Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188

И ако днес има много хора, за които животът е изгубило своя смисъл, причината за това е тази, че те са прекъснали връзката си с извора на живота — със слънцето.

Животът, великият Живот, тече в буйна и мощна река, разливайки се изобилно навсякъде, предлагайки се безвъзмездно на всички. Това, което е най-ценно, това, което не може да се купи с никакви пари, с никакви земни богатства, ни се предлага даром.

Как другояче да наречем, освен глупци и безумни, тези, които умират от глад и жажда, а не протягат ръка да вземат храната и питието, които се намират до тях?

Съвременните хора са такива глупци и безумна. Те умират от липса на живот, когато животът е до тях. Те страдат от недоимък, когато преизобилието е при тях. А нужно е само да станат, да посегнат и да вземат.

*

Днес пролетното слънце, е в апогея си! То раздава без мярка и безспир. Всеки може да вземе толкова, колкото пожелае и —колкото може да носа. Всекиму се дава, - не се държи сметка за никого. А това, което се дава, е чисто злато, много, по ценно от земното, — слънчево злато, което, изобщо, не може да се оцени.

Който е жаден за живот, за истински живот, да не спи много, — да остави многото сън за есента и зимата, или, поне, да си легне рано, за да има време да се наспи до зори.

Който е жаден за живот, да стане сутрин рано, преди още зората на изток да се е напълно разпукнала, преди още денят да е навлязъл напълно в царството си.

Тогава, когато птичките най-хубаво, най-нежно, най-тайнствено пеят, когато във въздуха се носи някаква невидима, непонятна, неосезаема, но мощна омая, когато от вред лъха някакъв сладостен, чаровен лъх, когато цялата природа замира в трепетно очакване, тогава, в тоя ранен час, нека излезем навън всред природата, за да се потопим и слеем с безбрежния океан на великия живот, който Бог ни дава, да почерпихме колкото искаме, и колкото можем да носим, от истинските, нетленни съкровища на живота.

*

Обновяващата сила на слънцето, казва Учителят, е най-могъща през пролетта, от 22 март до 22 юни. Тогава земята, заедно с всички живи същества, които са на нея, е много по-отрицателна по отношение на слънцето и затова с много по-голяма жажда възприема неговите енергии, отколкото през останалите годишни времена.

Същото нещо се отнася и до денонощието, което може. да се вземе като една малка година или обратно. Това, което е пролетта за годината, това същото е утрото за денонощието. Сутрин, преди изгрева на слънцето, земята е най-отрицателна и затова най-силно възприема неговите енергии. Човек, бидейки свързан със земята, е подчинен на същия закон.

Затова излизането сутрин рано и посрещането на слънцето всред природата нито е глупост, нито е суеверие или идолопоклонство, както мислят някой, а напротив — то е поставяне на човека в хармония с великите закони на могъщата жива природа, то е черпене на безценни енергии от нейния безграничен резервоар.

Глупост, невежествено нехайство и престъпление, дори, е да спиш или да се излежаваш до късно сутрин, особено през пролетта, когато животът най-щедро се разлива, и когато най-лесно можеш да го приемеш в себе си. А да станеш рано и да посрещнеш изгрева на слънцето всред природата, е високо разумен, истинско-човешки и дори божествен акт.

*

Учителят казва, че, от зазоряването до изгрева на слънцето, неговата енергии, действат най-много върху нервната система и я засилвате и оздравявате; от изгрева на слънцето до девет часа те действат най-вече върху кръвоносно-дихателната система, а от девет до дванадесет часа слънцето действа предимно върху храносмилателната система на човека. А след обед. изобщо, лечебната сила на слънчевата енергия е по-слаба.

Това трябва да се има пред вид от тези, които се нуждаят от слънце лекуване.

Има хора; които не могат да издържат силните слънчеви лъчи. Те трябва да започнато със сутрешното слънце и постепенно да привикват на по-силни лъчи. Изобщо, слънчевите бани са най-целесъобразни до обед.

*

Който пропусне изгрева — утрото на деня, — той е пропуснал, в известен смисъл, целия ден.

Който пропусне пролетта — утрото на годината — и не я използва да се обкови и подмлади, физически и духовно, — той е пропуснал цялата година.

Не оставяйте животът да отмине покрай вас, и да гледате подире му, когато имате всичката възможност да го приемете и оползотворите за свое и общо благо.

Легнете си рано, за да станете рано. Легнете си с мисълта да се събудите навреме, и наистина ще бъде така. Вечеряйте рано, подгответе се от вечер, за да можете сутринта да приемете своя дял от Божествените дарове на слънцето.

Прави това редовно през пролетта и лятото, ставай рано винаги, излагай се по-вече на слънце, и ти ще се подмладите и обновиш.

Ако си болен — ще станеш здрав!

Ако си изгубило смисъла на живота — отново ще го мериш!

Ако работите ти са объркани — ще се оправяте!

Защото, в утринните часове на деня, в ума ти ще проникне светлината на здравата мисъл, в сърцето ти ще проникне любовта, и в цялото ти същество ще проникне лъхът на вечно новия безсмъртен живот.

А те са. които ще ти дадат всичко, от което се нуждаеше, те са, които ще превърнат всяко зло в добро.

