Здравни съвети. Дишане и чист въздух

[Ани]

ЗДРАВНИ СЪВЕТИ.

ДИШАНЕ И ЧИСТ ВЪЗДУХ

Дишането е една от най-важните функции на организма. Човек може да прекара известно време без храна, без вода, но без да диша - само няколко минути.

Животът и здравето на човека зависят не само от дишането, а и от правилното дишане.

С вдишването на въздух в белите дробове на кръвта се дава кислород, без който не може да се осъществи обмяната на веществата (храненето) в клетките на тялото. При обмяната кислородът се съединява с въглерода и образува въглероден двуокис, който се отделя при издишването.

При спокойно дишане здравият човек поема около половин литър въздух и изкарва толкова навън. Понеже възрастният здрав човек диша средно около 15 пъти в минута, то така той употребява 7,5 л въздух за 1 минута; за 24 часа - около 10 000 л.

При непълноценно дишане кръвта страда от недостатъчен приток на кислород, от което пък страда повече или по-малко целият организъм.

При правилно дишане, което ще опишем по-долу, организмът получава необходимото за нормалните функции количество кислород.

Процесът на вдишване и издишване продължава непрекъснато и от него зависи човешкият живот. Смъртта при удавяне настъпва именно защото, потопени във водата, не можем да се освободим от използувания въздух, нито да вдишваме чист отвън. Ние всички трябва да избягваме дишането на нечист въздух, тъй както отказваме да пием замърсена вода или да ядем нечиста храна. А понякога въздухът, който дишаме, може да бъде много по-нечист от водата и храната, които употребяваме. Има хора, които в будно или спящо състояние прекарват с часове, събрани в затворени помещения, като продължават да вдишват нечистия въздух, издишван от тях самите и от техните другари. За щастие въздухът е толкова лек и толкова лесно се разпространява, че прониква и през най-малките отверстия. Така че когато вратите и прозорците са затворени, всякога се намира между стените и покрива, между прозорците и вратите някоя междина, която позволява на външния въздух да влезе в стаята. Да се живее и работи на чист въздух обаче е най-доброто средство за избягване на много заболявания.

Естествено трябва да се знае по какъв начин може да се запази чист въздухът. Той е абсолютно необходим за всички, особено за децата, за болните, за училищната младеж, която никога не трябва да забравя следния съвет: учащият се трябва да прекарва всеки ден по два часа в движение на чист въздух.

Дворни клозети, шахти (помийни ями), боклуци, торища, домашни животни и др., когато не се очистват своевременно, развалят въздуха. Много лош и все пак обичай е да се плюе по улиците и дворовете, а храчките са много опасни. Друг лош навик е да се хвърлят на улицата остатъци от храната, като се оставят да се развалят и така замърсяват въздуха. Ако обаче всички тези остатъци биха били заровени под земята, би се избегнало замърсяването на въздуха и би се добил добър тор. Това е една предпазна мярка, така проста и така лесно изпълнима.

Смяната на въздуха е ефикасно средство за лечение на скритите трески и на други болести. Обичаят да се променя климатът (отиване на курорт) не е нищо друго, а приложение на принципа, на който се основава лечението с въздух. И действително връзката, съществуваща между здравословните условия и въздуха, който се диша, е така жизнена, че благотворното действие на една малка промяна се чувствува непосредствено. Човек може да отиде от едно село в друго или да се премести от една в друга къща. Дори преминаването от една в друга стая на същата къща често извиква у болния подобрение и голямо облекчение. Естествено обаче промяната трябва да е за по-добре. Така например болест, предизвикана от влажен въздух, не може да се лекува, като се отиде в още по-влажно място. Значение има промяната на целия комплекс от климатични фактори: слънчево облъчване, ветровитост, влажност на терена и т. н., които трябва да се преценяват трезво.

Дишането оказва влияние върху всички функции на живия организъм. Правилното дишане е враг на запека, то улеснява храносмилането, като притиска диафрагмата, извършва автоматически масаж на коремните органи, действува върху черния дроб, жлъчното отделяне, червата и бъбреците, разрушава отровите и отпадъците и по този начин поддържа здравето и отдалечава настъпването на старостта.

Последиците от неправилното дишане са такива, че разстройват организма, като го подготвят за заболяване не само от хронични, но и от остри заразни болести, като например грип, ангина, дифтерит, пневмония и туберкулоза.

Когато дихателните функции се разстроят, количеството на кислорода, което се поема от кръвта, намалява, а също така и изхвърлянето на въглената киселина. Превръщането на венозната кръв в артериална става недостатъчно. Първо последствие: защитната сила спрямо болестите намалява. Значи не само микробите, но и намалените защитни сили са виновни за възникване на много от болестите. Още от първия ден на човека дишането означава живот, т. е. да дишаме значи да живеем.

