искате да направите газометри от съборната църква „Св. Петър?“, ядосано го попитал даже ученият Хемфри Деви.

Валтер Скот осмивал идеята да се осветли Лондон с „газ“, обаче наскоро сам той се ползувал от „газта“ в Абатсфорд, а Деви с помощта на опити над този същия газ, направил едно от най-великите изобретения — своята безопасна лампа.

Тициан, още дете, цедил от цветовете сок, за да извлича от тях бои, и изпоцапвал белите стени на бащината си къщица в Тирол с разни картинки, които планинците гледали с почуда. „Това дете, кога и да е ще ме надмине“, казал един живописец, като гледал как малкият Микеланджело рисува пейки, четки, маси и др. предмети в работилницата. Това босо момченце продължавало да работи с постоянство, което преодоляло всички спънки.

„Галилей, казва Емерсон, е открил със зрителната си тръба по-бляскави небесни явления, от всички учени след него с телескоп. Колумб открил Новия свят с едно окаяно корабче.“

Обстоятелствата, които ни заобикалят и които хората наричат неблагоприятни, не могат да спрат развитието на висшите сили. От равнините и долините на Авон се е явил геният на Шекспир; от скалните ридове на Ню Хемпшир - един от големите оратори и държавници на Америка -Данаил Уебстер. Бедни и скромни труженици от ония къщи, които не знаят що е разкош, често пъти са израствали във водители и благодетели на човечеството.

Разказват, че в Лондон имало един човек без ръце и крака, комуто хрумнало да пише с уста и да прави и други забележителни шеги, и че той с това си изкарвал доста добри средства за живот. Той сгъвал по няколко листа хартия наедно и ги промушвал с игла; след това вземал и написвал по няколко стиха, след което започвал да украсява тъй написаните редове с рисунки и цветя. Като изпущал перото из устата си, хващал игла и конец, вдявал си с уста и свързвал по няколко възела. Той пишел тъй също с четка и в много други отношения чудел света със своите работи. Наместо да бъде товар на семейството си, той повече от всички спомагал за неговото благосъстояние.

Джон Б. Херсхов, член на Кралския институт, въпреки че почти ослепял на петнадесетата си година, основал и оглавил най-прочутата в света корабостроителница. Той ръководел направата на някои от най-бързите миноносци, както и на парни кораби и платноходи.

В храма на успеха няма отворена врата. Всеки, който влиза, сам си отваря врата, която се затваря след него и не пропуща дори и неговите деца.

Един съвременен писател казва, че геният, най-благородният дар на човека от Бога, се отхранва от бедността. Не в бляскавите и гръмливи думи, не в богато изработените библиотеки, не в ситостта и излишеството обикновено се ражда и възпитава геният, но много често в нещастията и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното отчаяние. Ето това е то мястото на неговото рождение; в такива именно неблагоприятни условия много талантливи хора са работили, учели се и калявали, докато най-сетне не изтиквали от мрака на тази неизвестност светли факти на времето си; те ставали ръководители и учители в отбрана среда и са имали голямо влияние върху цялата човешка мисъл — нещо, което в някои отношения формира законодателството на съвременната цивилизация.

Дж. Р. Грин написал „История на английския народ“, измъчван от смъртоносна болест. Той събрал извънредно богат материал и започнал да пише, но изведнъж болестта му започнала да се усилва и докторите му казали, че не могат да му помогнат. Крайно изнемощял и смазан, той предпазливо се занимавал с работата си - изтръгвал работното си време от ноктите на смъртта. Писането му отнело цели 5 месеца и през всичкото това време, от час на час, от ден на ден, животът му се поддържал, както казвали докторите, само с усилията на собствената му воля и от непоколебимото му решение да довърши своя труд. Понеже бил много слаб и не можел вече да държи нито книгата, нито перото, диктувал дума по дума - измъчван понякога с часове от най-грозни мъки. Въпреки това бил дотолкова добросъвестен, че стоейки пред прага на смъртта, преправил по-голямата част от книгата си пет пъти. След като завършил ръкописа, той се заловил да пише „Завоюването на Англия“, когато и това съчинение било готово, прегледал го и след това, незадоволен, започнал отново да работи. Когато смъртта сложила студената си ръка върху него, казал: „Аз имам още някоя и друга работа, които, уверен съм, ще излязат добри. Ще се опитам да живея поне още една седмица, за да ги напиша.“ Чак при самото си издъхване той казал: „Не мога повече да работя“.

„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, когато, предизвестен от апоплексия за наближаването на смъртта и борейки се с тъгите и страданията си, създавал музикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъчван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.

Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препятствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта — толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушателите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напусне завинаги ораторството; но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продължава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.