Това не е теория, не е фантазия, а жива реалност.

И всеки, който има желание и воля за това — ще я опита!

С. К.

От слънцето идва животът ни. Да го посрещнем сутрин рано. Да се изложим на неговите лъчи. Да бъдем съдове, готови да приемат неговия живот.

Ани · 10 Април, 2020

* * *

Аз — слаб съм, във съмнене,

не снемай, ах! от мене,

десница свята Ти . . .

Когато сред неволи

душата Теб се моли

Ти — милост изпрати.

* * *

Той Един е — който ясно

направлява всяка твар.

Той Един е — най-прекрасен

нам защитник и другар .. .

Той във нас е — Той навсъде

рони благ и светъл зов:

„мир да бъде, мир да бъде! . . .

във сърцата и любов“ . . .

Пенчо П. Русенов

Ани · 10 Април, 2020

Да събираме!

„Събирайте си съкровища на небето, дето нито молец, ни ръжда разяжда и дето крадци не подкопават, нито крадат“.

Ев. Матея 6:20

Да събираме! Какво може да събира един човек? — Само разумното, положителното, благородното. само вечното, вложено като капитал в душата му. И може да събира тия нетленни богатства само оня, който е станал ученик на великият живот, в който се е пробудило разумното и възвишеното. Само едно може де събира човек, което като постави за основи на живота си да го направи гражданин на онова бленувано царство, което всеки носи като копнеж дълбоко в себе си — това е Божественото.

С усилието на волята и умението си, човек може да събере грамадни материални богатства, каквито виждаме в широкият свят, но те не остават за дълго. Ние виждаме, че ония, които са имали големи богатства, а не са изпълнили Божественото, не са били послушни на гласа на душата си, то не е останало в тях. По незнайни причини то изчезва от тях, разпилява се. На тях се е дала възможност да проявят своето благородство, да проявят божественото в себе си, но са се отказали. Послужили са на личното, на егоистичното. Природата е имала доверие да ги направи касиери, а те са злоупотребили, както злоупотребяват слабите и нечестни натури, поставени като касиери на някоя банка. Това виждаме не само в частният живот на човека, а така също и в общественият и в целокупният.

От каквито клетки е съставено едно тяло, такова е тялото. Ако клетките са недъгави и тялото ще бъде недъгаво. Ония общества и народи, на които се е дало възможност да станат проводници на възвишени, благородни и божествени идеи и са ги спънали те скоро изгубват тия условия. Поучителен пример ни представят еврейският народ, Римската империя, Египет, Вавилон и др. които са постъпили несправедливо и изкористили всичко. Еврейския народ изгони Божественото от себе си, но се пръсна по цял свят и до днес не може да намери кът по земното кълбо, отдето да не го гонят и преследват. За сега единственото спасение за него е да започне да събира нетленно богатство — да потърси Божественото, да потърси и намери живият Христос, който е готов винаги да даде помощ и извади от калта ония, които искрено Го потърсят с всичката си душа и дух.

Римската империя прогони евреите, изгаряше християните, устройваше зрелища и покушения върху ония, които служеха не живият Бог, но от нея не остана нито помен.

Единственото нещо, което може да даде една трайна култура, е Божественото, службата на възвишеното, благородното и красивото — на живия Христос, защото в него законите не се създават, а са вечно и неизменно начало. Те са основа, те са среда, според които трябва да се нареди и приспособи живота, а не те да се изменят и пригодят според нашите изисквания и схващания.

Да събираме ония богатства, които никой не може да ни отнеме, да работим за придобиването на ония нетленни условия, с които можем да бъдем полезни на колективния живот, това е прямата ни задача.

Да се свържем с целокупния живот. Да се свържем с извора, с Бога и сами да станем извори, през което да блика онова благо, което носи свобода, светлина, мир и радост.

Днес е нужно да се родят нови човеци, носители на това, именно, истинско богатство. Те няма да се родят като бебета, а всички будни и жадни за Божествена любов души да се родят в новото, да възприемат Божественото за да се сложи начало на новата култура. Впрочем, тя е започнала. Нейното начало е сложено. Остава само ония. които са готови да я проявят, да изхвърлят от себе си ръждясващият елемент и възприемат неръждясващият — Божественото.

N

Ани · 10 Април, 2020

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.

Епохата на Сина Человечески

(из неделната беседа – „Лотовата жена“, 21.03.1937 г.)

Ще говоря за Лотовата жена, като я вземам като един символ. Това е едно историческо събитие. Но има един паралел в живота — туй. което става в историята, в живота на цялото човечество, става и в отделния човек.

Нещата не стават случайно, произволно. За онези, които разбират живота, те виждате, че живота е проникнете от една възвишена мъдрост. Думата мъдрост подразбира един разумен ред и порядък. Всеки, които се подчинява на този ред и порядък, за него нещата вървят по мед и масло.

Лотовате жена не беше лоша жена, тя беше много добра. В семейството на Лота преодоляваше женския принцип. Той нямаше синове. Той имаше две дъщери, които заедно с баща си напуснаха Содом и Гомор. Лотовата жена беше много любопитна. Като излезе от Содом и Гомор, каза й се да върви напред, без до се обръща назад. Но тя искаше да знае какво ще стане, имаше желание до види какао ще стане с Содом и Гомор. И както разправя легендата, тя се превърнала в един солен стълб. Това нещастие я постигна защото не послуша божия съвет, божия глас, да върви напред, без да се обръща.

