Други спешни случаи

[Ани]

ДРУГИ СПЕШНИ СЛУЧАИ

Безсъзнание (падане в несвяст, припадък)

Причини. Човек губи съзнание вследствие тежки увреди на главата, мозъчно сътресение, след удар, падане, мозъчни заболявания, като кръвоизлив в мозъка, при удар или контузия на корема, гръдния кош, половите органи, контузия на цялото тяло, при отравяне, включително и с никотин и пиянство, по-значителна кръвозагуба, преумора, задушаване (както бива в помещенията, където се трупат много хора), студ, глад, електрически удар, слънчев или топлинен удар, при силни душевни преживявания, като страх, скръб, радост и пр.

Какво трябва да се направи, когато се намери някой човек в безсъзнание? Най-важно е да не се губи присъствието на духа, а бавно, спокойно и разумно да се обмисли какво да се направи.

Първо, веднага трябва да се извика бърза помощ или лекар. Да се разбере причината за това състояние. За тази цел се взема предвид мястото, където е намерен пострадалият (близост на вода, кладенец, помещение, където кипи вино, неразгорени въглища, отравяне с въгледвуокис, електрически проводници и др.).

Да се забележи в какво положение са тялото и околните предмети, т. е. какво има наоколо му - кръв, повърнато, съдове за храна и пиене, предмети, оръжие и пр.

След това веднага трябва да се провери дали пострадалият диша и дали има пулс. Дишането се установява, ако в подлъжичната му област има ритмично движение или като се постави пред носа и устата на пострадалия лъскав предмет - стъкло, огледало, нож и др., които се изпотяват, ако има дишане.

При задушени, обесени, удавени, у които дишането почти не се забелязва или е спряно поради обстоятелството, че въздухът е възпрепятствуван да влезе в белите дробове, трябва да се премахне съответното препятствие, като при това се гледа дали в устата и гърлото няма остатъци от храна, храчки, кръв, тиня, вода и др. и се изчистят добре и внимателно, за да не навлязат в дихателното гърло. По този начин се осигурява достъп на въздух към дробовете и се започва веднага изкуствено дишане.

Пристягащите дрехи, яки, връзки, пояс и др. се разхлабват и се открива гръдният кош. Болният внимателно се отнася на чист въздух и се поставя в легнало по гръб положение.

Ако пострадалият повръща, трябва да се обърне главата му настрана, за да не поглъща или вдиша повърнатите материи в дихателните пътища.

След това се проверява дали пострадалият няма счупени кости, рани, кръвоизлив, за да се вземат съответни мерки още преди пренасянето му.

Необходимо е да се огледат и очите, и зениците на пострадалия, за да се види дали са чувствителни към светлината и към допиране.

Да се огледа лицето:

1) Ако едната му страна е дръпната, това показва, че е възможно да има апоплексия (удар - дамла) или мозъчно налягане.

2) Ако е подуто и червено - може да ни даде съмнение за отравяне със спиртни питиета.

3) Да се помирише и дъхът на устата - може да се открие мирис на алкохол или опий.

4) Да се прегледат устата и езикът - пяна на устата и прехапал език сочат епилептични припадъци.

Да се обърне внимание върху дишането: то може да е слабо или да е придружено с шум - има вероятно мозъчна повреда.

Да се опипа и пулсът: ако е бавен, може да показва мозъчно заболяване или отравяне и др., ако е бърз - слънчев удар, трескаво състояние, сърдечно заболяване, ако е бърз и едва уловим - сърдечна слабост и др.

Да се опипа и кожата на тялото: ако е много студена, може да има припадък от опиване или просто припадане; ако е гореща, възможни са слънчев удар или висока телесна температура.

Да се прегледат и крайниците, за да се види дали няма парализа. Това става, като се повдигнат и сетне пуснат да паднат. Ако падането е бързо и силно, като че ли кракът или ръката са отсечени, можем да се усъмним за парализа.

Да не се позволява струпването на хора около болния, за да има достъп чистият въздух.

Първа помощ на падналия в безсъзнание. До оказване на лекарска помощ народната медицина препоръчва болният да се съблече внимателно и да се развърже всичко, което го стяга, да се тури главата му по-ниско, ако лицето му е бледно, и по-високо, ако е червено. Да се изнесе на чист въздух, но вятърът да не духа в лицето му. Да се напръскат със студена вода лицето и гърдите му. Ако дишането е спокойно, най-добре е да не се предприема нищо. При отслабване на дишането да се поднася амоняк, хрян, червен лук (нарязан) или оцет под носа му и да се направи изкуствено дишане.