Царе и крале един по един отритвали Колумб и го изкарвали дори луд, но той продължавал да убеждава недоверчивия и присмехулен свят. Отритнат от крале, осмиван от кралици, той ни на косъм не се отклонил от великата цел, от която бил обзет. Думите „Нов свят“ били като приковани в сърцето му. Бил готов да жертвува и репутацията, и името, и имота, и удоволствията, и положението, и живота, за да постигне целта си. Нито заплашването, нито присмехите и подигравките, нито изгонването, нито бурите, нито протичането на корабите му, нито бунтът на моряците - нищо не могло да разколебае неговата решителност.

Решителният човек винаги успява. Сложете на пътя му камъни, за да го спънете, той и тях ще преобърне на стъпала, по които ще възлиза. Вземете му парите - от самата бедност той ще си създаде подтик към работа. Измъчен, самотен, болен той пак ще пише, както Валтер Скот. Хвърлете го в затвора - и той ще съчини безсмъртния „Път на пилигрима“.

Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и всекидневно прилежание!

Когато химикът Лавоазие молел да отложат изпълнението на смъртната му присъда само за няколко дена, за да види резултатите от опитите, с които се занимавал в затвора, комунарите му отказали, говорейки: „Републиката няма нужда от философи“.

Къщата на доктор Пристлей била изгорена и библиотеката му с книги по химия унищожена от тълпата, която викала: „Долу философите!“ и той бил принуден да бяга от родината си.

Джордано Бруно бил изгорен в Рим, задето разкрил тайната на небето; Весал бил осъден, защото анатомирал човешко тяло. Кошут прекарал две години в Пещенския затвор, но пак продължавал да работи.

Рожер Бекон, един от най-дълбокомислещите хора на света, претърпял страшни гонения, загдето се занимавал с естествените науки; но той бил настойчив и постигнал успех. Обвинявали го, че се занимава с магии, книгите му били изгорени всенародно и сам той прекарал 40 години в затвора. Даже и Вашингтон бил нападнат от тълпата на улицата, която настоявала да се отмени договора, който Джей подписал с Великобритания. Но той останал твърд и народът най-сетне приел неговото решение.

Бен Джонсон, по занятие зидар, работил на постройката на Линколнския юридически институт в Лондон с лопата в ръце и с книга в джоба. Джозеф Хентер на младини бил дърводелец, Роберт Бърнс бил орач, Кийтс - дрогист, а Хю Милет - зидар. Данте и Декарт били военни, Андре Джонсон бил дрехар. Кардинал Уелси, Деф и Керк Уайт били касапски синове. Фарадей бил ковашки син, а учителят му Хемфри Деви — аптекарски ученик. Кеплер бил слуга в немска гостилница, Бунян — медникар, Коперник - син на земеделец, Хершел, като дете, изкарвал прехраната си като свирил с гусла.

Маршал Ней, „най-храбрият измежду храбрите“, постъпил на служба като редник; поради забележителното му усърдие го нарекли „неуморен“. Ричард Кобден бил чираче в един лондонски магазин. Първата му реч в парламента се посрещнала зле, но той никак не се побоял от тази несполука и скоро станал един от великите оратори на времето си. Всички велики дела се изкупуват с постоянна, непрекъсната борба и то при най-неблагоприятни условия.

Човек, който не си е пробил път в живота и по чийто път няма следи от отчаяна борба, той не разбира най-висшия смисъл на успеха.

Едуард Иверт казва: „Има в живота случаи, когато великите умове в един миг само преживяват цели години блаженство. Представям си възторга на Галилей, когато, като обърнал към небето за пръв път своя нов телескоп, видял изпълнението на великото Коперниково пророчество и наблюдавал планетата Венера във вид на полумесец. Такъв е бил моментът, когато безсмъртните печатари в Мец и Страсбург взели в ръце първия екземпляр от Библията, произведение на тяхното божествено изкуство; същото било, когато Колумб, след мъглявата светлина на 12 октомври 1492 година, видял брега на Сан Салвадор; когато Франклин по опънатия канап на хвърчилото си разбрал, че държи мълнията с ръцете си; когато Леверве получил от Берлин отговор, че предсказаната от него планета е открита.“

Светът е врата, сгоден случай за оногова, който знае как да се възползува от него, но за жалост ние извънредно много се надяваме на чужда помощ.

Печално е, когато един младеж не забелязва, че сгодният случай му е в ръцете, под носа му, и започва да мисли, че по-добре ще бъде, ако той подири тоя случай някъде другаде.

Всеки един от нас има свое собствено, специално място и дело. Намерете това дело и го изпълнявайте. Но за да имате успех, трябва да бъдете готови да хванете сгодния случай, когато той се яви. Помнете, че само четири неща в живота ни не могат да се върнат: дума, хвърлена стрела, изживян живот и пропуснат случай.

