След смъртта

[Ани]

СЛЕД СМЪРТТА

1. Смъртта е прекратяване на това осъзнаване на живота, с което аз живея сега.

2. Когато умираме, с нас може да става само едно -това, което ние считаме свое „аз“, ще премине в друг свят и ще се слее с Бога.

3. Който вижда смисъла на живота в духовното усъвършенствуване, не може да вярва в смъртта, не може да вярва, че съвършенството се прекъсва. Туй, което се усъвършенствува (душата), не може да се унищожи: то продължава да живее.

4. В безсмъртието не вярва само този, който не е мислил истински за живота.

5. Да си представим смъртта е също така невъзможно, както и да си представим Бога.

6. Всичко, което можем да узнаем за смъртта е, че смъртта както и всичко от Бога, е добро.

7. Хората питат - какво ще бъде след смъртта? Христос, умирайки, е казал: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“. Ако някой изговаря тези думи не само с езика, а с цялото си сърце, нищо повече не му е нужно.

8. Ако духът ми се връща там, от което е излязъл, то какво по-хубаво може да има от това? Когато хората умират, къде отиват? Навярно там, откъдето идват хората, които се раждат.

Хората идат от Бога, Бащата на живота ни - от Него пребъдва всеки живот. Като умира, човек се връща към Тогова, от Когото е произлязъл.

9. Колкото по-дълго живее човек, толкова повече му се открива животът: туй, което е било забулено, става известно. И така до самата смърт. При смъртта пък се разкрива всичко, което човек може да узнае.

По Л. Н. Толстой

В СМЪРТНИЯ ЧАС

В много случаи, преди да настъпи смъртният час, Бог отваря духовните очи на човека, за да види дошлите около него ангели, дяволи и душите на близките му покойници. Често пъти ангелът забранява на умиращия да казва на близките си около леглото му какво вижда, а в повечето случаи надебелява езика му, за да не може да говори. В някои случаи надебеляването на езика се допуска, за да не може умиращият да се изповяда и причести, ако той преди да види, че има ангели, дяволи и души човешки, не е вярвал в Бога и е хулил Духа Свят, защото е казано: хула против Сина ще се прости, но хула против Духа Светий няма да се прости нито на земята, нито на небесата.

Има случаи, когато Бог открива на човека, кога ще настъпи смъртният му час. Обикновено Бог явява смъртния час на ония човеци, които имат силна вяра в Бога и не се боят от смъртта, защото знаят, че смъртта е момент в човешкото битие - освобождаване на душата от нейния затвор - тялото.

За праведниците и светиите, и за онези верующи, които са живели благочестиво, изпълнявали са повеленията Божии, вземали са причастие с изповед, смъртта не е страшна и те умират спокойно, с усмивка на уста, като виждат как идат за душите им ангелите, светиите и роднините им, които не са затворени в ада.

Грозно е положението на умиращия грешник! Духовните му очи се отварят, той вижда дяволи около леглото си как скачат от радост и посягат към него, крещят и му се заканват, но нищо не може да им стори. Ангелът му стои настрана и плаче, а той се надига, бие с юмруци, но нищо не помага и няма защитник, близките му живи не го разбират и казват: той агонизира, халюцинира, скоро ще умре, и чакат издъхването му!

Когато ангел Господен скъса връзката между тялото и душата, последната се отделя и застава над главата на трупа, вижда го и се чуди, какво е станало с нея. От дясната й страна застава ангелът-пазител. Ако покойникът е умрял простен и душата му няма да бъде осъдена на адови мъки, ангелът е весел, засмян, а дяволите стоят настрана и не смеят да се доближат.

ПОГРЕБЕНИЕ

Когато дигнат тялото от къщи за към църквата за опяването му, душата стои пак на същото място — над главата на тялото със скръстени ръце, а от двете страни застават ангели Божии, дяволското пълчище лети над мъртвеца, водено от дявол, носещ на книга написани греховете на покойника. Ако душата е много грешна и ще бъде осъдена, дяволите са много весели и продължават да кряскат, да свирят, да скачат и са съвсем близо до треперещата душа. Ако душата не е много грешна и ще бъде оправдана, тогава дяволите не са весели и остават далеч зад погребалното шествие.