При сърдечна слабост да се разтриват преди всичко задушните кости, а след това и тялото му, особено да се търкат с четка за дрехи дланите на ръцете и стъпалата на краката. Да се раздразва носът с перце и да се попляска по двете страни на лицето. На стъпалата и подмишниците да се поставят грейки, а върху сърдечната област - студен компрес.

Ако дишането е отслабнало, да се прибегне до изкуствено дишане.

Вътрешно. Ако болният не може да гълта, никога да не му се дава да пие или яде, защото може да попадне нещо в дихателната му тръба и да предизвика задушаване, от което да последва смърт. Ако може да гълта или щом почне да гълта, дава му се да пие на глътки сок от карамфилови стебла с лаврови листа, гореща вода, чай, кафе (без примеси).

Припадък (синкоп)

Синнопът е прилошаване, често съпроводено от бърза загуба на съзнанието и привидно спиране на дишането и на сърдечната дейност.

Затова е необходимо да се научим да различаваме синкопа от други подобни състояния на безсъзнание.

Причини. Синкопът може да се дължи на различни причини. Едно силно душевно вълнение - тревога, страх или радост, може да причини синкоп. При силни анемии след загуба на много кръв (кръвоизлияние от белия дроб, стомаха и пр.) също може да се наблюдава синкоп. Той се среща доста често и като резултат на силни болки, при силна горещина или студ. И при отравяния може да настъпи синкоп. Може да се появи и при заболявания на централната нервна система и сърцето. Познат е и синкоп при слънчасване.

Състоянието на синкопа се обяснява с мозъчна анемия.

Признаци. Синкопът най-често става при остра загуба на много кръв или пък ненадейно, обикновено предшествуван от виене на свят, замъгляване на погледа, шум в ушите и поява на студена пот. Изведнъж болният пада на земята в безсъзнание, без да се движи и диша. Пулсът не се напипва или е едва доловим.

Различават се лека и тежка форма на синкоп.

Леката форма се среща сравнително често. При нея болният не губи напълно съзнание, чувствува голяма отпадналост с прилошаване. Побледнява, покрива се със студена пот, пулсът отслабва и едва се напипва, а погледът е разсеян. Това състояние може да трае от няколко секунди до няколко минути.

Тежката форма на истинския синкоп протича по-драматично: болният изпада в пълно безсъзнание. Кожата на припадналия побледнява и се покрива със студена пот, а крайниците му изстиват. Пулсът почти не се напипва, дишането е много повърхностно. При това положение понякога настъпва смърт, ако не се окаже навременна и ефикасна помощ.

Предсказание. Изходът от синкопа е в зависимост от причината, която го е предизвикала. Рефлекторните синкопи, а също и тези, които са последица на душевни вълнения, протичат обикновено благоприятно, особено когато навреме се даде медицинска помощ. Не така безопасни са синкопите при инфекциозните и сърдечните болести, когато понякога въпреки всичко болният не може да се възвърне към живот.

Лечение. Да се търси спешна лекарска помощ.

Първа помощ. До оказване на специализирана лекарска помощ от народната медицина се препоръчва:

а) Припадналият да се постави в хоризонтално положение, главата по-ниско от тялото; да се изложи на чист въздух и да се освободи от всичко, което пречи на дишането и кръвообращението, като яка, връзка, тесни дрехи, колани и други.

б) След това да се напръска със студена вода и да се направи фрикция на тялото му с оцет и вода.

в) Полезно е също да му се даде да диша амоняк, оцет или да се дразни с перо, сламка или друго лигавицата на носа, за да се възбуди центърът на дишането: да се прави и изкуствено дишане, леко потупване по лицето, тялото да се разтрива.

В леките случаи казаните средства са обикновено достатъчни, за да се свести припадналият. От тях лицето на болния от бледо постепенно добива нормална розова отсенка, ударите на сърцето стават по-силни, дишането се възобновява и болният прави впечатление, като че ли се събужда от дълбок сън. След преминаването на синкопа на болния да се дава силно кафе или чай.

Дълбоко безсъзнание (кома)

Причини. Мозъчен удар и като усложнение понякога при захарна и бъбречна болест и при остро алкохолно отравяне.

Признаци. Отличава се от синкопа по запазване на дишането, което става дълбоко (коматозно), и на сърдечните удари.