Един от парадоксите на цивилизацията се състои в това, че колкото повече случаи използват хората, толкова повече нови случаи се явяват.

Има ли сгодни случаи? И къде са те? Те са навред около нас.

Едисон ги намерил в багажния вагон, като използвал природните сили, които сами предлагат услугите си на човека. Светкавицата се е мъчила с векове да привлече вниманието му към великата сила на електричеството, която би извършила вместо него всичката му черна работа, като му предостави нему да развива дарените му от Бога вътрешни сили; навред има скрити сили, които чакат само да ги открие някое наблюдателно око.

Един човек, който страдал много от зъби, си помислил, че може да запуши кухият зъб, за да не го боли и по тоя начин открил, че зъбите могат да се пломбират със злато, сребро и други метали.

Най-големите изобретения са направени от хора, които не са разполагали с големи средства. Ериксон извършил първите опити с витло в своята баня. Даракът за чистене на памук бил изобретен за пръв път в дъсчена барака. Джон Харисон, знаменитият изобретател на морския хронометър, започнал кариерата си на един чардак над едно старо гумно. Частите на първия параход, спуснати във водите на Америка, били приготвени от Фитч в една черква във Филаделфия. Мак Кормик започнал да работи първата си жетварска машина в една воденица.

Искате ли да успеете, изучете сами себе си, своите нужди; вие ще видите, че милиони хора имат същите нужди като вашите. Най-сигурна е оная работа, която е свързана с потребностите на човека; всекиму са необходими облекло, подслон, храна, образование и възпитание, а после вече са му нужни комфорт и развлечения. Всеки, който може да удовлетвори някоя необходима нужда на човечеството, да усъвършенствува някои употребявани от човечеството способи, да изпълни някое изискване на комфорта или изобщо да спомогне за благосъстоянието на хората може да постигне успех.

„Не ще и дума, казва Едуард Иверет, че неизвестните сега истини са приготвени като награда за търпението и труда на ония, които ще дирят истината в бъдеще, които тъй далеч ще надминат бляскавите открития на последните поколения, както тези открития надминават всичко известно в древния свят.“

И накрая всеки младеж трябва:

1. Да знае да чака и да не бърза.

Делата зреят с време и хвала на онзи, който съумее да схване момента на беритбата. Който умее да използува тези моменти, е човек проницателен, човек, който непременно ще успее в живота.

По-добре е понякога да се спрем за малко, отколкото да се впуснем след някой необуздан порив, както и мълчанието понякога говори по-красноречиво от самите нас. Ако, за да успеете, трябва да знаете да чакате, то не по-малко важно е и да работите бавно, ако това е условие за постигане на успех. Да не губите времето си не значи да бързате, а значи да правите всичко на време; да не се оставате да ви завладее мързелът; да не ви прави впечатление светската суета; да бъдете глухи за всичко, което може да ви накара да пренебрегвате работата; с една реч, да се не отклонявате от начертаната цел.

Навикнете да си казвате при всеки случай, когато ви се ще да побързате: „Няма да бързам, защото не е добре да се бърза, човек става смешен и несръчен, когато бърза“.

Онзи, който истински умее да цени времето, е хладнокръвен, работи бавно, говори спокойно и интересно. Има известна елегантност в маниерите на такъв човек, а и работата му е безукорна.

Хората нямат доверие в човек, който много бърза, а без хорското доверие, успехът е невъзможен.

Човек, който се издига над хорското мнение, би трябвало да притежава извънредни дарби и много твърд характер, за да покори хорското недоброжелателство. Необузданият човек работи много повече от спокойния, защото вместо да употреби усилията си за полезни цели, той е принуден да се бори с хиляди мъчнотии, които необуздаността му създава. Спокойният човек се занимава само с работата си и печели сума време от това, че върши всичко навреме, кротко и безшумно. Като не мисли да преодолява разни пречки, той се отдава на работата си, а от това печели и обществото, и самият той.

От гледна точка на здравето, бързането е също така много вредно. Преуморяването предразполага организма към заболявания, а бързането почти винаги предизвиква преумора. Неврастенията, параличът, туберкулозата са следствие най-често от физическо изтощение, причинено от преумора. Природата изпраща леко неразположение, за да предупреди жертвата, за жалост обаче, на това неразположение никой не обръща нужното внимание, а жизнената сила се пилее на вятъра, докато не остане нищо от нея.

„Бързай полека“, казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, работете без да бързате; въздържайте се, когато се появи у вас желание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, защото понякога изказаната на висок глас мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „Ще работя без да бързам“, или: „Имам време, няма да бързам“. По този начин ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора природа.

Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си“, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до целта, стига само да постоянствувате.