Такава е съдбата на хората винаги, когато, вместо да слушат божествената мисъл, която работи в тях, те слушат своите желания. Не са човешките желания. които ще оправят света. Злото в живота иде тогаз, когато човешките чувство и желания станат ръководно начало в живота на човека. Щом човешките желания станат ръководно начало, тогаз идват най-големите нещастия в света, човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик божества н принцип, който работи в света.

„И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго“. В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства.

Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип. Първоначално, когато се създаде човек, а тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че е създал човека по образ и подобие свое. Значи, в тази златна епоха на човечеството. Бог създаде първия Адам, които не е слязъл на земята. Вторият Адам, който слезе на земята, на физическия свят. е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна дихание на живот. Той представя мъжкия принцип. И понеже този втори Адам беше недоволен, че няма другарка, Бог го приспа и изведи две ребра, от които му направи другарка - жената. До тогаз човек е имал 13 чифта ребра, като изваждат две ребра, останал с 12 чифта ребра.

Сега като ви говоря така, не защитавам нито мъжете, нито жените. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и жената. Вторият Адам — това е втората епоха, наречена сребърна епоха, — роди трима сина: Каин, Авел и Сит. Каин уби брата си Авела и след това се роди третият син —Сит. Историята на Адема се преповтаря и с Ноя — в друга вариация: един от синовете Ноеви се подигра с баща си. И с Лота се преповтори същата история. Лотовеате жена не послуша да не се обръща назад. Това е същото, което се каза и на първите човеци, де не бутат дървото на познание на доброто и злото. Та, нещастията на хората идат все от малки работи. От една ябълка, или. както казват българите, от един крив поглед. Таке се нареждат всички работи, примери от всички епохи. Когато настъпи епохата на Сина Человечески, тогава всички епохи на миналото ще действат едновременно. Тогава и Каин ще действа, ще убие брата си, и Лотовата жена ще престъпи заповедта и ще стане на солен стълб, и двете му дъщери ще направят престъпление, и синовете не Ноя, ще се подиграят с баща си. Сега е времето на епохата на Ноя, когато синовете не почитат баща си. Казвам: така ще бъде и в епохата на Сина человечески. И онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши света. Той едва сега започва.

Лотовата жена представя човешкото сърце.

А всички противоречия в живота произтичат от човешкото сърце. Следователно, желанията на човека, все ще го накарат да погледне назад. Няма защо да се връщаме назад. Мнозина искат да знаят, какво са били в миналото. За миналото не говорете. Не бутайте миналото. Всички онези, които искат да вървят напред, трябва да гледат към бъдещето. Бъдещето е пред нас. Бъдещето днес ще се реализира. Бъдещето на човека седи в разумния живот, който се организира. Там хората ще се разбират. ще се познават. Разумните хора ще се разбират като братя, но и законите на тези хора ще бъдат написани в техните сърце. Хората на новата епоха, която иде, няма да се съдят, гробища, затвори, болници няма да имат, убийства няма да стават. Това ще бъде епоха на царството Божие на земята.

Всеки разумен човек има едно предназначение в света. Това трябва да се вложи в съмнението на разумните хора. Ако мислите, че сте дошли като странници на земята, без никакво предназначение, вие се лъжете.

Всички хора трябва да знаят от къде са, дошли, защо са дошли на земята и къде отиват.

Всички вие трябва да имате ясна представа за човека, за неговото предназначение и за неговия път, за да разбирате живота и Божиите пътища. Но за да добием това познание за човека, необходимо е да имаме будно съзнание, необходимо е да имаме светлина а ума. Без светлина, никакво познание не може да има. Когато любовта проникне в човешкия ум, тя внася тази светлина, която ни дава възможност да проучим и познаем човека в неговото сложно естество. Без любов и Бог е нещо непознато за нас. И всякога, когато се приближаваме към Бога да го изучаваме, нас ни е страх. Бог прилича на един голям, дълбок океан. Като не знаем да плуваме, страхуваме се да не се удавим.

И съвременният живот е един голям океан и в този океан на живота стават големи бури. Ние виждаме как хиляди хора. хиляди кораби потъват в този океан, защото хората не знаят да плават и не разбират законите на морето. Съвременните хора потъват в океана на живота, защото нямат любов, нямат знания. Но новата епоха, за която ви говоря, иде вече. А тя е епоха на любов, не знание, на светлина. И съществата, които носят и които ще реализират тази висока култура, са вече на земята. Те ще оправят света. По кой начин ще стане това оправяне, ще го види те. Ние не можем да изложим техния плен.

Всички разумни хора, всички хора, които се стремят към новото, всички хора, които имат един висок идеал, ще вземат участие в прокарването на този план. В този план е включено благото на всички същества; в този план е включена свободата на всички хора. При днешното ви състояние вашия ум има известни мисли, които ви препятстват де разберете истината. Въпреки това. искате да бъдете свободни, а свободата не може да дойде без истината. Здравият, умният, добрият човек може да бъде свободен, но болният, глупавият, лошият, не може да бъде свободен.