Първа помощ. Незабавно да се повика лекар. Лечението е бол-нично.

Шок (удар)

Шокът е тежко състояние, което се причинява най-често от разпространени наранявания, силно изгаряне, кръвоизливи и пр.

Признаците зависят от характера и мястото на увредата, от големината й и от възприемчивостта на пострадалия. Обикновено болният лежи отпуснат и бледен. Тялото му е студено и покрито със студена пот. Лицето е бледо. Очите са хлътнали, зениците разширени. Дишането е повърхностно. Пулсът е слаб и неправилен. Съзнанието е полуизгубено. Болният не чувствува болки, но изпитва жажда.

Лечението е болнично, и то спешно.

Първа помощ. В тези случаи до оказване на лекарска помощ на-родната медицина препоръчва да се осигури на болния чист въздух и пълно спокойствие. Да се постави легнал по гръб с леко повдигната долна част на тялото. Да се покрие с одеяла или каквото има подръка, за да се стопли тялото. На краката и между тях да се поставят грейки (шишета) с гореща вода, увити в кърпи (за да не го изгорят), и да се дава горещо кафе или чай.

Задушаване или задавяне от погълнат предмет

Човек може да се задави с парчета храна, питиета, рибени кости, чужди тела (като изкуствени зъби, монети, мъниста и др.), които случайно са попаднали в дихателната му тръба или в хранопровода, но са застанали тъй, че силно притискат дихателната тръба. Освен това същото се причинява и от някои болести, като бронхиална или сърдечна астма, при дифтерия, оток на гръкляна и др.

Лечението трябва да се провежда по спешност от лекар-специалист.

Първа помощ. Веднага да се извика лекар, а до пристигането му народната медицина препоръчва: ако задушаването се дължи на спиране на твърди тела (големи парчета месо, костилка и др.) в гълтача, да се постави пострадалият в легнало положение с глава, обърната на една страна, стиска му се носът, за да се застави да си разтвори устата, между задните му кътници се поставя късче меко дърво или нещо друго, за да не ни ухапе пръстите, след това или си вмъкваме палеца и показалеца по направление на езика дълбоко в устата му или пък същото правим с дръжката на чаена лъжичка и се стараем да хванем и извлечем предмета. Често пъти от това бъркане в гълтача се появява рефлекс на повръщане и болният изхвърля навън предмета заедно с повърнатите материи.

Ако пострадалото е дете, да се хване за краката и остави да повиси малко с главата надолу, като в това време се тупа по гърба, защото често предметите, които са попаднали в хранопровода, понякога излизат при кратък удар с юмрук и като се бръкне с пръст в гърлото му. Ако попадналият предмет не е остър и изваждането му е мъчно, то същият може да се пробута внимателно в стомаха му.

След това и в двата случая на пострадалия да се дава всеки 2 часа по една чиния зеле (прясно или кисело, бяло или червено). В случая зелето действува много ефикасно, особено при погълнати остри предмети - игли, гвоздеи и др. Или пък болният се заставя да погълне 5 сандвича с вълна (хляб, намазан с масло и вълна). По този начин иглата бива отстранена безболезнено от тялото му.

При поглъщане на неостри предмети добри са и пюре от картофи, качамак, варена (печена) тиква, каша от грис или друго подобно ястие. Пюрето обвива предмета и предпазливо го изкарва навън от червата.

Ако след изваждане на предмета дишането е спряло, веднага да се пристъпи към изкуствено дишане.

Удушаване (асфиксия)

Всяко намаляване или прекратяване на дишането и пречистването на кръвта произвежда задушаване.

Удушаване настъпва при натиск върху дихателната тръба, при което не може да влиза въздух. Същото става и при стискане на гушата с ръце. Задушаване става, когато дишаме въздух, размесен с разни

вредителни газове, каквито се намират в нужниците, избите и които се образуват при горене на въглища и др. Водолазите не могат да седят във водата без въздух повече от 50 секунди.

Първа помощ. Народната медицина препоръчва при удушаване от натиск върху дихателната тръба да се премахне натискът върху нея; при задушаване от всяко разваляне на въздуха трябва да се извади задушеният на открито място, да се постави главата му малко по-високо, да се разхлаби всичко, що го стяга, и да се търка тялото му с оцет или камфоров спирт; да се доближи до носа на пострадалия амоняк, да се гъделичка в носа и в гълтача с перце. При нужда да се прави продължително изкуствено дишане.

