Оптимизмът е слънцето на живота

[Ани]

ОПТИМИЗМЪТ Е СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Оптимизмът е източник на енергия за деятелния човек. Оптимистът е десет пъти по-енергичен от песимиста, защото оптимизмът поддържа стремлението към труда, насърчава, ободрява и съживява човека. Доброто разположение на духа кара оптимиста да вярва, че може всичко да направи. Оптимистът е творец, той вярва в дарбите си и в благополучния завършек на своите начинания, и наистина е така: това, което мисли човек, става.

Оптимистът се смее на отчаянието на скептиците, презира шегобийците, които се подиграват с оптимизма му и избягва мързеливите. Неприятелите на труда той отминава и върви смело към успеха, заедно с подобни нему хора.

Оптимистът вижда неприятните страни на живота, защото е умен, но при това не мрази света, нито се бои от него, защото чувствува в себе си сила и желание да извърши своя дял и така да го направи по-приемлив.

Несполуките го съкрушават понякога, но оптимистът бързо се съвзема и от неуспеха си почерпва поука. Той веднага съглежда някое постижение в бъдеще, което ще го възнагради и за миналите разочарования. Вторият път, обаче, той действува по-предпазливо, пресмята, наблюдава, изучава, удвоява своите усилия и чака удобния момент, за да постигне своята цел. Разликата между него и песимиста е тази, че той предварително е уверен, че ще успее, докато песимистът все се съмнява в успеха си.

Благодарение на тази вяра в успеха, оптимистът винаги напредва, защото вярата удвоява енергията му и поддържа жизнерадостта и здравето му. Оптимистът привлича хората, защото е весел и симпатичен. Околните харесват светлата му философия и търсят повод да беседват с него. Всред опасностите той се усмихва, а тази вяра в добрия изход окуражава малодушните и възхищава мъжествените. Самоувереният човек бързо изпъква между болшинството слабохарактерни и безхарактерни хора и първенството му скоро се признава, въпреки роптаенето на завистливите.

Ще скицирам портрета на песимиста, за да изпъкнат най-добре преимуществата на оптимиста. Песимистът вижда само зло около себе си и отказва да признае всяка добродетел; на живота той гледа като на необходимо зло, против което е безсмислено да се бори.

Песимистът е постоянно мрачен и отрича всичко в света. Той работи трудно, с вътрешна принуда, защото смята, че с работа никой не е успял, и се оставя да го люшкат вълните на живота, докато го отвлекат.

Песимистът не вярва в нищо, нито в себе си даже. Той търси у хората пороци и навред съзира развала и долнопробност. Ще го чуете често да отрича заслугите на човека и да го представя като играчка в ръцете на природните стихии. Според него волята, енергията, знанията не ни правят самостоятелни хора, а само изтъкват по-добре слабостта и безсилието ни.

И в повечето пъти съдбата го поразява чрез някой оптимист, който заема работата и мястото му в обществото. Бездействието на песимиста действува благоприятно за успехите на оптимиста. Оптимистът вярва в бъдещето, знае какви морални и материални облаги ще му принесе работата, с която се залавя, иска да напредне и се бори, за да си пробие път в живота.

В борбата за съществуване кипи живот, човек се труди, за да извоюва самостоятелността си, докато от безделието и мимикрията на песимиста произлиза нищета и робство. Обществените и природните закони изискват от нас работа и този, който не иска да им се подчини, е предварително осъден на робство. Песимистът преживява в печал и вечно роптае против светските неправди, а забравя, че той е причина за злото, от което страда.

Младежите обичат много крайните теории и с удоволствие говорят за светските неправди, преди да са ги изпитали. Тази наклонност да гледат мрачно на света е много опасна, защото може да ги направи завинаги нещастни.

За тебе, млади читателю, пиша тези редове. Вярвай, защото без вяра в доброто, ти няма да отидеш далеч. А тази вяра ще зависи много от постоянното разположение на духа. Вярата е източник на всички добри дела и който я изгуби, губи всичко. Добрите дела са отпечатък на човешкия дух. Само светлият дух е мощен, само той е способен на велики дела.