Когато ние изгубим вътрешната връзка на живота, ние изгубваме свободата си. Щом я възстановим, заедно с нея ще дойде и свободата. Ние търсим здраве, богатство, но всички тези неща зависят от човешкия дух, от човешката душа, от човешкия ум и от човешкото сърце. И понеже съвременните хора търсят свободата, здравето и богатството вън от разумният живот, затова постоянно търпят разочарования в живота. Само когато хората влязат да живеят в разумния живот,. те са пред прага на новата епоха на Сина человечески. За да влезете в тази епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа влизането на Царството Божие а човека. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.

За да остане завинаги Царството Божие у вас, трябва да дадете ход на доброто, което е скрито дълбоко във вашето естество.

Но вие, по едно стечение на обстоятелствата. сте допуснели злото в себе си. което противодейства на Царството Божие. Сам по себе си, човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка И с тази присадка Бог ще се разправи.

В цитирания стих за Лотовате жена се вижда, че в човека има желания, които трябва да се подчинят на доброто. Лотовата жена показа непослушание и понеже Бог беше предвидел това, казва, че ще отнеме на човека каменното сърце. Каменното сърце, това е Лотовата жена. Това показва, че в бъдеше жената ще вземе друго положение. Днес жената търси пътя. Казвам на жените: Всяка майка, като зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва де напише този закон в сърцето на този син. Сега идат проповедници в света и проповядват че не трябва да се убива, че не трябва да се прави зло, но да се прави само добро. Те проповядват едно, а майката проповядва друго. Тя пее на сина си в люлката войнишки песни, да стане голям войник.

Друга песен трябва да пее майката на сина си. Знаете ли каква е силата на човешката мисъл? Какво ще стане, ако всека жена отива да се оплаква от мъжа си? Жените ни най-малко не трябва да се оплакват от мъжете си. По-добри мъже от тези, които сега имат, Господ не може да им даде. И мъжете не трябва да се оплакват от жените си. По-добри жени от тези, които сега имат, не могат да им се дадат.

Често ние се спираме върху идеята, че сме чеда Божии. Да бъдеш чадо Божие, това е мощното в света. Сега ние живеем в най добрата епоха от досега съществуващите. В бъдеще ще има по добри епохи, но това е въпрос на време. Преди тази епоха, хората са живели още по-лошо. И след всичко това. вие се осмелявате да казвате, че не можете да живеете добре. Не може да се живее добре в света без едно ново съзнание, без нова обстановка на нещата.

Нова мисъл трябва да се всади в човешкия ум. Ако тази нова мисъл се всади в човешкия ум, тогава в света ще може да се даде ново направление на нещата, ново направление на човешкото възпитание. Човек трябва да знае как да започне възпитанието на младото поколение. Възпитанието на човека трябва де се почне от човешкото сърце. И тогава човешкият ум трябва да се тури като метод. Трябва да знаем, какво да се развива в човека. Когато възпитавате човека, вие трябва де знаете как да регулирате в него страха. Ако е много горделив, трябва да знаете как да урегулирате неговата гордост. Ако е фанатик. трябва да знаете как да урегулирате този фанатизъм — фанатикът мисли, че като неговите възгледи няма други в света. Който се наеме с възпитанието на човека, той трябва да знае как да урегулира неговите възгледи. Ако срещнете човек, у когото вярата е слабо развита, трябва да знаете как да постъпвате с него, за да развиете вярата му. Ако чувството на приятелство у някой човек не е развито. трябва да му съдействате да го развие. Майката трябва да създаде това нещо у своето дете. Още в начало, докато е в утробата й, тя трябва да внесе тези чувства в детето си.

Ако желае и знае как майката може да създаде гениален син. А същевременно тя може да създаде и един глупец.

Ако в бременността си майката се тревожи много, тя не може да създаде някакъв гений. Докато е бременна, майката трябва да се занимава с най-хубави работи: с музика, с изкуство, с наука, с духовен живот. с идейни работи. И когато синът се роди, той ще носи в себе си тези таланти и дарби, които майката е вложила в него.

Казано е в Писание го: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Бог иска да ни роди. Когато ние страдаме, кое страда у нас? Вие мислите, че вие страдате. Не страдате вие. Когато страдате, това показва, че вашата майка е бременна, иска да ви роди. Бог иска до ви роди и чрез страданията, през които минавате. Той иска да внесе във вас нещо велико, красиво, мощно, че като се родите да станете виден герой, да работите за реализирането не великия план в епохата на Сина человечески.

Сега навлизаме в епохата на Сина человечески, Тя е епохата, през която човешкия ум не е такъв, какъвто е бил в миналото, Човешкия ум ще се употреби за благото на съвременното човечество. Той работи вече навсякъде в света. Ние виждаме, как всички общества и народи работят за създаване на една братска връзка между всички хора, между мъже и жени. между младото поколение — навсякъде в цялата християнска култура. Не само между християнските народи, но и между всички раси се работи за създаване на една вътрешна връзка между хората. Значи, разумният свят вече работи и вие трябва да имате вяра, да станете членове на тези общества, които работят за създаване на вътрешната връзка между хората, без да чакате те да дойдат при вас.