Задушаване от въглена киселина

Причини. Въглената киселина се намира и във въздуха, но в твърде малко количество, а когато пък я има много, тя може да произведе задушаване. Взета вътрешно с газирани напитки, тя освежава и влияе благотворно върху организма, но когато се поеме от белите дробове в по-големи концентрации, предизвиква задушаване.

В тесни салони и театри въглената киселина заедно с други вредни газове предизвиква у слабите хора виене на свят и припадане. В дълбоки изби, пещери и дупки може да се натрупа в по-големи количества.

Признаци. Главоболие, бучене в ушите, задушаване, посиняване на пръстите, върха на носа и др. и падане в несвяст.

Предпазване. Преди да слезе човек в съмнителни дупки (изби), трябва да се спусне една запалена свещ; ако тя изгасне, съществува опасност, тъй като въглената киселина се задържа в ниските пластове на въздуха.

Лечението е болнично.

Първа помощ. От народната медицина се препоръчва:

а) За да се спаси такъв задушен човек, да се вържат на един прът няколко гъби, натопени в силен амоняк, и да се спуснат с прът в мястото, където е отровеният.

б) Човек, който ще се спусне в такава дупка, за предпазване трябва да си превърже на устата и носа възглавница с дебелина 3 см, напълнена с една част негасена вар и проста готварска сол. При слизането да се върже с въже, за да може, щом усети мъка при дишането, да даде знак с въжето за по-бързо изваждане.

Задушаване от различни газове

Причини. Вдъхване изведнъж на някои газове, като хлороформ, етер, въглеокис и пр. Нечист, развален въздух поради струпване на много хора в една стая също може да докара задушаване.

Признаци. Дразнене на гърлото, главоболие, сънливост, замайване, пищене в ушите, отпадналост, бързо дишане и безсъзнание.

Първа помощ. Веднага да се пренесе задушеният на чист въздух или пък да се отвори прозорецът на стаята. Да се разхлабят всичките му дрехи и да се започне изкуствено дишане, като предварително се изкара езикът навън и се задържи там. В същото време главата и лицето да се поливат със студена вода, а тялото да се сгрява с горещи шишета, тухли и пр. и да се разтрива, като се започне от горните части и се върви към долните.

Затрупване с пръст (земя)

Наблюдава се при невнимателно копаене на пръст или игра в изкопи и трапове с ронливи брегове.

Първа помощ. Пострадалият бързо се отрива и се измъква от пръстта. Събличат се дрехите му, изчистват се с кърпа устата и носът му и след това се пристъпва към изкуствено дишане. Преди произвеждане на изкуственото дишане трябва да се провери да не би някои от костите му да са счупени.

Удавяне и даване помощ на удавен

Когато човек не знае да плува и падне във водата, той може известно време да не потъне, ако:

а) не си изважда ръцете от водата или, още по-добре, ги държи залепени за тялото си, както при войнишки стоеж;

б) вдишва дълбоко, а издишва повърхностно - благодарение на това неговите дробове ще бъдат постоянно напълнени с въздух;

в) се държи на гърба си с уста, изтеглена нагоре.

Всичко това е по-леко да се каже, отколкото да се направи. Обикновено падналият във водата, ако не знае да плува, веднага изгубва присъствието на духа и всичкото си хладнокръвие и започва в борбата със смъртта да прави отчаяни движения. Поради това този, който иска да го спаси, много често е поставен в невъзможност да изпълни желанието си; приближавайки се към него, той се излага на опасност, че давещият се ще го сграбчи с последните си сили и няма да му даде възможност да плува и в края на краищата ще го повлече след себе си на дъното. Затова смятаме за уместно да дадем няколко практически указания.