Когато погребалното шествие се приближи до църквата, душата и ангелите избързват напред, оставят тялото, влизат в храма, застават пред царските двери и се покланят на Господа Исуса Христа и света Богородица, а след това душата се покланя на всички останали икони. След поклонението душата отива и застава на мястото си - над тялото, а ангелите в дясно и в ляво от нея.

Когато свещеникът свърши опелото и каже: „Вечная й памят“, душата се покланя пак пред олтаря, целува иконите и застава на мястото си над главата на тялото. Щом изнесат от църквата тялото, дяволите заемат местата си както преди.

На гроба душата и ангелите присъствуват, докато свещеникът благослови занесеното там жито, от което ангелите вземат духовна част. Ако погребението е на третия ден от смъртта, ангелите заедно с душата отлитат в небесата, ако е преди третия ден, душата и нейния ангел-пазител остават на гроба до третия ден.

МИТАРСТВА, ПРЕЗ КОИТО МИНАВА ДУШАТА НА УМРЕЛИЯ

На третия ден душата заедно с ангела-пазител се издига в небесата, за да се поклони на Небесния Престол. Ако душата е праведна, т.е. ако се е изповядвала и пречиствала и греховете й са били опростени и покрити с добри дела, тя преминава този път леко, без да изпитва ужасите на митарствата. По пътя за небесата Бог е наредил 20 митарства, т.е. на двадесет места нечистите духове - дяволите спират душата и изискват от ангела й да им я предаде за сторените и неизповядани и непростени грехове.

За всеки човек дяволите държат точна сметка за извършените от него грехове, и когато умре, един от дяволите носи списъка на греховете, написани на книга.

Голям ужас изпитва душата при преминаване на митарствата, особено ако покойникът е умрял неизповядан и непричестен.

При възнасянето на душата на третия ден идват да я придружат и светии, ако покойникът, когато е бил жив на земята, се е молил на тях и ги е почитал.

На всяко митарство има пълчище от дяволи с грозен и ужасен вид, въоръжени с тризъбци, копия, ножове и др. Образите им са различни: едни имат глави на кучета, други - на свине, други — на лъвове, други — на маймуни и пр. Тялото им е космато, имат опашки и крила, подобни на крилата на прилепите. Когато наближи душата до мястото на митарствата, те я посрещат с крясъци, викове и изброяват греховете, за които е определено да изпита на това митарство. Ако душата е направила грехове, останали неизповядани, дяволите се радват, че тя ще им бъде предадена на четиридесетия ден, а ангелите заплакват и после продължават пътя за друго митарство. И така, ако душата е вършила много и различни грехове, тя бива спирана на всички митарства и подлагана на присмех, подигравки и побой.

Ако душата не е извършила грехове, за които е определено митарство, тя преминава леко, без да я задържат, а дяволите стоят настрана и не смеят да се доближат до нея.

Митарствата на душата са следните:

1. На това митарство спират душите за следните грехове: присмехулство, лоши смехории и шеги, псувни, подигравки, празни приказки и докачливи думи.

2. На това митарство спират душите за следните грехове: лъжа, клетви, неизпълнени обещания и нежелание за изповед.

3. На това място спират душите за следните грехове: лъжливи клетви, клевети, осъждане на чужди грехове, одумване и клюкарство.

4. На това митарство спират душите за следните грехове: чревоугодие, лакомство, преяждане и пиянство.

5. На това митарство спират душите за мързел, живеене на чужд гръб, т.е. който яде, а не работи и отбягва от труд, взема пари на заем и не ги връща, празно пилеене на времето.

6. На това митарство спират душите за кражба, вземане на неща без позволение, макар и от родители, роднини и приятели.

7. На това място спират душите, които в земното си тяло са били сребролюбци, скъперници и грабители (алчни за богатство).

8. На това място спират душите за лихварство.

9. На това място спират душите за неправда и лукавство и за подкупване на управници и съдии.

10. На това място спират душите за завист, за липса на любов и милост, за жестокосърдечие.

11. На това митарство спират душите за гордост, непочитане на родителите и непокорство.

12. На това място спират душите за гняв, ярост и буйство.

13. На това митарство спират душите за злопамет, т.е. които отвръщат на злото със зло, които отмъщават на враговете си, които не прощават.

14. На това митарство спират душите за убийство, побоища и причинено осакатяване.

15. На това митарство спират душите за черни магии (когато се призовава сатаната да направи зло на ближния).

