Възпитание през училищната възраст

[Ани]

ВЪЗПИТАНИЕ ПРЕЗ УЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ

Привикване към съзнателно послушание

Много родители не обръщат внимание на разликата между сляпото послушание на малките деца и съзнателното, с готовност послушание на по-големите, а това често води до лоши последици. В съвсем редки случаи трябва да се иска от по-големите деца сляпо послушание.

Те трябва да се приучат да осъзнават и да следват само честното, прекрасното и доброто. Постепенно това, на което сме ги учили, ще стане тяхно убеждение при всички постъпки.

Привикване към труд

Насаждайте у децата убеждението, че трудът е необходим на човека, че онзи, който не работи, не е полезен на никого, че всяка работа доставя чувство на дълбоко и здраво задоволяване, докато безделието, което се вижда на някои толкова примамливо, поражда тъга, неудовлетворение и често води до неврастения, отвращение от живота, до разврат и дори до престъпления.

Макар че въпросът за избор на професия се поставя по-късно, днес всички родители се стремят да създадат от децата си учени, като че ли няма други области за дейност и развитие. Това е голяма заблуда, защото малцина достигат до нещо съществено, като се отдават на науката. Много деца биха напреднали много повече в живота, ако се посветят на практическа дейност, към която имат влечение или дарба.

В заключение, необходимо е родителите отрано да приучат децата си да живеят в близко общуване с природата и да осъзнаят, че истинско развитие на умствените и телесните способности е възможно само като се спазват неотменните природни закони.

Привикване към вежливост

Учете децата да бъдат вежливи и учтиви в обноските си към всички, особено към старите хора, защото нашата народна поговорка казва: „Дето стар не се почита, там за добро недей пита.“ Да не се присмиват на често свързаните със старостта физически и морални недостатъци.

Говорете им, че човек трябва еднакво да обича всички, без разлика на произхода, че е длъжен винаги да бъде готов да оказва помощ на оногова, който се нуждае от нея, че трябва всякога да мисли не само за себе си, а и за другите. От това човек изпитва вътрешно задоволство, което през целия си живот егоистът никога не може да почувствува.

Насаждане на самоувереност

Възпитавайте децата да имат вяра в себе си, научете ги, че човек, преди да се реши да направи нещо, трябва да обмисли и грижливо да избягва бързите решения. Но щом веднъж обмисли, не трябва да се колебае и да се отказва от решението си, освен ако му докажат, че не е прав.

Обръщайте внимание на детето върху това, че всеки човек е длъжен да встъпва в живота с определена идея, цел и с твърда увереност в постигането й. Стремежът към целта подсказва и средствата, и начините за нейното достигане.

Онзи, който се съмнява в себе си, нищо не може да постигне.

Даване на децата на добър личен пример

Много важен за децата е личният пример на родителите и наставниците. Детето в голяма степен се поддава на влияние и обикновено прави това, което другите вършат пред неговите очи. Поради това родителите трябва да се въздържат от лоши постъпки и лошо държание.

Така например, ако родителите пушат, пият, а казват на децата си, че не трябва да пушат и пият, че това е позволено само на възрастните, малко деца ще послушат съвета им. Повечето ще последват примера им, и то в най-скоро време.

Който иска да приучи децата си към скромност и въздържание, трябва сам да притежава тия качества. Даването на съвети и предупреждения е без всякакъв ефект.

Привикване към самовнушение

От полза за детето е, ако сутрин и вечер повтаря по десетина пъти фразата: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“ Тая формула спомага децата да имат прекрасно физическо и душевно състояние.

Надзор над половото развитие

Прилагайте непрекъснат надзор върху половото развитие на детето. Децата трябва да се пазят от всичко, което по някакъв начин ги възбужда полово. Особено да се избягват много солените храни, защото солта действува възбуждащо и раздразняващо и по този начин детето отслабва телесно и нервно. Също не трябва често да се дават кафе, чай, шоколад, а алкохол - никога.