* * *

Според начина на дишането различаваме ребрено (предимно у мъжете) и коремно (предимно у жените). Според дълбочината на дишането различаваме дълбоко и повърхностно. Освен това дишането бива носно и устно.

Външно дишане

Под външно дишане се разбира поемането на външния въздух в белите дробове и издишването на употребения въздух чрез действието на гръдния кош, диафрагмата и коремната стена. При външното дишане вътре в дробовете става смяната на въздуха. От пресния вдишан въздух кислородът се предава на кръвта, а се взема от нея въглероден двуокис. Поемането на въздуха, обмяната му вътре в белите дробове и вдишването му с всичките придружаващи го телесни явления съставляват външното дишане. То се извършва несъзнателно. А дишането е много важно за нашето здраве. Смята се например, че за развитието на атеросклерозата, особено мозъчната и бъбречната, значение има недостигът на кислород, т. е. недостатъчното, непълното дишане. Ние трябва съзнателно да се грижим за усъвършенствуване на нашето дишане. С това ще постигнем неочаквано засилване на здравето и устойчивост срещу различните болести. Всички упражнения и движения за усъвършенствуване на външното дишане обхващат понятието дихателна гимнастика.

Вдишване. Извършва се чрез активно разширение на гръдния кош. Поради действието на мускулите на гръдния кош за вдишване ребрата се издигат така, че гърдите и ключиците се издават напред. Долният отвор на гръдния кош се разширява, разширява се и цялото гръдно пространство. При това разширение на дробовете, което е резултат от разширението на гръдния кош, навлиза въздух отвън през носа и дихателната тръба вътре в дробовете. Дълбокото вдишване следователно не се извършва от дробовете, а е работа на мускулите на гръдния кош и диафрагмата. Според това, дали мускулите за вдишване на гръдния кош или диафрагмата вземат повече участие във вдишването, говорим за гръдно или коремно, т. е. диафрагмено вдишване. При пълно вдишване, което изпълва с въздух както горните, така и долните части на дробовете, действуват едновременно мускулите на гръдния кош и диафрагмата.

Издишване. Извършва се чрез намаление на гръдната кухина. Сега ребрата се връщат в първоначалното си положение, както преди вдишването. Ключицата и гърдите спадат, долният отвор на гръдния кош става по-тесен по силата на отпускане, обратно на еластичното напрежение, което се получава при вдишването. Слязлата надолу диафрагма при вдишването издава корема напред, докато при издишването се връща обратно нагоре.

Модерната гимнастика на дишането отдава голямо значение на правилното издишване, защото след всяко силно издишване следва от само себе си дълбоко вдишване.

Дълбоко вдишване и издишване значи пречистване на дробовете с въздух и насищането им с кръв. С дробовете, които са правили дълбоки дишания на открито, можем да се браним срещу много гръдни болести. При случай на астма или други гръдни заболявания бихме могли да допринесем много за оздравяването чрез подходящи за болния дихателни упражнения. При това ще трябва да отбележим, че много е вредно, ако пушачът при дълбоко вдишване заедно с въздуха вдишва и пушека от своята цигара. Това запълване на дробовете с тютюневия пушек е безкрайно вреден навик.

Коремно дишане. То произлиза най-вече от дейността на диафрагмата. При този начин на дишане диафрагмата изменя своето положение, като при вдишването слиза надолу, притиска предната стена на корема, която благодарение на своята еластичност излиза малко напред. При издишването диафрагмата се качва нагоре и с това се прибира стената на корема; тя приема предишното си положение и даже малко се притегля навътре. Най-лесно можем да го усвоим с помощта на следното упражнение:

Основно положение. Ляга се на пода по гръб, леко облечен (гол) с ръце хванати зад главата.

Дишане. Дълбоко, вдишва се през носа, като коремът се разширява (издухва) до последната възможност. Издишва се през носа, като коремът се свива, колкото е възможно. Повтаря се 5-10-15 пъти. По този начин може без труд да се научи коремно дишане.

Дълбокото дишане се е практикувало още от най-старите лечители - богомилите. Напоследък на него се обръща особено внимание и се сочи като средство за лечение на високото кръвно налягане, смущенията в критичната възраст и атеросклерозата.

Основно положение. Седнал или застанал съвсем прав (по войнишки).