16. На това място спират душите за блудство (разврат) и онанизъм (ръкоблудство).

17. На това митарство спират онези души, които са вършили прелюбодеяние, т.е. когато венчани мъже и жени вършат блудство с други може и жени и престъпват клетвата си.

18. На това митарство спират душите на онези мъже и жени, на които са вършили содомски грехове, т.е. които са имали сношене с хора от еднакъв пол и които са вършили съвокупление с животни.

19. На това митарство спират онези души, които са се борили срещу религиите.

20. На това митарство спират душите на хора, които са били особено немилосърдни, жестоки и егоистични, т.е. онези, които не са имали любов към ближните си.

Тези грехове се считат за най-тежки, защото е казано: ако всичко изпълняваш по Божия закон, а нямаш любов, няма да видиш лицето Божие, напразно си вярвал в Бога, напразно си постил и си чел молитви.

След като премине митарствата, душата се приближава с ангелите към Божия престол и още отдалече вижда силна светлина.

Тези души, на които са простени греховете, се доближават по-близо до Св. Троица, покланят се три пъти и получават благословия, а грешните души не се допускат близо; те се покланят издалеко и лицето Божие не виждат. След това шест дни развеждат душата да види ада и рая и на деветия ден я връщат на земята.

В ада показват на душата мястото за мъчение, ако ще бъде осъдена на четиридесетия ден на адова мъка. Развеждането на душата в ада трае три денонощия, след което я завеждат да разгледа рая, също три денонощия.

СЪСТОЯНИЕТО НА ДУШАТА НА ПОЧИНАЛИЯ ОТ ДЕВЕТИЯ ДО ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН

На деветия ден душата, заедно с ангела - пазител, слиза на земята и пътува свободно до четиридесетия ден от смъртта. През тези дни обикновено душата посещава своите близки, роднини и приятели, но вечер се прибира в стаята (или на мястото), където е издъхнала, затова на това място се туря кандило да гори постоянно до четиридесетия ден.

В тези дни - от десетия до четиридесетия - душата може да получи разрешение и да й се даде възможност да се яви на когото иска, било в съновидение, било в будно състояние и да каже от какво има нужда, или да открие нещо, което не е могла да сподели преди издъхването.

РАВНЕНЕ НА ГРОБА НА ЧЕТИРИДЕСЕТИЯ ДЕН

На четиридесетия ден рано сутринта душата, заедно с ангела-пазител, отива на гроба и там очаква своите роднини и приятели да дойдат да ги види и да си вземе последно сбогом.

Ако душата е грешна, с непростени грехове и ще иде на адова мъка, ангелът плаче, а дяволите вият на гроба като гарвани и чакат отчаяната душа, да я грабнат и отнесат.

Ако душата е праведна, или греховете й са простени, ангелът е весел, душата е спокойна, а дяволите — натъжени и далеч от гроба.

След прочитането на молитвите от свещеника при изравняването на гроба, душата си взема сбогом с всички присъствували и отлита в небесата заедно с ангела-пазител и дяволите.

ДУШАТА ПРЕД ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ СЪД НА АРХАНГЕЛИТЕ

На четиридесетия ден, като се издигне душата на небето със своя ангел-пазител, застава пред тъй наречения съд на архангелите, където й се определя съдбата до второто Христово пришествие. Този съд става така: душата се явява пред ангел Божий, който държи везна. На дясната страна застава ангелът - пазител и нейният светия покровител, а на лявата страна застават дяволът обвинител и онези дяволи, които са вкарали душата в грехове. В това време поставят на дясната везна добрите дела на любовта и милосърдието, а на лявата - лошите дела на греховете. Душата трепери като лист. Ако натежи лявата везна, дяволите скачат от радост, хващат душата и я отнасят в ада, на мястото, което е определено за извършения от нея най-голям грях.

КАК МОЖЕМ ДА ВИДИМ ДУШАТА НА ПОКОЙНИКА КАКТО ПРИ РАВНЕНЕ НА ГРОБА, ТАКА И ПРИ ВСЯКА ЗАДУШНИЦА

Най-добре това става на Задушница на гроба на покойника. Запалете свещ или кандило и раздайте за „Бог да прости“ нещо сладко и т.н. След това помолете свещеника да прочете заупокойна молитва, или вие прочетете „Отче наш“. Приближете се до кръста на покойника, сложете си дясната длан върху него и тихо си кажете: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа, моля те, мамо (татко, братко, сестро и пр.), дай ми да почувствувам твоето присъствие и мислено да разбера твоите желания, а - ти моите. Амин.“

След кратко време сякаш ток преминава през вашето тяло и мислено ще разберете какво искат от вас.

