Сеитба и жетва

[Ани]

СЕИТБА И ЖЕТВА

„Каквото посееш, това ще пожънеш.“

Евангелието

„Посейте деяние - ще добиете навик; посейте навик — ще пожънете съдба.“

Дж. Д. Бордман

„Всички навици се натрупват постепенно и незабелязано, както от изворите се събира река, а реките се изливат в морето.“

Драйден

В умствената и нравствена икономия на нашата природа се крие тая прекрасна способност, че изпълняването на дълга от често повтаряне се преобръща в навик, а навикът — в строга добродетел.

Нищо от онова, което някога сме направили, не се изгубва, ако се вземе в най-буквалния и строго научен смисъл на тази дума: в нервната система съществува стремеж да се повтарят еднородните действия след определени междинни времена. Доктор Комб твърди, че всички нервни болести имат ясно изразена наклонност да се проявяват периодично. Ако ние всеки ден в един и същи час повтаряме някое умствено усилие, най-сетне забелязваме, че започваме вече и несъзнателно да пристъпваме към него, щом наближи уреченото време.

„Най-важното във всяко въздържание е да успеем да направим нашата нервна система съюзник, а не враг. Това е, тъй да се рече, да се преобърнат в пари, да се капитализират нашите печалби, за да живеем после в доволство от лихвите им. Ето защо трябва да започнем колкото е възможно по-скоро, като навик да вършим автоматично повече полезни действия и да се предпазваме като от чума от онези навици, от които можем да очакваме само вреда.“

Нервната система е жив фонограф. Нито едно действие, възприятие, шум, багра, звук, колкото и слаби, колкото и фини да са, не могат да се изплъзнат незаписани от нейния съвършен механизъм. Макар че молекулите на тази жива машина през целия й живот може да се заместват с нови, нейните записи никога не се изглаждат и не се губят; те си остават завинаги фиксирани в характера.

Ангелът-животописател не е мит, нито измислица — той е в самите нас; името му е памет и тя задържа всичко. Ние мислим, че сме забравили вече хиляди събития, докато страхът от смърт, тифус или друг някой силен стимул не ги възпроизведе в съзнанието ни с фотографична точност. Понякога целият ни живот преминава за една минута през ума ни; във всеки случай този живот е напълно реален, той преминава пред нас в чувства, в мислите, в подтици, които ни карат да се движим наглед без никаква причина.

В самата натура на живите същества е дълбоко вложен принципът да добиват способност и наклонност чрез често повтаряне — принцип, който ние наричаме навик. Човек става роб на често повтаряните от него действия. Въпреки протестите на слабеещата воля, навикналите нерви продължават да изпълняват тези актове дори и тогава, когато онзи, който ги върши, се плаши от тях. Онова, което отначало си избере сам, по-сетне той е принуден да го върши. Човек е неразделно свързан със своите действия, както атомите се слепват помежду си от силата на притеглянето.

Да се освободи поне едно камъче от влиянието на притеглянето е също тъй мъчно, както и да се отдели най-малката постъпка в живота от нейното неизбежно влияние върху характера и съдбата на човека. „Делата могат да се разрушат, казва Елиот, но постъпките - никога; техният живот е неразрушим“.

Всъщност всички човешки съвършенства не са нищо друго, освен плодове от развити навици. Ние се дивим на способностите, които притежават талантливите и гениалните хора, които за един ден успяват да постигнат много и качествени резултати, но ако анализираме тая способност, ще намерим, че тя в основата си е навик. Тази мощна енергия е могла да се осъществи само въз основа на закона за силата на навика. Те самите вече са сбор от навици, образували се през целия им живот. Навикът да се мисли съсредоточено, упорито и дълбоко ги е направил силни. Талантливият човек създава навик да наблюдава точно и съсредоточено, нищо да не пропуска. По този начин той е винаги акуратен; той избягва многото повтарящи се действия и с това печели през целия си живот години от онова скъпоценно време, което другите, чудейки се на постигнатите от него резултати, са изгубили напразно. Подобен пример е Гладстон. От ранни години навикнал да бъде винаги разположен, да гледа на нещата откъм светлата им страна, която, както казва Сидней Смит, „струва хиляда лири годишен приход“.

