ПСИХОЛЕЧЕНИЕ. Лечение със силна мисъл, самовнушение, внушение и хипноза

[Ани]

ПСИХОЛЕЧЕНИЕ

ЛЕЧЕНИЕ СЪС СИЛНА МИСЪЛ, САМОВНУШЕНИЕ, ВНУШЕНИЕ И ХИПНОЗА

Мисълта е източник на нашите думи, постъпки, навици, държане и действия, изобщо на всичко, което характеризира нашата личност и съзнателност.

Необходимо е човек да управлява мислите си в правилна насока. За здравето е важно човек да се стреми да развие у себе си навик за оптимистична мисъл. Оптимистичните мисли са извор на радост, затова който мечтае за истинско здраве и щастие, нека култивира у себе си мисли нови, радостни, благородни и пропити с доброжелателство към хората. Само такива мисли създават у човека хармония, красота и весело настроение. Само такива мисли са в състояние да подмладяват психически и телесно, те помагат на всеки да бъде господар на себе си. Защото всяка мисъл е една действителност, една сила. Всяка мисъл е един камък за изграждане на нашата бъдеща съдба - както за добро, така и за зло.

Силата на мисълта и лечението със самовнушение, внушение и хипноза са били известни на йогите и египетските жреци хиляди години преди н. е. Те са били познати също и на древните гръцки философи Аристотел (IV в. до н. е.) и Сократ (V в. до н. е.) и др. У нас Боян Мага ги е изучил и популяризирал между богомилите през X в.

Лечение със самовнушение

Самовнушението като допълнение към другите лечебни средства е оръжие, което притежава голяма сила. В зависимост от едни или други обстоятелства то може да предизвика както крайно печални последици, така и да възстанови психическото равновесие, да подпомогне лечебния и оздравителния процес.

Самовнушението трябва да бъде добре обмислено и съсредоточено в няколко къси формули, индивидуализирани в зависимост от заболяването на болния, неговото умствено развитие, образование и професия, т. е. условия на труд. Формулата има значение за успеха или неуспеха на лечението. Лошото формулиране не само пречи на

лечението, но може и да влоши положението. Формулата трябва да се произнася с висок глас или само с тихо шепнене, но непременно да бъде придружена с движение на устните. Думите трябва да се произнасят бавно, ясно и отчетливо, с насочено внимание. Желанието трябва да се проявява без особена страстност, без всяко напрягане на волята, но с твърда увереност в постигането на успешен резултат. Най-добре е това да става вечер преди лягане или сутрин веднага след събуждане.

Обикновено всеки по-тежко болен човек се тревожи за състоянието си, за това, дали изходът от болестта му ще бъде благоприятен. И отговорът му на тези въпроси много често е обезсърчителен. Формулата за самовнушението трябва да бъде бодра, оптимистична и да вдъхва на болния увереност за оздравяването му.

Най-целесъобразната, най-общата формула, която можем да препоръчаме, е: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ Разбира се, в зависимост от конкретните индивидуални условия формулата се доуточнява.

Самовнушението трябва да става колкото е възможно просто, пряко, машинално и без напрягане.

Когато човек изговаря тези думи, трябва да изпитва само едно желание - да му стане по-добре. При това никога не трябва да се забравя основният принцип на самовнушението: неизменна и пълна увереност в успеха дори и тогава, когато първите опити са завършили с неуспех. Необходима е не надежда, а силна увереност.

Ако през деня или нощта болният почувствува физическа болка или някакво безпокойство, трябва да си каже с увереност, че никак не иска да ги увеличава съзнателно, а иска да се избави от тях. След това, като глади с една от дланите си непрекъснато и нежно, в кръг от ляво на дясно челото си с ръка (ако е неспокоен) или пък болно-то място (при физическа болка), да повтаря гласно или полугласно колкото е възможно с най-голяма бързина: „Болката минава, болката минава, болката минава...“ Поглаждането трябва да продължава, докато болката престане. Бързото повторение е важно, за да не се завладее болният от песимизъм. При повторни случаи никога не трябва да се обезсърчава, а наново да употреби този метод. И тази формула трябва да се произнася все със същата вяра и със същото убеждение и главно без всякакво напрягане.

Ако човек иска да заспи, достатъчно е, след като си легне и се отпусне в леглото, при заспиването да си повтаря бързо думите „заспивам, заспивам, заспивам. . .“ гласно, полугласно или само с мърдане на устните.

Да не се забравя, че неуспехът в началото на самовнушението не трябва да обезсърчава, защото след няколко опита изведнъж се придобива способността човек да се владее.

Ако нуждата от самовнушение възникне през деня, болният трябва да се оттегли в отделно тихо помещение, да се отпусне, да се съсредоточи в себе си и да мисли онова, което иска да достигне по отношение на болестта си: „Това - страхът, лошите мисли и пр. - минава...“ Формулата трябва да се повтаря много бързо и много пъти - например 20 до 30 пъти, догдето настъпи чувствително подобрение, ако не пълно изчезване. Изолиране в отделно помещение за самовнушение е необходимо само в началото; по-нататък чрез упражнения (повтаряне) болният може да прави това навсякъде, защото скоро се научава да се откъсва мислено от външния свят и да се съсредоточава в себе си.