В Писанието е казано: „Които ме търсят, те ще ме намерят.“ Това значи, че онези, които търсят истината, те ще я намерят. Онези, които търсят знанието, които търсят любовта, те ще ги намерят. А онези, които не ги търсят, няма да ги намерят. Съвременният християнски свят подържа в себе си идеята Христос да дойде при тях и Го очакват. Не, ние трябва да отидем при Христа, а не де чакаме Той да дойде при нас. Не любовта да дойде при нас, а ние да отидем при нея. Било е време, когато любовта е слизала при нас. А сега ние трябва да отидем при нея. Това е смяна.

И така, епохата на Сине человеческаго, ще смени старите епохи, старите разбирания.

Със старото трябва да се простим. Ако доброволно не се простим, ще дойде насилието в света.

Още 20 години преди смъртта си Толстой чувстваше, че ще дойде този режим в света, че новото иде в света, и затова казваше на жена си: „Трябва да изпълним Христовия закон.“ — „Не, от такива глупости аз не се интересувам.“ Обаче, като дойдоха болшевиките, Христовите идеи почнеха да се прилагай, но не по убеждение, а по закон. Едно нещо е да се приложи любовта по убеждение, по свобода, а друго нещо е да се приложи любовта по закон, или по насилие. Те дават два противоположни резултати. Сега във всички хора трябва да се пробуда съзнанието, та по свобода и убеждение да приложат закона на любов та — да могат всички да се ползват от божиите блага, които идат в света.

Но затова вие не трябва да имате слабостта на Ева и на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание.

Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, който ме е проводил“. Казвам: „Благото, което Христос ни донесе и до днес остена за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква отвлечена философия, но философия на живота. И Той коза на учениците си: Ако вярвате в Бога и вие ще правите чудеса и по големи от тези, които аз правя. Това е бъдещето. И вие имате сега добри условия, защото се намирате в зората на новата епоха на Сина человечески. Сега ще дойде Син человечески в света. И като дойде времето на Син человечески в света, това е ликвидиране със старите обичаи, със старите убеждения. Ще дойде време, когато човек ще се съблече от старото, както змията се съблича от кожата си. както червеят излиза из своя пашкул. Вие трябва да се освободите от всички стари присадки и да влезете в закона на любовта. Това е новата епоха, която сега иде в света.

Сега на всички ви пожелавам да пазите свободата си, която имате. Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни.

Ани · 10 Април, 2020

Р. Щайнер

Мистерията на голгота

(продължение от бр. 187)

Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана.

Слепият е там. Христос взема малко пръст, омесва я със слюнката си и я поставя на слепия. Той го приобщава с тялото, което е проникнато от неговия дух. Всичко това е много ясно разкрито от евангелиста. И ще трябва да оставим всеки предразсъдък и да се вдълбочим поне веднъж в едно от големите знамения, които е направил Христос, за да узнаем по добре естеството на едно такова събитие, без да се смущаваме от това, че много духовитите и учени хора на нашия век считат за лудост това, което ние ще кажем. Защото, факт е, че съществуват дълбоки тайни, които не са още достъпни за днешните хора. Последните, доколкото се простират техните знания, не са още готови, да ги споделят. Те могат да ги узнаят, да ги допуснат при нужда, да ги изживеят дори духовно; но да ги споделят, да ги приведат във физически действия, за това хората на нашите дни са твърде много потънали в материята.

Христос каза за себе си: най-дълбоката тайна на моето естество, това е моето Аз съм; истинската и вечна мощ но Аз съм или на Аза, която има сила да трансформира другите тела, трябва да проникне във всички хора. Христос иска да даде всекиму притежанието на неговото аз. Той иска да запали във всеки човек божественото, да събуди във всяка душа истинския Господар. В връзка с това ний виждаме идеята за карма изразена от Христа в нейния най-висок смисъл. За да разберем непълно идеята за „карма,“ трябва да я схванем в нейния християнски смисъл. Това означава, че никой човек не може до се поставя за съдия на това, което е в интимното същество на друг човка. Този, който не е разбрал карма в този смисъл, не е схванал нейната дълбочина. Когато един човек съди друг, той му противопоставя своето аз. Ако ние вкарваме истински във вътрешното .Аз съм“ ние не ще съдим, а ще кажем: „Аз знам, че карма съществува и че тя ще компенсира всичко; макар че ти си извършил това, аз не те осъждам.“ Ако разбираме истински християнството, как трябва да се отнасяме към този, който е сгрешил? Ние можем да кажем само това: Каквато и да бъде грешката, която този човек е направил. неговото аз трябва да бъде уважавано, той трябва да бъде оставен на карма, на великия закон, който е закон на Христа. Уреждането на този въпрос трябва да бъде оставено на Христа.

Карма се простира върху цялата еволюция. Ний можем да прехвърлим, тъй да се каже, наказанието, което карма налага на човека, върху цялата земна еволюция. На нея се пада тая задача; на нея се вписват задълженията на карма.