АДЪТ ЗА ГРЕШНИЦИТЕ

Адът е небесен затвор за грешните души, които ще останат там до второто Христово пришествие или до свършека на света.

Затворените в ада се считат мъртви за Бога, не виждат лицето Божие, дадени са в ръцете на дяволите и не могат да напускат мястото, което им е определено, без Божие повелие.

Затворените в ада души са на различни мъчителни места, според греховете, които са извършили.

ДЕМОНОЛОГИЯ (АРИМАН И ЛУЦИФЕР)

Царството на демоните (по Корана), се състои от разни плътски ифрити, джини, шайтани (дяволи) и мариди, а също и от отреди тъмни духове, летящи, живеещи в планините, горите, пустините, степите, в моретата и океаните.

Начело на демоните е княз Велзевул, след него - Ариман.

Мефистотел, дух на злото, се явява на хората най-често вечер като две противоположни състояния - страх и наслада.

Хората не забелязват реалността на Ариман, защото той е същността на материалния свят и действува изключително през нощта. За него Гьоте е казал: „Хората никога не забелязват дявола, даже когато той ги държи за врата“.

Ариман е владетел на мисловния свят, на интелекта, на изявения стремеж към материални ценности.

След него е Асмодей - любител на женската плът и Луцифер - владетелят на възстаналите ангели. Той е духът на красотата, на користните чувства, на крайното индивидуализиране, затова е и дух на свободата. Обикновено той ни изкушава през деня. (Рудолф Щайнер)

По вид, цвят, лице и тяло те са различни. Същите духове се наричат и „черни ангели“.

Ифритите са подобни на хората, но са по-красиви и по-надарени от тях. Джините и маридите също приличат на човеците, но те могат да стават видими, а също така и да приемат образите на различни животни. Живеят и се плодят като хората и подобно на тях имат семейства, общества и държавен строй и принадлежат към разните религии на хората. Те не са врагове на хората, но не общуват с тях.

Дяволите приличат на хората по тяло, но имат глави, подобни на козите и са с черен цвят. Те са истински врагове на хората и на тях е поверен ада (преизподнята). И те имат способността да се преобразяват на животни и птици с различни размери. И те се делят на чинове като ангелите, и едните и другите живеят в невидимия свят.

Бесовете са най-нисшите и зли духове, с най-разнообразни и чудновати форми, с глави, без глави, а други пък имат вид на зверове. За тяхното съществуване често се споменава в Библията, Евангелието, Корана и будиските свещени книги.

Как трябва да се отнасяме с неканените и невидими духове, сиреч с черните ангели, дяволи или сатани и бесове? В отношенията си с тях, трябва да бъдем винаги внимателни, учтиви и сдържани, защото и те са служители на техния Господар - Тартор или Велзевул - княз на ада или преизподнята, а той самия е бил сътворен от Бога, с цел да Му съдействува в осъществяването на Божествения Му план - изправление на грешниците и престъпниците.

При всяка нощна или дневна среща с тях, посрещнете ги спокойно, с усмивка или с формулата — молитва: „Не-канен дух, какво ще ми направиш, когато Бог е с мен. Амин.“ Или пък с формулата: „Неканен дух, в Името на Отца и Сина и светаго Духа Божия, предавам те в ръцете на Господа Бога на Силите. Амин.“

Повторете всяка от тези формули по три пъти и на края духнете със звука „ху“ и те ще ви оставят на мира.

РАЙ

„Широчината на рая, приготвен за праведните, благочестивите и добротворците е равна на небесата и земята.“

Светлото и блажено място, обитавано от ангелите и светиите, се нарича рай Божий. Праведниците, това са верните чада Божии, които предано пазят Божията Истина и строго изпълняват Божиите закони и повеления, и винаги са славили и славят Името Божие с добрите си дела. Затова Бог ги приема в рая, където те, необезпокоявани, под ръководството на архангелите продължават своето духовно усъвършенствуване.