Когато човек е обхванат от лоша мисъл, ако е разгневен и готов да се кара, да ругае, да отмъщава, добре е да се помъчи да се засмее, да диша дълбоко и да повтаря мисли от рода: , Аз съм спокоен, аз съм господар на себе си“ и т. н. Народът ни например в такива случаи казва: „Пребройте копчетата на палтото си от долу на горе и от горе на долу, преди да отговорите.“ С това се печели време и първият, най-язвителният гняв преминава и човек се овладява.

Лечение с внушение

Когато едно дете убоде пръста си или леко нарани ръката си, то заплаква от болка. Ако майката подуха ръката му и лекичко я погали и потрие и му каже, че няма вече болки, че всичко е преминало, детето се успокоява, престава да плаче. Ако при това тя му отвлече и вниманието от този случай, детето съвсем забравя болката. Но ако майката започне да го съжалява или се изплаши от кръвта, която е потекла, детето започва да плаче по-силно. Този пример показва значението на внушението за по-лекото понасяне на някои страдания.

Внушението бива два вида:

1. Внушение без подготовка и без знание за него от страна на болния. При този начин на внушение, ако лекарят например каже на болния, че дори болестта му да е сериозна, при правилно лечение, при добро гледане и при достатъчно търпение след известно време ще бъде здрав, то само с тези думи лекарят може да постигне понякога и при това твърде често поразително успешни резултати. И обратно, ако лекарят или друго авторитетно лице каже непредпазливо на болния обезсърчителни думи за здравето му, може да повлияе много неблагоприятно на болестния процес и да забави много оздравяването му. Това е известно в официалната медицина под името ятрогения.

2. Внушение с предварителна подготовка и знание за него от страна на болния. Това внушение се прави приблизително така: майката предварително казва на детето си, че довечера, когато то заспи, тя ще дойде при него, ще сложи лекичко ръката си върху челото и главата му, ще го гали и ще му говори нещо, без да го събуди, от което детето ще оздравее по-бързо. И когато детето добре заспи, тя полекичка се доближава до него, слага ръката си върху главата му, като внимава да не го събуди. Ако детето въпреки предпазливостта се събуди, майката покрива очите му с ръката си и с тих глас му казва: „Затвори, миличко, очите си и продължавай да спиш; много ти се спи, ти дремеш, заспиваш, заспиваш, миличко...“ Когато майката се увери, че детето е заспало, му казва: „Сега, миличко, спиш дълбоко, хубаво и няма скоро да се събудиш. Ти чуваш какво ти говоря, но това не те събужда.“ След това според случая, т. е. според това, което иска да постигне, тя започва съответното внушение.

Ето един пример за това:

Детето (момченце или момиченце) страда от нощни напикавания. Когато то е подготвено, във време на сън майката сяда до него, слага ръката си на главата му и му казва приблизително следното: „Ти, миличко, се напикаваш всяка нощ, което става поради това, че спиш много дълбоко и не усещаш, когато дойде време за пишкане. От днес нататък сънят ти не е така дълбок и щом ти се допишка, ти веднага ще усетиш, ще станеш, ще се изпишкаш, а след това тутакси ще заспиш. А освен това вече ти ще издържаш по-дълго време, без да пишкаш. Поради всичко това отсега нататък, веднага щом ти се допишка, ти ще усетиш и ще се събудиш. . .“

Внушението по този начин трябва да се прави редовно всяка вечер без изключение в продължение на 2-3 седмици, докато детето престане да се напикава.

Подобно внушение може да се направи и на деца, които създават едни или други грижи и неприятности на родителите си, като им се разяснява и им се втълпява прилежание, послушание, честност и т. н.

Разбира се, такива внушения трябва да се правят при всеки удобен случай и денем в будно състояние и детето да се уверява, че то вече е добро, послушно, прилежно, правдиво и с това доставя радост на родителите си и пр.

В народната ни медицина внушението се прилага от незапомнени времена, като се изговарят разни формули, целящи да закрепят вярата на болния в скорошното му излекуване. Това е давало и дава задоволителни резултати и затова народът продължава да го тачи.

Лечение с хипноза

Хипнозата е силно внушение, при което чрез втренчения си поглед хипнотизиращият предизвиква сънно или полусънно състояние на болния, който се намира под пълно негово влияние и върши несъзнателно всичко, което му се предписва.

С помощта на хипнозата могат да се лишат от чувствителност определени части от повърхността на тялото, да се повлияят чувствата, влеченията и настроенията, паметта и т. н. С хипнозата се повлияват някои нервни болести: невроза, невралгия, хистерия и други.

Тъй като хипнозата предизвиква значителни изменения в човешкото тяло, тя трябва да се прилага много внимателно. Затова с хипнозата трябва да боравят само истински специалисти-лекари; на неопитните това трябва най-строго да се забрани.