Оптимизмът се придобива чрез размишление и се развива чрез опит. Той е неразделна част, двигател за всяка физическа и умствена дейност. Обикновено оптимистичният човек се ражда такъв; оптимизмът е черта на характера. Обаче, случва се доста често песимизмът временно да надделее и над на най-отчаяния оптимист, вследствие на поредица от разочарования и несполуки. Но с Божията помощ, той бързо възвръща вярата в себе си и побеждава горчивите чувства. Уравновесеният човек се радва на целия свят; на неврастеника светът му е крив. И слънцето грее по-силно и цветята миришат по-приятно за онзи, който се радва на живота.

За здравия човек светът е уреден, за болния - изкривен и дисхармоничен. Срещат се, наистина, болни хора, които имат своя здрава философия и презират недъзите си, но те са рядкост. Пазете грижливо здравето си, защото от него зависи щастието ви. Вашето бъдеще зависи от запаса физически сили и от грижите за опазването им.

Старайте се да различавате хубавите страни на живота и да си спомняте с удоволствие разните събития от деня. Да се събудите, например, в жизнерадостно настроение е цяло щастие, да се чувствувате пълен с енергия за работа е чудесно събитие. Такова отношение към радостите на живота ще ви накарат да го обикнете. Вашата чувствителност и наблюдателност ще се развият, ще отбелязвате и запомняте и по-дребните щастливи случки; така животът се насища с ценност, а скуката бяга далеч от вас.

Според мен най-добре е нещастията, големи и малки, да се анализират, да се гледат право в очите, защото само така ще се видят причините, които са ги породили и ще се избягват за в бъдеще. Избягвайте да гледате лоши и покварени неща; приемете, че те са от един друг свят, който е далеч от вас. Забравяйте и прощавайте за злото, иначе пакостите и на себе си, и на другите.

Всяко зло в света има цяр, освен смъртта. Времето цери и най-страшните рани, и стига човек да иска, утеха за всяко нещастие ще се намери.

Дивият звяр се укротява, стихията се избягва и животът на човека се запазва. Злата съдба излага понякога живота ви на опасност, за да ви научи да бъдете по-предпазливи; не роптайте срещу неразположенията и болестите - те ви навестяват, за да ви направят по-кротки, по-гъвкави; те са знак, на който трябва да обърнете сериозно внимание.

Изборът на приятели е много важен. Търсете приятели между доволните от съдбата хора, а не сред безделниците, мързеливите и развратените типове, които само недоволствуват и нещо не правят за своето развитие. Бягайте от черногледците, вървете с онези, които смело си пробиват път в живота, защото те са носители на прогреса, те ще изработят идеала на бъдещето.

Голямо внимание трябва да се обръща и на избора на четиво. Книгите са носители на светлина, но често са и носители на мрака. Избягвайте да четете описания на мрачните страни на живота, защото и без това ще ги видите достатъчно докато сте жив. Между мрачните картини, които срещаме в книгите, има и такива, които са израз на накипялото негодувание от светските неправди, и молба да се помогне. Към такива позиви не бива да оставаме глухи, разбира се, но не бива и да се прехласваме в тях. Деятелният човек трябва да търси книги, които ще го окуражат, ще го поддържат в борбата на живота. Безсмъртните поети и писатели са възпели тази борба и са проповядвали и проповядват да се издигаме все по-нагоре. Такива поети и писатели трябва да четем, защото те ободряват и вдъхновяват. Те са хора уравновесени, истински човеци и възпитатели и работят искрено за преуспяването на човечеството. У тях търсете духовната храна, защото само те са в състояние да ви я дадат. А и те само имат право на вашето уважение, защото са работили с единствената цел да служат на човечеството.

Ако сте достатъчно умен и развит, вие не можете да бъдете песимист, защото ще съумеете да анализирате събитията и ще знаете с кого да се сдружите и откъде да черпите поука, за да напреднете в живота. Не ще съмнение, че от това няма да пострада вашето положение в обществото, а напротив, ще спечелите много повече приятели. Човек е по-духовит, когато е весел, и обратното — песимистът, колкото и да е умен, го считат за ограничен. Само жизнерадостните хора успяват.