Това са главните начала, на които почива успехът. Времето, доверието, усилията, пестенето и спокойствието струват пари за онзи, който умее да се ползува от тях.

Аз не ви съобщавам тайна, като твърдя горното, напротив, всички знаят от опит, че успех се постига само по тоя начин. Никой не знае рецепта за бързо напредване без труд и усилия. Няма защо да търсим някоя магическа формула, защото такава не съществува. У нас е магическата сила, която обръща всичко в злато. Човек е най-добрият чудотворец, стига да разработи волята и енергията си.

2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.

Знаменитият американец Карнеги, който не само печели милиони, но е полезен и на страната си във всяко отношение, дава много ценни съвети по този въпрос. Той казва така: „Стремете се все по-нагоре. Младеж, който не мечтае да стане съдружник, или господар на търговската къща, в която работи, не заслужава никакво внимание. Не се задоволявайте никога с посредствени служби, стремете се винаги да стигнете върха и не се бойте, че ще отидете далече в бляновете си. В своите очи човек трябва да стои високо, ако иска да напредне. Закълнете се в себе си, че ще напреднете по светската стълба и не отпадайте, докато не стигнете върха“.

Без амбиция стремлението нагоре е почти невъзможно. Амбицията е осъдителна, само когато е основана на егоизъм и се изразява в прекалено стремление към почести и слава. Такава амбиция е в състояние да увлече човека в големи крайности, да заглуши у него до неимоверност гласа на съвестта. Заразеният от такава амбиция младеж се стреми да разшири властта си с всички средства и става по този начин опасен за околните.

Обаче, амбицията, за която говори Карнеги, няма нищо общо с болния ламтеж. Похвалната амбиция почива на личната мощ, а не на хорската немощ. Завистта и властничеството са чужди за нея, тя не разчита изключително на случая, но не го и пренебрегва.

Не се бойте от приказки, признайте, че сте амбициозен и не се смущавайте, когато хората ви укоряват за това.

Само амбициозните хора успяват. Амбицията кара хората да се трудят, за да осигурят щастието и независимостта си. Както храненето поддържа живота, така и този стремеж поддържа вярата в успеха и води към него. Най-добрите решения взимаме под влиянието на амбицията, най-добра опора намираме в нея, когато ни домързи да работим. Вземете за другари в живота си твърдата воля и благородната амбиция и не бойте се!

От работа няма защо да се боите. Щом решите да се заловите за някоя работа или служба, щом сте уверени, че ще я изкарате на добър край, захващайте, не се бавете, решителността и трудолюбието ви са достатъчни гаранции. Пътят е мъчен, разбира се, неприятните изненади са доста, но и целта е примамлива и възнаграждава двойно решителните. Даже и да не достигнете до целта, стига ви тази награда, че сте се борили, че сте вървели по стръмния път като герой.

Разбира се, че не е достатъчно да бъде човек амбициозен, по-важно е амбицията да отговаря на дарбите и средствата, с които индивидът разполага, защото иначе той ще очаква и изисква от своята кариера повече, отколкото може тя да му даде.

Във всички професии, без изключение, се срещат амбициозни хора.

Никой не трябва да зарязва някоя работа, само затова, защото не може да я върши безпогрешно. Усъвършенствуването е резултат на постоянни опити и изисква време и работа.

Боало казва: „Прегледайте сто пъти съчинението си. Изглаждайте го, и поправяйте без край.“

Без труд амбицията е празна дума. Именно затова, човек трябва още от дете да свикне с физическия и умствения труд, без който е невъзможно осъществяването на никоя мечта. Впрочем, амбицията ни кара често да забравяме, че много работим и ни облекчава по този начин.

„Виждаш ли дървото в съседната градина?“, казва Занони на Виола в романа на Булвер. „Погледай, как наведено и криво расте то. Силният вятър довлякъл и заврял семето, от което дървото е изникнало в пукнатината на тая скала. Задушено, утеснено наоколо от урви и здания, от природата и хората, то е прекарало целия си живот в борба за светлина. Виждаш ли, как се е свило и как е огънато; как, като срещнало от едната си страна спънки, на друга е работило с цялото си същество, с дънера и клоните си, и най-сетне се е провряло и подало под ясното небе? Какво му е помогнало да оцелее, въпреки всички несгоди на живота, при всички неблагоприятни обстоятелства? Защо листата му са също тъй зелени и гиздави, както листата на лозата зад тебе, която нестеснена отникъде, се наслаждава от слънчевия блясък? Това е за туй, мило дете, че стремежът към светлина е добил най-сетне светлина. Така е и с възвишеното сърце. При всички нещастия и скърби, изпращани от съдбата, да се обръщаме към слънцето, да се стремим към небето — ето кое именно дава величие на силния и щастие на слабия.“