Викайки на давещия се, че той ще бъде спасен, трябва колкото се може по-бързо да преплувате към него, и то отзад, и да го подхванете или под двете мишници, или пък, още по-добре, с лявата ръка под лявата му мишница, а с дясната здраво заловете дясната му китка, за да не ви улови с нея за главата. След това добре го привлечете към себе си и плувайте на гръб към брега. При спазване на тези правила давещият се не може да се залови за вас и да ви попречи да плувате. Ако ли пък давещият се пак успее да се залови за спасителя си, тогава последният трябва или веднага да се спусне с плуване към дъното, или пък да се освободи от него, като си извива ръцете навън и след това да се опита да го улови, както трябва. Ако пострадалият е в безсъзнание, да се държи с две ръце лицето му над водата и да се тегли, плувайки на гръб. Ако нещастието е станало в река (с течаща вода), спасителят, за да не се уморява без всякаква полза, плувайки против течението, трябва най-първо бегом да отиде малко нагоре по брега - против течението на реката - и след това оттам да се хвърли във водата; по същата причина, като улови давещия се, трябва да плува малко по диагонала на течението. Ако давещият се е отишъл вече на дъното, то тялото му ще се намери почти на същото място, дето е потънало, стига да следим къде излизат мехурчета по повърхността на водата, които, ако течението е по-силно, може да се покажат и по-долу от мястото на потъването. След това, плувайки под водата към мястото, откъдето излизат мехурчетата, често навреме може да се извади давещият се. Щом се намери тялото под водата, трябва да се улови с едната ръка, а с другата ръка и краката да се работи, за да се изплува на повърхността на водата. Мнозина, плувайки към брега против течението, изнемощяват съвършено и отиват заедно с давещия се към дъното, но когато плуват на гръб, те могат да дочакат помощ от някоя лодка или друг род помощ.

Ако човек падне във водата от брега или от лодка и наблизо не може да се намери какъв-годе плувец, който може да го извади от водата, в такъв случай трябва да му се хвърли въже, гребло, вила и пр., с помощта на които той да може да излезе от водата. Ако ли няма наоколо такъв предмет, тогава трябва да си свалим палтото и да го държим за единия ръкав, а другия да го подадем на давещия се. Най-важното е да не губим присъствие на духа.

Много хубаво средство за спасение на давещите се са т. нар. спасителни пояси и спасителни топки, които трябва да бъдат окачени на опасните места, като мостове, водовъртежи и пр., за да бъдат своевременно използувани за тази цел.

Лечение. Изваденият от водата удавник трябва да получи спешна лекарска помощ.

Първа помощ. От народната медицина има изработена система от различни спасителни мерки. Трябва да се действува бързо и решително, защото човек не може да живее без въздух повече от пет минути. За целта трябва да се съблече пострадалият на самото място на изваждането му от водата, да се постави върху коляното на спасителя с корема надолу, за да излезе водата от устата, гръкляна и от горните части на дихателните пътища, да му се очистят устата и носът от пяната, от нечистотията и от тинята с пръст, обвит с кърпа. Да се сложи удавникът с корема надолу върху разстлано под него одеяло (с лице винаги обърнато на дясната страна), със сила да се изтеглят ръцете му напред и без да се губи време, се пристъпва към изкуствено дишане по начин, щото вдишването да продължава 2 секунди, а издишването 3 секунди, като провеждащият изкуственото дишане се води при това от собственото си дишане. Изкуственото дишане понякога може да продължава един час и повече, като при това се наблюдава главата на удавения да бъде обърната настрана, а носът и устата да не се напълнят с лиги или с повърната материя, като постоянно се избърсват.

Много пъти се е случвало след няколко часа изкуствено дишане удавеният да се съживи.

Най-главното при провеждане на изкуственото дишане е равномерността (ритмичностга) на движенията на указващия помощ на удавника.

Тялото на удавения да се стопли, като се поставят на краката му шишета с гореща вода и парни компреси на тялото.

Щом започне дишането, да се увие тялото в топли и сухи дрехи. Веднага след това да се започне енергично разтриване на краката от долу на горе под дрехите или над тях. Така също да се поставят горещи тухли или шишета върху стъпалата, между краката, на корема и в под мишниците.

Когато започне гълтането, да му се даде на няколко пъти по малко вино, горещ чай, силно кафе, лимонов сок, разтворен в топла вода или вода, в която са варени карамфил, черен пипер и дарчин, и пр.

След това да се положи съживеният на легло и да се остави да заспи.

Докато спи, трябва внимателно да се наблюдава как диша и щом се забележи, че дишането става неправилно, веднага да се прибегне пак до изкуствено дишане.

След съвземането да не се поставя в много топла или затворена стая.

Спасяване на пропаднал в лед

През зимата често се случват пропадания при ходене по недостатъчно здрав лед. Човекът, с когото е станало такова нещастие, няма възможност да изпълзи от водата, защото краищата на счупения лед са слаби и щом се залови за тях, под тежестта на тялото му се чупят наново. Затова и приближаването на спасителите към потъналия трябва да става предпазливо върху широки подложки, като дъски, стълби, маси, врати и др., които заемат по-голяма плоскост и не позволяват пропадане в леда при изтеглянето на пострадалия. В случай на нужда на пострадалия може да се хвърли и въже със завързана на края му тежест или да му се предаде с помощта на куче.

