Недоброжелателство и омраза

[Ани]

НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО И ОМРАЗА

1. Греховете на чревоугодничеството, празността, сладострастието са лоши сами по себе си.

Но най-лоши са тези грехове, защото те пораждат по-лошия грях - недоброжелателството, омразата към хората.

2. Най-страшна е ненавистта у хората, поради която те грабят, убиват и наказват.

3. Ако те нагрубяват и оскърбяват - не се поддавай, не стъпвай на този път, на който искат да те заведат; не върши туй, което ти е сторено.

4. Бъде внимателен като осъждаш човек, не забравяй, че в него живее Духът Божи.

5. Ако си се разсърдил някому, това значи, че си живял не Божествен, а физически живот. Ако ти си живял Божествен живот, никой не би могъл да те обиди, защото Бога никой не може да обиди, и Бог, който е в тебе, не може да се сърди.

6. За да живееш добре с хората, трябва, когато се събираш с тях, да помниш, че е важно не това, което на тебе ти е нужно, и не това, което е нужно на тогова, с когато си се събрал; мисли какво е нужно на Бога, който живее във вас.

7. Не се сърди на лошия и безразсъден човек. Нали той е заблуден? Такъв човек трябва да бъде съжалявай, а не да му се сърдим. Ако можеш, убеди го, че за самия него не е добре да живее така, и той ще престане да прави зло. А ако той още не разбира това, не е чудно, че той живее лошо.

8. Ти казваш, че около тебе са все лоши хора. Ако мислиш така, това е верен белег, че ти сам си твърде лош.

9. Истина е, че мъчно е да бъдеш добър с развратен човек, с лъжец, особено ако той ни оскърбява, обаче към него именно, към този човек трябва да бъдем добри — и заради него самия, и заради нас.

10. Жалко е за човека, когато е в дрипи, измръзнал, гладен, но колко повече трябва да жалим човека, ако той е измамник, пияница, крадец, грабител и убиец.

В първия страда тялото, а във втория туй, което е по-скъпо от всичко на света - душата.

11. Ако не чувствуваш обич към хората, стой си мирно, занимавай се със себе си, с каквото искаш, но само не с хората.

Щом само позволиш да се отнасяш към хората без обич, ще станеш не човек, а звяр - и на хората ще напакостиш, и себе си ще измъчиш.

12. Когато видиш хора всякога и от всичко недоволни, всички и всичко осъждащи, ще ти се да им кажеш: „Нали не сте се родили, само за да видите нелепостта на живота, да я осъдите, да се сърдите и умрете?“

Това не може да бъде.

Помислете: вие трябва не да се сърдите, не да осъждате, а да се стараете да поправите туй лошо, което виждате.

13. Трябва да се научим да бъдем недоволни от себе си.

От себе си трябва да бъдеш недоволен така: ти си недоволен от постъпката си, а не от душата си.

Така трябва да бъде и по отношение на другите хора: да осъждаме постъпките им, а тях самите да обичаме.

14. Да те пази Бог от преструването, че обичаш и съжаляваш някого, когато всъщност не го обичаш и не го съжаляваш.

Това е по-лошо от омразата. Но да те надари Бог да можеш да уловиш и разпалиш в себе си искрата на жалостта и на Божествената обич към врага, която Бог ти праща! Няма от това по-скъпоценно нещо.

По Л. Н. Толстой