Карма

[Ани]

КАРМА

Този Божествен закон за възмездието, който играе ролята на регулатор на отношенията и проявите в живота, вдъхновен от Закона за абсолютната Правда, подтиква с резултатите си разумните люде към повече знания, към прогрес, към съвършенство (зад този закон стои законът на Любовта). Този закон не е нещо абстрактно, а е закон на действието — той ни заставя всекидневно и на всяка крачка да изучаваме живота си, стига да се въоръжим с повече наблюдателност и с повече памет за миналото - наше и на тези, чийто живот отблизо познаваме. Само така ще можем да схванем връзката между предшествуващите прояви и последващите факти и условия. Има резултати, корените на които са скрити от нашия поглед, защото лежат в някой от предшествуващите животи.

Към въпроса за кармата ще се спрем и по-нататък, а тук искаме да дадем главните положения. И ако читателят проникне в мислите, които по-долу излагаме, ще стане ясно, че мнозина се заблуждават, като мислят, че са напълно свободни. Човек е роб на своите ограничения: невежество, несъвършенства, страсти и пороци. Този е свободен в истинския смисъл на думата, който е достигнал хармония с Божествените закони, които лежат в основите на живота и служат за стимули на еволюцията. За каква свобода може да говори човек, който постоянно се намира под угнетителния тормоз на своята „неблагоприятна карма“?

Тук не можем да си позволим пространно изложение, а ще дадем в сбита форма светлина по въпроса, като счетохме за уместно да цитираме някои мисли най-вече от книгата „Учението за Кармата“ на авторитетната писателка и теософка Елена Петровна Блаватска, авторка на капиталното съчинение „Тайното учение“:

„Цялата вселена е една велика, непрекъсната деятелност, управлявана от неизменните закони на справедливостта - законите на кармата.

Значението на кармата се разбира като Закон за причинността и последствията.

Всеки човек непрестанно твори своята съдба.

Положението, в което се намираме във всяка дадена минута, се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайности. „Случайност“ е понятие, създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума.

Мъдрецът казва: „Ако аз страдам сега, това е следствие на факта, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям.“ Така говорят посветените в закона за кармата. Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кроткост - ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в сърцето и волята на човека.

Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (на мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех, даже в продължение на едно кратко въплъщение да измени своята карма. Приемайки законите, той разбира, че тази работа предстои нему и че със своите сили и способности може да ликвидира със своята карма, ако съзнателно се стреми към усъвършенствуване.

Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката карма, така се преплита в различните съществувания на човека и е тъй сложна, че изучаването на кармата е най-трудният въпрос.

Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка - нито една от тях не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в течение на няколко живота, определят строя на ума; тъй наречените „вродени мисли“ и „способности“ не са нищо друго, освен резултат от умствената работа в миналото. Знаейки този закон, човек по пътя на съзнателния подбор на своите мисли може да построи постепенно своя ум такъв, какъвто иска. Смъртта не прекъсва тази работа.

Стремежите и желанията, създадени в едно прераждане, се превръщат в друго прераждане в способности; повтарящите се мисли - в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата — в нейна съвест.

Отношенията в една въплъщение, които свързват хората за добри или лоши цели, определят техните бъдещи роднини, приятели и неприятели. Ето защо едни хора ни обичат без всяка видима причина, а други също тъй ни ненавиждат на пръв поглед без всяка видима причина.

Желанията за земни удоволствия приковават душите ни към земята, възвишените желания ги устремяват към небесата.

Понякога съвсем неочаквано и сякаш незаслужено човек бива внезапно връхлетян от нещастие - неговата безсмъртна душа получава урок, който никога не забравя.

Постъпките влияят върху човека косвено, извиквайки в него нови мисли и желания, но силата, която иде от безсмъртната душа, е плод от деятелността на ума, сърцето и волята, а не от външните проявления на човека.

Ако в миналото сме причинили страдания на окръжаващите ни, в бъдеще ще изпитваме не по-малки страдания, и обратното - ако сме работили за подобряване на външните условия за нашите ближни, хармоничната отплата ще ни възнагради за това с благоприятни условия в нашия следващ земен живот. И в двата случая последствията от нашите постъпки не зависят от нашите мотиви.

Но за истинската същност на човека - за безсмъртната душа, естеството на мотивите ще се окаже твърде важно. В първия случай, когато мотивът е бил егоистичен, последствията ще се проявят само на физическото поле, без да повлияят на душата. Във втория случай, когато мотивът е бил безкористното стремление към доброто, той облагородява душата и остава в нея ново зрънце от безсмъртие, защото добрите постъпки на душата са ония семена, жътвата на които се извършва във вечността.

Законите на кармата са абсолютни: те отплащат за всичко сторено от човека, даже било то и невъобразимо дребно.