След изваждане пострадалият да се разтрие със сняг или студена вода, след което да се загрее, като се завие добре в топли одеяла и му се дадат възбудителни питиета (кафе, чай, коняк, вино и др.).

Даване помощ на обесен (удушен) човек

Затегнатата около шията примка оказва двойно действие: първо, тя прекъсва притока на въздуха към белите дробове и с това предизвиква задушаване, и второ, притиска кръвоносните съдове - големите артерии и вени - и спира притока на кръв към мозъка.

Първа помощ. Ако обесеният виси още, веднага да се повдигне тялото, за да не го стяга въжето, и в същото време то трябва да се разхлаби и отреже. Ако това не може да се направи, да се хване и повдигне обесеният, с което да се разхлаби налягането около шията, и в това положение да се нададе вик за помощ. След това да се свали тялото без разклащане, да се постави на легло в прохладно място така, че главата и гърдите да бъдат по-високо, и до пристигането на бързата помощ с лекаря, полицията или съдебните власти да се съблече и разхлаби всичко онова, което стяга и спира кръвообращението; да се изправят с леко натискане отстрани шийните и гръбните прешлени, гръклянът и езичната кост, ако са разместени, а после да се намокри вратът на обесения с ракия или дървено масло. Да се разгърди пострадалият и да се доближи ухо към сърцето му, за да се провери бие ли още или не.

След това бързо се изчистват устата и носът му от набралата се там слуз и се прави изкуствено дишане.

Щом пострадалият започне да диша самостоятелно, се внася в хладно помещение, напръсква се лицето му с хладка вода и се прави фрикция на цялото тяло със силно търкане, особено на ръцете и краката, най-добре докато почервенеят. Трябва да се направи и хладка клизма (25 °С) с отстояла вода.

Спасеният още дълго време се нуждае от внимателно лечение и грижи, които се състоят в изпълнение на общоукрепващи средства. Мястото на шията, гдето е била затегната примката, често се възпалява; такова възпаление се лекува с млечни компреси - с прясна и несолена извара.

Топлинен удар

Причинява се от продължително стоене в много горещо и задушно място, особено когато това е свързано със силно телесно изтощение или пък при ходене и работа с дебело облекло в горещо време при задушен въздух и облаци, или в голяма група хора, намиращи се близко един до друг.

Признаци. Студена кожа, бърз и слаб пулс, под нормална температура (35,5 - 36°С), студено и бледно лице, студена пот и голяма слабост.

Първа помощ. Да се изнесе веднага пострадалият на чист въздух и да се разкопчаят и разхлабят всичките му дрехи. Да му се дадат възбудителни питиета - кафе, чай и пр. Ако телесната температура е ниска, да му се направи или цяла топла баня (39°С за 10-15 минути), или обща суха разтривка (с четка или вълнено парче) на краката, за да се възбуди нервната система и раздвижи кръвообращението. На главата веднага се слага или студен компрес от 4-6 плата, натопени в оцет и вода наполовина (сменят се всеки час), или пък „шапка“ от сурови картофи, настъргани на ренде за дюли и полети с 50 г оцет (киснат в него 1/2 час), изстискват се и се сменят на всеки 1-2 часа. Това се съчетава едновременно или със студен компрес с вода и оцет на шията, или пък, и то е още по-добре, с лапа от 3 супени лъжици прясно смлян синап, 6 супени лъжици сол, 3 супени лъжици царевично брашно или трици и оцет колкото поеме. Държи се, докато е приятен на пострадалия.

Пострадалият трябва да лежи непременно в тъмна стая и всеки ден да му се правят клизми с хладка вода (36°С).

Слънчасване (слънчев удар)

Слънчевият удар се дължи на действието на преките и силни слънчеви лъчи в горещо и безоблачно време. Слънчасването става главно при изморяване при силна горещина, което се наблюдава по-често у неаклиматизираните хора. Наблюдава се между войници при учение, паради и походи и у работници и туристи в полето, и то най-често, когато са облечени с дебели дрехи, носят тежък товар, тичат и при това са гологлави.

Признаци. Слънчасването понякога може да настъпи изведнъж - болният пада в несвяст, не може да се вдигне, усилено диша, но по-често то започва с главоболие, тежест под лъжичката, замайване, силна жажда, лицето става синьо-червено, пулсът е слаб - може да се явят и конвулсии. Дишането е учестено. Кожата е гореща и суха, телесната температура се покачва.