Дишане. Диша се през носа. Спокойно, не бързайки, се вдишва въздух, като се изпълва отначало долната част на белите дробове. За тази цел се отпуска диафрагмата, която наляга на коремните органи и изпъва стените от коремната кухина. След това се изпълва средната

27 Природолечение и природосъобразен живот част, като долните ребра отиват встрани и се изпъчва гръдната кост. Накрая се изпълва горната част, като се разширяват горните ребра и горната част на гръдния кош. При това последно движение долна-та част на коремната кухина малко се огъва навътре, което дава на белите дробове достатъчно силна опора и спомага за изпълване на горните негови отдели.

На пръв поглед изглежда, че тази форма на дишане се осъществява с три различни движения. Такова заключение е неправилно. Вдишването е непрекъснато, целият обем на гръдната област се разширява с едно движение. Избягвайте прекъснатите движения и се стремете да постигнете спокойно и непрекъснато движение. Практиката не ще закъснее да овладее стремежа да се разделя дишането на три и в резултат ще се получи равномерно и непрекъснато дишане.

Задръжте дишането за няколко секунди - от 5 до 10, по-голямо задържане е вредно.

Издишайте бавно през устата, като че ли свирите с нея, без да издувате бузите си, задържайте гръдния кош в едно и също положение, като лекичко свивате коремната кухина. Щом като поетият въздух излезе от белите дробове, ослабете мускулите на гръдната и коремната кухина. След малка практика тази част от упражнението е вече усвоена и ще се извърши автоматически.

Дълбокото дишане, прилагано по 7-15-20 пъти на ден (като ежедневна дихателна гимнастика), регулира дихателните движения, укрепва волята, създава ясен ум, весел дух и съдействува за хармоничното развитие на тялото и ума.

Да се запомни обаче, че вдишването трябва да става само през носа в каквото и положение да се намираме. Носът играе ролята на филтър. Прахът, вдишван с въздуха, се задържа в носната кухина, а самият въздух, преди да влезе в белите дробове, се затопля и овлажнява и по такъв начин се пречиства. Ако не дишаме през носа, а през устата, въздухът, както е прашен и студен, или пък есенната и димна мъгла, пропита от сажди, направо влиза в белите дробове, без да се очисти и стопли, и може да предизвика възпаление на гърлото и дробовете.

Мнозина са свикнали да покриват главата си под завивките и по този начин дишат само нечист въздух. Въздухът обаче винаги намира начин да проникне през междините на покривките. Все пак количеството чист въздух, което се получава по този начин, е недостатъчно.

Който е настинал, може да увие главата си с вълнена кърпа или нещо друго, но носът му трябва да бъде открит.

Заключение. Дълбоките и бавни вдишвания и издишвания, повторени няколко пъти през деня (сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане), не само помагат за укрепването на всички участвуващи в дишането мускули и за разширение на гръдния кош, но и увеличават количеството на червените кръвни телца, усилват въобще обмяната на веществата и с това целия жизнен процес.

Ето защо обичайте чистия въздух. Научете се да му се наслаждавате и ще бъдете богато възнаградени. Избягвайте непроветрената стая. Въздухът в спалнята трябва да бъде по възможност също тъй чист, както и външният. Не се бойте от простуда.

Вътрешно дишане

В белите дробове кръвта поглъща кислорода и се освобождава от въглеродния двуокис. Кислородът се отнася до всяка жива клетка на организма посредством най-тънките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Той е необходим за всяка дейност на организма. Този процес се нарича вътрешно дишане. Крайният продукт на вътрешното дишане е въглеродният двуокис. Той се отстранява от организма при издишването. Оттук и голямото значение на дълбокото издишване.

Носно и устно дишане

Вдишването и издишването през устата е вредно за здравето. Дишането изцяло трябва да става през носа. Само като изключение при гимнастическите упражнения може да се издишва през устата. Също и при усилените спортни игри може понякога да се вдишва през устата. Като правило обаче вдишването и издишването трябва да стават само през носа.

Носното дишане е предпоставка за по-добро здраве. Носът стопля, овлажнява, отнема праха и до известна степен пречиства от микроби вдишвания въздух. Той представлява предпазен орган на белите дробове. Вдишалият през устата въздух вреди на гърлото, на дихателната тръба и дробовете със студенината си, сухотата и вдишваните болестотворни микроби и вируси. Издишването също трябва обикновено да става през носа. Излизащият от дробовете топъл въздух сгрява отново слизестата ципа на носа, която е вече изстинала от вдишвания въздух. Той изхвърля с излизането си праха и микробите и овлажнява слизестата ципа на носа, като не позволява по този начин тя да изсъхва. Извънредно важно е заради чистотата на вдишвания въздух да се поддържат зъбите в добър ред, защото гниещите останки от храна между тях и разядените места принуждават да се вдишват вредните и с лоша миризма газове в дробовете. Затова е необходимо най-малко два пъти на ден да се мият зъбите, а устата да се плакне при лягане и ставане.