„Тогава книжниците и фарисеите му доведоха една жена, хваната в прелюбодейство и като я поставиха насред казаха му: Учителю, тази жена беше хваната, като прелюбодействаше: в закона Мойсей ни е заповядал да убиваме с камъни прелюбодейците; а ти що казваш?” Това те рекоха за де го изкушават, за да има с какво да го обвинят. А Исус се наведе долу и пишеше с пръст по земята. И като постоянстваха да го питат, изправи се и рече им:

„Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея. И пак се наведе долу и пишеше по земята.

А те, като чуха това, изобличавани от съвестта си, почнаха един по един да си отиват, като започнаха от най старите. И тогава Исус остана сам с жената, която беше насред. Тогава обръщайки се към нея, Той каза: „Жено, де са ония, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?“ (Той казва това за да отхвърли всякакъв външен съд и да обърне вниманието към вътрешния съд.) И тя му казва: Никой, Господи! (Тя е оставена, предадена на своята карма: не й остава нищо друго, освен да са издига, без да се занимава с наказанието, което карма ще й донесе.) И Исус й рече: Нито аз те осъждам. Иди си, и от сега не съгрешавай вече.“

Ев. Йоана гл. 8; 3 —12

Така ние виждаме как идеята за карма е свързана с най-дълбокото схващане за мисията на Христа и за нейното значение за земята. „Ако вий сте разбрали моето естество, казва Той, тогава вий ще разберете това Аз съм, чийто израз виждате в мене, и което дава на всяка грешка съответния резултат.“ Христос дава възможност на хората да бъдат свободни индивиди и да не зави-сят освен от себе си.

Хората днес са още много далеч от вътрешното християнство. Но когато те се научат да разбират това, което се съдържа в едно съчинение като Евангелието на Йоан, импулсите идващи от Христа, ще проникнат постепенно в тях. Тогава, в едно далечно бъдеше, християнският идеал ще се реализира.

Из „Евангелието на Йоана“

Ани · 10 Април, 2020

БЕСЕДИ

посветено на Учителя

Със Христа — да отида при Бога,

В светлий път, Ти душа ми възведе;

Чрез словата си живи и строги

Във безсмъртните твои беседи.

*

За Христа кротък — Ти ме настави

— Първородното Божие чедо.

Поучения даде ми здрави

С пример жив, вдъхновени беседи.

*

Във речта Ти, изпълнена с пламък,

Углъби ли се моят дух жаден —

— Тъмота веч в душата ми няма —

Зачета ли се в Твойте беседи.

*

И в нощта факел ярко ми свети,

Моят пат вий се ясно отпреде:

Те шептят ми, греят в сърцето, —

Твойте чудни, велики беседи.

Олга Славчева

Ани · 10 Април, 2020

ТРИ УНИВЕРСАЛНИ МИНУТИ

Всички ония, които работят, желаят или вярват в идването на един нов ред, на едно ново Царство на добро, правда, мир и любов, се поканват да посветят, в началото на всички събрания, сказки и пр. макар и най-малки да са те, 3 минути универсални, в мълчание, да се почувстват свързани и в хармония с всички сили, видими и невидими, които работят за реализирането на това царство на земята.

Нека всички знаят, че днес хиляди и хиляди същества, види- ми и невидими, от всички нации, реси и религии, работят в това направление.

Тия които желаят могат да посветят тия 3 минути също сутрин, обед и вечер. Това не е никакъв наряд, нито е задължително и няма нищо общо с никоя религия, верую, течение и пр., освен с течението на любовта, хармонията, мира, правдата и доброто, които идват на земята и са вече близо. В тая медитация трябва да се излезе от личното, да се оставят долу всички външни различия и да се влезе във Великата Вълна, която залива сега света.

Тия, които знаят силата на мисълта, разбират каква мощност представлява това.

Съобщава: А. Щерев, Париж

Ани · 10 Април, 2020

Пред слънцето

Поклон пред тебе, слънце светло, източник на живот и красота!

Когато земята се отдалечи в своя път от тебе, есен и тъга зацаруват. Живота замира. Вехнат цветята, съхнат тревите; като сухи и мъртви стърчат обезлистените клони на дърветата.

Настъпва зима. Леден мраз сковава земята. Живота едва съществува. Няма радост, няма песен. Сякаш смъртта навред царува.

А щом земята се приближи до тебе, о слънце, отведнъж живота се пробужда. Идва пролет. Цъфтят цветята, растат тревите, раззеленяват се дърветата. Птички пеят. Живот и радост навред блика.

Настъпва лято. Плодове вкусни зреят.

Поклон пред тебе, слънце, небесно светило!

Ти си око на Бога и негова ръка. Чрез тебе Той гледа земята и й поднася своите неизчерпаеми дарове.

Аз седя смирен пред тебе и ти шепна тиха молитва:

— Грейни и в мен, о слънце, Божествено око! Да настъпи пролет и в градината на моето сърце!

Изтръгни издъно корените на егоизма, о Божествена ръка! И направи да израсте дървото на Любовта! Само то да цъфти и благоухае; само неговите плодове да зреят!

Това те моля, о слънце. Защото виждам чрез тебе Бог да работи над земята, над нейните растения, животни и хора.

Поклон пред тебе, о слънце, източник на живот и радост!

Т. Ч.