Предсказание. Сериозно.

Предпазване. Да се избягва излизането на открито при силна горещина, да се носят бели шапки с предпазители на тила, да се избягват в такова време спиртните питиета.

Лечението се провежда по спешност от лекар.

Първа помощ. Народната медицина препоръчва, когато слънчасването е вече станало, болният да се занесе на сянка, да му се съблекат дрехите до пояса (или да се разкопчаят, особено на врата), да се постави в полуседящо положение и да му се сипва студена вода на главата, шията, гърдите и гърба, като същите се разтриват, или да му се поставят студени компреси на главата и гърдите, натопени най-добре във вода и оцет наполовина, и ако условията позволяват, компресите да бъдат съчетани и с коремен компрес и „мокри чорапи“, натопени в същия разтвор, като се сменят, щом се затоплят. Добре е главата (темето) да се налага или с хладък селски хлебен квасец, или с лапа от чеснов лук, счукан и разбъркан с оцет, или пък с листата на репей, намазани с кисело мляко или зехтин. Да се поднесе на болния и амоняк (под носа) и ако дишането му стане трудно и неправилно, да се предприеме изкуствено дишане. Ако е възможно, да му се направи веднага и една топла клизма (36°С) с 1 л вода и 1 лъжица сол. На болния освен студена вода - обикновена, медена или лимонена, или пък студен чай, други напитки, особено спиртни, да не се дават. Полезно е в ушите на слънчасалия да се слагат всеки 2-3 минути памучета, натопени в солена вода (на половин чаша вода 1 чаена лъжичка сол).

По-късно може на главата да се слагат студени компреси, натопени или в пресен сок от краставици, или в разтвор от сода бикарбонат (1 чаена лъжичка сода на чаша студена вода).

Удар от електрически ток

Удар от електрически ток се получава при съзнателно или несъзнателно хващане на неизолиран електрически проводник.

Признаците зависят от силата на тока. Слабият ток произвежда само слабо сътресение, докато силният ток (електрическото осветление) изведнъж причинява силни гърчения във всички мускули, поради което пръстите още по-здраво стискат жицата, а това може да доведе и до смърт.

Лечение - провежда се по спешност от лекар.

Първа помощ. Да се отдръпне пострадалият от електрическия проводник. Това обаче трябва да стане с най-голямо внимание, защото лицето, което дава помощ, може да бъде постигнато от същата участ, тъй като електрическият ток може да се предаде и нему чрез тялото на пострадалия. Ето защо много важно е да се отведе преди всичко токът в земята, като се пререже жицата с лопата или секира, които имат суха дървена дръжка, или пък да се отдръпне пострадалият с помощта на преметнат през тялото му ремък или сухо въже. След това, преди да се хване пострадалият, ръцете трябва да се пъхнат в гумени ръкавици или ако няма такива, да се увият в дебел и сух плат (мокрите дрехи са добри проводници), да се обуят галоши или да се застане върху суха дъска. При това действие да се следи тялото на пострадалия да не се допира до никакви метални предмети от окол-ната среда и да се хваща само за дрехите. Допиране до необлечени части да се избягва. Ако пострадалият е хванал жицата с ръката си, пръстите му се освобождават един по един. Понякога е достатъчно само да бъде повдигнат от земята, за да се прекъсне веригата на тока. След това пострадалият се поставя на земята и се разкопчават всичките му дрехи. При нужда трябва да се приложи изкуствено дишане, което трябва да продължи няколко часа, макар пострадалият да не дава никакви признаци на живот. Изкуственото дишане трябва да се извършва от 2-3 лица, които да се редуват.

Удар от гръм (светкавичен удар)

Гръмотевицата, мълнията е електрическо явление. По външния си вид мълниите са най-различни: ивицообразни или линейни, кълбообразни и във вид на броеница. Напрежението на тока в мълниите се измерва в милиони волта.

Увредите от гръм (мълния) приличат на тези от електрически удар, но с високо напрежение.

Признаци. В зависимост от степента на удара може да настъпи само слабо сътресение със замайване или пък да се получат много силни конвулсии с пълно безсъзнание, парализа или моментална смърт. По кожата на пострадалия от гръм често се образуват т. нар. знаци на тока. В едни случаи те имат вид на белезникавосиви петна, а в други съответните участъци на кожата са сухи, плътни, малко повдигнати над повърхността, с вдлъбнати центрове, със сиво-бял цвят, прилични на мазоли. Като характерни фигури, образувани по кожата след удар от гръм, се забелязват дървовидно разклонени линии.