По-долу ще изложим описанието на рая, както го е разкрил Бог на една свята девица. За Божия рай имаме сведения в книгата за дванадесетте митарства на душата, които е видяла Блаженна Теодора. След смъртта си тя се явила на св. Григорий и му описала станалото с нея от момента на смъртта до деветия ден. Ето описанието на рая:

„Видях небесните врати, че бяха отворени и светлината им беше по-голяма от слънчевата и не може да се опише. Там видях много ангели, като млади момчета, които стояха на вратите с неизказана светлина и като ме видяха в ръцете ангелски, много се зарадваха заради мене... И така мило ни посрещнаха и ме въведоха вътре.

И какво видях там, и слушах, о свети Григорие! Не е възможно да се изкаже, ни да се изрече. Видях, което око човешко не е виждало и чух, което око човешко не е чувало, нито пък човешкото сърце е усещало такава радост и веселие.“

АДЪТ И РАЯТ В ЕВРЕЙСКАТА, ХРИСТИЯНСКАТА И МЮСЮЛМАНСКАТА РЕЛИГИЯ

„Адът е скрит зад наслажденията, а раят - зад трудовете и бедствията.“

Мохамед

Не е нужно човек да се задълбочава в Светото Писание, за да разбере, че „безконечен ад“, безконечни тежки страдания за човека като наказание за един кратък, „неразумно“ и „греховно“ прекаран живот на земята е пресилен. Авторите на тезата за „безконечния ад“ и не подозират, че с това свое изобретение те богохулстват, като приписват на Вселюбещия и Всеблаг Отец наш небесен качества, присъщи на човечеството, които отричат неговата същност. Защото един „безконечен ад“ е проява на безсмислена жестокост и отрицание на правдата и Божествената любов! В същата степен е абсурден и един „безконечен рай“ за умрелите като деца, защото нито степента на развитие на тяхната душа, нито техните заслуги оправдават това.

В Посланието към ефесяните (4:10) и към евреите (4:1) се говори, че във Вселената има няколко небеса или сфери. Човек в своето развитие живее, минава постепенно през нисшите небеса, издигайки се по стълбата на еволюцията, добива достъп и до по-висшите небеса. Условията в нисшите небеса по необходимост са такива, че човек води живот повече на борби и страдания, отколкото на радости. Такова Небе е и Земята, на която ние живеем. Но има и още по-нисши сфери, в които животът на съществата, които ги обитават, е още по-тежък и по-нерадостен. Според степента на отклоненията, които е направил от идеала в своя ум, сърце и воля, според степента на изопачаването на своя истински образ, на човека е нужно да прекара живот в нисшите небеса по-малко или по-продължително - дори в някои случаи и доста векове, но в никакъв случай безконечно. Така че бихме могли да говорим за „вечен ад“, но в никакъв случай за „безконечен ад“. Защото и хиляда века са като един час пред безконечността!

Исус Христос, като говори за огнения пъкъл в Евангелието на Марко (9:47-48) заключава: „Защото всеки с огън ще се очисти и всяка жертва със сол ще се осоли“. Огънят е стихия, очистваща всички нечистотии от органически произход, а солта е елемент, който спира разлагането. А грехът безспорно внася разложение в човека и пречи на нормалното му развитие. Така Исус Христос споменава огъня и солта като два символа, за да обясни очистителната роля на страданията на човека.

Когато умът, спекулативният, аналитичният ум (а не висшият ум, чрез който се проявява мъдростта) е силно развит, а духовният принцип не е проявен, такъв човек наподобява дявол. Защото този ум служи на нисшите прояви на сърцето, на животинските желания, на порочността на човека.

Беинса Дуно казва: „Днес се намираме в епоха, когато усилено се работи от Божествения свят за повдигане на човечеството, за даване път на Божественото в човека. С тази задача са внесени в света науката и религията. Това беше и задачата на Христа - да свърже хората с Бога, да отвори човешките души за пътя към Бога, който те са изгубили. И задачата на съвременните християни, които са носители на великия Исусов импулс, който спря слизането на човека и обърна движението му нагоре, е да създадат един нов тип хора.“

Характерът на Бога ни е нарисуван от Исуса Христа като благ, а от евангелиста Йоанна, като въплъщение на Любов. Че наистина Бог не е учредил безконечен ад, става ясно и от загатването на ап. Павел в I Послание. (3:19-20 и 4:6) Исус Христос след възкресението си е слязъл в ада, за да проповядва на намиращите се там грешни души покаяние и новораждане за спасение. „Понеже затова се проповядва благовестието и на мъртвите.“

