Силата на малките неща

[Ани]

СИЛАТА НА МАЛКИТЕ НЕЩА

„Човек не вижда великото в малкото, защото сам е незначителен.“

Уендел Филипс

„Хиляди гори могат да се развъдят само от един жълъд.“

Емерсон

„Дреболиите ръководят хората.“

Наполеон Бонапарт

Наблюдателността на американските индианци би посрамила мнозина образовани хора. Един индианец, като се завърнал в къщи, видял, че дивечът, който окачил да съхне, бил откраднат. Той се огледал наоколо си внимателно и след това се запътил към гората, за да дири крадеца. Из пътя срещнал един човек и го попитал, не е ли срещнал някой възнисък старец, бял, с къса пушка и малко късоопашато куче. Пътникът му казал, че срещнал такъв човек, но се зачудил като научил, че индианецът говори за лице, което никога не е виждал. Той го попитал как може да опише един човек, когото не познава. „Разбрах, че крадецът е нисък на ръст, казал индианецът, защото е подложил камък, за да достигне дивеча; разбрах, че е стар по малките му крачки; че е бял, европеец, защото като върви, обръща краката си с пръстите настрана, което индианецът никога не прави; знам, че пушката му е къса по белега, оставен на дървото, на което се е облягал; забелязах, че кучето му е малко по дирите и че е късоопашато - по отпечатъка, останал върху пясъка, където е клечало.“

Една искра, случайно попаднала в избухлив материал, станала причина да се изнамери барута. Раздразнителният характер е подбивал доброто име на мнозина велики хора, каквито са например Едмунд Бърк и Томас Карлейл.

Дана можел по цели часове да говори на учениците си за една песъчинка, а Агаисис по една само кост, и то такава, каквато никой дотогава не бил виждал, можал да възстанови строежа на цяло животно тъй точно, че при по-сетнешните разкопки на цели скелети, нямало нужда да се поправя нито едно от заключенията му.

Понякога една казана дума или изречение от писмо, един пасаж от някоя статия ни помагат да възпроизведем характера на автора, както една само кост, една рибена люспа, една перка или зъб помагат на зоолога или на анатома да възпроизведе цялата риба или животно, макар то да е изчезнало преди много векове от лицето на земята.

Често от неочаквани, случайни проблясъци на мислещите умове се раждат идеи, които предизвикват световни обрати.

Луи Пастьор бил надзирател в един музей и всеки ден водел учениците на разходка. Един студент носел със себе си микроскоп, за да разглежда насекоми и дал на Пастьор да погледа с него. Така Пастьор започнал своите изследвания в областта на бактериологията, чиито резултати позволиха на учените да разкрият причинителите на тежки болести.

Крясъците на гъските разбудили заспалата стража и избавили Рим от галите.

„Не забелязвам работата ви да е потръгнала по-напред, откак идвах по-преди при вас“, казал един господин на Микеланджело. „Но, отговорил скулпторът, аз преправих тази част, лакирах това, огладих тази черта, изтъкнах по-ясно този мускул, придадох известен израз на тази уста, повече енергия на това лице и т.н.“ „Та всичко това са дребни работи!“, извикал посетителят. „Може и тъй да е, отговорил великият художник, но дребните работи създават съвършенството, а съвършенството не е дребна работа.“ Разликата между успеха и несполуката се крие в онова безкрайно търпение, което позволявало на Микеланджело да губи по цяла седмица, за да възпроизведе някой мускул, изсечен в камъка, по-близо до жизнената вярност на природата.

Като си играели, децата на един оптик нареждали едни върху други няколко очила и казали на баща си, че предметите под очилата изглеждали по-големи. Това станало причина да се изнамери телескопа.

От милиони хора едва на едного ще се случи, може би веднъж в живота му, да извърши някоя героична постъпка.

Истински човек е онзи, който вижда великото там, където другите виждат само мъртви предмети, онзи, който вижда как оживява материята. Джон Ръскин можел да прочете цели поеми в цветчетата на розата или лилията.

Знаменитият френски художник Никола Пусен казва: „Мое неотклонно правило е да върша всичко както трябва“. Когато го запитали, как е можал да се издигне в страна, прочута с големи художници, той отговорил: „Защото нищо не пренебрегвах“.

Червеите развалят сиренето и брашното, молците прояждат кожата и вълнените дрехи, хлебарките завладяват големите градове, мишките опустошават реколти. Повечето болести, от които страдаме, се причиняват от безкрайно малки същества - микроби и вируси.

Дарвин извел своя закон за еволюцията, а Линей създал ботаническата си система от грижливо и упорито подбрани факти, наглед малки, но взети вкупом те съставят цели доказателства. Един картоф, пренесен в 14 век в Англия от сър Уолтер Ролей, дал храна на милиони хора и неведнъж спасявал Ирландия от глад.

„Ядовитият поглед, студената дума или необмислено отказаната малка помощ могат понякога да накарат човека да се кае.“

„Извършвай малкото веднага, казва персийска пословица, тогава и голямото само ще дойде при тебе и ще те помоли да го извършиш“. Не пренебрегваме ли малкото, Бог ще се погрижи за многото.

„Който чака да направи голямо добро изведнъж, казал Джонсон, той няма да го направи никога.“ Прави добро с това, което имаш сега, в този момент, защото иначе то няма да ти принесе никакво благо.