Навикът да се мисли жизнерадостно придава хармония и красота и на най-обикновеното същество. Волята е почти всемогъща да установи навиците, които също тъй са всесилни. Навикът винаги насочва твърдата и упорита воля към неща, които спомагат за хармонията на мисълта; той сам би могъл да принесе щастие и задоволство дори и в най-скромното положение. Възпитаната както трябва воля може да отстрани всички непримирими помежду си мисли и да създаде царство от вечна хармония. Нашата беда произлиза от това, че ние и наполовина не проявяваме своята воля. Когато навикът се затвърди, той властва над човека и това, което той може да направи, е да стои със скръстени ръце и да наблюдава накъде го влече той. И как е безпомощен, колко е за съжаление оня злочест човек, който е свързан от нишките на навика си, оплетен от тънките влакна на отделните му постъпки, които той е мислел за напълно подчинени на своя контрол.

Пуснете един камък в някоя пропаст. Според закона за притеглянето той ще пада с бързо нарастваща скорост. Ако през първата секунда премине 5 метра, на втората ще измине 15 метра; на третата - 24 метра, на петата - 44 метра и т.н., и ако продължава да пада 10 секунди, в последната секунда той ще измине 93 метра, докато падне на земята. Навикът има събирателни свойства. Подир всяка постъпка ние ставаме други хора, по-добри или по-лоши, но не и същите; винаги се добавя по нещо към характера ни или се отнема от него.

„Няма нито една грешка, нито една глупост в живота ми, казва професор Джон Ръскин, която да не се е насочвала против самия мене, която да не ми е отнемала радостта и да не е намалявала силата на усвояването, на принципността, на разбирането; а всяко усилие от миналото ми, всяко блясване на моята справедливост, на стореното от мене добро и днес живеят заедно с мене и ми помагат да виждам и разбирам съвременното.“

„Противи се при началото“ е било онова старовремско правило, което и днес трябва да си спомняме. Немирствата на детето се преобръщат в пороци у младежа, а след това на престъпления у възрастния човек.

Омаяни от наркотичните упоителни удоволствия, ние често пъти не усещаме болка, когато порокът ампутира пръстите, ходилата и китките, или даже ръцете и краката на характера ни. Но каква мъка обзема сърцето ни, когато премине упойката и душата ни започне да съзнава, че добродетелта е пожертвувана, че човешкото достойнство е загубено! Също така и грехът отначало не само, че не ни причинява страдание, но често пъти дори ни доставя удоволствие.

За човек на средна възраст навикът е истинска негова съдба, защото може ли да има някакво съмнение в това, че аз и днес няма да направя онова, което съм вършил цели дванадесет години наред? Каква вероятност има, че човек, който е бил през целия си живот ленив и бездеен, утре тутакси ще стане прилежен, или пък, че прахосникът ще стане пестелив, развратникът — добродетелен, а хули-телят — чист и целомъдрен?

Навикът се сили винаги да ни направи такива, каквито сме били в минутата на постъпката. Ние никога и никак не можем да слушаме, гледаме, чувствуваме нещо, което не е вплетено в нашия характер. Онова, което сме в тази минута, онова, което вършим, онова, което мислим в този час - всичко това в бъдния ни характер ще се прочете тъй ясно, както думите ни, казани през фонографа, могат отпосле пак да се възпроизведат.

Справедливостта е само закоренял навик да се върши онова, което е справедливо. Някои никак не могат да лъжат - навикът да се казва правото е вкоренен здраво, вживял се е в самата им природа; справедливостта се е отпечатила неизгладимо в характера им. И вие, и аз — ние всинца познаваме хора и най-малката думица на които е несъмнена; нищо не може да разклати доверието в тях. Има други, които не могат да говорят право - обичната от тях неискреност е обезобразила характера им и това се проявява в думите им.

Вие жънете онова, което сте посели. Ония, които са сели глупости, пороци и леност, и беритбата им е такава. Който сее ветрове, ще жъне бури.

Навикът е като дете; той повтаря всичко, което се върши пред него; тази способност на повтарянето се усилва все повече и повече. Но както и от вятъра, ние можем да се ползуваме от тая особеност, да си проправим път против нея самата и по този начин да умножим силите си, или пък можем, без да се борим, да се оставим на течението да ни влече, да бъдем разбити в скалите и да загинем.