Ще цитираме още няколко места от Светите писания, за да стане ясно, че Божията благодат и милост включват и грешните: „Благ и праведен е Господ, затова учи грешните на пътя си.“ (Пс. 25:29) „Благ е Той и вечна е милостта Му.“ (Нс. 118)

Наказанието в ада има за цел да доведе душите до съзнанието да извикат за помощ към Господа, да потърсят и признаят Господа и да разберат причините, които са ги довели до това страдание, за да не ги повтарят. „Здравите нямат нужда от лекар, а болните... Не съм дошъл да призова праведните, а грешните и покаяните.“ (Матея 9:13)

Когато вместо института на посвещението, вместо авторитета на знаещия, на носителя на Божествената светлина и чистота в християнската църква духовните въпроси са се решавали от църковни събори, в които е господствувало не само мнозинството, а често и „правото на силния“, въпросът за еволюцията на душите бе заменен с „безконечен рай“ и „безконечен ад“ след земния живот.

А веднъж убедили се, че не съществува „безконечен ад“, логично е да приемем учението за еволюцията на душата (респективно учението за прераждането) - като единствен принцип за развитието не само на земята, но и на вечния живот.

Общоприет постулат в правната наука гласи, че наказанието се оправдава с необходимостта. Човек не може да съществува извън обществото. Държавата, за да поддържа установения правов ред, по необходимост прибягва към наказанието.

Някои ясновидци твърдят, че същинският ад се намира на земята. За това загатва и апостол Павел в Посланието си към филипяните (2:10) - земният живот на човека определя мястото и положението на душата след смъртта на тялото.

На моите вярващи читатели препоръчвам да си поставят като цел в живота да минат през тясната врата и да влязат в тясната светла пътека, за която говори Исус Христос в Матея (7:13-14) и дълбоко да пожелаят да получат кръщенето Христово - с дух свят и огън, за което говори Йоан Кръстител (Матея 3:11), апостол Павел (I Поел. към Коринт. 12:12) и Йоан (3:3). На миналия през това кръщене предстои велико и светло бъдеще!

ЗАЩО СМЪРТТА Е НЕОБХОДИМА НА ЗЕМЯТА

Какво би станало, ако на земята няма смърт? Ако всичко съществуващо безкрайно се развива и плоди? Един виден писател, приемайки, че размножаването се извършва с геометрична прогресия, прави следните изчисления: ако на земята съществува само едно растение, което да не заема повече от 1/10 квадратни метра площ, и това растение дава на година само по 50 семена — нещо незначително, като се има пред вид, че много видове дават по хиляди - след 9 години потомството му ще покрие цялата земна повърхност, която възлиза на около 50 милиона квадратни мили.

Обикновената муха, която се размножава много бързо - ако не съществуваше смъртта — в течение на една година би дала потомство от 20 милиона. А за пет години то би достигнала страхотната цифра 3 х 1035, т.е. едно число със 37 цифри. Така е и с паяците. Една двойка паяци би покрила за късо време земята с паяци, днес 99 на сто от яйцата им загиват. А листната въшка се размножава толкова бързо, че само за 10 дни това леко, ефирно същество би образувало планини от себеподобни, чието тегло би се равнявало на един билион хора! Ако смъртта не унищожаваше всяка година около 3/4 от всички птици, то всяка двойка след 15-20 години би създала милиони. Същото дори в по-голяма степен важи и за рибите, които хвърлят хайвер от хиляди и милиони зърна. Дори бозайниците, които имат малочислено потомство, за кратко време биха се размножили толкова, че биха завладели земята. Ако не беше смъртта, за няколко десетилетия само цялата земна повърхност би се покрила с непроходими дебри от растения, гъмжащи от милиарди животни, които яростно се унищожават едно друго. Океаните ще се превърнат на пихтия от животни и растения, а въздухът ще стане непрогледен от птици и насекоми.

Що се отнася до човека, изчисленията показват, че след 380 години (като се приема средна раждаемост на населението от 35 на сто), земята би се изпълнила гъсто с хора като класове на нива - от полюс до полюс. Такава напаст очаква земята, ако не съществува смъртта.