Държането на ръцете в джобовете е една лоша привичка у детето, която го подтиква към онанизъм. Опитайте да го отвикнете, като му казвате, че това е невъзпитано или че има хубави ръце, че дългите тънки пръсти говорят за артистични способности, а добре оформените нокти - за силен характер. Споменете му, че много хора често съдят за човека по ръцете му. Това ще го накара да не държи повече ръцете си в джобовете и да полага грижи за ноктите си.

Тъй като децата много обичат да се вслушват в разговорите на възрастните, трябва да бъдем крайно предпазливи, когато те са около нас. Не трябва да допускаме да се водят неприлични разговори в тяхно присъствие. Нещо повече, децата трябва да привикват да презират мръсните думи и разговори и да не говорят цинизми. Възпитаният човек ненавижда мръсните и неприлични думи и обноски.

За децата е опасно и четенето на каквото им попадне. Заради това отстранявайте от тях всяка книга, която представлява и най-малката опасност за нравствеността им. Особено следете да не четат леки и порнографски романи - лошата книга разваля и тялото, и душата. Не бива да гледат безсрамни картини и филми. Децата не бива да спят с пухени завивки. Не им позволявайте да се излежават, щом са се пробудили - това води към онанизъм.

На деца не бива да се позволява да „яздят“ стобори и изгладени дървета и тояги, защото се дразнят половите им органи и се стига до онанизъм.

Трябва да се забранява всяка близост с лоши деца: „Гнилите ябълки развалят и добрите, когато стоят заедно.“

Научете децата да не се стискат и при потребност да отиват по нужда.

Вредно е за децата да гледат, когато животните се събират. Най-вредни от всичко за душата и тялото са онанизмът, педерастията и лесбийството — те погубват много деца. За да предпазите детето от тези пороци, приучете го от най-ранни години към подходящ труд, възлагайте му задачи и не го оставяйте да стои в безделие. Заниманията поддържат у детето буден дух и веселост, уморяват го и му докарват добър апетит и спокоен сън. Същевременно пазете се да не го претоварите с работа. Особено полезен е туризмът.

Ако детето се е увлякло вече в порок, не бъдете много строги, а му обърнете внимание върху голямата вреда, която ще му донесе той. С мекост, търпение и снизходителност ще постигнете повече, отколкото със строгост и безмилостни наказания. Такова дете, дори и излекувано от порока, не бива да се оставя без надзор. Трябва да се премахва всичко, което може да дразни неговата чувствителност, трябва да му се дава проста и невъзбуждаща тялото храна, да не му се дават спиртни питиета, да спи на кораво легло и да става, щом се пробуди.

Премахване на чувството за малоценност у детето

Това чувство трябва да се отстранява чрез внушение още в зародиш, защото свикне ли детето да се мисли за нищожно, по-късно като мъж или жена пак ще се чувствува така, а и другите хора не ще го ценят. Опитайте с внушение да отстранявате от децата това чувство и някои недостатъци (лъжа, кражба и пр.) и да развивате добрите качества, като през време на съня им повтаряте 20-25 пъти онова, което искате да им внушите.

Правилно използуване на ученическите ваканции

През ваканцията учениците непременно да се изпращат на почивка, за да могат да възстановяват силите си, защото при днешните усилени занятия в училище те се чувствуват винаги преуморени. Ако не почиват, рискуват да заболеят.

Срещу непокорството и своеволието на детето

За да няма конфликти между родители и деца, трябва, първо, от ранна възраст детето да свикне да се подчинява на родителите си, да чувствува тяхната власт над себе си и задълженията си към тях. Това се постига, като не се допуска то да налага своеволно исканията си, както и да не върши без позволение неща, за които трябва да пита. Второ, детето да се приучи на труд за своите и на семейството нужди. Трудът прави децата послушни и тогава недоразуменията с тях са рядкост. Трето, детето да се приучва на въздържан живот, т. е. на въздържание от каквито и да било излишества. Невъздържаното дете в годините на пубертета е цяло бедствие за семейството.

Ако всичко това не е направено и недоразуменията станат непоносими, най-добре е детето да се отдели от семейството, като се изпрати на училище в друго селище или като започне да работи и да живее на свои разноски извън бащиното семейство.