Дълбоко (пълно) дишане

Дълбокото дишане включва в себе си всички преимущества на ключичного, гръдното и коремното дишане, като при това се освобождава напълно от техните недостатъци. Дълбокото дишане поставя в действие дихателния апарат в пълния му обем, заставя да заработи всяка част на белите дробове.

Следното много просто упражнение ще ни даде ясна представа за същността на дълбокото (пълното) дишане.

Основно положение. Седнете или застанете прав (по войнишки).

1. Дишайте през носа. Спокойно, не бързайте, вдишвайте въздух, като изпъчите отначало долната част на гръдния кош. За тази цел се отпуска диафрагмата, която наляга върху коремните органи и излъчва стените на коремната кухина. След това напълнете средната част, като долните ребра отиват встрани и се изпъчва гръдната кост. Накрая напълнете горната част, като се разширят горните ребра и горната част на гръдния кош. При това последно движение долна-та част на коремната кухина малко се огъва навътре, което дава на белите дробове достатъчно силна опора и спомага за напълване на горните им части.

2. Задръжте дишането за няколко (5-10-15) секунди.

3. Издишвайте бавно (през устата, като че ли свирите с нея, без да издувате бузите си), задържайте гръдния кош в едно и също положение, като лекичко свивате коремната кухина, а с излизането на въздуха от белите дробове бавно я изпъвате. Щом като въздухът съвсем излезе от белите дробове, ослабете мускулите на гръдната и коремната кухина. Една малка практика ще ви облекчи в тази част на упражнението и веднъж усвоено, движението ще се извършва автоматически.

Не е мъчно да се забележи, че при този начин на дишане целият дихателен апарат се привежда в движение и дава работа на всяко въздушно мехурче без изключение. Гръдната кухина се изпъва във всички направления. Както се вижда, дълбокото дишане е съчетание на ключичного, гръдното и коремното дишане, които бързо се сменят едно с друго по означения ред, така че сякаш съставят непрекъснато дълбоко (пълно) вдишване.

По-голямо задържане на дишането (за непосветените в индийското дишане) е вредно - води към нервни разстройства и уврежда сърцето.

Много ще се облекчи задачата, ако упражнението се прави пред голямо огледало, като се поставя ръката на корема, за да се усеща неговото движение. При свършване на движението препоръчва се да се повдигат раменете, понеже това ще увеличи изпълването на гръдния кош и ще улесни свободния ход на въздуха в малката горна част на белодробните крила (под ключиците).

Отначало ще ви се стори трудно да усвоите дълбокото (пълното) дишане, но една малка практика ще облекчи задачата и след като усвоите новия метод, никога доброволно не ще се върнете към стария.

Очистително дишане

То е най-любимата форма на дишане при необходимост да се проветрят белите дробове.

Добре е другите дихателни упражнения да завършват с него и ние препоръчваме на нашите читатели да го правят редовно. Очистителното дишане проветрява и очиства белите дробове и целия организъм, като освежава и всички системи. Ораторите, певците, учителите, актьорите и хората от другите професии, които трябва силно да напрягат белите си дробове, ще открият, че това упражнение успокоява и повдига твърде много силите на изморените дихателни органи.

Основно положение. Седнете или застанете прав (по войнишки).

1. Вдишва се, както при дълбокото (пълното) дишане.

2. Задържа се дишането за няколко (5-10-15) секунди.

3. Затварят се устните като за свирене, но без да се издуват бузите, после със значителна сила през устата се издишва част от поетия въздух. След това за секунда се спира издишването, като се задържа вдъхнатият въздух, после пак се издишва част от него и т. н., докато се издиша всичкият въздух. Най-важното е въздухът да се издишва със сила.

Това упражнение действува по необикновен освежителен начин на всеки изморен човек. Един малък опит е достатъчен, за да се убеди читателят в неговите достойнства.

Това упражнение е необходимо да се практикува всекидневно по 10-20 пъти дотогава, докато започне да се изпълнява лесно и естествено. С него трябва да завършват другите изложени в тази книга упражнения и затова трябва да се усвои много добре.

Дишане за усилване (тонизират) на нервната система

Това упражнение се смята за едно от най-силните средства, които тонизират нервната система и възобновяват силите на уморения човек.

Основно положение. Стои се прав (по войнишки).