Първа помощ. Трябва добре да се помни, че при удар от гръм липсата на признаци на живот у пострадалия често пъти е привидна - смъртта понякога е лъжлива. За целта до идването на бърза помощ (лекар) народната медицина препоръчва пострадалият да се положи на земята, да му се разкопчаят и разхлабят всички дрехи около шията и гърдите, да се разтрие тялото му с оцет. Ако пострадалият е в безсъзнание, да му се направи изкуствено дишане. То трябва да продължи дълго време, защото понякога са нужни няколко часа, докато дробовете започнат пак самостоятелно да работят. Докато пострадалият е в безсъзнание (привидна смърт), не бива да му се налива никаква течност в устата.

Бодежи и силни болки от засегнат нерв

Наблюдават се при силна настинка. Болният усеща промушващи болки на засегнатото място.

Лечение. Търси се медицинска помощ.

В такива случаи ние предлагаме следното народно лечение.

Първа помощ. При бодеж на болното място да се тури един жълтък от яйце, посипан със захар, и да се залепи с памук или чиста вълна. Ако на другия ден болният не се чувствува по-добре, да се повтори.

Може на болното място да се залепи и един лист от лопен, намазан с чист мед и посолен с черен пипер на прах. Или се изпича хляб от трици и докато е горещ, се напръсква с оцет; с горещия хляб се парят болните места, докато болката премине.

При силни и нетърпими болки (ишиас или др.) върху засегнатото място да се залепи една ивица от прано хасе, намазано с един жълтък от прясно кокоше яйце и поръсено с черен пипер, отгоре вълнен бинт. Сменя се два пъти в денонощието. След като мине болката, да се лекува причината, която я предизвиква (ишиас и др.).

Ако има болки по цялото тяло, тогава засегнатите места да се налагат с пресни листа от див кестен.

Изкуствено дишане

Под влияние на силни душевни вълнения, уплаха, сътресение, електрически ток, задушаване от отровни газове, хлороформ или друга упойка, удавяне, обесване и други подобни случаи настъпва прекратяване на дишането и ако на пострадалия не се даде веднага нужната помощ, може да последва парализа на сърцето и смърт. За предотвратяване на смъртта в такива случаи често се налага да се пристъпи спешно към изкуствено дишане. То почива на принципа на духалото - механическо разширяване на гръдния кош, за да се изпълни с въздух, и механическо стесняване, за да се изпъди влезлият въздух. То трябва да се извърши от опитен човек, защото иначе вместо полза може да се напакости. Изкуственото дишане трябва да бъде бързо, настойчиво, хладнокръвно, методично и решително. За целта пострадалият да се изнесе на чист въздух или да се отворят прозорците, да се разкопчаят всички дрехи и връзки.

Пострадалият да се сложи на гръб, дрехите му да се откопчаят, езикът му да се изтегли с една кърпа и ако няма кой да го държи, тогава с една широка кърпа да се върже на брадата. Под раменете и плешките му се слагат свити като възглавница дрехи, за да изпъкнат гърдите, да се обтегне шията и увисне главата назад. След това да се клекне зад главата на пострадалия и да се хванат ръцете му за лактите и леко, но енергично да се вдигат нагоре (2 секунди) и свалят към гърдите (3 секунди). Малко почивка (4-5 секунди), отново да се вдигат и свалят ръцете, пак почивка и т. н. Най-малко 2-2 1/2 часа да се прави опит за съживяване, като в същото време стъпалата на краката на болния да се четкат или трият с четка или мокра кърпа. Щом пострадалият се съживи (това ще се познае по слабите въздишки, които ще почне да прави), трябва веднага да се затопли.

Този начин е много добър, но е уморителен и е по-добре да се прилага от две лица. Едното работи с лявата, а другото с дясната ръка на пострадалия. В случая и двете лица клякат до него при плещите му от двете страни, обърнати едно към друго. При тези последователни движения без груби насилия се извършва не само вдишване и издишване, но и лек масаж на сърцето.

За ускоряване на резултата от изкуственото дишане се препоръчва да се изпробват и другите предложени от народната медицина средства за съживяване:

а) дразнене на кожата с разтривки (рефлекторно възбуждане на дихателния център);

б) поставяне на топъл компрес върху сърдечната област.