И колко велико нещо е „да почнем да живеем както трябва“! Всеки младеж вижда ясно, че първите крачки водят към последните, но това в неговата самозаблуда сякаш не се отнася до него. Ако той малко си поизкриви душата и похитрува, това, разбира се, няма да го направи лъжец. Но той много добре вижда какво се случва с другите. Той вижда, че другите са лениви и че отиват към съсипия, но той и не забелязва този недостатък в себе си.

Между лошите навици има извънредно голямо сродство — те всички до един се отнасят към едно и също семейство. Ако вие допуснете само един от тях да ви обладае, колкото дребен и незначителен да е той, у вас ще се вмъкнат и всички останали. Човек, навикнал на леност, скоро ще започне нередовно да изпълнява обещанията си, а нередовният човек винаги ще хитрува, ще криволичи, ще се извърта, ще криви душата си и ще лъже. Аз рядко съм срещал напълно правдолюбив човек между ония хора, които закъсняват.

Вие виждате далеч нейде в залива кораб, който се люшка от вълните на прилива; всичките му платна са опнати, а се чудите, защо той не пътува; но той не може да се движи, защото го задържа котвата му под водата. Също така ние често виждаме някой младеж, наглед добре подготвен, добре образован и се чудим, защо той не се движи в пътя на развитието със своя характер. Но - уви! - излиза, че и той стои вързан за някой порок, и той никога няма да се развива, докато не премахне тези спънки. И колко тежки са наказанията на природата за плътските грехове! Боговете са справедливи: „И нашите приятни пороци стават оръдия на нашите мъки“.

Периодът на живота, през който се образуват навиците, е много опасно време и освен, че трябва да се учим, необходимо е да се прилага и дисциплина, която да ни възпитава.

На 13-та си година Вашингтон написал сто и десет изречения с благонравно и вежливо съдържание, и най-внимателно се отнасял към усвояването на всички свои навици. Франклин също тъй си бил съставил план, по който да добива знания и да се самоусъвършенствува, както и да обработва характера си. Няма съмнение, че благородството в характера на тези двама велики мъже, е естествен резултат на техния стремеж към съвършенство още от ранни години.

„Навикът, казва Монтен, е лош и вероломен учител. Бавно, но хитро и излеко той се промъква към подстъпите на властта си и след като се вкорени добре, подпомогнат от времето, след такова едно скромно и деликатно начало, хвърля маската си и показва деспотичното си лице, пред което никаква храброст, никаква сила не може да вдигне очи.“

В лабораторията на Фарадей един работник изтървал една сребърна чашка в съд с киселина; тя се изгубила, киселината я разтворила и не можело вече да се възвърне. Въпрос било само дали тя завинаги е изчезнала. Великият химик дошъл, прибавил в съда известен реактив и всички частички на среброто се утаили на дъното; сребърната чаша била събрана и отнесена на един златар, и чашката била отново направена. Тъй и ценният човек, изпаднал в бездната на неправдата, изгубен, разтворил се в греховете си, може отново да се възстанови само от Велик Химик.

Порокът е приятен гост, който отначало ние сами сме поканили в гостната стая на сърцето си, гост, който отпосле става грубо фамилиарен и се вкоренява дълбоко в нашето същество. Ние го молим да си отиде, а той само ни се подсмива с грозните бръчки, прокарани от него по лицето ни. Всяка нечиста мисъл е издълбала на челото ни своя надпис и то тъй дълбоко, че не е възможно да се заличи, и само един мътен поглед подкрепя свидетелството на нравственото ни загниване. Грехът е постепенен: той се открива в човека само след дълго време, след като се разходи добре из кръвта му. Убийството, прелюбодеянието, грабителството не стават изведнъж на дело, а предварително многократно се изпълняват в мислите ни.

„О, младежо, прави, струвай, но гледай да се запазиш от един такъв пример! Пази, внимавай и гледай да запазиш чистота си; пази законите на физическата си природа и най-неуморното ти усърдие няма да стане причина да заболееш, нито пък ще скъси живота ти, защото трудолюбието и здравето са другари и дългият живот е наследство на прилежанието.“