1. Вдишва се, както при дълбокото (пълното) дишане, и се задържа въздухът.

2. Издават се ръцете напред на височината на раменете, като се отслабват техните мускули колкото е възможно повече, но да може да се задържат в обтегнато положение.

3. Бавно се отвеждат ръцете встрани, като постепенно се напрягат мускулите и се вкарва в тях сила по такъв начин, че когато ръцете бъдат съвсем разтворени, юмруците да бъдат здраво стиснати и в мускулите на ръката да се чувствува нещо като треперене.

4. Като се държат мускулите напрегнати, както по-рано, бавно се разтварят свитите юмруци и после бързо се свиват. Това движение (разтваряне и свиване на юмруците) се повтаря няколко пъти - 2 до 10 пъти.

5. Силно се издишва всичкият въздух през устата.

6. Прави се очистите лно дишане за успокояване набелите дробове. Действието на това упражнение зависи в значителна степен от бързината, с която се свиват пестниците, и от напрежението на мускулите, а главно, разбира се, от дълбочината на вдишването.

Упражнението тонизира нервната система и развива енергия и жизненост, като влияе на нервните центрове, а чрез тях възбужда и усилва дейността на цялата нервна система, като праща силен поток от нервни импулси по всички части на тялото.

За да може да се оцени напълно упражнението, е нужно да се направи опит. Като подкрепително и тонизиращо средство то няма равно на себе си.

Практикува се 5-10 пъти поред, редувайки го (след всяко издишване) с очистително дишане.

Дишане за развитие на гласа

Основно положение. Седнал или прав, а може и в движение.

1. Вдишва се, както при дълбокото (пълното) дишане, и то много бавно, но силно, през ноздрите, като се опитва да се диша колкото е възможно по-дълго време.

2. Задържа се дишането за няколко (3-10-15) секунди.

3. Издишва се въздухът много силно с тласък през широко отворени уста, във вид на буквата О.

4. Прави се едно очистително дишане за успокояване на белите дробове.

Практикува се 5-10 пъти поред сутрин, обед и вечер, редувайки го след всяко вдишване с очистителното дишане.

Дишане за усилване и развиване на белите дробове

Това твърде важно упражнение има за цел да усили и развие дихателните мускули, а с тях и белите дробове. Ние съветваме да се обърне повече внимание на това упражнение, тъй като то притежава без съмнение големи достойнства.

Основно положение. Стои се прав (по войнишки).

1. Вдишва се, както при дълбокото (пълното) дишане.

2. Задържа се въздухът в гърдите колкото е възможно повече (5-10-15 секунди).

3. Със сила се издишва всичкият въздух през отворената уста.

4. Прави се очистително дишане за успокояване на белите дробове. При практикуване на това упражнение начинаещият може да задържи дишането си за много кратко време (5-10-20 секунди), но практиката значително ще усили способността му в това направление.

Честото практикуване на това упражнение непременно ще се последва от разширение на гръдния кош. Временното задържане на дишането след изпълването на белите дробове с въздух принася голяма полза не само на дихателните органи, но също така и на органите на храносмилането, на нервната система и на кръвта. То спомага за най-добро поглъщане на кислорода от кръвта. Известно е също, че такова дишане събира из белите дробове натрупаните остатъци и при издишването въздухът ги изнася със себе си, т. е. очистването на белите дробове може би е най-важното.

Това упражнение се прави с полза сутрин, обед и вечер по 5-10 пъти, редувайки го непременно (след всяко издишване) с очистително дишане.

Дишане за отстраняване на умствената умора и

против замайване на главата

Основно положение. Седнал, легнал или прав.

Затваря се една от ноздрите и се вдишва въздух през отворената, след това се затваря другата ноздра и се издишва през тази, която е била затворена при вдишването на въздуха. Това се повтаря 5-10 пъти.

Това дишане, освен че отстранява умствената умора, премахва или силно облекчава главоболието (мигрена).

Общо заключение. Всички изброени начини на дълбоко и бавно вдишване и издишване, повтаряни няколко пъти през деня, укрепват участвуващите в дишането мускули и разширяват гръдния кош. Те увеличават количеството на червените кръвни телца - носители на съдържащия се в кръвта кислород, осигуряват отделянето на въглеродния двуокис, подобряват кръвообращението и разпределението на кръвта, повишават тонуса на всички останали мускули на тялото, ускоряват храносмилането, поддържат храненето, повишават настроението, създават бистър ум, укрепват волята, усилват въобще обмяната на веществата и с това целия жизнен процес. Ето защо правете всекидневна дихателна гимнастика, обичайте чистия въздух и избягвайте непроветрената стая!