Ани · 10 Април, 2020

П. Г. Пампоров

Полско-българско културно сближение

„Чрез опознаване, към братство“

С този лозунг от една седмица гостува в Полша голяма група ученици и ученички от Софийските гимназии, както и от гимназиите в Търново, Варна и Пловдив — заедно с 40 гимназиални учителки и учители, под предводителството на г. Аракчиев — представител на М-вото на Просветата.

Взаимното посещение и опознаване на учащата се младеж от два народа — под ръководството на своите учители, е отличен метод за културно сближение. Именно, младежта е носител на бъдещето и затова идеите за братство трябва да се посеят в душите, жадуващи за идеал. И никога измъчените народи не със се нуждаели повече от това взаимно опознаване и сближение, както днес, пред угрозата на всеобщата война — не вече европейска — а световна.

Не е ли странно, че между християнските народи, където всеки ден милиони души произнасят великата молитва на Христа „Отче наш“ — пред които е открит идеалът на всемирното братство не само на хората, но и на народите — а именно Царството Божие — не е ли странно — че вместо любов често се сее ненавист? Мнозина повърхности наблюдатели заключават от това, че идеите на Христа за Царството Божие, за справедливост, любов и братство, са неизпълними в международните отношения, в политиката, са непрактични и т. н. Нищо по-погрешно от това. Няма друг изход от съвременния хаос, няма друг път — освен съзнателно да приемем и изпълним великата програма на Христа — вечното негово евангелие, молитвата Отче наш, да признаем, че Бог е наш баща, а всички ние сме братя — всички люде и всички народи — да осветим, да прославим Духа — защото вечното име Божие е Дух Святий — („Бог е Дух“ — „Дух свят“) да въдворим Царството Божие — а то е „справедливост, мир и радост в Духа Святаго“ — а това значи всеобщ съюз на всички народи в света — Съединени щати на земята, всеобщо разоръжение, истинска Лига на народите, международен съд за разрешение всички спорове, изключване всички войни като варварско средство за грабеж, за надмощие на силата, а не на правото. Да изпълним волята Божия — великата Божия Любов, която ще обедини цялото човечество и ще го освободи, чрез познанието на великата Истина, че ние сме синове Божии, деца на един Баща и братя.

Насъщният физически и духовен хляб трябва да бъде гарантиран за всички членове на всечовешкото семейство. Чрез всеобщо опрощение взаимно де турим край на вечното взаимно изтребление и отмъщение — чрез всеобща амнистия да привлечем Божието благословение и мир (И прости ни греховете както и ние прощаваме на нашите длъжници.) И така да разрешим задачата но живота, че да впрегнем злото на работа — да превъзмогнем изкушенията и да се освободим от властта на злото, раздвоението — да встъпим в Царството на вечната хармония, красота и свобода! Това е величествената програма на Христа — дадена в молитвата „Отче наш“. И само тази пророческа и божествена програма е пътеуказател за близкото бъдеше на всемирното федериране на всички държави в света.

Гениалният полски философ — пророк, Август Тйежковски, — в съчинението си „Отче наш“¹⁾, вдъхновено и научно обосновава това неизбежно — (от гледище на законите на развоя) — събитие, именно настъпването епохата на Духа, епохата на великото обединение, на всеобщия синтез, на хармонията. Разбира се, че то ще се осъществи постепенно.

Но основите на новия свят на правда и мир между народите ще бъдат положени в недалечно бъдеще — може би след катастрофалната война, която изглежда неизбежна, щом народите упорстват в своето заслепление! И ето, сближението на славянските народи е крачка към всеобщото сближение на всички народи. Славянските народи имат велики съкровища духовни, не познати за самите тях. Като започнем от богомилите — тези безстрашни мъченици и герои за вярата и свободата; Коменски, Хелцички, Хус — в Чехия; Соловьов, Достоевски, Толстой, — в Русия; Мицкевич, Словацки, Красински, Вронски, Тйежковски, Трентовски — в Полша; всички те са изразители на славянството всички те дълбоко и пълно са схващали благовестието на Христа — като основа не само на личния живот, но и на обществения и международния. Именно в това е и мисията на славянските народи — да провъзгласят и осъществя т принципите на Евангелието във всички области на личния, обществено-икономичния и международния живот. Латинските народи дадоха гражданската свобода, англосаксонските народи — евангелизираха света, но и до сега в политиката те не признават задължителни заповедите на Христа.

А новата крачка ще бъде — да се признаят заповедите на Христа — за Любов, прошение и братство задължителни и в отношенията между класите и народите. Защото, когато хората и народите доброволно не изпълняват Божията воля — то идват сътресения, революции, страдания и в края на краищата — Божият план ще се изпълни. — Това е план, за който работи цялата разумна природа. Затова за нас — славянските народи, е от съдбоносно значение взаимното опознаване и сближение. Ние нямаме повече време за губене. Дошъл е нашият ред. Ударил е нашият час. Това, което се крие в нашите души, това което с възвестили нашите поети. и мъдреци, това ние трябва да осъществим.

