Изхождане по нужда. Приучване на кърмачето да сяда. Изправяне и прохождане

[Ани]

Изхождат по нужда

Изхождането по голяма нужда е тъй важно, както храненето. От малки децата да привикват навреме и достатъчно (2-3 пъти на ден) да удовлетворяват природните си нужди. Детето да не се оставя да заспи със запечен стомах, а непременно да му се направи или топла клизма (36°С), или в задния проход да му се тури малка свещичка - глицеринова (от аптеката), или пък направена от чист и нелютив бебешки сапун. Преди поставянето й свещичката да се намаже с дървено масло. След изхождане по нужда да му се постави коремен компрес, натопен в хладка вода (35-36°С) или в топла отварка от трина(37°С).

Задържането на урината може да има за последица попикаването. Затова децата не бива да изпитват фалшив срам при задоволяване на естествените си нужди.

Приучват на кърмачето да сяда

Около шестата седмица кърмачето започва по малко да повдига главичката си, но достатъчно стабилно то може да я държи след 3-ия месец. До това време не трябва да се вдига и да се държи на ръце в полуседнало положение или да се туря да седи между възглавници, защото лесно може да добие гърбица или изкривяване на тялото на някоя страна. Приучването към сядане да започва много предпазливо, и то след 3-ия месец. Само след 6-ия месец детето може да седи по-дълго между възглавници. Съвсем свободно и без опасност за здравето то може да седи след 8-ия месец и даже по-късно.

Често пъти носенето на ръце на незаякнало още кърмаче се извършва само на едната - именно на лявата ръка. В резултат тялото му се изкривява на една страна. За да се избегне това изкривяване (осакатяване), кърмачето не трябва да се оставя седнало по-рано от 6-ия месец и във всички случаи трябва да се носи ту на дясната, ту на лявата страна.

След като кърмачето се научи да седи, то започва да се опитва да пълзи. Мнозина се стараят да приучат кърмачето да пълзи, когато е на 6-7 месеца. Но това за повечето деца е твърде рано. То е полезно да започне, след като кърмачето вече може да седи, а именно на 8-9-ия месец. Пълзенето е от голяма полза, защото заякчава кръста на детето.

Изправяне и прохождат

Когато кърмачето достатъчно заякне със сядането и пълзенето, то почва по малко да се повдига на краката си и да стои на тях, на първо време неподвижно. После захваща и да движи краката си, като се държи за нещо с ръцете, и така постепенно се научава да ходи.

Разбира се, когато кърмачето все още се опитва да стои и да ходи, е необходимо да се предпазва от падане и нараняване. За тая цел почти у всички народи има различни приспособления, които го държат право. Но те са вредни, защото и когато е уморено, кърмачето продължава да стои, костите му се огъват и може да остане с крив гръбнак, с криви крака и хлътнали гърди, понеже краката, гръбнакът и гърдите отначало са слаби и не могат да издържат тежестта на тялото му.

Също вредно е кърмачето да се води все за едната ръка, защото то се криви и повдига само едното рамо (на ръката, за която го водят), а другото е спуснато надолу и може да се получи изкривяване на тялото в едната страна. За да не става това, най-добре е да се постъпва така: когато кърмачето се учи да ходи, нека се остави само (но под надзор) да се улавя за някоя пейка или тежък стол, да стои до тях или да ходи около тях; щом се умори и краката му отслабнат, то ще седне. Така без никаква вреда кърмачето ще се научи да стои и ходи.