Две години в училището на живота

[Ани]

ДВЕ ГОДИНИ В УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

септ. 1912 г. - 1914 г.

Балканската война - Освобождението на Родопския край от турците.

Народен първоначален учител в Турян и Кошница. (1912/13)

Опити с книгата на Виолино Примо “В зората на Освобождението”. Покръстване на българо-мохамеданите от Българската православна църква. Междусъюзническа война.

Настават големи събития, съдбоносни за българския народ, за Екзархията и Цариградската семинария - Балканската война през есента на 1912 година. Родопският край бива освободен от българските войски, семинарията в Цариград бива затворена, а отпосле преместена в София. Македония и Одринско остават изгубени за България. Делото на Екзарх Йосиф пропада. Колко средни български училища в Одрин, Сер (педагогическото училище), Солун, Битоля биват затворени.

През есента на 1912 г., след като българските войски завзеха Средните Родопи, аз станах първоначален учител в е. Турян. Бях чел педагогическия роман “В зората на Освобождението” от Виолино Примо и реших да се опитам да приложа някои от неговите идеи. Обичах децата, обичах природата, обичах и учителската професия. По това време всяко село само се грижеше за назначаване на учители. Учителят трябваше да знае да пее в църква, да бъде и църковен певец. Аз, като семинарист, знаех да пея в църква и бях назначен от църковните настоятели в селото за учител и певец през учебната 1912/1913 г. за няколко турски лири (не си спомням точно колко). Отначало аз ходех почти всеки ден от Смолян до Турян, при хубаво време, една чудесна разходка беше за мен. Това беше през есента. През зимата живеех в училището. Сам си готвех. Всеки неделен ден трябваше да пея в църквата като църковен певец. Учителите в селата трябваше да бъдат и църковни певци - тогава те имаха по-големи шансове да си намерят място.

Тази учебна 1912/1913 г., обаче, не беше спокойна и редовна. През пролетта, доколкото си спомням, почна насилственото покръстване на българо-мохамеданите от Родопския край - едно фатално дело на Българската православна църква, с което се изложи пред цял свят и пред историята. Ако насилственото помохамеданчване на българите беше варварско дело, съпроводено с насилия, изтезания, убийства преди 2-3 века, колко повече варварско е покръстването на българите-мохамедани през 1913 г. - съпроводено с побоища, изтезания през нощта над мирните и кротки българи - мохамедани и с едно отвратително лицемерие. В гр.Пашмакли седят архиерейският наместник и други чиновници и чакат да дойдат уж “доброволно” да се запишат стари и млади селяни, че желаят да се покръстят, след като цяла нощ са били изтезавани. (Някои стари са умрели от мъки.) Идват пред комисията да подпишат, че “доброволно” желаят да приемат източно-православната християнска вяра. Питат ги: Какво желаете? Уж, че нищо не знаят за изтезанията и мъченията. Българската православна църква се покри със срам и позор със това покръстване, което гърците по-късно използуваха да ни представят като варвари пред света.

Никога няма да забравя това страшно време. И сега не мога да проумея защо трябваше да вършат това гнусно, отвратително варварство над мирното чисто българо-мохамеданско население. Аз сам беседвах с българи-мохамедани от с. Кошница, които бяха викани в Пашмакли (гр. Смолян) да бъдат бити, изтезавани и покръствани. По-късно, през пролетта, аз трябваше да учителствувам в с. Кошница (след като бяха “покръстени”) няколко месеца.

В това село, както и във всички мохамедански селища, учителя хранеха цялото село по ред. Носеха му храна в училището. Имаше една стая - страноприемница за пътници, които можеха да пренощуват безплатно заедно с коня (ако пътуват с добитък) и до три дни биват хранени като странници. В християнските селища нямаше такива страноприемници. Българите мохамедани в живота си, на практика, бяха по-добри християни от самите православни.

По-късно, поради намеса на други държави, когато се сключваха мирните договори, на България беше наложено да остави българо-мохамеданите напълно свободни. И от покръстването нищо не излезе. Всички се върнаха към мохамеданска-та религия и старите турски имена. Остана само позорът и срамът за Българската православна църква, за нейните водачи -владици и свещеници, които в 20 век повториха това, което турците са направили преди три века - насилствено налагане на християнската вяра. Нещо съвсем чуждо на Евангелието, на Христовото учение.

След изтичане на учебната 1912/1913 г. аз постъпих на канцеларска служба в Околийското управление като старши писар - 8 месеца (от есента на 1913 г. до май 1914 г.) Опитах и канцеларската работа, която никак не ми хареса, но по необходимост трябваше да мина и през нея. Обичах природата, работата на слънце и въздух и главно свободата. Направих опит с книжарница. Околийският град има нужда от книжарски стоки - за учреждения. Реших да приложа нов метод в търговията - с малко печалба и голям оборот. Почнах с малък капитал -спестените заплати, доставих хартия, мастило и др. за учрежденията. Работата тръгна. Аз се убедих, че ако човек е честен и се задоволи е малък процент печалба, но да прави голям оборот, той ще спечели повече, отколкото ако продава скъпо, ако си служи с лъжа и не е честен.

Постепенно книжарницата напредваше, печелеше все повече клиенти, в нея освен книжарски материали аз доставих и книги - ценни, поучителни, които да възпитават, а не само да дават знания. Но това беше временно занятие. Аз трябваше да завърша средното си образование, за да уча после в университета.

През есента на 1914 г. отидох първо в Сливен, а после в София - да постъпя в класическа гимназия, понеже в семинарията бях изучавал старогръцки и латински език. Обаче, искаха ми допълнително изпити. В това време Цариградската семинария се премести в София. Мои съученици ме видяха в София и съобщили на учителите, че аз искам да следвам в класическа гимназия. Учителите поръчали, че ще ми върнат стипендията, че мога да постъпя в Софийската семинария и да завърша последните два класа.