Всеки ден е един живот в миниатюр, а целият живот не е нищо друго, освен повторение на отделни дни. Ония, които се осмеляват да изгубят един ден, са опасно разточителни.

От що е съставено щастието на нашия живот? От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.

„Думите са мощни, казва Байрон, и малката капчица мастило, която пада като роса върху мисълта, кара хиляди, дори и милиони хора да се замислят над нея.“

„Онзи, който обръща внимание на подробностите, казва Уебстер, той ще има през живота си повече успех от мнозина, които са го надминавали в университета.“

Пирамидата на знанието се гради от дребните зрънца на фактите, от незначителните наблюдения, събрани отвсякъде.

Великите хора са известни по това, че обръщат внимание на дреболиите. И наистина за истинския велик ум няма незначителни подробности. „Окото на разбиращия човек прилича на умствено око, защото както вие можете да виждате през малките дупчици, също така могат да се разгледат великите аксиоми на природата през незначителни факти“, е казал Бекон. Често пъти най-дребните неща спомагат на добрия наблюдател да разреши велики задачи. Сър Валтер Скот видял веднъж едно овчарче, което вървяло бодро редом с него, и го поканил да се качи на коня му. Това дете било Джордж Кемп, който с такова голямо въодушевление се заел да изучава ваятелството, че ходел пеш по 50 мили, за да погледа някоя статуя. Той не забравил добротата на сър Валтер и когато той починал, вложил цялата си душа в рисунката на великолепния паметник, въздигнат в Единбург на автора на „Веверлей .

Едно бедно дете поискало да му дадат работа в една парижка банка, но му отказали. Когато си излизало, то съгледало една карфица и се навело да я вдигне. Директорът на банката забелязал това и му дал работа. Момчето постоянно се издигало, докато станало най-големият банкер в Париж. Името му е Лафит.

Не мислете, че е дребнаво и под достойнството ви да се водят бележки, те принасят често неоценими услуги. Благодарение на тях се избягват много несполуки, много парични загуби и се печели време. Паметта ни е безсилна да задържи всички случки и мисли, които в съвременния бит ни поднася преизобилно както информацията, така и динамичният живот. Човек си казва: не, няма да забравя и - забравя. А понякога не се и грижи да запомни, като мисли, че няма за какво да му потрябва някоя дреболия. Обаче, човек не знае кога какво ще му потрябва, пропуска или закъснява за срещи, губи много време, за да си спомни споделена рецепта или необходим адрес. За съжаление тази забрава и немара се разпростира във всички сфери и се превръща в сериозен обществен недостатък.

Нито един предмет, видян някого с око, нито един звук, възприет с ухо, колкото и слаб да е бивал, изобщо всичко, възприето даже веднъж от чувствата ни, не се губи безследно. Окото е фотографична камера, която постоянно отпечатва изображения върху чувствителните умствени плочици и наслагва в мозъка образа на всяко лице, всяко дърво, растение, цвете, рид, поток, планина, всяка сцена на улицата - с една дума всичко, което възприемат сетивата ни. В нашето същество е вградена чувствителна и всеобхватна памет, която фиксира всяка изговорена от нас дума, колкото и да е тя безсмислена и бърза, записва я от векове и за векове и я прави безсмъртна. Тези звукове могат да се явяват отново след хиляди години, възпроизведени в нашите потомци, с всичките им прекрасни или грозни нюанси.

Всички минали времена се съсредоточават в малък период време, наречен „днес“. Животът на всекиго крие в себе си всичко, което е било преди него. „Днес“ е книга, в която се съдържа всичко, което се е появило на света до тая минута. Милиони хора от миналото, прахът на които цели векове вече се е превърнал на земя, и днес продължават да живеят като изпълняват предначертанията на съдбата, посредством законите на наследствеността и прераждането.

Нищо не се губи. Всички безкрайно дребни частици на миналото са събрани в настоящето.

Първият желъд е съдържал в себе си всички бъдещи дъбови гори на земята.

Най-дребното зърно дава най-изобилно плодородие. Всеки живот произтича от микроскопичен зачатък. В природата нищо не е малко. Микроскопът ни разкрива също такъв обширен свят долу на земята, както и телескопът - горе на небето. Всички природни закони действуват посредством най-дребни атоми; в капката вода се съдържа цял океан.

Здравината на една верига зависи от здравината на най-слабата й брънка, независимо от това колко големи, силни, здрави и яки да са останалите. Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост. Войникът, честито отбягнал куршумите в хиляди сражения, може да умре от една драскотина от карфичка; много кораби благополучие издържат сблъсъка с ледените планини и бурите в океана, за да потънат някъде в тихата вода от протичане, причинено от насекоми. Отровата се излива капка по капка в душата и погубва драгоценния живот на много хора. Колко често чуваме да се казва: „О, всичко на всичко десет или двадесет минути остават вече до обед; не чини човек да се залови за някоя работа!“ Именно в тези малки откъслеци от време, в тези излишни минути, които повечето от хората прахосват на вятъра, мнозина са написали безсмъртни съчинения.

Малките неща стават големи, когато ги съзре великият ум. Благодарната или героичната постъпка на един човек често пъти въздига цяла нация. Мнозина са направили живота си достоен за уважение само с една на време казана добра дума или със сърдечно стисване на неприятелска ръка.