Човек можем да се оприличи на работник на полето в добро или лошо време. Когато полето е изорано и засято, работникът се връща у дома си, съблича дрехата и ляга да си отдъхне. Когато отиде пак на полето, за да събере жътвата, дрехата му ще бъде вече друга, но от това ни най-малко не зависи каква ще бъде жътвата. Човекът сам е сял и ако семето му е било мършаво, и жътвата му ще бъде такава. Временната му личност нищо не значи за крайния резултат на тази жътва.

В едно въплъщение човек може да погаси само част от своята карма. Господарите на кармата избират тази част от всяка индивидуална карма, която може да бъде изплатена еднократно и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна, раса, семейство или обществена среда, която представлява най-подходящото условие за изплащането на тази част, която е извадена от сбора на общата. Съчетават се такива условия, при които могат да се проявят последствията на онези създадени от човека причини, които не влизат в противоречие една с друга, а съвпадат и се допълват.

Създал своето минало, което държи в окови неговото настояще, той може да работи и вътре в собствено създадения си затвор и може да осигури свободното си бъдеще. Когато силният узнае, че е свободен вече, оковите му ще паднат сами по себе си. Но за обикновения човек, за когото знанието не е един могъщ поток от светлина, а ту избухваща, ту изгасваща искрица, освобождението се отлага за далечното бъдеще. За него преди всичко е необходимо да знае, че той страда сега, само защото е сгрешил в миналото и че всички ограничения, които го свързват, са създадени от него. От тези два полюса - свободната воля и предопределението, произлизат всички сложни комбинации на свободата и необходимостта, върху които е построена цялата драма на човешките борби.

За разумния човек всички външни събития са следствие. Ето защо той използува кармата за развитие на добродетели - смелост, търпение, милосърдие и др.

Съзнателно градящият своя характер човек е длъжен да владее своите мисли, да бъде господар на своите желания и да направлява своите постъпки. Действувайки така, той сам си създава добро бъдеще. Това е труд, достъпен само за зрелите души, за обладаващите силна воля - такава воля само може да унищожи лошата карма, да я изгори в огъня на вътрешните борби.

Неизбежната съдба държи в робство всеки, който не проявява съзнателна воля. Относителната свобода съществува за този, който е развил волята си до известна степен; пълната свобода е за този, който е познал Истината. Само позналият Истината е в сила да унищожи своята карма, превръщайки я в пепел и да се освободи от оковите, които е възприемал като вечни.

Криво разбралите закона на кармата хора, могат да стигнат до безразличие и студенина в мислите: „Щом даден човек сам е създал неблагоприятните днес условия, не трябва да му се помага“. Такива разсъждения показват само невежеството на хората към закона на Висшата Справедливост. Ако сте в състояние да помогнете на човек от вашето обкръжение, знайте, че тази възможност се предявява от кармичния дълг, но вече не негов, а ваш. Своят той изплаща чрез страданията, а вашия вие ще заплащате, като му помогнете. Пропуснете ли случая да помогнете, вие не можете да изплатите и своя дълг.“

Нека приведем и един цитат от книгата „Древната Мъдрост“ от Ани Безант:

„Душата не трябва само да престане да кове нови окови, тя трябва също да отхвърли старите окови, било като изтърпи те да бъдат снети постепенно, било като ги разкъсва систематически. За този акт на освобождаване е необходимо познание, даващо възможност да се погледне назад в миналото и да се изследват причините, които някога са били приведени в действие и които са произвели своите последствия в настоящето. Да предположим, че една личност, която по този начин вижда своя минал живот, открива известни причини, предназначени да предизвикат едно произшествие, което още плува в бъдещето; нека предположим по-нататък, че тези причини са мисли на омраза към някого, който е направил грешка, и че тези мисли трябва в продължение на една година да причинят страдания на прегрешилия; такава личност може сега да създаде една нова причина, която ще се комбинира с причините на миналото, чиито действия тя ще промени: тя ще може например да ги уравновеси чрез силни мисли на любов и благодеяния, които ще ги неутрализират, като по този начин ще възпрепятствува на произшествието, което на свой ред може да произведе нови кармични заплитания. Така човекът, който знае, може да неутрализира силите, породени в миналото, като им противопостави равни и противоположни сили днес; той може „да изгори своята карма чрез познанието“. По един аналогичен начин една личност може да тури край на произведената в нейния настоящ живот карма, която иначе е предназначена да произведе своите последствия в бъдещия й живот.

Човек може да бъде обвързан от задължения към други души, на които в миналото той е причинил зло. С помощта на своето познание той може да намери такива души — било в този свят или в един от двата други - и да търси случай да им услужи. Една душа може да бъде въплътена през време на неговия собствен земен живот, към която той кармично е задължен; той може сега да намери тази душа и да изплати своя дълг, чрез което той се избавя от една връзка, която оставена на течението на събитията, би могла да изиска неговото превъплъщение или да затрудни неговите проявления в един бъдещ живот.“

За по-добро изяснение на въпроса излагам следните два примера:

1. Ако ти в един минал живот си изиграл своя съдружник и си го докарал до разорение, но в този си живот си се покаял и си минал през „мистериите на кръщението“, кармичният закон няма да те освободи от този бивш съдружник. Ключът за освобождението ти е в неговите ръце. Но небето ще ти помогне да ликвидираш по-леко отношенията си с него. Това е то Божията благодат, за която християните постоянно се молят.