На младото поколение са потребни идеали — да ги вдъхновят, да ги окрилят. И ето — славянския гений — чрез ней великите поети и мъдреци славянски — казва: великият идеал е свободата, — ваша и наша. Но свободата не е произвол. Свободен може да бъде само разумният и чистият човек, човекът, който носи Любов в сърцето си и светлина в ума!

Любов и светлина — това с крила на свободата!

Може де бъде свободен този, който люби всички, може да бъде свободен разумният, мъдрият, просветеният.

Любов. светлина и свобода — за всички люде и народи! Царството Божие в нас, в другите и в живота — осъществено! Ето идеалът на славянството. Христос е нашият Учител. Богочеловекът. Синът Божий, изявеното Слово Божие. Творчество, хармония, синтеза, дело — това е основната идея на нашата мисия.

Събудете се, деца на славянството! Познайте се, възлюбете се, освободете се от всички странични, тъмни влияния. Вярвайте в себе си, познайте своите духовни съкровища и вървете смело напред, бъдете герои на духа!

Ние приветстваме полско-българското културно сближение! Особено чрез младежта! Трогателно беше, когато на 1 май вечерта, в I. мъжка гимназия във Варшава — българската учаща се младеж и после полската — изнесоха: народни песни, стихове, музикални произведения. Душите се издигаха в един нов свят на всеславянско и всечовешко братство. Требва да се подчертае обаче, че това общославянско сближение изисква жертви, изисква примирение между чехи и поляци, между руси и поляци. Миналото е минало. То не е светло. Но вечно ли ще воюваме помежду си Ние, родни братя? И за какво? В това отношение културното сближение между българи и сърби — последвано от пакт за вечно приятелство, е цяло знамение за славянството. Три войни, толкова горчивини и ненавистни въпреки това - интуицията на народната душа, разумът и прощението победиха.

Приемът оказан на българските гости от страна на официалните власти, учителството и учащата се младеж в Варшава беше сърдечен, братски, мил. Проф. Голомбек — този истински славянин — беше жив пример на това мило внимание, сърдечност и братство. Вярваме че това прекрасно начало ще даде обилни плодове, и ще се разширява и углъбява все повече и повече, чрез взаимно изучаване на славянските езици, посещения и гостувания на професори и ученици.

_______________________________

1) Съкратен превода на това епохално четиритомно съчинение (1000 стр.) е вече готов на български и се проектира издаването му в най-скоро време.

Ани · 10 Април, 2020

СЛАВЯНИ

Божествен пратеник вий сте,

и ролята ви е съдбовна:

да създадете векове

на премъдростта върховна.

*

О, вий, славяни, вдъхновени

от своя идеал велик,

знаете ли, че сте родени:

народ, герой и мъченик?

*

Пътеката е продължена

през окървавени страни,

но вашта радост бе огрена

в пътя с много светлини.

*

Душата ви — това море

прелято с много чудеса,

след бурята, когато спре,

слуша на Бога — тих гласа.

*

О, този глас, който зове,

и, който води тъй могъщо,

слушахте ли през векове

и ваш водач беше ли също?.

*

И днес съдбата ви превратна

бележи ви по светъл път.

Епохата мечтана, златна —

дано да видим вече в плът!

С. Петков

Ани · 10 Април, 2020

Караман и Котаран

(басня)

Караман съгледал Котарана, че върви назлън, назлън по двора, та се озлобил, настръхнал и се спуснал де го хване, нещо зло до му направи, или барем да го отъркаля. Ала Котаран, внимателен и предпазлив, като всеки хищник боязлив, бързо видял и разбрал, Караман какво е пожелал. Затуй хитрецът не стоял, не чакал, като врабец пръхнал и в секунда на черницата се отзовал.

— Ах, да бях те хванал, Котаране, викнал Караман, нямаше от тебе нищо да остане, но кога-да-е и туй ще стане!

Котаран на клон висок и як се настанил и, след като се поуспокоил, заговорил с Карамана:

— Нищичко не можеш да ми сториш, но кажи защо ядуваш, мой любезни?

— Ще ти кажа аз на тебе, само слезни! А защо из двора ходиш като с чехли стар чокоин, като награден със кръст за храброст воин? Где ти е юначеството, нечестивецо убоги? По какви закони и наредби строги ти си се присламчил и навеки настанил в къщата на господаря, гдето никога за мен се не отваря? Ти на топло, аз на студ; ти в почивка, аз на труд, и пак не щеш ни добър ден да ми речеш.

— Керамане, Карамане, само името ти да остане, ала днес почуй ме, драги, да ти кажа две три думи благи: Нашият любезен господар премного служби има и слугите му с наредени като цветовете на гиргина. Той желае всеки службата си хубаво да знае; като служи, да не пороптае; и съслужниците си да люби. Инак само дните си ще губи.

— Тъй е, драги! Тези думи са безспорно драги. Ала ти ги казваш сал кога се видиш в нужда. Доброто се във тебе не събужда!

— А във тебе?

Тук, обаче Караман се спуснал гъска някаква да гони, а пък Котаран полека слезнал и като чокоин вкъщи пак си влезнал. Спорът се не свършил, само умовете им разкършил.

__________________________

Сиромаси и богати

отдавна тъй воюват,

но ни тез, ни тез ще паднат,

свята служба те слугуват.

Дядо Благо

Вход

Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 188

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход