Вяра и озарение

[Ани]

ВЯРА И ОЗАРЕНИЕ

Думата „вяра“ на гръцки език (на който е написан Новият Завет) означава движение към обекта на нашата вяра.

Тук накратко ще засегнем въпросите за вярата в Бога, вярата във вечния живот на душата (вярата в задгробния й живот), и вярата като принцип, стимулиращ ума, сърцето и волята на човека в неговата многостранна дейност.

Мнозина учени - недоучени се заблуждават, че вярата в Бога е за простите хора, че тя е присъща на бабите. Напротив, истинската, просветената вяра в Бога се излъчва само в светлите умове и от благородните сърца, защото човек познава Бога не само с ума си („неизменната негова сила и божественост прозират в чудесното устройство на природата“...), а и със сърцето си („блажени са чистосърдечните, защото те ще видят Бога“). (Матея 5:8) С вяра в Бога са живели и работили Кеплер, Нютон, Камил Фламарион, Циолковски, Айнщайн и много други, а някои от тях с благоговение са произнасяли името му като свещено. Големият френски учен Блез Паскал е казал: „Науката е пълна чаша, която ако само допрем до устните си, тя ни отдалечава от Бога, но почнем ли да пием от нея, тя наново ни приближава към Бога“, и още: „Аз съм изследвал и наблюдавал: вярата ми в Бога е като тази на простия селянин. И сигурен съм, че когато стана още по-учен, тя ще стане пламенна, като вярата на най-простата селянка.“

До вярата в Бога може да се дойде по разни пътища. И ако запитате мнозина как са познали Бога, те ще ви разкажат различни опитности. Едни са вниквали във философията и чрез нея са дошли до Бога; други, преклонили се пред величието на живота и природата, са открили Бога като разумната, творческа първопричина на нещата; трети са се отдали на мистически преживявания и са чули в сърцето си тихия глас на Този, Който се нарича наш небесен Отец и Който чрез пророци и Мирови Учители ни кани да следваме начертаните от Него светли пътища.

И наистина, когато човек без предубеждение изучава нещата около себе си, непременно ще открие съществуването на разумна първопричина - безразлично с какво име ще я назовем. Не името, а същността е важна. Вярата, окриляща човешкия дух, човешката душа и дейност е мощен фактор в живота! Тя наистина твори чудеса! Когато болни искаха изцеление от Исуса Христа, Той ги питаше: „Вярваш ли?“, и добавяше: „Всичко е възможно за този, който вярва“.

Той препоръчваше да работим с вяра, за да успеем, а когато се молим, да вярваме, че това, което искаме, ще ни бъде дадено. Вярата е онази сила, която образува връзките между нас и Бога — между човешката душа и извора на силите. По тази връзка, по тази жица протича токът, който се проявява различно - според случая, според нуждата, както електричеството произвежда различни ефекти непосредствено в средата, в която се проявява: светлина от волфрамовата жичка във вакуум; прекарано през намотка върху подковообразно желязо го прави магнит; чрез двата катода на електричеството при известни условия разлага водата на водород и кислород и пр.

Вибрациите на вярата произвеждат синя светлина, а на любовта - розова. И когато вярата ни започне да отслабва, има специални методи за усилването й. Вярата е тясно свързана с духовността. Защото има суеверия, има и лъжлива вяра, която се докосва само до нисшия, спекулативния ум. За такава лъжлива вяра се казва в Писанието, че и дяволите я имали и даже треперели от Бога (Съб. Поел. Яковово 2:19), но пак си остават дяволи, защото не тази лъжлива вяра осветлява човешката душа и я води към покаяние и приближаване към Бога. Всякога истинската, духовната вяра се познава по своите плодове, както и всяко душевно състояние има специфичен външен израз. За да се види какви свойства има истинската вяра, ще цитираме няколко текста от светото Писание:

„Така и истинската вяра, ако няма дела, сама по себе си е мъртва... Авраам, нашият отец, не се ли оправда от дела, когато на сън принесе сина си Исаака на жертвеника? Видиш ли, че вяра съществуваше с делата му и от делата се усъвършенствува вярата?“ (Съб. Пое. Якоково 2:17-22)

Вярно е, че днешната младеж и днешната интелигенция в България е обезверена. Причините за това са главно в училището и църквата. В училището не се преподава философия, която да обобщи постиженията от различните клонове на науката, за да се проникне във великото и целесъобразното в Природата, за да се осъзнае общия първоизвор, който е Върховен Разум. А духовенството и монашеството у нас със своите дела (те са всеизвестни и няма смисъл да ги изброяваме) ги съблазни, защото те видяха, че тяхната вяра е лицемерна, че те не служат на Бога, а на себе си. Има и добри пастири и свещеници, но за голямо съжаление те са малко.

Накрая нека споменем казаното за вярата от Лев Николаевич Толстой:

1. Учението за същността на човешкия живот и как трябва да се живее - това е истинската вяра.

Истинската вяра може да се възприеме от всички хора по света.

2. Истинската вяра е обич към всичко живо.

3. Законът на живота не изисква нищо друго от нас, освен обич към ближния ни по дух. А любовта носи радост.

4. Истинската вяра е добрият живот с обич към всички; всякога да постъпваме с ближните си по дух така, както искаме те да постъпват с нас. Тази вяра са проповядвали всички мъдреци и хора на светия живот от всички народи.

5. Не трябва да се вярва на никакви учения, ако те не се съгласуват с любовта към Бога и към ближния. Трябва да се ползуваме от учението за живота, завещано ни от мъдреци и свети хора, но ние сами трябва да проверим със своя разум това, на което те ни учат.

6. Не се бой да отхвърлиш от вярата си всичко излишно, телесно, осезаемо, а така също и всичко смътно и неясно.

7. Колкото повече очистиш духовната същност в себе си, толкова по-ясно ще познаеш истинския закон на живота.

8. Не можеш да се откажеш от този живот заради вечния живот, защото този живот е и вечен.

9. Ние ставаме вечни, когато се съединяваме с този

Бог Дух, в Когото всичко живее и се движи.

„Съвременните хора искат да бъдат силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при сегашните разбирания за живота. При новия мироглед и разбиране това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсякъде чувствувате присъствието на Божественото в себе си... Ние можем да бъдем силни и мощни, само когато сме свързани с Великото начало. В това се крие тайната на живота. Искаме ли да бъдем тихи и спокойни при всички бури и страдания, трябва да сме в непрекъсната връзка с Бога. Само по този начин можем да бъдем весели и радостни.

В момента, когато човек прекъсне връзката си с Бога, той става грешен човек; в момента, когато се свърже с Великото начало, той става добър човек. В това отношение грехът представлява прекъсване връзката с Божественото съзнание; доброто представлява възстановяване на тази връзка.“

„Каквото правите на земята, друго същество заради вас, ще прави същото и на небето. Както живееш на земята, така ще живее и това същество на небето. Небето и земята са двата полюса на живота.

Ако живеете лошо на земята, друго същество в ада ще живее по същия начин. То ще черпи сила от вас, ще расте, ще стане грамадно същество и един ден ще дойде на земята.

Ако живеете добре на земята, друго същество на небето ще живее като вас. Това означават думите: човек е творец на своята съдба.

Не мислете, че живеете за себе си. Човек живее най-малко за две още същества: едното е в ада, а другото — на небето. И в Светото Писание е казано, че никой не живее за себе си.

Ако правите добро на земята не само на едно същество, то хиляди добри същества на небето ще правят същото заради вас. По този начин те ще ви помогнат. Следователно каквото правите на земята, това ще правят и за вас на небето.

От това гледище, именно, произтича отговорността на всеки човек за делата му. Като знаете, ще разберете, че човек не живее за себе си.“

Беинса Дуно