2. Ако ти в един минал живот си тормозил жена си и си угнетил живота й, в този си живот прероден вече като жена, ти макар да си минал през мистериите на кръщението ще бъдеш свързан с тази жена, сега като твой мъж и той, ако не е духовно напреднал, за да може да ти прости, ще предяви сметката си към тебе. В такъв случай небето, за да ти помогне, ще ти препоръча християнското правило за справяне със злото, изказано от ап. Павел така: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го, ако е жаден, напои го, защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.“ (Поел. Към Римл. 12:20-21) Щом ти към този твой „груб и опърничав мъж“ се отнасяш простително и любвеобилно, вибрациите на твоята любов така ще въздействуват на съзнанието му, че той ще започне да вижда в тебе една добра жена, наистина достойна за неговата любов и ще започне да се чуди колко глупав е бил по-рано, че не е могъл да те оцени и да те използува като условие за щастие в живота си.

За да се удовлетвори закона за правдата, всеки покаял се грешник, от момента на своето покаяние трябва твърдо да реши, че ще се постарае да поправи всички злини и неправди, които е извършил до този момент, и които все още би могъл да поправи. Ключов въпрос за човешкото поведение е свободната воля на земята. Да, хората имат право на избор, но нямат право на забрава. Това се отнася до индивида, народа, расата и човечеството. „Господарите на Кармата“ са великите духове, които съхраняват кармичните записки и регулират сложното действие на кармичния закон.

Тук ще приведем няколко цитати от Стария и Новия Завет, които потвърждават учението на кармата:

„Недейте се лъга, Бог никой не може да измами. Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ (Поел. към Галатяните 5:7)

„Защото който струва неправда, ще приеме заплатата на неправдата си; и няма лицеприятие.“ (Поел. Към Колосяните 3:25)

„И ако призовавате като Отец тогова, който без лицеприятие съди според делото всекиго...“ (I Съборно поел. Петрово 1:17)

„А Петър отвори уста и рече: наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и съобразява проявленията си със Закона на Правдата, угоден Му е.“ (Деянията на апостолите 10:34-35)

„Защото всички трябва да се явим пред Христовото Съдилище, за да приемем всеки според каквото е правил, докато се е проявявал чрез тялото си — било добро или зло.“ (II Поел. Към Коринт. 5:10)

„И видях мъртвите: малки и големи, че стояха пред престола ... и съдени бяха мъртвите според делата си... “ (Откровението на Йоан 20:12-13)

„Горко ти, който разоряваш, а не си бил разорен; и грабиш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разоряваш, ще бъдеш разорен. И когато прекратиш грабежите си, ще бъдеш ограбен.“ (Исайя 33:1)

„Който завожда в плен, и той в плен ще отиде; който убие с нож, и той трябва от нож убит да бъде.“ (Откровението 13:10)

„Тогава Исус му каза: повърни ножа на мястото му, защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат.“ (Ев. от Матея 26:52)

Има случаи, когато кармата (била тя лична или колективна) може да бъде смекчена, но не и напълно отменена. Ще дадем два примера от светите писания за това: „А горко на бременните и на кърмящите в ония дни! При това молете се да не се случи бягането ви зиме или в съботен ден, защото тогава ще бъде скръб голяма, небивала от началото на света...“ (Матея 24:19-21)

„В онези дни разболя се цар Езекия до смърт. И дойде при него пророк Исайя, та му рече: така казва Господ — нареди за дома си, понеже ще умреш. Тогава Езекия обърна лицето си към стената, да се помоли Господу, казвайки: моля Ти се Господи, спомни си сега как се проявих пред Тебе с вярност и цяло сърце и върших това, което е угодно пред Теб. И Езекия плака горко. Тогаз дойде Господнето слово към Исайя и рече: иди та кажи на Езекия - така казва Господ, Бог на баща ти Давида - чух молитвата ти, видях сълзите ти: ето, Аз ще приложа на живота ти още петнадесет години.“ (Исайя 38:1-5)

„Бъдете доволни от това, което имате днес. Утре работите ще се изменят. Ще бъдете още по-добри.

Щом разумният човек почувствува, че в него започва да свети богатото дарование на мъдростта и заедно с това да се развива, може вече да се гордее със собствения си ум, подобно на древните мъдреци Аристотел, Сократ, Платон, Диоген, Епиктет и др. И това става с помощта на спокойното преживяване и покорното приемане на кармата, която светозарно осенява нашето битие.“

Рудолф Щайнер